№ 360
гр. Силистра, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500244 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против
Разпореждане № 525 от 18.07.2022 г., по ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на
Районен съд –Тутракан, с което е отказано на дружеството издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С. АЛ. АЗ. с ЕГН, за
общата сума от общата сума 9632,48 лева (главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава) по задължение, възникнало от договор за
потребителски паричен заем № 3710975/30.05.2019, сключен с „Уникредит
кънсюмърс файненсинг” ЕАД (цедент). Първостепенният съд приел, че е
налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна
клауза в договор сключен с потребител.
За да постанови обжалвания акт, Тутраканският районен съд е приел, че
е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като клаузите на договора
– правопораждащ факт в процесното правоотношение препятствали
възможността на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му, тъй като отразения в него ГПР не съвпада с действителния
такъв.
Заповедният съд установил, че заемът е сключен при главница от 8500
лева, начислена е такса за разглеждане на кредита 170 лева,а срокът на
1
договора е определен на 60 месеца при договорената лихва от 9,99% на
годишна база, а ГПР е посочен 11,34%. Начислена била застрахователна
премия в размер на 591,47 лева, като общият размер на кредита, посочен в
договора, бил 9261,47 лева, а месечната погасителна вноска е 196,97 лева.
При тези данни съдът приел, че застрахователната премия неправилно е
включена в главницата, която ако се приеме за разход, който също подлежи
на олихвяване с договорения процент, но следва да се отчитат като разход и
да се вземе предвид в ГПР. Съобразявайки това, заповедния съдия изчислил,
че реалният ГПР е 14,66%, което при дългосрочен кредит, като настоящия
формира заблуждаваща потребителя разлика представляваща почти една
трета от обявения ГПР.
Първоинстанционният съд е приел още, че разходът за
застрахователната премия следва да се отчита като общ разход по кредита,
защото кредитодателят е посредничил за сключването на застраховката.
Допълнителни аргументи в този смисъл са изложени в чл. 3, б. „ж” на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити, според който
текст за да не се включва към общия разход по кредита застрахователната
премия, предоставената услуга освен да не е задължителна за отпускането на
самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на кредита при
предлаганите условия. Коментираният текст според първоинстанционния съд
е приложим на основание образеца на Стандартния европейски формуляр (т.
3), в който е възпроизведено точно това условие.
Коментирано е още, че щом договорът за кредит е сключен на
30.05.2019 г. и застраховката е сключена на същата дата, и щом кредиторът се
явява и кредитен посредник то се налага извода, че кредитодателят е бил
реално информиран за разходите, които следва да направи потребителят за
получаването на заема при конкретните условия.
По тези съображения заповедният съд приел, че вноската по
коментираната застраховка е част от ГПР по кредита, което и предвид
голямата разлика от посочения в от кредитодателя и действителния ГПР е
основание да се приеме, че липсва посочен ГПР, и да се приеме хипотезата на
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът е
недействителен.
2
На отделно основание заповедният съд приел, че кредитодателя в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е начислил таксата от 170 лева за
разглеждане на кредита, което приел за основание за отказ по чл. 411, ал. 2, т.
2 от ГПК, тъй като според този законов текст - кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на
кредита.
По тези съображения първоинстанционният съд приел договора за
кредити за недействителен, поради което и съгласно чл. 23 от ЗПК,
длъжникът трябва да върне чистата стойност на кредита, без да дължи лихви
или други разходи което представлява сума от 8500 лева. Имайки предвид
обаче, че с молба вх.№ 2899/15.07.2022 заявителят отказвал да даде справка
за направените погасителни плащания съдът приел, че коментираната норма
не може да се приложи, тъй като няма как да се приспаднат направените
плащания.
По тези съображения заявлението било отхвърлено изцяло.
За да мотивира жалбата си представителят на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, се позовава на чл. 10А, ал. 1 от ЗПК, която позволява на
кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като оспорва и извода
на заповедния съд, сумата събрана, като вноска по застраховка спада към ГПР
по кредита позовавайки се на дефиницията обективирана в § 1 на
Допълнителните разпоредби на Закон за потребителския кредит. Сочи
различния специфичен предмет на потребителското кредитиране и
застрахователното дело
Коментира правомощията на заповедния съд в рамките на заповедното
производство да следи за действието на повелителните норми от общ
интерес, но в рамките на възможностите на процеса на доказване в
производството и при съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД, поставя
относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от
ЗЗД.
Намира, че процесният договор не е сключен в нарушаване правата на
потребителя по смисъла на ЗЗП, тъй като в чл. 4.1 от договора за
допълнителни услуги е предвидена опционална възможност потребителят да
сключи договор за застраховка без това да е задължително условие за
3
отпускане на кредита.
Сочи още, че в договора за кредит изрично е уточнено, че размерът по
главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя,
така и от дължимите застрахователни премии, тъй като кредитната
институция всъщност го финансира и за дължимите
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
ОС не кредитира така изложените въззивни аргументи, като счита, че
заповедния съд се е произнесъл по същината на заявлението по чл. 410 от
ГПК, като го е отхвърли с аргумента, че основната претенция е основана на
неравноправна – респективно нищожна договорна клауза. ОС споделя
изводите на заповедния съд, че таксата от 170 лева събрана за разглеждане на
кредита попада в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 от ЗРК, а не както сочи
жалбоподателя в алинея първа от същия текст. Това е така защото
разглеждането на заявлението за кредита попада към действията по удвояване
на кредита.
ОС споделя и довода на заповедния съд относно мястото на събраната
сума за застраховка в ГПР по кредита съобразявайки установената
идентичност между застрахователния посредник и кредитодателя.
Съобразявайки изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което
го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 525 от 18.07.2022 г., по ч. гр. д. №
294/2022 г. по описа на Районен съд –Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5