О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.12.2019 г.
Плевенският районен съд, ХІІ наказателен състав, в закрито
заседание на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав: председател - АСЕН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от Председателя
ЧНД № 2642 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 и
5 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл.
243 ал.4 НПК от страна на ***– ***на „***против Постановление на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 27.11.2019г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №Д - 2210/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН,
водено за престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство, РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че не са налице достатъчно доказателства за
извършено престъпление по чл. чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК, а се касае за
гражданско-правни отношения, развили се във времето между „***/лизингодател/ и ***–
***/лизингополучател/, по повод на Договор за оперативен лизинг от 17.08.2008г.
с предмет – отдаване за временно и възмездно ползване на лизингов обект –
роторна трошачка тип „***“, заедно с части и принадлежности, подробно описани в
Приложение към Договора.
От друга страна, в подадената от страна на „***се
съдържат оплаквания за недостатъчна задълбоченост на проведеното разследване,
както и несъгласие с крайния извод на РП – ПЛЕВЕН, че не е извършено
престъпление по смисъла на чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК. Според ощетеното
юридическо лице, касае се за опит за измама спрямо представители на „***– ***,
тъй като при извършено приемо-предаване на лизинговия обект на части, състояло
се 09.03.2015г. в ***, от страна на представителите на ***– ***е направен опит
за въвеждане в заблуждение на представителите на „***– ***, тъй като в
действителност, предадени са части, които не само са амортизирани, негодни за
употреба, но и въобще не са били
съставна част от процесната роторна трошачка тип „***“, т.е. – че са предадени
други, негодни части. В тази връзка, моли за отмяна на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство, както и за отвеждане на
наблюдаващия прокурор от участие по делото.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощено лице
и в срока по чл.243 ал.4 НПК, поради което се явява допустима.
По основателността на жалбата, Съдът намира следното:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че в рамките
на настоящото производство не може да бъде поставян въпроса за евентуалния
отвод на наблюдаващия прокурор. Отчитайки фазата на развитие на наказателното производство,
компетентен да се произнесе по такова искане, съобразно чл.47 ал.4 пр.1 НПК, е
прокурор при ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН – към който, жалбоподателят би могъл
да насочи съображенията и оплакванията си в коментираната насока; ето защо,
този въпрос няма да бъде повече обсъждан в настоящия съдебен акт.
На второ място, атакуваното Постановление на РП – ПЛЕВЕН
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна дори само по причина на това, че е
непълно в своя анализ. Обстоятелствената му част завършва със следното – „В жалбата на ***се съдържат изявления
досежно наличие на признаци на престъпно създаден документ и използването му
пред АС при ***, което е извън териториалната компетентност на РП, Плевен.“.
При положение, че са наведени данни за извършено престъпление от общ характер,
наблюдаващият прокурор не може да оставя същите без всякакво внимание, а дължи
достатъчен фактически и правен анализ, въз основа на който да изведе в крайна
сметка, че се касае за евентуално извършени престъпления/престъпление от общ
характер, по което РП – ПЛЕВЕН не разполага с териториална компетентност. На
следващо място, при положение, че се прави извод за липса на такава
компетентност, прокурорът е следвало като минимум, да се произнесе по събраните
доказателства във връзка с деяния от общ характер, които са от компетентността
на РП – ПЛЕВЕН, евентуално – при наличието на предпоставките за това, да
прекрати частично наказателното производство за тези деяния, както и да изпрати
материалите по делото на Прокуратурата, която съобразно правилата за родовата и
местна компетентност, следва да продължи работата по делото, във връзка с
другите, евентуално проблематични, деяния.
На следващо място, следва да бъде подчертано, че действително,
тезата за извършен опит за измама по смисъла на чл.209 и следващите от НК, от страна
на представители на ***– ***спрямо представители на „***– ***, при извършено
приемо-предаване на части от процесната роторна трошачка на 09.03.2015г. в ***,
ОБЛ.ПЛЕВЕН, не издържа нито от теоритична, нито – от практическа гледна точка. Както
прокурорът, така и жалбоподателят предлагат съображения по обективната и
субективна съставомерност в светлината на чл.209 и следващите от НК, теоритични
разработки и практика на ВКС, без обаче държат сметка за един принципен момент,
а именно – че увреждащ характер при наказателноправната измама може да има само
поведението на пострадалото лице. Имотната вреда /а при опит за измама –
целената имотна вреда/ би могла да бъде резултат единствено от поведението на
измамения, който, бидейки мотивиран именно от определени неправилни представи,
върши акт на имуществено разпореждане с определено имущество, а оттук – и
настъпва престъпния резултат на престъплението по чл.209 ал.1 НК. В процесния
случай се касае за приемо-предаване, при което, от страна на представител на
лизингополучателя са предадени определени вещи, на представител на
лизингодателя. С това, ефектът на приемо-предаването, както в житейски, така и
в юридически план, се изчерпва и е принципно необосновимо - в светлината на
чл.209 и следващите от НК - че оттук насетне, представител/представители на
лизингодателя е следвало да извършат някакъв акт на разпореждане, който би
могъл да има вредоносен за „***, резултат.
Същевременно обаче, както беше отбелязано и по-горе,
евентуалното прекратяване или частично прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде постановено въз основа на разследване, което е
обективно, всестранно и пълно, способствало в максимална степен за разкриване
на обективната истина. Настоящият случай, определено не е такъв. Видно е, че централен
въпрос от фактическа страна по настоящото дело е този за идентичността или
липсата на идентичност между предаденото за възмездно ползване лизингово
имущество, от една страна и върнатото чрез приемо-предаване от 09.03.2015г., имущество
на части – от друга. Спори се, че такава идентичност е налице и по делото са
представени експертни заключения, докладвани пред водено между лизингодателя и
лизингополучателя, дело пред АС на ***. Тези експертни заключения обаче, независимо
от тяхното съдържание, не могат да бъдат използвани директно за нуждите на
наказателното производство. Следвало е в хода на досъдебното производство да се
допусне извършване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва дали
коментираната идентичност е налице или липсва, в т.ч. – дали в случай, че не
може да бъде даден категоричен отговор на този въпрос, приемо-предадените на
09.03.2015г. части от роторна трошачка, биха съответствали по своето техническо
състояние на части от лизинговата вещ, при нейната обичайна експлоатация и
данните за същата експлоатация от страна на ***– ***. Следвало е също така да
се съберат достатъчно писмени доказателства във връзка с евентуалното длъжностно
качество на лицата, участвали от името на ***– ***при коментираното
приемо-предаване и конкретната функция, която са изпълнявали при същото
приемо-предаване, в т.ч. – кое/кои от тези лица е било оправомощено по
съответния ред да удостовери с подписа си надлежното предаване на конкретните
вещи. Едва след приобщаване на коментираните експертно заключение и писмени
доказателства – а при необходимост – и извършване на допълнителни разпити и
събиране на други писмени материали – би следвало да се обсъди дали са налице
достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер. Така
например, няма как да не бъде отбелязано, че процесният приемо-предавателен
протокол от 09.03.2015г. е удостоверителен по своя характер и при положение, че
би се доказало, че представителя/представителите на ***– ***умишлено са
удостоверили с подписите си неверни обстоятелства /а именно – че се предават
части от лизинговата роторна трошачка, докато в действителност, частите са от
други подобни вещи/ - в такъв случай, неизбежно се налага да се обсъди доколко
са налице обективните и субективни признаци на извършено престъпление по чл.311 НК; на тази плоскост, би могло да се обсъжда и евентуално посредствено
извършителство в престъпление по чл.311 НК, в случай, че
представителя/представителите на ***– ***са действали без умисъл, при
споменатото приемо-предаване.
Крайният извод е, че обжалваното Постановление за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и като такова –
следва да бъде отменено, а делото – върнато на РП – ПЛЕВЕН за извършване на
разследване по чл.243 ал.11 НПК. В хода на същото прокурорът следва да изпълни указанията,
дадени в настоящото Определение, включително - да прецени необходимостта от
извършване на допълнителни действия по разследването и процесуални действия – за
да обезпечи наличието на достатъчно пълно и обективно разследване, при
следващото си произнасяне по реда на чл.242 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.3 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 27.11.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №Д - 2210/2018г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК и ВРЪЩА делото на РП – ПЛЕВЕН - за
последващи действия, в съответствие с указанията, съдържащи се в настоящото
Определение.
Препис от Определението да бъде
изпратен на РП – ПЛЕВЕН и жалбоподателя, които могат да го атакуват с частна
жалба/частен протест, в седемдневен срок от съобщаването му, пред ОКРЪЖЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: