О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2020 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 236 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод частна жалба подадена
от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: ........, чрез пълномощника Н.М.Л. срещу Разпореждане
№ 774 от 02.03.2020г. по ч.гр.д. № 398 по описа за
Жалбоподателят е
навел доводи в насока, че заповедният съд е превишил своите правомощия и
нарушил съдопроизводствените правила, тъй като на този етап от производството
не разполага с права да се произнася по валидността на сделката. С оглед
промените в чл.411, ал.2, т.3 от ГПК счита, че заповедния съд не следва да
извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Сочи, че с
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК законодателят е предоставил правомощие на заповедния
съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския
договор или има обоснована вероятност за това. Твърди, че в случая не е налице
първата хипотеза, тъй като клаузата не е обявена за неравноправна по
предвидения от закона ред. По отношение втората хипотеза на цитираната
разпоредба сочи, че заповедният съд е длъжен да изследва не само представените
доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП. Възразява, че районният
съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, което води до
неправилност на съдебния акт.
По отношение на
възнаграждението уговорено в сключеното между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги се позовава на т.14 от ДР на ЗЗП,
като заключава, че същото включва дейности, които ще се извършват по повод на
договора за кредит в полза на друго лице – кредитополучателя. Сочи, че при условията
на договора и ОУ, неразделна част от него, същите не предвиждат, че сключването
на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги да е
задължително условие за отпускане на кредита. То е опционално и зависи от
волята на потребителя. Счита, че в случая не се касае за неравноправна клауза,
тъй като споразумението е подписано по искане на клиента.
Относно разходите на
потребителя за тези допълнителни услуги, те не представлява част от разходите
по кредите и не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР, което не
противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че плащането на цената на пакета
допълнителни услуги не е предварително, защото клиента е ползвал и получил
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит.
Сочи, че дължимата
цена по закупените допълнителни услуги ясно и точно е посочена в самия договор,
поради което не може да се приеме, че е обективирана хипотезата на чл.10а, ал.2
от ЗПК. Заключава, че с договорените допълнителни услуги не е допуснато
нарушение на законодателството в областта на потребителското кредитиране, като
се позовава на съдебна практика, която няма задължителен характер.
По отношение на
отхвърленото заявление за таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането излага доводи, че те не представляват такси за управление на кредита.
Тяхната цел е да покрият административните разходи при предоставянето на
определена услуга, което личи от изричната разпоредба на чл.19, ал.3 от ЗПК.
Таксите са начислени съгласно постигнатото между страните съгласие и те не
поставят клиента в неравностойно положение, не представляват обезщетение за
забава, а са разходите, които кредиторът е направил поради недобросъвестното
поведение на своя длъжник.
Моли разпореждането в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде издадена заповед за
изпълнение относно всички вземания на „Профи кредит България” ЕООД,
претендирани със заявлението, като му се присъдят направените разноски за
заплатена държавна такса в размер на 15.00 лева и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 398 по описа за 2020г. на Районен
съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Профи
Кредит България”ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: ........ за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.Л.М., ЕГН ********** *** за
парично вземане в размер на общата сума 4 360.19,
от които 1 888.07 лева – главница, 556.26
лева – договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.11.2018 г. до 16.08.2019
г. – датата на предсрочната изискуемост; 1 702.80 лева – неплатено възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; 30.00 лева – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането дължими за периода от 25.11.2018 г. до 16.08.2019
г.; 183.03 лева лихва за забава от 11.10.2018 г. до 16.08.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски в размер на 87.20 лева държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд – Ловеч на 02.03.2020 г. е издал Заповед №220 за
изпълнение на парично задължение по чл.410, като е разпоредил длъжникът М.Л.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на кредитора „Профи Кредит България”ЕООД
посочените суми за главница, неплатеното договорно възнаграждение, лихвата за
забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 28.02.2020
г. до датата на окончателното изплащане на вземането и сумата 52.55 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане
№ 774 от 02.03.2020г. Районен съд - Ловеч е отхвърлил заявлението в частта за
претендираната сума от 1 702.80 лева неплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30.00 лева, начислени за периода от 25.11.2018 г. до
16.08.2019 г., които уговорки
приел, че са в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, явяват се нищожни и са в
нарушение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК –
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В
производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да
прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно
основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в
заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано вземане по
основание и размер.
Освен за формалната редовност,
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В случая претенцията на заявителя наред с главница, неизплатено
договорно възнаграждение, лихва за забава, включва и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, и такси. Кредиторът основава вземането си на договор за
потребителски кредит сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-конкретно да
бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК.
Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Договор за потребителски кредит
№********** е сключен на 12.07.2018 г. за срок от 24 месеца, с месечна вноска
по погасителен план в размер на 201.04 лева и падежна дата 10-то число на
месеца. Кредитополучателят е издължил само 2 погасителни вноски, изпаднал в
забава, при което дължи непогасения остатък от предоставената парична сума,
представляваща главницата и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Дължима е и възнаградителна
лихва от датата на забава до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
С оглед на изложените в т.12 от
заявлението обстоятелства, че страните със сключване на Договор за
потребителски кредит №********** са сключили и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, по силата
на който длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването
му, по своето естество заобикаля на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвежда
допълнителни плащания, с които се преследва забранена от закона цел. Така
договорените условия по Споразумението не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от Районен съд -
Ловеч.
Съгласно нормата на чл.10а, ал.1
от ЗПК кредиторът по договор за потребителски кредит може да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая така уговореното възнаграждение попада именно в
тази хипотеза, още повече, че от страна на кредитора се твърди, че Споразумението се сключва със сключването
на Договора за потребителски кредит и се дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му, като се изплаща разсрочено за срока на договора
или се касае за задължения в предварително определен размер. Следователно те не
могат да се приемат за допълнително направени разходи, с което от страна на
кредитора се цели заобикаляне и на ограничението на чл.33 от ЗПК, тава са
разходи свързани с усвояването и управлението на кредита.
Уговореното възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, така също са и клаузи, които са в
противоречие и на добрите нрави. В противоречие на добрите нрави е
възнаграждението за допълнителни услуги да е в размер приблизително равен на
главницата по отпуснатия кредит. В съдебната практика е прието, че добрите
нрави, са морални норми, на които законът е придал правно значение, като
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона. С оглед т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г.
на ВКС постановено по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК.
Нормата на чл.24 от ЗПК препраща към разпоредбите на
чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите. В случая между страните са
постигнати уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията им по сключения
договор, при което споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е заявлението относно претендираната сума
от 1 702.80 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30.00 лева, начислени за периода от 25.11.2018 г. до 16.08.2019 г., е правилно, при което обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 774 от
02.03.2020г. по ч.гр.д. № 398 по описа за
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.