Р
Е Ш Е
Н И Е
№
167 20.ХII.2019 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия,
в публично заседание на двадесет и втори октомври
през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар Румяна Русева
прокурора Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело № 495 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда N49 от 10.VІІ.2019 год. по нохд N663/2018 год. РС- Хасково е признал подсъдимите С.Д.Р.
и Д.С. *** за виновни в това, че на 3.VІ.2015 год. в землището на
с.Н., община Х. в съучастие помежду си като съизвършители причинили на А.А.И. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота , дължащо се на травматичен пневмоторакс, поради което и на
осн. чл.129 ал.1 вр. ал.2 и вр. чл.20 ал.2 и чл.54 ал.1 от НК им наложил
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година на всеки един, чието
изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от същия със срок от 3/три/ години по
отношение и на двамата, като ги признал за невинни и ги оправдал по обвинението
и в това, че на същата дата и място причинили на същия пострадал още една
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на
снагата, дължащо се на счупване на левия напречен израстък на трети поясен
прешлен. Уважил предявен от пострадалия солидарно против двамата подсъдими
граждански иск за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени
вреди до размер от 8 000 лв., ведно със законните последици, като отхвърлил
частично същия за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. и
поставил в тежест на подсъдимите разноските по делото, вкл. д.т. върху
уважената част от иска.
Присъдата е обжалвана от защитника
на подс.Д.Р. с оплаквания, че е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо, без да е отправено конкретно искане към въззивната инстанция.
Абсолютно идентична по съдържание
въззивна жалба против присъдата е подадена и от защитника на подс.С.Р..
Недоволен от така постановената
присъда е останал и повереникът на пострадалия, който я обжалва с оплаквания,
че е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила, явно несправедлива и със силно занижен уважен размер на
гражданския иск. Отправя се искане да бъде изменена, като се увеличи размера на
наложените наказания, отмени се приложението на чл.66 ал.1 от НК и се увеличи
размера на гражданския иск.
В с.з. пред въззивната инстанция
въззивният жалбоподател и подсъдим Д.Р. лично и неговият защитник поддържат
жалбата. Намират изводите на първоинстанционния съд за доказани авторство на
деянието и вина необосновани и резултат на погрешна оценка на събраните
доказателства. Акцентират върху наличието по делото на съдебно-медицински
експертизи с противоречиви заключения относно факта дали безспорно обективно
претърпения от пострадалия пневмоторакс е с травматичен произход. Съдът не
обсъдил подробно противоречията в показанията на разпитаните свидетели и обстоятелството,
че единствено ****** на пострадалия утвърждавал, че е видял нанасянето
на удари от подсъдимите спрямо него. В резултат на погрешния подход на
първоинстанционния съд към оценката на доказателствата била обърната
доказателствената тежест и нарушена презумпцията за невиновност. Въз основа на
тези съображения отправя искане да бъде отменена обжалваната присъда и
постановена нова – оправдателна. Въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец намира
необоснована и неоснователна. Данните за личността на подсъдимите обосновавали
приложението на чл.66 ал.1 от НК относно наложените наказания, а уважения
размер на гражданския иск не бил занижен.
Въззивният жалбоподател и подсъдим С.Р.
лично и със защитника си на свой ред поддържат оплакванията си и намират
присъдата неправилна и необоснована. Критикуват подхода на съда, който въз
основа на едни и същи доказателства приел обвинението за едното причинено
нараняване доказано, а за другото – недоказано. Показанията на нито един от
свидетелите, въз основа на които подсъдимите били признати за виновни, не били
категорични, а мнозина признавали, че са нямали пряка видимост към мястото на
инцидента. Било установено, че пострадалият е падал на земята върху неравен
терен и в един предходен момент и могъл тогава да получи нараняванията, предмет
на обвинението, а не в резултат на действия на подсъдимите. На свой ред
отправят искане за пълна отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна, или алтернативно – да бъде изменена,
като се намалят размера на наказанията и на гражданския иск. Въззивната жалба
на противната страна намират неоснователна, тъй като поведението на пострадалия
било в основата на възникналия конфликт.
Частният обвинител и граждански ищец лично и
чрез повереника си поддържа подадената въззивна жалба и оспорва тези на
подсъдимите. Намират, че оправдаването на подсъдимите за второто телесно
увреждане поради недоказаност на обвинението в тази му част, съставлява
нарушение на материалния закон. За да постанови това, съдът приел, че
причиненото затруднение на снагата е за период, по-малък от 30 дни, докато по
делото били събрани доказателства за обратното. Следвало да се вземе предвид,
че престъплението било извършено по хулигански подбуди, но прокурорът не
повдигнал такова обвинение, с което облагодетелствал подсъдимите. Пострадалият
получил и множество други, по-леки телесни повреди, причиняването на които се
„поглъщало“ от нанасянето на по-тежки такива, но това следвало да намери израз
в размера, до който да се уважи предявения граждански иск. Именно затова в тази
ѝ част, досежно частичното отхвърляне на гражданския иск, присъдата
противоречала на закона. Прилагането на чл.66 ал.1 от НК относно изтърпяването
на наложените наказания „лишаване от свобода“ пък било неправилно с оглед
пълната липса на съжаление и разкаяние за стореното от подсъдимите, които не
демонстрирали осъзнаване на вина. Поради това се иска да се измени присъдата
съобразно исканията по жалбата.
Прокурор от ОП – Хасково намира и
трите въззивни жалби неоснователни. Счита, че атакуваният първоинстанционнен
съдебен акт е правилен, законосъобразен, обоснован и почива на задълбочен
анализ на доказателствата по делото. Всички изтъкнати по жалбите доводи и
съображения били обсъдени в мотивите. Дава становище да бъде потвърдена
присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбите оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло,
констатира следното:
Всички въззивни
жалби са подадени в законния срок, от страни по делото с процесуална
легитимация да обжалват, против подлежащ на възивно обжалване съдебен акт,
поради което са допустими. Преценени по същество са неоснователни.
По фактическата
обстановка:
Въззивните
жалбоподатели – подсъдими са баща и син.
Подс.С.Р. е ** – годишен, ******, ******* гражданин, *******, ******, ***** с **** образование, работи като ******** **** *********. Живее в Х. С ****,
***** *******
******* данни.
Подс.Д.Р. е на ** години, ******, ****** гражданин, ******, *****, ****** ***
с ******* образование, работи
като ***** *******
*******. Живее в гр.Х. Също с ******, ****** ****** ******* данни.
Пострадалият –
въззивен жалбоподател и частен обвинител и граждански ищец А.А.И. ***, където
живее постоянно, ******** *******
*************.
И тримата са
любители на риболова и винаги, когато имали време и
възможност, се отдавали на това свое занимание.
На 31.V.2015 год. пострадалият И. заедно със своя ****
свид.Х. И. и техният родственик /***/ свид.Т. Ч. решили да отидат на ******* на
яз.“Т.“, в района на с.П.,
област К., с намерение да останат няколко дни. Заминали с
два автомобила, каравана и рибарски принадлежности. Познавали язовира, където
били ходили да ловят риба и преди. Разположили се на малък полуостров в ръкав
на водоема, до който се достига по черен път от с.П. На следващия ден сутринта
към тях се присъединили и свидетелите С. Б. и П. В. също от А. /предишен и настоящ служители в дружеството на пострадалия/, които донесли
гумена лодка с мотор, а следобед – още един техен приятел свидетелят Е. Х. от А., който поканил своя приятел,
свид.П. Н. от Х. Събрали се общо седем
души с пет автомобила, каравани, лодка, устроили си бивак и започнали риболова
с въдици и капани. Планирали да останат до 4.VI.
Междувременно на
2.VI.205 год. дошли да ловят риба и двамата подсъдими
с техен близък - свид.Х. Х. от с.С. Те също си устроили
лагер с намерение да останат дълго време, на отсрещен бряг срещу лагера на
риболовците от А. на разстояние около 200 – 300 м по права линия.
На свой ред носели лодка с гребла, хвърлили въдиците си и се отдали на риболов.
На 3.VI.2015 год. преди обед пострадалият И. решил да провери заложените отпреди
капани. Качил се на моторната, гумена лодка и тръгнал да прекоси ръкава на
язовира. Преминал в близост до разположените въдици на подсъдимите и едва на
няколко метра от брега. Подс.Д.Р. му направил забележка, че ще им изплаши
рибата и следва да се отдалечи. Разменили се остри реплики. На връщане
пострадалият заобиколил малко по-отдалеч, но недостатъчно според подсъдимите,
поради което се стигнало до нова размяна на непристойни изрази и взаимни обиди.
Подс.С.Р. решил да
отиде до отсрещния лагер и да поиска обяснение за случилото се. Натоварил един
стек бира в лодката и загребал към брега, където бил разположен бивака на
пострадалия и неговите приятели.
Като стигнал до
брега, подс.С.Р. извикал „Сега бира ли ще пием, или ще се караме“. След това
казал, че търси „момчето с лодката“. Свид.А.И., който пообиколил из язовира,
още прибирал своята лодка. Когато приближил, подс.С.Р. го разпознал и
демонстрирал открито агресивно поведение към него. Двамата разменили „грозни
думи“/свид.Е. Х./ и се нахвърлили един срещу
друг. Свид.Х. И. се притекъл на помощ на ***** си. При спречкването
подс.С.Р. паднал на земята и наранил ръката си, а тениската му била разкъсана.
Останалите от компанията на пострадалия се намесили, разтървали ги и прекратили
конфликта, а подсъдимия посъветвали да се качи на лодката си и се прибере на
отсрещния бряг. Подс.С.Р. си тръгнал, но докато се отдалечавал, на висок глас
отправил закани към групата от А. с думите „Сега ще ви покажа.
Ще видите кой съм.“
Случилото се било
наблюдавано от подс.Д.Р. и свид.Х. Х. от
отсрещния бряг, които не можели да се намесят. Подс.Д.Р. сигнализирал на тел.112
за инцидента с неговия *****. Обаждането му било прието в 11:23 часа. Обадил
се обаче и на няколко свои приятели от Х.,
които помолил да дойдат на помощ – свидетелите М. М. /**** на ***** му/ и К. Б., когото помолил да доведе и свид.Д. П. Свид.М. се обадил на свид. Я. Й
/негов *****/ и двамата се отправили за язовира с неговата
кола. Свид. К. Б. бил в този момент с **** си – свид.М. Б., двамата взели и свид.Д. П. и също тръгнали за язовира с една кола.
Скоро след
случилият се инцидент, групата от А. решила да прекрати риболова
и да си тръгва. Започнали да събират и товарят багажа си, което им отнело около
час. Тръгнали по черния път обратно за с.Н. Пътят бил тесен и автомобилите се
придвижвали един след друг. Пръв бил
автомобилът на свид.Е. Х., а непосредствено след него
– на ******* А. и Х. И. Междувременно пристигналите от Х. свидетели обаче разположили своите автомобили напречно на пътя и го
преградили пред наближаващите коли. Там вече бил и автомобилът на подсъдимите.
Така в един момент всички спрели на известно разстояние едни от други.
Двамата подсъдими,
придружавани от част от дошлите от Х. свидетели, се насочили към
колоната автомобили на хората от А. От първата кола излязъл свид.Е. Х., който се опитал да ги спре, успокои и разубеди
да не се саморазправят. Той бил изблъскан настрани, като му казали, че нямат
работа с него, а търсят конкретно А. и ***** му. Те двамата се намирали до своя
автомобил.
Възприемайки
пострадалия А.И., подсъдимите се насочили към него. Подс.Д.Р. пръв му нанесъл
удар с юмрук в лявата скула, вследствие на който същият паднал на земята.
Тогава и дамата подсъдими започнали да му нанасят удари с юмруци и ритници в
областта на цялото тяло. Част от ударите попаднали в областта на лявото
междуребрие. Опитвайки се да се намеси, неговият ****
свид.Х. И. също понесъл удари, но по-малко на брой и с по-нисък интензитет. По
време на този инцидент сигнал до тел.112 отправил свид.П. В. След като нанасянето на удари приключило, свид.А.И. се изправил на
крака и се насочил към автомобила си, но подс.С.Р. го измъкнал от колата и го
хвърлил в близките храсти.
След края на
конфликта присъстващите се качили по колите си и се отправили към с.П.
Междувременно обаче вследствие на полученото обаждане на тел.112, към с.П. били изпратени ******* ***** свидетелите Е. В. и Б. Б.
На тях било съобщено, че от язовира към селото се движат група автомобили,
които се управляват от лица, употребили алкохол. Двамата се установили на края
на селото, очаквайки автомобилите да се зададат. Когато ги възприели, ги
пресрещнали на черния път. Извикали колеги от „***** ******“, които да извършат алкохолни проби на водачите. От първата кола слезли
подсъдимите, които им посочили автомобила на пострадалия като управляван от
лице, употребило алкохол. Насочили се към него, но свид.А.И. им казал, че не се
чувства добре и те повикали „Спешна помощ“. Според двамата свидетели,
пострадалият нямал видими белези от наранявания, освен зачервяване по лицето,
но не можел да се държи на краката си и те го качили в дошлата линейка. Всички
водачи били тествани с техническо средство дрегер, но пробите били отрицателни.
Всички лица били отведени в участъка да дадат обяснения с изключение на
пострадалия И., който бил отведен в болницата в гр.К.
Там било извършено
първото освидетелстване на пострадалия от съдебен лекар, чиито констатации били
отразени в издадено съдебно-медицинско удостоверение №114/2015 год. и
установяват следните наранявания – в теменната област на главата по срединната
линия – умерен оток на кожата и синкаво-мораво кръвонасядане с размер 1х1,5 см,
в горната лява половина на тилната област също такива оток и кръвонасядане с
размери 1х1 см и 1х1,5 см, по долния клепач на лявото око и във вътрешната
половина на горния клепач на лявото око – синкаво-мораво кръвонасядане на площ
3,5х1,5 см. Долният клепач на лявото око, лявата скула, лявата буза и лявата
половина на горната устна били умерено оточни. По лигавицата и полулигавицата
на горната устна, в лявата ѝ половина – синкаво-мораво-червено
кръвонасядане в размери 3х2 см, в дясната слепоочна област – хоризонтално,
ивицовидно охлузване на кожата с размери 6х0,5 см, покрито от тъмночервена
корица. До предната повърхност на лявата ушна мида, в долната ѝ половина
– синкаво-мораво кръвонасядане с размери 2,5 х 2 см. В лявата половина на
гърба - множество ивицовидни и с
неправилна форма тъмночервени охлузвания на кожата с размери 4х1 см,
разположени в различни посоки, две подобни охлузвания на кожата с размери 1х0,5
см. По лявата странична повърхност на гръдния кош на нивото на гръдното зърно –
синкаво-мораво-червено кръвонасядане с диаметър 3 см.
Свид.А.И. не
останал доволен от полаганите за него грижи в болницата в К. и пожелал да бъде изписан след само двудневен престой. В издадената при
изписването му епикриза от Хирургично отделение било отразено, че е получил
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Прибрал се у дома си, но
на 8.VI.2015 год. се почувствал зле и бил приет за лечение
в УМБАЛ“Каспела“ – П. След преглед и предприети изследвания било установено, че
е налице тотален пневмоторакс вляво с колабирал бял дроб. Наложила се
оперативна интервенция.
Във връзка с
квалифицирането на вида и характера на причинените на пострадалия телесни
увреждания, както и с установяване на механизма на причиняването им, на ДП по
делото се е наложило назначаването на три съдебно-медицински експертизи,
изслушани от първоинстанционния съд, а на съдебното следствие пред същия съд –
на още една, повторна, разширена петорна експертиза. Същественият за изясняване
на фактите по делото въпрос е бил дали безспорно установения пневмоторакс е с
травматичен характер, или спонтанен, тъй като останалите наранявания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Освен това едва повторната тройна експертиза, назначена на ДП е установила
счупване на левия, напречен израстък на III
поясен прешлен, което причинява трайно затруднение на снагата за повече от 30
дни- също разстройство на здравето по смисъла на чл.129 от НК.
За да назначи повторно,
разширена петорна експертиза, районният съд е констатирал противоречие в
заключенията на първоначалната единична експертиза, изготвена от вещо лице – съдебен
лекар от МБАЛ АД – Х. и повторната, тройна СМЕ, чието заключение е
изготвено от съдебен лекар и специалисти от УМБАЛ“Свети Георги“ – П. Според
първото – пострадалият е страдал от спонтанен пневмоторакс, тъй като това е
било отразено в оперативния протокол, изготвен
от лекарите, извършили операцията на пострадалия в УМБАЛ „Каспела“ – П. /макар предварителната им работна диагноза да е била „травматичен
пневмоторакс“/, а вещото лице е работило изцяло по писмени данни.
Повторната тройна
експертиза обаче въз основа на предоставени им образни изследвания от
компютърен томограф /КТ/, извършени на 8.VI.2015
год. са приели, че се установява счупване с разместване на III ребро вляво /неустановено при предходните хоспилатизации на пострадалия,
което е станало причина да се изрази становище, че пневмоторакса е спонтанен/,
но това счупване е годно да нарани органната плевра и по този начин да
допринесе за навлизане на свободен въздух в гръдната кухина и разгръщането на
последващата клинична картина, поради което застават на становище, че
пневмоторакса е травматичен.
Назначената от
първоинстанционният съд петорна експертиза е включвала травматолог, гръден
хирург, пулмолог, специалист по образна диагностика и съдебен лекар. На базата
на данните по делото за нанесен побой, клиничните данни за развилия се тотален
пневмоторакс вляво, данните от образните изследвания за счупено III ребро вляво и липсата на болестни промени в белия дроб, са споделили
становището, че се отнася за травматичен пневмоторакс. Отчели са, че липсват
данни за патологични промени в белодробния паренхим /най.често патологично разширени
участъци – булозен емфизем/ при изследването с КТ, а същите са характерни за
възникването на спонтанен пневмоторакс. Травматичният пневмоторакс могъл да
бъде причинен и без да е налице двуетапно счупване на ребро. Затова било
достатъчно един от стрите краища на фрагментите на счупеното ребро да пробие
висцералната плевра и самия бял дроб и по този начин да позволи навлизане на
въздух от белия дроб в плевралната кухина, при което не било задължително
фрактурираното ребро да е по две фрактурни линии. Освен това не било задължително описаните при външния оглед на
тялото посттравматични увреждания да кореспондират с лезиите по костния скелет
и гръдния кош, тъй като било възможно да са резултат на индиректно действие на
травмиращия агент, а в случая били описани множество наранявания по лявата част
на гърба. Когато лезията на висцералната плевра била с минимални размери, било
възможно да липсва излив на кръв в гръдната кухина, но същевременно пълното
колабиране на белия дроб могло да настъпи постепенно – часове или дори дни след
инцидента на принципа „капка по капка“. Сочат и, че счупването на ребрата могат
да настъпят както по директен, така и по индиректен механизъм. Докато при
директния, счупването било на мястото на директно приложената сила, то при индиректния
се получавало огъване на ребрата вследствие на
предно-задна компресия и счупванията били обичайно в предния и заден
ребрен ъгъл. В заключение са дали заключение, че счупването на трето ребро
вляво, макар да е без разместване на фрагментите, може да доведе до развитие на
травматичен пневмоторакс.
Относно счупването
на напречен израстък на III
поясен прешлен също били възможни директен и
индиректен механизъм на причиняване, като по често се срещал втория. В този
случай фрактурата се причинявала от внезапна и мощна контракция на
паравертебралната мускулатура, която „отчупва“ част от напречния израстък.
Обичайно тези фрактури били неразместени и липсвал травматичен хематом, а се
диагностицирали по-късно поради оплаквания от силна болка при движение и натиск
върху бодилестите израстъци. Приемат, че тъкмо този е механизмът на причиняване
на трети поясен прешлен вляво при пострадалия.
Гореописаната
фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд и то след
много сериозен, подробен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства.
На практика са обсъдени абсолютно всички такива, въпреки значителния им обем,
като значение е отдадено и на обясненията на подсъдимите, които освен средство
за защита са и доказателствено средство. Не се установява някои свидетелски
показания да са били неглижирани, пренебрегнати или подминати от съда. Подробно са обсъдени и всички изготвени по
делото заключения на СМЕ с нужната задълбоченост.
Очевидно е, че
свидетелските показания по делото се обособяват в две групи, които са
съществено противоречиви по своя характер и насока и всяка от тях обхваща група
свидетели, които могат да се оценят като заинтересовани в по-голяма или
по-малка степен. Така в едната група попадат показанията на свидетелите Е. Х., С. Б., П. В., П. Н., Х. И. и Т. Ч., които са или близки родственици, или приятели и ******* на пострадалия свид.А.И.. В другата група са
свидетелите М. М., Я. Й., К. Б., М. Б., Д. П. и Х. Х., които на свой ред също са роднини или приятели на двамата подсъдими.
Напълно странични и незаинтересовани лица са само двамата ****** ******* – свидетелите Е. В. и Б. Б., които обаче не са очевидци на събитията.
Въпреки това
правилно е отчетено от районния съд, че има обстоятелства, които са безспорно и
непротиворечиво установени по делото и такива са времето и мястото на
разразилият се конфликт между подсъдимите от една страна и пострадалия, и
неговия **** от друга, както и етапите, през които същият е
преминал – предходен, само между подс.С.Р. и свидетелите А. и Х. И. на брега на язовира, и същински – около час и
половина по-късно на черния път от язовира към селото. Настоящата инстанция ги
разграничава като предходен и същински, тъй като при първия, на брега на
язовира, не се е стигнало до нанасяне на съставомерни телесни повреди
/евентуално са били причинени само леки такива/, но въпреки това той има важна
роля и място за цялостното и пълноценно изясняване на събитията, вкл. за
мотивите, подбудите и житейската логика в действията на всички участващи в
събитията.
По-нататък, отново
правилно и обосновано съдът е приложил изпитания в дългогодишната съдебна
практика критерий за проверка на доказателствата и отстраняване на противоречия
между свидетелските показания, а и за оценка кои да се кредитират, а кои да се
отхвърлят, чрез съпоставянето им с други събрани доказателства, които са
максимално обективни. Такива в случая без съмнение са доказателствата за
състоянието, в което пострадалият е бил приет в болницата в К.. Уместно е изтъкнато, че това е другото обстоятелство, по което няма спор
по делото, като липсват каквито и да било основания да се поставя под съмнение
отразеното в издаденото му съдебно-медицинско удостоверение. Същото е изготвено
на 3.VI.2015 год. между 13:00 и 14:00 часа. Категорично е
установено, че пострадалият е бил с причинени множество наранявания по различни
части от тялото, разнообразни по характер – кръвонасядания, охлузвания, отоци
по главата, тялото, гърба. В подкрепа на това двамата ******
****** свидетелстват, че около един час преди това той не е можел
да се държи на краката си. Заключения на назначените впоследствие СМЕ потвърждават,
че телесните увреждания могат да бъдат причинени по описания от него начин, а
именно – вследствие на нанесени му удари с юмруци и ритници.
Така при
установени по делото – повод за конфликт, породен от преминаването на
пострадалия с лодка близо до мрежите на подсъдимите, предходна разправия на брега на язовира,
прераснала вкл. във физическа саморазправа и приключила с отправяне на заплахи
от страна на подс.С.Р. /всичко изброено следва да се оцени като сериозен мотив
и подбуди за стореното по-късно/, в съвкупност данните за физическото състояние
на А.И. при приемането му в болницата, съставляват солидна подкрепа на
свидетелските показания, уличаващи подсъдимите като извършители на деянието, за
което са обвинени. Тук е мястото да се изтъкне неоснователността на
оплакването, че показания, уличаващи двамата подсъдими в нанасянето на побой
над пострадалия на черния път от язовира към селото давали само пострадалия и
неговият **** свид.Х. И.. Такива, при това доста подробни и неколебливи,
са още и тези на свидетелите Е. Х., П. В. и Т. Ч. Съществен детайл,
потвърден от всички свидетели е, че след спирането на всички автомобили на
черния път подсъдимите са търсели целенасочено пострадалия и неговия ****, като са подминали останалите участници от тази група, заявявайки, че на
тях им трябва А., а против останалите нямат нищо против.
Предвид
изложеното, въззивният съд стига до аналогични на първоинстанционния изводи по
фактическата обстановка, като споделя напълно доводите, изложени в мотивите на
обжалваната присъда и на свой ред няма никакви съмнения и колебания относно
авторството на деянието от страна на двамата подсъдими. Всички оплаквания по
техните въззивни жалби за необоснованост на присъдата и отправените критики към
дейността на съда по оценка, анализ и интерпретация на доказателствата са
напълно неоснователни.
Другият съществен
за решаването на делото въпрос е дали е налице причинно-следствена връзка между
нанесения от подсъдимите на пострадалия побой и настъпилия впоследствие,
няколко дни по-късно тотален пневмоторакс вляво с колабирал бял дроб, тъй като
именно това нараняване съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК. По делото са изготвени и изслушани противоречиви заключения на
назначените множество СМЕ относно обстоятелството дали пневмоторакса е
спонтанен или травматичен, а ако същият не е травматичен, деянието на
подсъдимите би съставлявало престъпление от частен характер. Становище за
наличие на спонтанен пневмоторакс е застъпило вещото лице от първоначалната,
единична СМЕ. То обаче е подчертало, че работи по писмени данни и акцентира на
факта, че в изготвения оперативен протокол за предприетата спрямо пострадалия
хирургическа интервенция в УМБАЛ “Каспела“ – П. е
описана работна диагноза „травматичен пневмоторакс“, но окончателна такава –
„спонтанен пневмоторакс“. Останалите аргументи на тази експертиза са липсата на
установен подкожен емфизем /обичайно доказателство, че е била наранена
плеврата/ и липсата на „двуетапност“ на счупване на реброто, което да е в
състояние да пробие плеврата и разкъса белия дроб.
В противовес,
останалите заключения по назначените СМЕ, от които особено внимание заслужава
последната, петорна и комплексна, поддържат, че двуетапното счупване на ребро
не е задължителна предпоставка, за да се причини пробив на плеврата, а дори
малки размери на лезия на същата е в състояние да причини пълно колабиране на
белия дроб, само че поетапно и в течение на часове, но дори и на няколко дни.
Аргументирано и
обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на петорната
експертиза, като се е мотивирал с високата степен на научна обоснованост и
ползването на надеждни научни способи за изграждане на становище по случая,
участието на специалисти с пет различни специалности, позволяващо комплексност
на изследването, а и ползването на много по-голяма по обем документация
/писмени данни/ в сравнение с първоначалната експертиза.
Въззивната
инстанция не намира основания да критикува или коригира неговата дейност по
анализ и преценка на депозираните заключения, респ. крайния извод, че
пневмоторакса е бил травматичен, съответно резултат от нанесения от двамата
подсъдими побой.
За причиняване на
още една телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, за която е било повдигнато
обвинение – трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни
вследствие на счупване на напречен израстък на трети поясен прешлен,
подсъдимите са били оправдани. Причина затова е изразеното от вещите лица
становище, че същата е констатирана едва на 8.VI.2015
год. при проведено изследване на
пострадалия с компютърен томограф и те не се ангажират с точен момент на
причиняването ѝ, тъй като много често е резултат от внезапна и мощна
контракция на паравертебалната мускулатура, при която се отчупва част от
напречния израстък, т.е. причинена е от индиректен механизъм. Ето защо съдът е
приел, че не е доказано с нужната категоричност и без никакво съмнение, че тази
травма също е била причинена чрез нанасяне на директни удари с юмруци и ритници
от подсъдимите на пострадалия. Обичайно се диагностицирала на базата на
оплакване за болки, но непосредствено след инцидента пострадалият не заявил да
чувства такива в тази област.
Следва да се
изтъкне, че районният съд много ясно и категорично е посочил, че подсъдимите
следва да бъдат оправдани по това обвинение поради неговата недоказаност от
гледна точка на високите стандарти за доказване тяхната вина, установени в НПК,
а не защото, както се поддържа от въззивния жалбоподател – частен обвинител и
граждански ищец и неговият повереник, не било установено, че трайното
затруднение на движението на снагата не е продължило повече от 30 дни. Такъв аргумент не е излаган в мотивите на
съда.
Ето защо по
отношение на частичното оправдаване на двамата подсъдими за причиняване на още
една средна телесна повреда са несъстоятелни оплакванията по въззивната жалба
на частния обвинител и граждански ищец.
По правната
квалификация на деянието:
Въз основа на
гореизложеното относно безспорно установените факти, същата не съставлява правна
сложност. От двамата подсъдими е било извършено
престъпление по чл.129 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за каквато са били и
признати за виновни, несъмнено извършено при пряк умисъл.
Нужно е да се
посочи, че изтичането на период от повече от един час от първоначалния инцидент
на брега на язовира, при който подс.С.Р. на свой ред е получил наранявания на
дясната ръка, и нанасянето на побой от страна на двамата подсъдими спрямо
пострадалия, изключва последното да е станало в състояние на афект, или на
неизбежна отбрана.
Подсъдимите са
действали в съучастие като съизвършители. Безразборни удари с юмруци и ритници
на пострадалия са нанасяли и двамата едновременно, по едно и също време. Всички
елементи от фактическия състав на престъплението са осъществили заедно. Налице
е общност на умисъла, който очевидно е пряк. Мотивите и подбудите за извършване
на деянието са свързани с желанието им да се саморазправят с пострадалия, който
ги е подразнил с поведението си по-рано същия ден. Впрочем ясно изразеното от тях,
че целта на действията им е саморазправа именно с А.И. /употребените изрази“На
нас ни трябва А.“/ изключва хулигански подбуди в действията им, защото характерно за хулиганските подбуди е, че
деецът се отнася с безразличие към това кой е обект на неговата агресия.
По вида и
размера на наложените наказания:
В тази насока са
неоснователни оплакванията по въззивната жалба на частния обвинител и
граждански ищец – както за несправедливо занижен размер на наложените
наказания, така и възраженията срещу приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Районният съд
изчерпателно е изброил и подробно обсъдил смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства по делото, при което от вниманието му не е убягнало нищо.
Правилно като отегчаващи са оценени – значителната сила и интензитет на
упражненото физическо насилие, причиняването и на множество други,
несъставомерни /леки/ телесни увреждания, извършването на деянието от две лица.
Анализираните смекчаващи са – ******, ***** ****** данни /********, ******* ангажирани/ и чисто
съдебно минало, положително процесуално поведение /заслужава да се изтъкне, че
обясненията на подсъдимите са подробни, допринасят за изясняване на
фактическата обстановка и е са изцяло насочени към отричане на вина/,
провокативното поведение на пострадалия, допринесло за разгаряне на конфликтна
ситуация и значителната продължителност на разследването.
Настоящата
инстанция намира, че е правилна преценката за ниска степен на обществена
опасност на дейците, а висока такава на деянието. Очевидно е, че смекчаващите
обстоятелства преобладават. Вярно е, че същите не са такива, при които и
най-лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко, но
същевременно наказанието следва да се отмери при явен превес на същите. Освен,
че липсват законови пречки за приложение на чл.66 ал.1 от НК, липсва и
необходимост от ефективното изтърпяване на наказанието за постигане на целите,
прогласени от чл.36 от НК.
Като се
солидаризира с така изложените мотиви, настоящата инстанция споделя и извода,
че предвиденото наказание „лишаване от свобода“ до шест години следва да се
наложи и за двамата подсъдими в размер, значително под средния, а именно за
срок от една година, като изтърпяването му се отложи със срок от три години.
По гражданския
иск:
Отправя се оплакване
по въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец, че не е оценено от
първоинстанционния съд, че наред с инкриминираната и съставомерна причинената
средна телесна повреда са били причинени още и множество леки такива и поради
това присъденият размер от 8 000 лв. не обхваща изцяло претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания.
Подходът на
районния съд при обсъждане на справедливия размер, до който следва да се уважи
гражданският иск не е бил такъв. При обсъждане на претърпените неимуществени
вреди, резултат от преживени болки и страдания, съдът изрично е посочил, че се
ръководи от техния действителен обем, времеви интервал, през който са били
понасяни, прогноза за отшумяването им, цялостното бъдещо отражение върху
физическия и психически статус на увредения. Конкретно е обсъдена
продължителността на следоперативня период при лечението на пневмоторакса, тъй
като същият очевидно е с най-голяма продължителност. Освен това е подчертано,
че върху размера на гражданския иск
следва да намери отражение обстоятелството, че с поведението си пострадалитя е
допринесъл за предприетата физическа саморазправа с него.
Настоящата
инстанция не намира основания да коригира дейността на районния съд и в тази
насока. Изложените мотиви и съображения са изчерпателни, съобразени с фактите и
данните по делото и не са необосновани.
Така въз основа на
гореизложеното настоящата инстанция намира, че при въззивното разглеждане на
делото изрично наведените по всички жалби доводи и оплаквания не се установиха
като основателни и обосновани.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК- служебно и изцяло- въззивният съд не установи други пороци на атакувания съдебен акт.
Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита,че не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. чл.334 т.6 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 49 от 10.VІІ.2019 г. по нохд N 663/2018 год. на
РС- Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: