№ 36872
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110129534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 05.05.2025 г. от адв. С. С. - пълномощник на процесуалния
представител на ответницата в заповедното производство – адв. К. Б., с искане за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят и разноските,
сторени в заповедното производство – адвокатско възнаграждение чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в
размер на 450 лева.
Подадена е и молба от 05.05.2025 г. от ответницата с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като не се присъждат разноски на
ищеца, доколкото ответницата е потребител, поради което съгласно практиката на СЕС
разноски в нейна тежест не следва да се възлагат.
В подадено становище ищецът в производството счита, че сочената съдебна практика
е неотносима, доколкото потребителят няма качеството на ищеца в производството. Счита,
че подаването на бланкетно възражение в заповедното производство не обосновава
присъждането на възнаграждение в толкова висок размер.
Молбите са допустими. Разгледана по същество молбата на адв. Б., подадена чрез адв.
С., е частично основателна, доколкото ответницата е имала процесуален представител и в
заповедното производство, комуто се дължи адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана адвокатска помощ.
В мотивите на решението си съдът е посочил, че се претендира адвокатско
възнаграждение на основание на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 600 лева, от
което съразмерно с отхвърлената част от предявените искове е присъдил на процесуалния
представител на ответницата сумата от 93,20 лева.
По гр. д. № 8955/2024 г. на СРС, 82 състав, ответницата е упълномощила свой
представител, като в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че
услугите се предоставят на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
1
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съгласно чл. 6, т. 3 НМРАВ възнаграждението за проучване на дело с даване на
мнение по него е 450 лева, която норма, според съда, е приложима за дължимото
възнаграждение на адвоката, подал възражение по чл. 414 ГПК. Съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове на процесуалния представител на ответницата в заповедното
производство следва да бъдат присъдени 69,90 лева.
Съдът намира, че разгледана по същество молбата на ответницата е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съдът е присъдил в полза на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от предявените искове в размер на 380,09 лева, като намира, че няма
основание в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски. Посочената от ответницата
практика, според която в тежест на потребителя не следва да се присъждат разноски, касае
единствено случаите, в които потребителят е инициирал производство за установяване
нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, какъвто не е
настоящият случай, поради което в случая разноските следва да бъдат разпределени по
правилата на чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 14.04.2025 г. по гр. д. № 29534/2024 г. на СРС, 82 състав, на
основание чл. 248 ГПК, в което следва да се добави следният диспозитив за разноските:
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 69,90 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. В. М. с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решение от 14.04.2025 г. по гр. д. № 29534/2024 г. на СРС, 82 състав, в частта
за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2