Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260464/5.4.2021г.
Гр.
Варна, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд
тридесет и седми състав
На
десети март година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар : Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4052 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.Т., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20 - 0819 - 002816/ 14.08.2020 год. на Началник
група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“ - Варна, с което са му наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.137а., ал. 1 от ЗДвП, 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3, от ЗДвП, 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, 4/ административно наказание „глоба“ в
размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са
му били отнети общо 6 /шест/ контролни точки.
В жалбата бланкетно се сочи, че издаденото НП е издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се фактическата
обстановка. В НП бил изцяло възпроизведен АУАН. В последния липсвали съществени
реквизити - по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител. Ангажира писмено становище. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.06.2020
год. св. Г.Г. - мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ –
ОД МВР - Варна и негов колега били на работа, като осъществявали своите
задължения по контрол над пътното движение. Около 08.30 ч. служителите на реда се намирали на
“Аспарухов мост“, до спирка КРЗ в посока кв. „Аспарухово“, гр.Варна, където
спрели за проверка, товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер
313“ ЦДИ с рег.№ В 24-04 НС, управляван
от въззивника И.П.Т.. Последният бил правоспособен водач на МПС от 2005 г., като притежава СУМПС за категория
„В“,, „М“, „АМ“. Служителите на реда установили, че
същият управлява превозното средство без да използва обезопасителен
колан по време на движението си, управлява МПС с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане, не носи свидетелство за управление на МПС, както и контролен
талон от свидетелство за управление на МПС.
При горните констатации Г.Г.
- мл.автоконтрольор към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“ съставил срещу въззивника Т.,
АУАН бл. № серия GA 211945 от 10.06.2020 год., като описал допуснатите от Т.
нарушения на чл.137а., ал.1, чл.190,
ал.3, чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и връчен на същия, който го подписал без възражение.
Жалбоподателят
се е възползвал от законното си
право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На основание констатациите в акта било издадено и
атакуваното НП № 20 – 0819 - 002816/14.08.2020 год. на Началник група към ОД на
МВР, сектор „ПП“ - Варна, с което на въззивника били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.137а., ал. 1 от ЗДвП, 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3, от ЗДвП, 3/ административно наказание
„глоба“ в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
4/ административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз - 2539 на МВР са
му били отнети общо 6 /шест/ контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените
доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, справка за
нарушител/водач, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира показанията на св.Г. и св.Г., депозирани в с.з.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на
05.10.2020 г., видно от входящия печат на Сектор „ПП“ ОД МВР - Варна/ от
надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП,
срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Началник на група в сектор „ПП“ ОДМВР - Варна, съгласно заповед № 8121з -
515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3
от ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
По пункт
първи от НП:
административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на
50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а., ал. 1 от ЗДвП/.
От събраните по делото доказателства, се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателя И.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Чл.149, ал.1, т.2, б.”а”от ЗДвП указва, че към
категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които
броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто
безспорно бил автомобила управляван от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното.
От разпита
на актосъставителя и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се
установява, че на 10.06.2020 год. жалбоподателят е управлявал процесния товарен
автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил
поставил обезопасителния си колан. Предвид
доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната
отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 /петдесет/ лв., водач който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. по този пункт на НП се явява
законосъобразна.
По пункт втори от НП: Според разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. Действително, НП №
19-6252-000242 е влязло в законна сила на 24.04.2020г. (видно от приложената
разпечатка от „Система за управление на административнонаказателната дейност“
на МВР). Съдът намира обаче, че с това не е осъществен състав на
административно нарушение, тъй като цитираната норма в действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС, неизпълнението на
което да се явява административно нарушение. Според легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. За да се явява едно деяние
административно нарушение е необходимо същото да представлява неизпълнение на
нормативно установено задължение, което изрично да е обявено за наказуемо с
предвидените в ЗАНН наказания. Нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП предоставя на санкционираните за нарушения на този закон лица възможност
да заплатят доброволно наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай
на неспазване на този срок. При бездействие след изтичане на едномесечния срок
по
чл.190, ал.3 от ЗДП
санкционираното лице е застрашено от възможността за пристъпване към принудително
събиране на глобата, както и за налагане на принудителни административни мерки
по чл.171,
т.1, б.“д“ от ЗДП и по чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, но не и за налагане на глоба по
реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е неприложима общата разпоредба
на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. Систематически чл.185 от ЗДвП се намира преди сочената за нарушена
разпоредба на чл.190, ал.3 от ЗДвП и следователно може да намери приложение
само по отношение предшестващите я норми, но не и за
следващите такива. При това положение неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП в предвидения в чл.190, ал.3 от с.з. срок не представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй
като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а бездействието на
водачите обуславя настъпването на друг вид последици. Становището, че подобно
бездействие е несъставомерно, се споделя и в съдебната практика, като в тази
насока изрично са
Решение № 1005 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение № 1310 от 16.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение № 1836 от 7.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2458/2020 г. и др. По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление в тази му част
следва да бъде отменено поради липса на осъществен състав на административно
нарушение.
По пункт трети и четвърти от НП: административно наказание „глоба“ в размер на
10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП в тази част,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. По тези пунктове от НП актосъставителят е приел, че се касае за
едно нарушение, като е описал в своя акт, че възз. не
носи СУМПС и КТ към СУМПС, с което е
нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че от
доказателствата по делото е безспорно установено, че на датата, посочена в АУАН
и НП, възз. е управлявал МПС, респективно е имал
качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно
същият е имал задължението да носи в себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
което му вменява разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В хода на
извършената му проверка обаче, същият не е представил тези два документа на
проверяващите органи, респективно не ги е носил в себе си, тъй като ако бе така
би следвало да ги представи. Тук следва да се посочи, че двата горепосочени
документа, които водачът е длъжен да носи следва да се намират на такова място,
че същият да може да ги представи при проверката. Ето защо съдът намира, че
нарушението по тези пунктове на НП е доказано по безспорен и категоричен начин.
От друга страна, тук следва да се посочи, че
абсолютно незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон наказващият
орган е издал своят правораздавателен акт за две отделни нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. С НП възз. е наказан с две отделни
административни наказания „глоба“, всяко от които в размер по 10 лева, наложени
съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение
второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според
последната правна норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Неизпълнението на това императивно
задължение от страна на водача Т. е установено по безсъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Неизпълнението на разписаното в чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП задължение за носене на посочените документи осъществява фактическия
състав на едно административно нарушение, както правилно е преценил и актосъставителят.
За това нарушение следва да се наложи едно административно наказание по чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неносенето на който и да е от двата документа
/свидетелство за управление на моторно превозно средство или контролен талон
към него/ или пък и на двата едновременно, осъществява признаци на едно и също
административно нарушение, за което на водача на МПС следва да се наложи едно административно наказание. В този смисъл е
и практиката на АдмС
- Варна, например Решение по КАНД № 2457
по описа на съда за 2020 год.
Като е наложил две отделни административни
наказания за едно административно нарушение, административнонаказващият орган е
издал незаконосъобразно наказателно постановление в частта му по пункт 3 и
пункт 4, с които на И.Т., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение второ от ЗДвП,
са наложени две отделни административни наказания „глоба“, всяко от които по 10
лева. Горната незаконосъобразност настоящият съд, като въззивен
съд, може да преодолее, чрез изменение на НП по реда на чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по
препращане от чл. 84 от ЗАНН / в този смисъл е и константната практика та АС -
Варна, например КАНД № 1077 по описа за 2017 год., Решение по КАНД № 2457 по описа на съда за 2020 год./.
Поради това и в тези части наказателното постановление следва да се измени,
като да се наложи на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и
предложение второ от ЗДвП едно административно наказание „глоба“ в размер на 10
лева. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в Решение по КАНД № 1875 /2020 г. на АС - Варна, с което делото е върнато за
ново разглеждане.
С
оглед посоченото по-горе, съдът следва да посочи още и че намира, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното лице е неприложима.
Нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по
делото справка за нарушител/водач,
жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила общо 33 НП и 5 фиша
за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Очевидно наложените
множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да
превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Нещо повече,
използвайки мобилен телефон по време на движение и то с товарен автомобил, без
съответно устройство позволяващо използването му без ръце, е поставило в
опасност както сигурността на конкретния водач, така и безопасността на
останалите участници в движението. Поради това и няма как да се охарактеризира
извършеното от водача като маловажен случай на нарушения.
С
оглед споменатото по-горе, относно конкретния водач е изключена всякаква
възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай.
Констатираното поведение на въззивника не би могло да се толерира, а следва да
се накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от
подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
На осн.
Наредба № Iз - 2539 на МВР на жалбоподателя И.П.Т. са били отнети и общо
6 контролни точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за
отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не
съставляват административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и обжалването
им не е предмет на настоящото производство.
С оглед направеното искане
от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и
за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера на изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е. от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото
на чл. 78а, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция.
Поради това и дължимото юрисконсултско
възнаграждение се явява сумата от 35.00 /тридесет и пет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в частта по пункт първи Наказателно постановление № 20 - 0819 -
002816/ 14.08.2020 год. на Началник група към ОД на МВР, сектор „ПП“ – Варна, с
която на И.П.Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.137а., ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ в частта по пункт втори Наказателно постановление № 20 - 0819 - 002816/14.08.2020
год. на Началник група към ОД на МВР, сектор „ПП“ - Варна с която на
И.П.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3, от ЗДвП .
ИЗМЕНЯ
в
частта по пункт трети и четвърти Наказателно постановление № 20 - 0819 - 002816/14.08.2020 г. от
Началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“ - Варна, като налага на И.П.Т., ЕГН:**********, за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН:**********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 35.00 /тридесет и пет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: