№ 1904
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110151652 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от [ЮЛ] срещу [ЮЛ] установителен
иск с правно основание чл. 410 КЗ за сумата от 266 лв., представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 16.04.2016 г. в [адрес], с включени 10 лв. за ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на договор за имуществено застраховане на
16.04.2016 г. в [адрес] е настъпило застрахователно събитие – произшествие,
при което застраховано при ищеца МПС марка и модел [марка и модел] с рег.
№ [номер] е попаднало в намираща се на пътя необозначена и необезопасена
по съответния ред дупка. Поддържа, че в причинна връзка със
застрахователното събитие били причинени щети на застрахованото
имущество на стойност 256 лв. Твърди още, че била заведена щета, по която е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, представяващо
действителните вреди. Аргументира, че пътят, на който е реализирано
процесното ПТП, е публична собственост на [ЮЛ], поради което същата
отговаря за платеното обезщетение и 10 лв ликвидационни разходи.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
1
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е станало ПТП,
при което да са причинени вреди. Релевира доводи, че няма данни къде се
намира дупката, нейната големина и възможността да се преодолее без
опасност за останалите участници в движението. Оспорва механизма на ПТП
и причинната връзка между настъпилата щета и дупката на пътя. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва да е изплатено
застрахователно обезщетение. Юправи възражение за изтекла погасителна
давност. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва размера на
обезщетението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за
исковото и заповедното производство. Прави възражениеза прекомерност на
претендираното възнаграждениет от ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие бездействие на служителите на ответната
община, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя
и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване.
С определение от 24.10.2021 г. съдът е задължил ищеца в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи в оригинал
застрахователната полица, приложена в препис към исковата молба, като
изрично го е уведомил за негативните правни последици от непредставяне на
документа в оригинал. Ищецът не представи по длеото застраховятелната
полица в оригинал. Представения към исковата молба препис не съдържа
подписи нито на застрахован, нито на застраховател, поради което съдът не
може да направи еднозначен правен извод за наличието на валидно сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
2
увредения автомобил
Доколкото ищецът не е ангажирал други доказателства за установяването
на спорните обстоятелства, и в приложение на последиците от
разпределената му доказателствена тежест за тяхното пълно и главно
доказване, следва да се приеме, че същите остават недоказани по делото.
Поради изложеното съдът намира, че искова претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, който претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба
за заплащане на правната помощ, на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на
извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ЮЛ], ЕИК [номер] срещу [ЮЛ], ЕИК
[номер] установителен иск с правно основание чл. 410 КЗ за сумата от 266
лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 16.04.2016 г. в [адрес], с включени 10
лв. за ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като вземането е предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28176/2021 г. по
описа на СРС, ч74 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ЮЛ], ЕИК [номер] да заплати
на [ЮЛ], ЕИК [номер] сумата от 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4