СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
26.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 25.02.21г. /с участието на секретаря А.
Тодорова/ гражданско дело № 7745/18г. и констатира следното:
Предявени са частични искове от С. Ш. против „ЧЕЗ Р.Б.“ АД с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 50 от ЗЗД са сумата 50 000 лева /част от цяло вземане
в размер на 150 000 лева/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/
и законната лихва върху посочената главница за периода – след 15.10.14г.
Главният иск е заявен кумулативно – по двата законови текста /правни
квалификации/ в хипотезата на т. 2 от Постановление № 17/63г. на ПВС.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
На 15.10.14г. – ищецът е претърпял /вследствие на злополучен инцидент/ физическо
увреждане, изгаряне, травма /съответно като следствие от това: физически болки
и психически страдания – неимуществени вреди/. Наличният по делото
доказателствен материал /писмен, експертен, гласен; в това число - обясненията
на ищеца по чл. 176 от ГПК; такива изводи са направени и в рамките на висящото
наказателно производство - макар последното все още да не може да бъде съобразено
в хипотезата на чл. 300 от ГПК/ установява категорично /еднозначно/ следния
механизъм на събитието:
На посочената дата:
Ищецът е посетил строителен обект /собственост на синовете му/ в град ********с
цел – преглед как протича разрушаването /предприето с оглед бъдещо – ново
строителство/ на сградата /находяща се на този адрес/. При огледа на
строителната площадка С. Ш. е констатирал /видял/ наличие на прикрепена за
фасадата на сградата /строежа/ метална тръба с преминаващи през същата кабели
/отрязани, прекъснати над нивото – след края на тръбата; стърчащи, излизащи извън
тръбата - необезопасено/. Ищецът е решил /с цел подпомагане на разрушителните
дейности/ да премахне посочената тръба /с кабели в нея/ от стената на сградата
и е предприел конкретни /фактически/ действия в такава насока – откъртил е /с
дървен прът - кол/ тръбата от фасадата. В момента на падането на тръбата към
земята /след отлепянето й от стената/ и при допир с ищеца – стърчащите жици са произвели
късо съединение /волтова дъга/, възпламенили са тялото на пострадалия и са
причинили на С. Ш. обгаряния /физически увреждания – травми; болки и страдания;
психически стрес; неимуществени вреди/. Не се спори /такива изводи налага и
събраният по делото доказателствен материал – преценен в съвкупност/, че:
процесната вещ /метална тръба с електрически кабел в същата/ е била собственост
на ответника и, че: дружеството е било законово натоварено със задължението –
да поддържа електрическата мрежа /състояща се от всички технически компоненти –
в това число и от процесния кабел/ в състояние - годно за безопасна употреба
/използване/.
Главният иск е частично основателен:
Събраният доказателствен материал /основно – констатациите на приетите по
делото технически експертизи/ установява обстоятелството, че:
Процесният кабел се е явявал /е бил/ остатък от стара електрическа мрежа /прокарана
– изтеглена до процесната сграда с цел – да захрани обекта с ток/; тази мрежа
впоследствие /преди настъпването на инцидента/ е била „изоставена“ от
електроразпределителното дружество /собственик на кабела/ и е била преобразувана
/преработена/ в нова; при това действие /при тази техническа реорганизация на токовото
трасе/ кабелът е бил отрязан – прекъснат /връзката му с инсталацията на сградата
е била прекратена/, но въпреки това – жицата /вече станала ненужна - като
несвързана с консуматор/ е била оставена /на практика – забравена на място/ необезопасена
/ненадлежно изолирана – стърчаща извън, над нивото на предпазната тръба/ и под
напрежение.
Посоченото действие /бездействие/ на ответника /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД/: изоставянето на опасен /вече ненужен/ кабел /под
напрежение/ в зоната на жилищна сграда /на фасадата й/ се явява извършено в
противоречие с горното /принципно/ задължение на дружеството. Това „поведение“
/деяние/ на фирмата се явява /следва да се окачестви като/ противоправно /по
смисъла на цитираните законови текстове/; същото стои в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на инцидента /и с вредите от
последния/; деянието се явява и виновно извършено /по смисъла на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД; презумпцията по този законов текст не се явява опровергана в процеса/.
Изложеното /установяването в процеса на всички елементи, предпоставки от
състава на деликтната отговорност – изброени по-горе/ обосновава извода, че:
имуществената отговорност на ответника може /следва/ да бъде ангажирана в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД. От друга страна – тази отговорност може да бъде
търсена и /едновременно/ при условията на чл. 50 от ЗЗД /във връзка с т. 2 от
Постановление № 17/63г. на ПВС/ доколкото: вредоносния резултат /в случая/ се
явява следствие и самото естество /действие, функциониране/ на вещта
/електрически кабел/.
Искът е основателен до размера на сумата 40 000 лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи /когато
е налице физическо увреждане, травма, болест и т.н./ наличието на неимуществени
вреди /физически болки и психически страдания/ следва да се - презумира /т.е.
обезщетение се следва принципно - винаги, във всички такива случаи/. От друга
страна - по делото са и събрани доказателства в посочената релевантна насока /писмени,
медицинска експертиза и свидетелски показания/. Тези доказателства /преценени в
съвкупност/ удостоверяват конкретното измерение не процесните /претърпени от
ищеца/ неимуществени вреди /преценени в контекста на: получените от пострадалия
физически увреждания, проведеното лечение – като вид, естество и период,
настоящото здравословно състояние на С. Ш. и перспективата за пълното му
възстановяване/.
Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД – в
контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните /събрани
по делото/ доказателства.
Председателят на състава отчита и наличието на доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В
тази връзка:
Действително /от една страна/ - събраните по делото доказателства
/преценени в съвкупност/ удостоверяват, че: преди да се започнат разрушителните
работи на обекта /горния адрес/ електрическото захранване на сградата
/посоченото по-горе новопрокарано такова/ е било предварително
изключено /т.е. - ищецът е предприел действията по демонтирането на процесната
тръба и кабел – след токовото обезопасяването на строежа/. Дори обаче да бе
установено, че такива действия не са били предприети /предварително/ то:
бездействието на пострадалия в посочената хипотеза не би могло да се окачестви
като „съпричиняване“ /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ доколкото –
процесната вреда се явява следствие от функционирането на старата /опасна/
електрическа система /а не от ново изградената такава/. От друга страна обаче:
Събраният доказателствен материал установява /такива са и обясненията на
ищеца; в това число и тези - изрично заявени в рамките на наказателното
производство/, че: С. Ш. е видял стърчащите от тръбата необезопасени кабели
/преди да започне демонтирането им от стената на къщата/ и е знаел, че по тези
жици преди е текъл ток /т.е. - знаел е какво е било предназначението на
процесните проводници/. Обикновената житейска логика е налагала /в процесната и
във всяка подобна хипотеза/ пострадалият /макар да е бил с убеждението, че
новата електрическа мрежа, предназначена да захранва сградата с ток е била предварително
изключена, а старата - отдавна прекъсната/ да предприеме /предварително/
фактически действия по проверка /лично или със съдействието на трето лице; в
това число и ответника – като собственик на проводника/ на оголените жици /и по
евентуалното им обезопасяване/. Липсата именно на такова поведение – следва /в
случая/ да се окачестви като допринасящо за настъпването на инцидента /и на
вредите от същия/. Посоченото обстоятелство предполага /налага/ редуциране /при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на заявеното обезщетение до размера на - горната
сума.
Основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да се присъди /при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху горната /процесната/ главница за периода след 15.10.14г.
/датата на инцидента/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД да плати на С.И.Ш.
ЕГН ********** сумата 40 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ на
основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 50 от ЗЗД; законната лихва върху тази сума от
15.10.14г. до цялостното й изплащане и 1 684 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 40 000 лева.
ОСЪЖДА С.И.Ш. да плати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД 175
лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК/ и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД да плати на
адвокат С. 1 730 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД да плати на СГС 1
600 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на З. „А.Б.“ АД /трето лице – помагач
на ответника/.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: