№ 11621
гр. С, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110172670 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от М В Й, ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „М-М Й“,
ЕИК ..., с адрес гр.Р, ул.“Т“ №.., със съдебен адрес гр.Р, ул.“С К“ №.., партер, против „М К“
АД, ЕИК ..9, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ №.., ет.3, представлявано
от В М В и Г А А, и „АСВ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“П
Д“ №.., ет.2, офис 4, представлявано от Ю Х Ю, за прогласяване за нищожен на договор за
заем CrediTrade №.../16.01.2019 г. и за признаване за установено, че ищцата не дължи по
него сумата от 3057.49 лв.
Претендират се направените в хода на производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца в качеството му на едноличен търговец
и „М К” АД на 16.01.2019 г. е сключен договор за кредит за сумата от 3300.00 лв., като
впоследствие кредитната инстуция е прехвърлила вземането си по процеснот
оправоотношение на втория ответник – „АСВ” ЕАД.
Според ищеца, договорът е нижощен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, не е посочен годишен процент на разходите, а иденствено
размера на дължимата лихва. Ищецът се позовава и на разпоредбите на чл.9, ал.1, чл.10,
чл.11, ал.1 и 2 от ЗПК, без да конкретизира несъотвествието на договора, по който той е
страна с тази разпоредби. Отбелязва се единствено, че шрифтът, с който са изписани
неговите клаузи е по-малък от предвидения в закона размер 12.
В исковата молба се аргументира становище, че след извършени от ищеца
изчисления, той е установил, че ГПК възлиза на 271.50%, което противоречи на чл.19 от
ЗПК.
1
Ищецът твърди, че по процесния договор преди завеждане на делото е заплатил
сумата от 3920.52 лв., т.е. над предоставената му в заем главница от 3300.00 лв., която
единствено подлежи на връщане при нищожните сделки по арг. от 23 от ЗПК, порди което
иска да бъде признато, че не дължи на втория ответник „АСВ” ЕАД претендираната от него
сума от 3057.49 лв. Навеждат се доводи и за недействителност на цесията спрамо ищеца, тъй
като уведомлението в тази насока е изпратено от цесионера, а не от цедента.
В срока за отговор ответниците по делото са депозирали такива, в които изразяват
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът „М К” АД навежда възражения за липсата на валидно сезиране на съда с
ищцовата претнеция, доколкото според него исковата молба не е подписана от лице с
представителна власт, тъй като представените договор за правна защита и пълномощно не са
подписани от ищеца.
Ответникът оспорва, че процесният спор подава в обхвата на Закона за
потребителския кредит, доколкото ищецът няма такова качество. Това становище се
обосновава с търговското му качество като едноличен търговец и с целите, за които е
отпуснат кредита.
Ответникът „АСВ” ЕАД също оспорва качеството „потребител” спрямо ищеца. В
тази насока отбелязва, че той не е договарял в процесното правоотношение като физическо
лице, а именно като търговец с оглед нуждите му за извършваната от него търговска
дейност.
По същество на изложените в исковата молба взържания, ответникът отбелязва, че за
тях не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, а именно за размера на шрифта, на
който е написан такста на договора и за размера на ГПР. Ответникът сочи, че в ЗПК – чл.19,
ал.4, е въведен максимален размер на ГПР, който следва да бъде съобразен при пренецнката
нарушени ли са добрите нрави при уговаряне на възнаградителната лихва. Изразява се
становище и че ищецът е бил наясно при сключване на договора каква възнаградителна
лихва ще дължи по него, тъй като е имал възможност предварително да се запознае с
условията му.
По така изложените съображения, и двамата ответника искат от съда да отхвърли
предявените срещу тях искове, като им присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват, вземат писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.146 от ЗЗП и чл.124 от
ГПК.
2
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 16.01.2019 г. между ЕТ „М-М Й“ и „М К“ АД, е сключен договор за кредит, за сумата
от 3300.00 лв. със срок на връщане 16.07.2020 г., при посочените в договора условия.
Впоследствие – на 21.02.2020 г. с анекс към договор за цесия от 16.01.2015 г., кредиторът е
прехвърлил правата си по процесния договор за кредит, на ответника „АСВ“ ЕАД.
По иска с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.146 от ЗЗП, с който се цели да се
прогласи за нищожен договор за заем CrediTrade №.../16.01.2019 г., съдът намира за нужно
да отбележи, че в случаите, в които кредиторът по договор за кредит, е прехвърли своето
вземане на трето лице, съдебната практика приема, че надлежен ответник е цедента, а не
цсионера. Така ВКС в свое решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д.№ 1103/2017 г.,
ТК, ІІ т.о., приема, че при цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към
цедента, както и от възраженията, които може да му противопостави – по арг. от чл.103, ал.3
ЗЗД. Според ВКС, това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска
унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез
възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на
възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни
възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез
самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента,
който си остава страна по договора, а по аргумент от по–силното основание следва да се
приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за
прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото
на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна
по същия.
Ето защо този иск спрямо „М К“ АД се явява допустим, но разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения: За да обоснове претенцията си, ищецът равзива
съображения, че при сключване на договора е действал не в качеството си на търговец, а на
физическо лице – потребител. Тези негови доводи обаче не могат да се възприемат,
доколкото точно в противната насока е отразено в искането за заем, където е отбелязано, че
целта на заема е да се покрият оборотни нужди за дейността на заемополучателя –
едноличен търговец. В същото време физическото лице М В Й е участвала в сделката в
друго качество – като поръчител по договора, поради което не може да се приеме, че тя е
договаряла заема извън търговската си дееспособност. Не без значение е и вида на
отпуснатия кредит, общите условия към който разясняват, че се касе за договор за заем на
търговци. В този смисъл е и отразеното в определение № 5002/01.06.2022 г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 3994/2002 г. по описа на СГС, в което е прието и че настоящият състав
незаконосъобразно е дал указания и възможност ищецът допълнително да конкретизира
иска си. С оглед така застъпеното становище от въззивния съд, настоящият състав следва да
обсъжда само доводите, изложени в първоначалната искова молба, не и в уточненията към
нея, както и да не взема предвид представените на по-късен етап писмени доказателства
досежно необходимостта от лечение на съпруга на едноличния търговец.
3
По така изложените съображения съдът приема, че страните са обвързани от договор
за кредит, който кредитополучателят е сключил с оглед търговското си качество като ЕТ
„М-М Й“. Това пък от своя страна изключва приложението на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, доколкото нито една от страните
по процесното правоотношение няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13,т.1 от ДР
на ЗЗП. При този извод и с оглед обстоятелството, че ищецът основава претенцията си
изцяло на противоречие на договора за кредит съз ЗПК и ЗЗП, то предявеният иск се явява
изцяло неоснователен и недоказан.
Като резултат от това, неоснователен се явява и иска спрямо ответника „АСВ“ ЕАД
за признаване за установено, че ищецът не му дължи сумата от 3057.49 лв. Вземането за
последната е възникнало по валиден договор за кредит, като ответникът е придобил правата
по него въз основа на сключен с кредитора договор за цесия. Ето защо и този иск следва ад
се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото искане
са направили.
От страна на „АСВ“ ЕАД се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100.00 лв., съобразно предвиденото в Наредбата за заплащане на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, отчитайки и действителната фактическа и правна сложност на делото, неговия
предмет, обем събрани доказателства, брой проведени съдебни заседания.
От страна на „М К“ АД също се претендират разноски, като доказателства за извършването
им, преди обвяване на делото за решаване не са постъпили. В тази насока следва да се
отбележи, через ССЕВ е изпратена от пълномощника на „М К“ АД молба с приложен списък
на разноските и договор за правна защита и съдействие в деня на откритото съдебно
заседание /в 0 ч. и 3 мин на 18.10.2022 г./, която е получена в СРС след приключване на
делото /в 13.00 ч. на 18.10.2022 г./. Освен, че молбата е просрочена, съдът приема и че
поведението на ответника навежда на заупотреба с права, доколкото видно от приложения
към нея договор за правна защита и съдействие, той е сключен на 01.09.2021 г., т.е. повече
от една година преди съдебното заседание, а се изпраща на съда няколко часа преди самото
заседание, което ограничава възможността на насрещната страна да се запознае с него и да
изрази становище по вписания хонорар, вкл. и да направи възражение за прекомерност. Ето
защо настоящият състав намира, че не следва да присъжда разноски на „М К“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „М-М Й“, ЕИК ..., с адрес гр.Р, ул.“Т“ №.., насочен срещу
„М К“ АД, ЕИК ..9, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Ц Ш“ №.., ет.3,
представлявано от В М В и Г А А, за прогласяване за нищожен на сключения между
4
страните договор за заем CrediTrade №.../16.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „М-М Й“, ЕИК ..., с адрес гр.Р, ул.“Т“ №.., за признаване за
установено по отношение на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“П Д“ №.., ет.2, офис 4, представлявано от Ю Х Ю, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 3057.49 лв. по договор за заем CrediTrade №.../16.01.2019 г., сключен между ЕТ
„М-М Й“, ЕИК ..., и „М К“ АД, ЕИК ..9, вземането по който последното е прехвърлило на
„АСВ“ ЕАД, ЕИК ..., с анекс от 21.02.2020 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г.,
ОСЪЖДА ЕТ „М-М Й“, ЕИК ..., с адрес гр.Р, ул.“Т“ №.., да заплати на „АСВ“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“П Д“ №.., ет.2, офис 4,
представлявано от Ю Х Ю, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ответника
разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5