Решение по дело №88/2022 на Районен съд - Ямбол
Номер на акта: | 80 |
Дата: | 13 април 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.) |
Съдия: | Светлана Димитрова Митрушева Атанасова |
Дело: | 20222330200088 |
Тип на делото: | Административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 1 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Гр. Ямбол , 13.04.2022
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд……………………………....наказателна
колегия в публичното
заседание на четиринайсти март ………. …………………………………………………... през
двехиляди двайсет и втора година в състав:
Председател: С.Митрушева
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря ……………….Г.М...…..
…………………….. и в присъствието на прокурора…………….
……………………………….………………….. като разгледа докладваното от
…………..съдия Митрушева…...............н.а.х.д. № 88 по описа за 2022 год
…………..…………………………….………………………………………
Производството по делото е образувано по жалба на „Геострой-инженеринг“ ЕООД
гр.Ямбол против Наказателно постановление № 68/30.12. 2021г на Директора на РИОСВ
Стара Загора , с което на осн. чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ и чл.38 ал.3 от Наредба №2/ 8.06.2011г.
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл.
48 ал.1 т.3 от ЗВ. В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа
жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда.
Алтернативно, при несподеляне на изложените аргументи, се иска намаляване на
наказанието до минималния , предвиден в закона размер.
Въззиваемата страна РИОСВ Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а оспореното с нея наказателно
постановление – за правилно и законосъобразно и в тази насока се иска оставянето му в
сила.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.06.2021г. експерти на РИОСВ Стара Загора , сред които и св. М. , извършили
контролна проверка на „предприятие за преработка на маслодайни култури“ в с. Калчево,
стопанисвано от „Геострой-инженеринг“ ЕООД гр. Ямбол. По време на проверката била
взета един брой проба от отпадъчните води в водовземен пункт № 1 , с посочени географски
координати, преди заустване във воден обект – Батак дере. , съгласно разрешително за
заустване на отпадъчни води № 33140226/31.07.2017г на „БД ИБР Пловдив. След
извършване на физикохимичен анализ на взетата проба било установено превишение на
индивидуалните емисионни ограничения, въведени в разрешителното за заустване на
отпадъчни води № № 33140226/31.07.2017г по показатели неразтворени вещества, ХПК,
БПК5, неразтворени вещества.
1
До управителя на „Геострой-инженеринг“ ЕООД-Ямбол била отправена покана от
РИОСВ Стара Загора да се яви на 24.08.2021г за съставяне на АУАН по Закона за водите.
Поканата била връчена на служител на дружеството на 10.08.21г..
На 24.08.21г на „Геострой-инженеринг“ ЕООД-Ямбол, в отсъствие на негов законен
или упълномощен представител , бил съставен АУАН за нарушение на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ.
Актът бил изпратен по пощата на управителя на дружеството на 30.08.21г. Управителят на
дружеството –жалбоподател е отказал да подпише акта, като е подал писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление
68/30.12. 2021г на Директора на РИОСВ Стара Загора , с което на осн. чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ
и чл.38 ал.3 от Наредба №2/ 8.06.2011г. на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ
Наказателното постановление било връчено на дружеството по пощата , с известие за
доставяне на 1.01.2022г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2
ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като
неоснователна, поради следните съображения:
Съдът счита като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност жалбоподателя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен, поради объркването до което води
посочването на две дати в наказателното постановление – дата на извършване на
нарушението и дата на установяване на нарушението. Действително както се сочи в жалбата
в наказателното постановление са посочени две дати- дата на извършване на нарушението и
дата на установяването му, но това ни най-малко не води до неяснота. Напротив естеството
на допуснатото нарушение е такова, че без лабораторен анализ същото не може да бъде
установено. Безспорно денят на вземане на пробата и денят на излизане на резултата от
лабораторния анализ на тази проба са различни. Посочването и на двете дати в
наказателното постановление с ясното им диференциране една от друга показва в пълнота
фактологията по конкретното административно нарушение. Твърдението, че същите са
различни от тези посочени в АУАН също не отговаря на обективната действителност. В
акта по чл. 36 от ЗАНН ясно е определена само датата на извършване на нарушението,
докато датата на установяването му се извлича по пътя на логиката , но и двете дати
съответстват на тези, отразени в наказателното постановление.
Не се споделя възражението и за допуснато съществено процесуално нарушение
поради обстоятелството, че в АУАН не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 38
ал.3 от наредба № 2/8.06.11, докато същата фигурира в издаденото наказателно
постановление. Това действително е така, но не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като и в двата акта нарушението е квалифицирано като такова по чл. 48 ал.1
от ЗВ, а в наказателното постановление правната квалификация е прецизирана с добавянето
на съотносимата разпоредба от подзаконовия нормативен акт.
Съдът счита като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на
изложени мотиви в наказателното постановление защо не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 57 от ЗАНН са изброени задължителните реквизити,
които трябва да съдържа наказателното постановление и излагането на мотиви защо не се
прилага чл. 28 от ЗАНН не е сред тях, поради което и липсата им не води до процесуално
нарушение, а още по-малко до съществено такова.
От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление
2
не се установи наличието на съществени процесуални нарушения , които да водят до
отмяната им.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява
извършването от страна на дружеството-жалбоподател на нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ
, която норма въвежда задължение за водоползвателите-титуляри на разрешителни да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителните. Правилно описаното нарушение е съотнесено към
санкционната норма на чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВ. Съдът не споделя възраженията в жалбата, че
процесното нарушение субсумира административно наказателния състав на чл. 200 ал.1 т.2
от ЗВ. Нормата на чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, или за ползване на водни обекти,
водностопански съоръжения или системи без необходимото за това основание или в
отклонение на предвидените условия в разрешителното. Доколкото обаче, от фактическа
страна на дружеството е вменено заустване на отпадъчни води в разрез със заложените в
разрешителното индивидуални емисионни ограничения, в случая следва да се приложи
регулацията, дадена с Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне индивидуалните емисионни ограничения
на точкови източници на замърсяване, в чл.38, ал.2 от която изрично е указано кое
поведение следва да се счита за ползване на водни обекти по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от
ЗВ. Според разпоредбата на чл.38, ал.2 от наредбата, за ползване на водни обекти без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително и 2.
заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото
разрешително за заустване. Съгласно алинея трета от текста, неспазването на определените
в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, за каквото деяние
жалбоподателят е привлечен да отговаря, следва да се счита за нарушаване на емисионните
норми по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите и следователно, подлежи на
санкциониране в хипотезата на тази норма. Цитираната съдебна практика от жалбоподателя
няма задължителен характер.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и правилно АНО не е приложил горната процедура. Процесното
деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни
случаи на нарушения от същия вид.
Съгласно чл. 200 ал.1 т.6 от ЗВ Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция в
размер от 1000лв до 5000лв , освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което: изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. В конкретния
случай наложената имуществена санкция в размер на 1500лв. е ориентирана към
минималния размер на предвидения в закона диапазон и съдът намира, че не е необходима
нейната редукция. Така наложената санкция е законосъобразно определена , тъй като е
съобразена с разпоредбата на чл. 27 ал.2 ЗАНН . Правилно същата е определена над
предвидения в закона минимум, като е взел предвид, че отклонението от индивидуалните
емисионни норми се отнася за повече от един показател, както и че стойността на
превишенията по някой от показателите надхвърля няколкократно нормата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 68/30.12. 2021г на Директора на
РИОСВ Стара Загора , с което на осн. чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ и чл.38 ал.3 от Наредба №2/
8.06.2011г. на „Геострой-инженеринг ЕООД гр.Ямбол е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страсните.
4