Определение по дело №462/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 591
Дата: 14 февруари 2020 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100500462
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 591                           14.02.2020 година                       град   Бургас

 

Бургаски Окръжен съд                                                           Трети  състав

На четиринадесети февруари                                                  година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                         

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                    2.Йорданка Майска-Иванова

                                                          

                                          Съдебни заседатели  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 462 по описа за 2020 година, съобрази  следното:

            Производството е по чл. 419, ал.1  от ГПК, вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 9597/19.11.19г. на НРС от И. С. Н., гражданка на Руска Федерация, р.на **.**.****г., с адрес: РФ, г.Н., Б. област, У. ССР, със задграничен паспорт тип *, код RUS № *********, изд. на **.**.****г. от МВД 50028, чрез адв.Д.Тодорова-Василева или адв.П.Хубеков, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ № 3, ет.1, Адвокатско дружество „Стоянов и съдружници“ против разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 454 от 09.10.2019г. по ч.гр.д. № 913/2019 год. по описа на НРС, с което е уважено  заявлението на „Юнипрайд” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.66, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Никола Петров, ЕГН: **********,  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу  частната жалбоподателка по договор от 01.07.2010г. с нотариална заверка на подписите на страните за управление и поддръжка на общите части във ваканционен комплекс „Кот ДАзур“, с адрес: к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, кв.“Пясъците“ № 133. Твърди, че разпореждането за незабавно изпълнение на цитираната заповед не е правилно, понеже са налице аргументи за отхвърляне на заявлението. Заявява, че срокът на договора за поддръжка и охрана на недвижим имот е изтекъл, следователно по него не се дължат суми. Твърди, че съдът не е извършил проверката по чл.418, ал.3 ГПК – за изпълнение на насрещното задължение на дружеството-кредитор за поддръжка и охрана на комплекса, където се намира собствения й апартамент. Оспорва изграждането до степен на завършеност на апартамента, съответно – дължимостта на суми за поддръжката му. Заявява, че няма постоянен адрес на територията на РБългария, ето защо са налице отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК и съдът е следвало да откаже издаването на заповедта. Ето защо не е налице правилно издадена заповед от страна на районния съд и съответно разпореждането за незабавното й изпълнение също е опорочено. Оплаква се, че в нейна тежест са възложени такси по ТЗЧСИ. На горните основания моли разпореждането да бъде отменено и издаденият изпълнителен лист против нея – обезсилен. Подробните си мотиви излага в жалбата. Ангажира доказателства.

„Юнипрайд” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.66, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Никола Петров, ЕГН: **********, оспорва жалбата в депозирания отговор. Не ангажира доказателства. Моли за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение.

Жалбата е подадена в срока по чл.419 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Относно нейната основателност съдът приема следното:

Производството пред НРС е започнало по заявление от „Юнипрайд” ЕООД против частната жалбоподателка, с искане в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК – въз основа на документ. Посочило е, че е изпълнител по договор за поддръжка и охрана на недвижим имот, включително и на общите части във ваканционен комплекс  „Кот ДАзур“. Възложител по същия договор е частната жалбоподателка, която се е задължила да заплаща съответно възнаграждение, но не е изпълнила поетото задължение за 2019г. Договорът е с нотариално удостоверени подписи. Дружеството е молило за уважаване на заявлението на основание чл.417, т.3 ГПК. Ангажирани са доказателства.

Молбата по заявлението е уважена изцяло, като е разпоредено Н. да заплати цитираните в заповедта суми. Както бе посочено по-горе, атакува се разпореждането за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист срещу длъжницата.

Жалбата е неоснователна. Видно е, че изложените в нея доводи относно наличието на правен спор по съществуването и изпълнението на приложения договор за поддръжка и охрана на недвижим имот, включително и на общите части във ваканционен комплекс  „Кот Д’Азур“, не могат да бъдат окачествени като такива, извлечени от акта – в настоящия случай от самия договор. Оплакванията на частната жалбоподателка по-скоро представляват правозащитни мотиви, които да бъдат въведени в евентуален спор с правно основание чл.422 ГПК относно съществуването на правото на кредитора да претендира заплащането на сумите по заповедта. Те, обаче, не могат да бъдат успешно противопоставени в настоящото заповедно производство по изложените мотиви. Същото се отнася и до оплакването за нарушаване от страна на съда на разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, доколкото изпълнението на задълженията на дружеството-изпълнител по договора за охрана и поддръжка не предполага създаване на нарочен удостоверителен документ от страна на възложителя в уверение на това, че другата страна е изправна по договора.

Що се отнася до оплакванията относно издаването на ИЛ – при така описаното по-горе, те се явяват необосновани. Също така не подлежи на обсъждане по това дело и оплакването за определяне в тежест на Н. на такси в изпълнителното производство по ТЗЧСИ, доколкото подобно възражение може да бъде въведено при обжалване на действията на СИ, но то не е свързано със заповедното производство.

Изложеното води до заключение, че оплакванията на частната жалбоподателка са необосновани. Ето защо жалбата се явява недоказана и поради това неоснователна. Тя следва да бъде отхвърлена и потвърдено разпореждането на НРС. Като последствие от това на отхвърляне подлежи и молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист № 686 от 10.10.2019г. по ч.гр.д.№ 913/2019г. на НРС.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 454 от 09.10.2019г. по ч.гр.д. № 913/2019 год. по описа на НРС, както и разпореждането за издаване на изпълнителен лист № 686 от 10.10.2019г. по ч.гр.д.№ 913/2019г. на НРС.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                           2.