Решение по дело №472/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. В. Ж. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-0351-000019/11.02.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, Районно управление /РУ/ - Свиленград /Г. В. Д./.

Излага съображения за незаконосъобразност на акта. Оспорва се фактическата обстановка. Издателят на заповедта не бил компетентен. Моли за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. В. Ж., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа жалбата. Оспорва наличието на компетентност на издателя на акта и описаната фактическа обстановка. Неясно било защо на жалбоподателя е наложена ПАМ, след като бил съставен акт за нарушение на друго лице. Не било установено от лица, с необходимата [жк], дали кухината тайник е фабрична или не. АУАН не се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила, като в същия не се твърди, че се касае за изменение в конструкцията на автомобила, още по-малко същото да е в разрез на която и да било законова разпоредба, нито се твърди същото да е осъществено без разрешение или направено не по установения ред. Органът е следвало да изясни и установи, че тайниците представляват изменение на конструкцията на автомобила, което попада в приложното поле на чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП. Липсвали данни за наличие или липса на издадено разрешение за изменение на конструкцията на автомобила. Цитира съдебна практика. Подробно мотивира становището, че следва да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган. Моли за отмяна на акта. Претендира разноски – държавна такса и адвокатски хонорар за осъществените безплатно адвокатска помощ и съдействие.

Ответникът младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград /Г. В. Д./, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. С писмото, с което до съда е изпратена административната преписка, Началникът на РУ – Свиленград излага становище жалбата да бъде оставена без уважение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на жалбоподателя и приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 10.02.2025 г. от старши инспектор в ТД Митница Бургас, МП „Капитан Андреево“, е съставен АУАН № BG10022025/1000/М-448 на лицето С. Т. С. за това, че последният при преминаването си на държавна граница използва лек автомобил „Mercedes C 320“ с рег. № [рег. номер], в който е установено наличието на тайник по смисъла на § 1.33 ДР на Закона за митниците /ЗМ/. Сочи се, че е осъществен състав на нарушение по чл. 238в, ал. 1 ЗМ.

Видно от представеното пълномощно Р. В. Ж. упълномощава С. Т. С. да управлява горепосочения автомобил на територията на Република България и в чужбина, както и да я представлява пред различни органи във връзка с управлението на МПС.

На 11.02.2025 г. Г. В. Д. - младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ - Свиленград, който е взел предвид, че като собственик на лек автомобил „Mercedes C 320“ с рег. № [рег. номер] Р. В. Ж. е изменил конструкцията без съответното разрешение, установено при съставяне на горепосочения АУАН, е издал Заповед 25-0351-000019/11.02.2025 г., с която налага на Р. В. Ж. ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Отнети са свидетелство за регистрация на МПС.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 21.02.2025 г.

Административен съд – Хасково въз основа на установената фактическа обстановка формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок от лице с правен интерес срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 2 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

По делото са представени:

1. Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, в зависимост от длъжността, която заемат, действаща към датата на издаване на оспорения акт;

2. Заповед № 272з-2901/13.09.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, с която е назначен като младши инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково - Г. В. Д. /младши автоконтрольор – акт за встъпване в длъжност/;

3. информация за структурата на група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград, ОД на МВР – Хасково, в която има длъжност младши автоконтрольор.

Видно от т. 12 на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП са държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ при ОД на МВР – Хасково/сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Именно от тази точка произтича компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, поради което и не е налице основание за прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, следва да се извърши преценка налице ли са основания за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 - 5 АПК.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ, сред които посочените в т. 2, б. „а“ ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение“.

Цитираната разпоредба е основание за прилагане на ПАМ „временно спиране от движение на ППС до отстраняване на неизправността“ при няколко хипотези: 1. когато ППС е технически неизправно; 2. когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми; 3. конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

В процесния случай е приложена ПАМ поради осъществяване на т. 3. От органа е посочен бланкетно израз „изменил конструкцията без съответното разрешение“, но не са изложени никакви обстоятелства, от което се извежда това твърдение. Липсва яснота в какво се изразява промяната, въпреки вписаното в съставения АУАН, не се сочи кога е извършена тази промяна, както и кой я е извършил.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗДвП „изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.

На основание цитираната разпоредба е издадена Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Формира се извод, че за да бъде издадено разрешение за изменение конструкцията на МПС, е необходимо да се изпълнят условията и да се спази редът, регламентирани от законодателя в подзаконовия нормативен акт.

За да са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, следва да бъде установено управление на МПС, чиято конструкция е изменена без необходимото разрешение съгласно изискванията на подзаконовия нормативен акт.

При това е спорен въпросът дали е налице изменение на конструкцията без съответното разрешение.

По делото не са събрани каквито и да е било доказателства, от които да се установи, че откритите в автомобила тайници представляват изменение на конструкцията му. С оглед разпределената доказателствена тежест органът е този, който следва да представи доказателства или направи доказателствени искания за изясняване на спорния факт – изменение в конструкцията на МПС. В случая този факт остава недоказан. Той не може да бъде изведен и от съставения за нарушение по ЗМ АУАН. В него не се твърди изменение в конструкцията на автомобила, още по-малко същото да е извършено в разрез на която и да било правна норма, без разрешение или направено не по установения ред, а се сочи като нарушение - преминаване през държавната граница с превозно средство, в което е установено наличието на тайник.

Няма данни по делото органът да е правил каквито и да е било справки за установяване на следните факти – изменение в конструкцията на МПС с разрешение или липсата на каквото и да е било изменение на конструкцията, макар и тези факти да са положителни за жалбоподателя. Не се съдържат и данни за извършени от органа справки, изискване на експертно становище или техническа документация за установяване каква е конструкцията на автомобила, създадени ли са тайниците чрез неразрешена намеса в конструкцията на автомобила, тъй като е напълно възможно в някои марки автомобили и техни модели да са налице отделения за съхранение, проектирани от производителя с функционална цел, които биха могли да бъдат оприличени на „тайници“ предвид тяхното местоположение. Нарушена е разпоредбата на чл. 35 АПК, доколкото и на лицето собственик на МПС не е била предоставена възможност да ангажира доказателства за установяване на действителната фактическа обстановка относно конструкцията на МПС.

Дори и да се приеме обаче, че е налице изменение на конструкцията на МПС, то органът е следвало да докаже, че това изменение е без съответното разрешение. Не са посочени правните норми, които не са били спазени, за да се приеме, че е извършено нарушение на реда и условията за издаване на съответното разрешение за изменение в конструкцията на МПС. Не би могло да се приеме, че соченото като извършено нарушение по ЗМ е релевантен факт за прилагане на ПАМ.

В случая не се доказват безспорно предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП – изменение на конструкцията на МПС и това изменение да е осъществено без разрешение.

В тежест на ответника е да установи фактическите основания, които са го мотивирали при постановяване на акта. Като не го е сторил, е издал акт при неизяснена фактическа обстановка /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК/, при допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които ограничават правото на защита на жалбоподателя, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което и доколкото съдът е длъжен да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а и служебно всички основания по чл. 146 АПК, се формира извод, че заповедта, с която е наложена ПАМ, следва да бъде отменена като незаконосъобразна /чл. 172, ал. 2 АПК/.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи държавна такса.

В полза на адвоката, оказал безплатна правна защита и съдействие на жалбоподателя съгласно представения по делото договор, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като то не е направено от ответника, а от лице, което не е страна по делото и което не разполага с представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по спора.

Разноските се дължат от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000019/11.02.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, Районно управление - Свиленград /Г. В. Д./.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на Р. В. Ж., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 10 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на И. А. Д. от АК – Хасково сумата в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените по делото безплатно правна защита и съдействие

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.