О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1684
06.10.2022 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1221 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след разделянето на адм. дело № 1210 от 2022г. на АС-гр.Бургас с
Определение № 1170 от 14.07.2022г. Видно от разделителното определение, както и
с оглед въведените данни в системата на електронното деловодство предмет на
настоящото новообразувано производство е жалбата на Я.С.П. против Заповед №
1753 от 05.07.2022г., издадена от Началника на Затвора- Бургас, като е
уточнено, че предмет на първото образувано дело /адм.дело № 1210 от 2022г./
остава оспорването на друга заповед, а именно с № Л 1753 от 29.04.2022г.Образувано
е и трето отделно производство по искова претенция на същото лице за присъждане
на обезщетение.
Представени са заверени копия на жалбата на Я.П. и приложенията.
След оставяне на оспорването по настоящото дело без движение, с оглед
заплащане на дължимата държавна такса и прилагане на доказателства за това, от
страна на жалбоподателя е поискано освобождаване от държавна такса и
предоставяне на правна помощ, по повод на които са изпратени попълнени съответните
декларации от лицето, както и медицински документ. Постъпила е и справка за
доходите на затворника.
В приложенията по настоящото дело не се съдържа заповед с посочените
по-горе дата и номер, която следва да е предмет на оспорване по настоящото
дело, поради което бе изискано заверено копие от същата и преписката свързана с
оспорения административен акт.
С писмо, вх.№ 7618 от 10.08.2022г. от затворната администрация е
заявено, че Заповед № 1753 от
05.07.2022г., издадена от Началника на Затвора- Бургас не съществува, като е налице Заповед
№ Л 1753 от 29.04.2022г. от Главния директор на ГДИН, относно
оправомощаването на служител на Затвора Бургас, който да изпълнява
функционалните задължения на Началник на Затвора-Бургас, като не съществува
преписка по издаването й. Оспорването на тази оправомощителна заповед обаче не
е предмет на настоящото производство.
В
материалите по делото е приложена друг административен акт Заповед БС № 107
от 05.07.2022г. /л.5 от делото/, с която изпълняващият длъжността Началник
на Затвора- Бургас е отказал да замени режима на изтърпяване на наказанието на
жалбоподателя в следващия по-лек, т.е. от „строг“ на „общ“. Именно същата е
описана в представената по делото жалба на Я.П., поради което и при така
направените констатации за несъществуваща в правния мир заповед, която според
разделителното определение следва да е предмет на настоящото дело, бе указано
на жалбоподателя да направи изрично уточнение на оспорването.
В изпълнение на указанията на съда в Разпореждане № 3684 от 16.09.2022г.
за продължаване срока за оставяне жалбата без движение /л.25 от делото/, от
страна на жалбоподателя П. е направено такова уточнение, кореспондиращо и на
съдържанието на първоначалната жалба. Сочи се, че лицето изразява несъгласие с
преценката на Началника на Затвора – Бургас обективирана в заповед от
05.07.2022г. относно отказа да се замени режима на изтърпяване на наказанието в
следващия по-лек, т.е. от „строг“ на „общ“.
При така направените констатации и волеизявления на жалбоподателя и на
ответника, съдът намира, че предмет на оспорване по настоящото дело е именно Заповед БС № 107 от 05.07.2022г., с
правно основание чл.66, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС, с която ответният
административен орган е отказал на лишения от свобода Я.П. да бъде заменен
режима на изтърпяване на наказанието му в следващия по-лек, т.е. от „строг“ на
„общ“.
По отношение искането за освобождаване от
държавни такси и предоставяне на правна помощ съдът съобрази следното:
Искането за освобождаване от внасяне на
държавни такси е ОСНОВАТЕЛНО предвид ангажираните от заявителя декларации за
семейно имотно състояние и имуществено положение, както и представената от
затворническата администрация справка, според които същият не разполага с
достатъчно средства, поради което е налице основание за освобождаването му от
държавни такси в настоящото производство до окончателното му приключване.
Направеното
искане за предоставяне на правна помощ, съдът намира, че същото е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Въпреки липсата
на средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този
извод следва от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно
хипотезите, при които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП.
Нормата на чл.24, т.1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП/
процесуално представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“, а съгласно чл.24, т.2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато „претенцията
е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В случаят, оспорването е недопустимо,
по съображения изложени в следващата част на съдебния акт. При тези факти, в случаят исканата правна помощ
не се предоставя, на основание чл.24, т.2 ЗПП.
Административен съд– град Бургас,
като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобразно представените по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, по допустимостта на оспорването, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.66, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от лишения от свобода Я.П.,***,
против Заповед БС № 107 от 05.07.2022г. на началника на Затвора- Бургас, с
която органът е отказал за замени режима на изтърпяване на наказанието на
жалбоподателя от строг в следващия
по-лек, а именно общ режим. Иска се
отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Материалноправните предпоставки за замяна на
първоначалния режим в по-лек от компетентния орган в лицето на началника на
затвора са предмет на правна регламентация в нормата на чл.66, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно същата разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да
бъде заменен със следващия по - лек от началника на затвора след изтърпяване, включително
със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има
добро поведение и покаже, че се поправя. По реда на чл.66, ал.2 ЗИНЗС началникът на затвора се
произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се
изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуал-ния
кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
Процедурата за произнасяне, заложена в нормата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, е специална и дерогира
приложението на правилата по АПК, с изключение на изричното препращане към реда
за оспорване на протеста от прокурора. Точното прилагане на правилата по чл.66, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС налага
извод за т. нар. специална клауза в административното производство. Видно от
редакцията на разпоредбата, в правомощията на началника на затвора е замяната
на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек такъв, като началникът на
затвора действа служебно. Следователно, подадено от затворника искане не създава
задължение за произнасяне с изричен акт. Нормите са специални и дерогират
общото правило на чл.147, ал. 1 от АПК. Възможен предмет на съдебно оспорване е
единствено заповедта за замяна на режима в по-лек, доколкото е предвидена
възможност за оспорване /протестиране/ единствено от страна на прокурора. С
други думи, годен за оспорване е само положителен административен акт на
органа, с който се облекчава режима на изтърпяване на наказанието и то от
конкретен правен субект в лицето на прокурора. Специалните норми на ЗИНЗС не
предвиждат процесуална възможност за жалбоподателя да обжалва изричен или
мълчалив отказ на органа за замяна на режима в по-лек, при положение, че липсва
задължение за произнасяне с изричен акт от страна на ответника, което да не е
изпълнил. Така постановеният акт не подлежи на съдебен контрол и в този смисъл
е изобилната практика на административните съдилища, например: Определение № 1384 от 22.08.2022г. по адм.
дело 1458 от 2022 г. по описа на Административен съд-Бургас, Определение № 1358
от 25.06.2021г. по адм. дело № 1263 от 2021г. на Административен съд-Бургас,
Определение № 2972 от 16.11.2021г. по адм. дело № 2364 от 2021г. по описа на
Административен съд-Варна, Определение № 426 от 22.06.2022г. по адм. дело № 388
от 2022г. на Административен съд-Стара Загора и много други, както и
практиката на Върховния административен
съд на Република България по аналогични казуси, а именно: Определение
№ 2954 от 28.02.2019г. по адм. дело № 1160 от 2019г. на ВАС на РБ,
Определение № 1750 от 04.02.2020г. по адм. дело № 477 от 2020г. на ВАС на РБ,
Определение № 14541 от 24.11.2020г. по адм. дело № 12188 от 2020г. на ВАС на
РБ.
При тези констатации, не е налице годен за
оспорване административен акт, който подлежи на съдебен контрол и подадената
срещу него жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА, респективно следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството - прекратено.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд -гр.Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Я.С.П. от внасянето на държавни такси в производството до
неговото приключване.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на
правна помощ на
лишения от свобода Я.С.П., изразяваща се в процесуално представителство в настоящото
производство, на основание чл.24, т.2 от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.С.П., изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас,
против Заповед БС № 107 от 05.07.2022г., с която е отказано да бъде заменен
режима на изтърпяваното наказание
лишаване от свобода от „строг“ в следващия по-лек, а именно в „общ“ режим, като
процесуално НЕДОПУСТИМА, на основание чл.159, т.1 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1221 по описа за 2022г. на
Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред 3-членен
състав на Адм.съд- Бургас.
СЪДИЯ: