Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр.Пирдоп, 11.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 49 по описа на съда за
Производството е по
реда на чл. 530 - чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с
чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по молба на Р.Д. Стефанова, с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде допусната промяна
на фамилното име на молителката от Стефанова на М..
В молбата се твърди, че молителката получила
уведомление от община Златица, служба „ГРАО“ за това, че по лична карта е „Р.Д.М.“,
а в Национална база данни „Население“ е „Р.Д. Стефанова“ и трябва да си подмени
личната карта и да носи фамилното име „Стефанова“. Молителката твърди, че
фамилията „М.“ и е останала от първия съпруг и с нея до ден днешен е известна в
службата си и в обществото. Сочи, че се е развела с първия си съпруг преди 30
години и се омъжила за Стефан Ганчев Стефанов, който починал преди 3 години.
Желае за в бъдеще да остане да ползва фамилията „М.“, с която е позната.
В съдебно заседание молителката лично и чрез
процесуалния си представител адв.Мария Евтимова от САК, поддържа подадената
молба и моли съда да я уважи. При личното и изслушване пред съда заявява, че за
нея е важно да се назовава „М.“, защото така е свикнала. Заявява още, че не при
развода си преди 30 години и при сключването на втория си брак, не е
осъзнавала, че си променя фамилията и винаги е желала да носи фамилията „М.“, а
докато е била с втория си съпруг също всички са я знаели като „М.“. Вторият и
съпруг нямал нищо против тя да се назовава с фамилията на първия си съпруг, а
синът от втория и брак също не възразявал, че с майка си биха носили различни фамилни
имена ако тя е с фамилията „М.“. Сочи, че работи във „В и К“ и там всички я
знаят като „М.“.
Адв. Евтимова моли съда да постанови
решение, с което да уважи молбата на доверителката и, като същата да запази
фамилията „М.“. Аргументите за това са, че тя на повечето места в обществото
била известна с това име; по лична карта е „М.“, а в институциите и при
работодателя си също е записана и известна с това име.
Заинтересованата страна в производството-
Община Златица, не изпраща представител и не изразява становище по молбата.
Районна прокуратура-
Пирдоп не изпраща представител и също не взема становище.
Съдът, като съобрази изложените доводи, както и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства,
разпитан е един свидетел и е изслушана лично молителката.
Видно от представеното към молбата копие от
лична карта, в документа си за самоличност молителката е записана Р.Д.М..
Документът за самоличност е валиден до 2021г.
Видно от удостоверение за сключен граждански
брак от 24.02.2020г., издадено от община Златица, на 10.07.1983г. Цако Димитров
Минов и Р.Д. Бекирска са сключили граждански брак и съпругата е приела
фамилното име „Минова“. Този брак е бил прекратен през 1990г., което се
установява от представеното Решение №33/29.03.1990г. на Средногорския районен
съд (влязло в сила на 15.05.1990г.), като при прекратяване на брака съпругата
си е върнала предбрачното фамилно име – „Бекирска“, с което фигурира и в
удостоверението си за раждане. Впоследствие, на 21.06.1990г., същата е сключила
втори брак със Стефан Ганчев Стефанов и е приела след брака да се именува
„Стефанова“, установимо от удостоверение за граждански брак серия Г, №042352 от
21.06.1990г., издадено от длъжностно лице към Общински народен съвет –
Копривщица. От двата брака молителката има двама сина, всеки от които носи
фамилията на своя баща. Това се установява от пълната справка от Национална
база данни „Население“, изискана от съда. От същата се установява, че в
регистъра на населението молителката е отразена с името „Р.Д. Стефанова“.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт
на Стефан Ганчев Стефанов, издадено от община Столична, р-н Триадица, вторият
съпруг на молителката е починал на 01.08.2017г., докато двамата са били все още
в брак. В удостоверението за наследници изх. №194/07.08.2017г., издадено от
община Златица, е посочено, че наследници на Стефан Ганчев Стефанов са „Р.Д.М.“
– съпруга и „Ивайло Стефанов Стефанов“ – син.
Приложено е по делото уведомление от община
Златица от 10.02.2020г., с което молителката бива уведомявана, че в Национална
база данни „Население“ същата фигурира с името Р.Д. Стефанова, а по лична карта
е Р.Д.М.. Запознават я, че трябва да си подмени личната карта и да носи
фамилното име „Стефанова“, както е в Акта за сключен граждански брак и в
Националната база данни.
Отново от община Златица е издадено с изх. №1/10.02.2020г.
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, според което Р.Д.
Стефанова и Р.Д.М. са имена на едно и също лице.
В съдебно заседание е представено
допълнително споразумение от 02.01.2020г. между „В и К“ ЕООД София и
молителката в качеството и на работник/служител в дружеството, от което е
видно, че в него тя е записана под името „Р.Д.М.“*** е постъпило писмо изх. №517000-2988/04.03.2020г.,
с което съдът бива уведомен, че от направена справка в АИС „НМАП“, се
установило, че Р.Д. Стефанова няма наложени или прекратени принудителни
административни мерки „забрана за напускане пределите на Република България“.
От ТД на НАП София е постъпило писмо изх. №10-00-845#1/25.02.2020г., с което съдът е уведомен, че
след извършена справка в информационната система на НАП е установено, че към
момента на проверката – 20.02.2020г., лицето Р.Д. Стефанова няма незаплатени
задължения към държавата.
Съгласно чл.534 ГПК/, съдът е постановил
лично явяване на молителката в съдебно заседание, която е изложила доводи в
защита истинността на посочените от нея в молбата обстоятелства, при което
съдът взема в предвид посочените от нея факти, че е разпознаваема в обществото
с фамилията „М.“ и че това именно е фамилията, с която тя винаги се е
назовавала.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Даниела Д. Вълкова /колежка на
молителката/, която изразява еднопосочни твърдения с тези на молителката и
заявява, че познава Р. от много време и е категорична, че с тази фамилия тя се
представя в обществото и с нея я знаят другите хора. Свидетелката знае, че
фамилията „М.“, която ползва молителката е фамилията по първия и съпруг.
Познавала е обаче и втория съпруг на молителката и се е случвало да я пита защо
не се назовава с неговата фамилия – Стефанова. В отговор молителката заявявала,
че е свикнала с фамилията „М.“ и с нея е и по документи. Според свидетелката
във всички документи на работното им място, молителката е записана като Р.Д.М.
и така я знаели и началниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата е процесуално допустима - депозирана
е от лице, което е активно легитимирано и по отношение, на което е налице
правен интерес от заявяване на такова искане. Предметът на производството е
установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на
вписано в регистъра на населението обстоятелство – фамилното име на личността.
В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър
данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно
да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото
обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в
регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е
охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 ЗГР
е израз не на правосъдната компетентност на съда, а на предвидената в чл.
Разгледана по същество, молбата е
основателна, поради следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. Районен съд- Пирдоп приема, че в настоящия
казус е налице хипотеза, посочена във въпросния законов текст, а именно- че важни
обстоятелства налагат исканата промяна на фамилното име на молителката.
Фамилното име представлява словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът
допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от
посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице.
Правото на име и фамилия е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от
категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект.
Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на фамилията е
регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Законодателят определя
името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно,
като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване.
В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните
части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите
за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на фамилното име на
молителката от Стефанова на М..
Съдът
намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на
направеното искане по реда на чл.19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна в
фамилното име на молителя, в хипотезата
на наложителността на това, поради „важни обстоятелства“. В редица актове на
ВКС, със задължителен характер, например: решение № 346/25.11.2011 г. по гр.
дело № 1387/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по
гр. дело № 712/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по
гр. дело № 25/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, се приема, че тъй като законът
не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те
трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид
основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името и в случая фамилията лично и обществено неудобно или
неподходящо. За такива обстоятелства съдът намира установеното по несъмнен
начин обстоятелство, че в работната си среда молителката е документално
индивидуализирана като „Р.М.“. Това се установи, както от свидетелските
показания, така и от представеното трудово споразумение. Именно с това фамилно
име – „М.“ - установимо от свидетелските показания, обществото припознава
молителката, а тя самата се индивидуализира с него и го употребява ежедневно,
което я е направило известна като Р.М. в заобикалящата я среда. Съдът намира, че
описаните от молителката обстоятелства без никакво съмнение са важни за нея
самата и като такива следва да бъдат приети за важни и от гледна точка на
обществените отношения. Фамилията е призвана да
обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността
при участието й в социалния живот, а бе установено, че молителката в социалния
си живот бива индивидуализирана именно с фамилията „М.“. От установеното по категоричен
начин, че молителката се е разграничила от действителното си фамилно име-
Стефанова и използва фамилното име на първия си съпруг - М., съдът прави извод,
че в обществото, в работата си и при условията на социално общуване тя търпи
неудобства, т.е. фамилията Стефанова за нея е лично и обществено неудобна,
доколкото личният и професионалният и живот са изградени върху друга фамилия, а
именно: „М.“. Именно с фамилията „М.“ молителката е разпознаваема в социалната
среда, в която е ситуирана - приятелска, роднинска и професионална. В този
смисъл, основателно може да се счете, че се наблюдават обективни основания,
които да способстват за извода, че фамилията на молителката следва да бъде променена.
Поради това, мотивираното от гореописаните обстоятелства субективно желание на
дадено лице да носи определена фамилия, следва да се квалифицира като „важно
обстоятелство" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Същото се отнася и за
обстоятелството, че даденото лице е познато в обществото по определен начин- в
случая с фамилия, различна от носената, но която е свързана с него и която би
се явила и негова фамилия в случай, че бе осмислила възможността при развода с
първия си съпруг, да запази неговото фамилно име.
Тук следва да се отбележи обаче, че изглежда
укоримо поведението на самата молителка- няколкократно по своя воля да променя
фамилното си име (веднъж при развода с първия си съпруг, след това и при
сключването на брака с втория си съпруг), а години по-късно да пожелае да си
възвърне фамилия, от която отдавна се е отказала. В действителност такова
поведение изглежда недобросъвестно, но за съда е видно, че при актовете на
промяна на фамилията, молителката не е съзнавала последиците от това и че не би
могла вече свободно да се ползва от фамилията „М.“. Установи се, че въпреки
промяната в имената, тя никога не е спирала да ползва и да се припознава с
фамилията „М.“, поради което съдът намира, че следва да удовлетвори желанието
на молителката и да стабилизира обществените отношения такива, каквито са били
фактически сложени – молителката да продължи да е част от обществения живот с
фамилията, с която е позната.
Гореизложеното, според съда, налага
извършването на желаната от страна на молителката юридическа промяна и обуславя
уважаване на молбата. От изложените фактически данни съдът прави извода, че са
налице визираните в закона предпоставки- „важни обстоятелства“, които налагат
промяната на името на молителката.
Отделно от това, съдът не съзира пречки за
промяна на фамилията на молителката. От представените доказателства се
установява, че молителката няма налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД,
нито незаплатени задължения към държавата. Следователно промяната на името на
молителката не цели заблуждение на държавни органи, нито да осуети някакви
производства от обществен интерес, имащи данъчен или друг публичен характер. По
делото не са налични доказателства, които да разколебават извода, че
молителката е почтен гражданин, за когото съществуват „важни обстоятелства“ от
лично естество, предопределящи желанието и да промени фамилното си име.
Предвид обсъденото по-горе, молбата следва
да се уважи като се допусне исканата промяна на фамилията на молителката от
„Стефанова“ на „М.“.
Така мотивиран, Районен
съд- Пирдоп
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на
основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на
фамилното име на Р.Д. Стефанова, ЕГН: **********, от „СТЕФАНОВА” на „М.”, като занапред същата следва да се именува
Р.Д.М..
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се
изпрати на Община Златица - отдел "Гражданско състояние", за
отбелязване на промяната в акта за гражданско състояние и регистъра на
населението.
СЪОБЩЕНИЯ
по реда на чл. 107 от ПАС да се изпратят на служба ГРАО – София област и на
бюрото за съдимост при Районен съд –Пирдоп за сведение.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка Паралеева/