Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 453 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 5.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 43231/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 36 състав, поправено с решение от 16.11.2018 г., Н.С.О. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на вх.Г, гр. София, ул.„******, с
управител И.З.Г. /ЕГН **********/, на основание чл.6, ал.1, т.10 вр. чл.51 ЗУЕС
сумата 1 630 лв., дължима за поддържане и управление на общите части за периода
от м.02.2014 г. до м.06.2016 г. /вкл./, а именно по 20 лева месечно- за периода
м. февруари 2014 г.- м. юни 2014 г., и по 80 лева месечно- от м. юли 2014 г. до
м. юни 2016 г. /вкл./, и на основание чл.6, ал.1, т.9 вр. чл.50 ЗУЕС сумата 1 745.10
лв., дължима за фонд „Ремонти и обновление“ за периода м.01.2014 г.- м.06.2016
г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на
исковата молба- 29.07.2016 г., до окончателното им изплащане, а също и сумата 685.80
лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.С.О. /ответница
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от ЕС искове, с присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Етажна собственост /ЕС/ в сградата на ул. „Н. *** /ищец по
делото/- чрез адв.- пълномощник оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от Етажната собственост в сградата на ул.„Н. *** срещу
етажния собственик Н.О. осъдителни искове по чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съгласно
приложимите разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС- в
действащите към 14.07.2011 г. и 6.11.2012 г. редакции/ Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване"; средствата във фонда се набират от: 1. /изм.ДВ- бр.57 от 2011
г./ ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната; 2. други източници- чл.50,
ал.1 и ал.2 ЗУЕС. Общото събрание на етажните собственици определя размера
на паричните вноски за фонд "Ремонт и обновяване"- съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗУЕС, като това
решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не
са гласували за него /арг. ал.4 на чл.11 ЗУЕС/. За текущото поддържане на
общите части на етажната собственост собствениците и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред или с решение на общото събрание- чл.48, ал.8 ЗУЕС /в приложимата към 14.07.2011 г. редакция/.
Консумативните разходи и разходите за текущо поддържане за общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците и
обитателите- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в
приложимата към 14.07.2011 г. редакция/; собственици или обитатели, които
упражняват професия или извършват дейност в етажната собственост, при която
достъпът на външни лица е по- голям от обичайния, заплащат консумативни разходи
до петкратния размер на разходите по ал.1- чл.51,
ал.5 ЗУЕС; собственици или ползватели на магазини, ресторанти,
производствени, стопански и други помещения с нежилищно предназначение заплащат
консумативните разходи в размера по ал.5- ал.6
на чл.51 ЗУЕС.
Предвид
горното, за да бъдат уважени предявените по делото искове за горепосочените суми, претендирани
като сбор от
дължими вноски за фонд „Ремонт
и обновяване“ на сградата, и сбор от дължими
Л.2 на Реш. по гр.д.№
453/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
месечни вноски за управление и поддържане на
общите части в сградата, следва да бъде доказано по делото, че Общото събрание
на етажните собственици е взело решение за определяне размера на тези вноски за
всеки от собствениците, включително за ответницата Н.О..
Установява
се от представените от ищеца- Етажна собственост, Протоколи от проведени на 14.07.2011
г. и 6.11.2012 г. Общи събрания на етажната собственост /л.8- л.14 от делото на
СРС/, че ОС на ЕС е взело следните решения, за които не са наведени доводи от Н.О.,
нито са представени доказателства да не представляват стабилизирани актове на
етажната собственост: решение за определянето на месечни суми за управление и
поддържане на общите части в сградата, дължими от етажните собственици и
ползвателите на обекти с нея, в размер на 20 лв. месечно- за всяко лице,
обитаващо апартамент, който се ползва за битови нужди, съответно в размер на 80
лв.- за апартамент, който се ползва за офис или за стопанска дейност /т.5 на
Протокол от ОС на 14.07.2011 г./, както и решение средствата във фонд „Ремонт и
обновяване“ да се набират от вноски от собствениците- в размер на 3 лв./кв.м.
от идеалните части от общите части на сградата, притежавани от всеки
собственик, за всяко тримесечие /т.3 на Протокол от ОС на 6.11.2012 г./.
За
атакуване решенията на ОС е предвиден специалният ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор
върху решенията на Общото събрание, които противоречат на закона. Искът по чл.40 ЗУЕС е конститутивен и до влизане в
сила на решение по него, с което атакуваното решение на ОС се отменя, това
решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл.38 ЗУЕС. Тъй като в случая от страна на
ответницата Н.О. не са наведени доводи, нито са представени доказателства
цитираните по- горе решения на ОС на ЕС от 2011 г. и 2012 г. да са били
отменени по съдебен ред, задължителната им сила следва да бъде зачетена, като
бъдат приложени произтичащите от тях правни последици, обвързващи и ответницата-
като етажен собственик и адресат на тези решения, да изпълнява определените с
тях към ЕС парични задължения.
Видно
от приложения като доказателство по делото Нотариален акт № 097, т.81, рег.№
1703, дело № 089/ 12.05.2008 г. на софийски нотариус с рег.№ 045 на НК,
ответницата Н.О. се легитимира като собственик на апартамент № Г55, разположен
на ХVІІ и ХVІІІ етажи в сградата на ул.„Н. ***, със застроена площ на двете
нива от 287.44 кв.м., ведно с прилежащите му 5.71 % идеални части от общите
части на вх. Г, които по ценообразуването на строежа съставляват 58.47 кв.м от
прилежащото право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Във
връзка с твърдението на ищеца за осъществявана от ответницата в имота стопанска
дейност е представено по делото Удостоверение № 12116/ 13.06.2014 г., издадено
от Столична община, според което Н.С.О. е получила разрешение да предоставя
стаи за гости /пет стаи с десет легла/ в процесното жилище през периода
13.06.2014 г.- 12.06.2019 г. Според фактическите твърдения на ответницата,
направени в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, и приложеното от
нея като доказателство по делото извлечение от книга за гости, през периода
25.06.2014 г.- 11.11.2016 г. в процесния апартамент са реализирани над 230 бр. нощувки,
което потвърждава довода, че същият е ползван за стопанска дейност през част от
процесния период, за която част на ответницата са определени за плащане
консумативни разходи от 80 лв. месечно.
За
процесния период от м.02.2014 г. до м.06.2014 г. /вкл./, през който процесното
жилище е ползвано за битови нужди, следователно дължимите от етажния собственик
Н.О. месечни вноски за режийни разноски са в размер на 20 лв., а за останалата
част от процесния период- от м.07.2014 г. до м.06.2016 г. /вкл./, през която
жилището е ползвано за стопанска дейност /като стаи за гости/, дължимите от О.
месечни вноски за режийни разноски възлизат на 80 лв., или общият размер на дължимите
от ответницата разходи за поддържане и управление на общи части възлиза на
1 630 лв., при отчитане на обстоятелството, че има извършено от последната
частично плащане в размер на 370 лв. /общо/. Дължимите за периода м.01.2014 г.-
м.06.2016 г. вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, определени съобразно взетото
от ОС на ЕС на 6.11.2012 г. решение, възлизат на общо 1 745.10 лв. /10 тримесечни
вноски по 175.41 лв. всяка/. Не е спорно между страните, че ответницата О. не е
заплатила посочените суми на етажната собственост /в подадения по делото писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не се съдържат твърдения в обратния смисъл/,
поради което и същите правилно са присъдени на ищеца- ЕС на основание чл.48,
ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС с обжалваното първоинстанционно решение.
Правилно
е прието от районния съд по спорния между страните въпрос дали през периода м.07.2014
г. до м.06.2016 г. /вкл./ жилището е било ползвано за стопанска дейност, че
ползването му като стаи за гости- въз основа на даденото на О. от СО на
13.06.2014 г. разрешение, представлява ползване на имота за стопанска дейност,
а не за битови нужди, тъй като целта на предоставянето му на трети лица срещу
заплащането на съответно възнаграждение за така предоставената услуга, е
постигането на печалба в резултат на така извършената стопанска дейност. Обстоятелството
дали е бил ползван като стаи за гости или е бил отдаван под наем не рефлектира
върху извода, че не е ползван от собственика за битови нужди, а за постигането
на стопански резултат, какъвто е получаването на доходи от ползването му.
Правилно
е прието, при събраните в процеса доказателства, че хотелиерството в стаи за
гости /чл.113, ал.2 от Закона за туризма/, каквото могат да извършват физически
лица /не търговци/ в обитаваните от тях жилища в жилищна сграда, по естеството
си представлява стопанска дейност и в конкретния случай обосновава
заплащането на
Л.3 на Реш. по гр.д.№
453/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
консумативни разходи по чл.48, ал.8 ЗУЕС в
посочения по- горе увеличен размер от 80 лв. месечно. Определянето на този
увеличен размер е съответно и на предвиденото в нормите на чл.51, ал.5 и ал.6 ЗУЕС, според които при извършването на
дейност в етажната собственост, при която достъпът на външни лица е по- голям
от обичайния, и при използването на помещения с нежилищно предназначение,
собствениците заплащат консумативни разходи до петкратния размер на разходите
по ал.1 на чл.51 ЗУЕС. При това положение възражението на ответницата, че не е
извършвала стопанска дейност в имота и не дължи заплащането на консумативни
разходи в определения й от ЕС увеличен размер, е неоснователно, а предявеният
от ЕС иск за присъждане на сумата 1 630 лв. като основателен и доказан
правилно е уважен с обжалваното решение.
Правилно
е решението и в останалата му част, в която е уважен предявеният от ЕС иск за
присъждане на сумата 1 745.10 лв. на основание чл.50, л.2 ЗУЕС. Според
посоченото по- горе средствата във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС
се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от минималната
работна заплата за страната- чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС /в приложимата към 6.11.2012
г. редакция/. Дължимата от ответницата О. тримесечна вноска от 174.51 лв.
/58.47 кв.м х 3 лв./ е правилно определена от първоинстанционния съд, като е
съобразено взетото от ОС на ЕС на 6.11.2012 г. съгласно дадената в ЗУЕС
регламентация решение, при зачитане на притежаваните от ответницата 5.71 %
идеални части от общите части на вх.Г в сградата на ул.„Н. ***, съставляващи
58.47 кв.м. от ценообразуването на строежа. Релевантно за уважаването на този
осъдителен иск е притежанието на права върху самостоятелен обект в сградата- ЕС
с прилежащи към него общи части от ответницата, а не обитаването и ползването
на обекта.
При
тези съображения, тъй като с подадената от ответницата О. въззивна жалба не
може да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на
обжалваното решение на посочените по- горе основания, същото- като валидно и
допустимо, а по същество- правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата О. дължи
да заплати на ответната етажна собственост сумата 510 лв.- разноски за
въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 5.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 43231/ 2016
г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, поправено с решение от 16.11.2018 г.
ОСЪЖДА Н.С.О. /ЕГН **********/
да заплати на Етажната собственост в
сградата на ул.„Н. ***, сумата 510 лв. /петстотин и десет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.