№ 255
гр. Варна, 17.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. М.
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000171 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. против решение № 6 от
22.01.2024 г. постановено по т. д. № 13/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“
ГмБХ сумата от 260 105.80 лв., от които главница в размер на 240 838.72 лв.,
представляваща четири месечни вноски, с поредни номера от 63 до 66 вкл.,
дължими за периода от 10.03.2020 г. до 10.06.2020 г. като част от дължимо
възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключен договор за изпълнение и
рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен
от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД и сумата от 19 267.08 лв., представляваща
неустойка за забава върху посочените месечни вноски, ведно със законната
лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на
исковата молба – 13.03.2023 г. до датата на окончателното заплащане на
месечната вноска, както и сумата от 25 858.46 лв., представляваща
направените от ищеца разноски.
В жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като
постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се,
1
че следва да се прави разлика между прекратяване на търговско дружество и
неговото заличаване. Въззивникът счита, че не е налице съотношение на
специална към обща норма съобразно разпоредбите на чл. 735, ал. 1 от ТЗ и
чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Допълва, че при заличаване на юридическото лице е
налице хипотеза на несъществуващо юридическо лице, което не е субект на
правото, тъй като то е прекратено, което налага и разграничаване на двете
правни понятия. Навежда твърдения, че с обявяване на дружеството в
несъстоятелност ex lege настъпва прекратяването му и оттам нататък лицето
не е годен адресат на права и задължения. Ето защо смята, че ищецът няма
правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по
гореописания договор, защото консорциумът е прекратен по смисъла на чл.
363 б. „в“ ЗЗД. Тълкувайки разпоредбата на чл. 363, б.„в“ от ЗЗД прави
аналогия между смъртта и поставянето под запрещение при физическите
лица, като основание за прекратяване на гражданското дружество и
прекратяване на юридическо лице съдружник в дружеството по ЗЗД, което
според него води до същия правен резултат. С оглед изложеното твърди, че
договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по силата на
закона от момента на прекратяване на търговското дружество, независимо, че
то остава да съществува до момента на заличаването му. Навежда доводи, че
с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД -
съдружник в консорциума, е последвало прекратяване по право на договора
за консорциум. Поради прекратяването намира, че „Ар Ти Ай Файнанс“
ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото дължимо по
договор възнаграждение от името на консорциума. Твърди, че дружеството
следва да иска припадащия му се дял, но не и да предяви претенция за дела на
другите участници в консорциума. Отново предвид прекратяването на
дружеството, смята, че институтът на активната солидарност не може да
намери приложение в настоящия случай и не са налице предвидените в
закона предпоставки всеки от множеството кредитори да претендира
изпълнение на целия дълг, а съответно изпълнението от длъжника на единия
от кредиторите да погасява задължението му спрямо останалите. Намира, че
след обявяването на „Строителна механизация“ АД в несъстоятелност,
материалноправната легитимация на ищеца е отпаднала. Поради това твърди,
че от този момент не е налице и активна солидарност между съдружниците, в
резултат на прекратяването на несъстоятелното дружество, водещо
2
автоматично до прекратяване и на договора за консорциум, съответно не е
налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума да предяви в
пълен обем исковете за правата, поети във връзка с осъществяване на
дружествените дела. Възразява, че доколкото от страна на „Ар ти ай файненс“
ГмБХ не е доказан какъв е размерът на неговия дял в консорциума, то
предявената от него претенция е останала и недоказана. Моли за решение, с
което да се отмени първоинстанционният съдебен акт и да му се присъдят
разноски, в това число и тези направени във връзка с частичното
прекратяване на делото, поради оттегляне на част от исковата претенция.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор такъв е постъпил от „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ, чрез
адв. Е. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди, че с влизане в сила на решение № 50112 от 06.01.2023 г.,
постановено по т. д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, окончателно е разрешен
спорът по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и е признат
със сила на пресъдено нещо юридическият факт на договорна активна
солидарност, уговорена посредством процесния договор за рехабилитация.
Намира за ирелевантно по отношение на кредиторовата солидарност това
дали консорциумът продължава да съществува или не. Споделя изводите на
първоинстанционния съд, че консорциумът не се прекратява вследствие
обявяването в несъстоятелност на „Строителна Механизация“ АД. Сочи
доводи, че дружеството продължава да съществува като правен субект,
действащ чрез назначения му синдик и е способно да извършва валидни
правни действия. Тълкувайки разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА намира за
неприложима направената аналогия на хипотезите, касаещи смърт на
физическо лице и поставянето му под запрещение, и обявяването на
юридическо лице в несъстоятелност, като основание за прекратяване на
дружество по ЗЗД. Посочва, че процесният договор урежда подобна хипотеза
и предвижда, че ако някой от съдружниците бъде обявен в несъстоятелност,
другият съдружник ще поеме неговите права и задължения спрямо
жалбоподателя. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от
3
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 25.09.2024 г. от 13.30 часа.
УКАЗВА на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ, в срок до о. с. з. да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, на основание чл. 127, ал. 4 от
ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4