№ 663
гр. Пещера, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101376 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от П. П. Т. в качеството си на
ЕТ „П. Т. СЕ“ срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която се иска да
бъде установено, че ответното дружество няма право на валидни изискуеми
вземания срещу ищцата за сумите от: 1261,99 лева - стойност на доставена и
потребена в стопанисван от нея имот електроенергия за периода от 04.12.2008г.
до 03.04.2009г., и 284,92 лева - законна лихва за забава при изплащането на тази
стойност за периода от 26.02.2009г. до 19.04.2011г.
Твърденията на ищцовата страна са, че след като в заповедно производство
по ч.гр.д. № 408/2011г. по описа на РС-Пещера възразила по подадено от
ответника заявление по чл. 410 ГПК - с неприсъствено решение, постановено в
последвалото исково производство по гр.д. 473/2011г. по описа на РС-Пещера е
прието за установено, че ответното дружество има право на вземания срещу нея,
(включващи: 1261,99 лева - стойност на доставена и потребена в стопанисван от
ищеца имот електроенергия за периода от 04.12.2008г. до 03.04.2009г., и 284,92
лева - законна лихва за забава при изплащането на тази стойност за периода от
26.02.2009г. до 19.04.2011г.) за които на 24.10.2011г. бил издаден изпълнителен
лист. Сочи се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 15/2012г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, а в последствие
– изпълнително дело № 292/2014г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов.
Поддържа се, че в периода от 30.10.2013г. до 30.10.2015г. по посочените
1
последователни изпълнителни дела не са извършвани надлежни изпълнителни
действия, нито искания за такива, с оглед което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се,
че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичане на 5-годишна
давност, като се счита, че тя е започнала да тече от наложения на 30.10.2013г.
запор върху банкови сметки на ищеца и е изтекла на 30.10.2018г. Предвид
изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД няма право на валидни изискуеми
вземания срещу П. П. Т. в качеството й на ЕТ „П. Т. СЕ“ за сумите от: 1261,99
лева - стойност на доставена и потребена в стопанисван от нея имот
електроенергия за периода от 04.12.2008г. до 03.04.2009г., и 284,92 лева - законна
лихва за забава при изплащането на тази стойност за периода от 26.02.2009г. до
19.04.2011г. Претендират се и деловодни разноски.
В подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан при съображения – че
своевременно предприеманите и по двете посочени от ищеца изпълнителни дела
искания и изпълнителни действия са препятсвали перемпция, а твърдяната от
ищеца погасителна давност не е настъпила, тъй за нейно начало следва да се счита
постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980г., а след тази дата
давността е своевременно прекъсвана чрез активността на ответника в
изпълнителното производство. С тези доводи се моли за отхвърляне на исковата
молба като неоснователна, иска се и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са отрицателени установителени искове по чл. 439, ал.1 ГПК.
С влязлото в сила към момента на постановяването му неприсъствено
Решение № 303 от 05.10.2011г. по гр. д. № 473/2011г. по описа на РС-Пещера е
установено съществуването на правото на ответника на процесните вземания в
размери съответно - 1261,99 лв.(главница) и 284,92 лв.(мораторна лихва).
Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД – срокът на погасителната давност за тези
вземания е 5 години. Тази давност е била прекъсната първо на 12.01.2012г. – с
образуването на изп. д. № 15/2012г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев,
2
впоследствие прехвърлено, на осн. §3 от ЗЧСИ, на ЧСИ Добромир Даскалов под
негов номер 292/2014г. Тъй като от образуването му до 26.06.2015г. конкретният
изпълнителният процес се е осъществявал при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г. – съобразно Постановлението до тази дата погасителната давност
не е текла. С т.2 от ТР № 2/26.06.2015г., по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, обаче ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за изгубило сила, и е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Посоченото тълкувателно решение представлява нов тълкувателен акт, с
който се изоставя вече дадено тълкуване и се възприема ново такова. Тази
промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния
орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е
съществувал. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните
субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна
сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразявали
своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на
дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано
с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност.
Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани
с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо
към момента на настъпването на последиците. (така - Решение № 170/17.09.2018 г.
по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/2018 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК)
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че с постановяване на ТР №
2/26.06.2015г., по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, 5-годишната погасителна
давност е започнала да тече най-рано от 26.06.2015г. (съответно до 26.06.2020г.)
От материалите по приложеното изпълнително дело се установява, че след
наложените от ЧСИ Горчев запор и възбрана от 30.10.2013г. (л.87 от изп. дело) и
3
молба на длъжника от 17.04.2014г. (л.144 от изп. дело), с която фактически се
признава вземането (чл. 116, б. „а“ от ЗЗД) - в продължение на повече от 2 години
не са извършвани други действия годни да прекъснат давността (до молба с вх. №
01850/07.02.2017г. – л. 145 от изп. дело). Макар да няма практическо значение – с
оглед възраженията на ответника е уместно да се отбележи и че с молбата за
продължаване на делото от ЧСИ Даскалов (л.131 от изп. дело) не е направено
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
Настъпилата на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК „перемпция“ по
изпълнителното дело е без правно значение за давността. Това са различни правни
институти с различни правни последици. Както е посочено и в мотивите по т. 2 на
ТР № 2/ 26.06.2015г., по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – „искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи…“. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. (така - Решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС, чиито изводи се
потвърждават и в практиката на въззивната инстанция - Решение № 172 от
27.10.2021 г. в. гр. д. № 600/2021 г. на ОС – Пазарджик, Решение № 58 от
25.06.2021 г. по в. гр. д. № 273/2021 г. на ОС – Пазарджик, Решение № 260224 от
8.12.2021 г. по гр. д. № 254/2021 г. на ОС - Пазарджик и др.)
В конкретния случай гореобосновано започналата да тече от 26.06.2015г.
погасителна давност е била прекъсната с подадената от кредитора молба (вх. №
01850/07.02.2017г.) за възбрана, опис и публична продан на конкретни недвижими
имоти, а в последствие изтичането на погасителна давност е било препятствано от
сочените от самия ищец молби (от 09.06.2017г., 28.09.2017г., 17.10.2018г.,
23.08.2019г., 01.10.2020г., 03.02.2021г.) за предприемане на изпълнителни
действия, като до момента не са изтекли 5 години от последното. Ето защо искът
се явява неоснователен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната
страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 100 лв. -
4
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявените от П. П. Т. с ЕГН **********, в качеството й на
ЕТ „П. Т. СЕ“ с ЕИК *********, искове за признаване за установено, че „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* няма спрямо
ищеца право на валидни изискуеми вземания - 1261,99 лева – главница, стойност
на доставена електроенергия за периода от 04.12.2008г. до 03.04.2009г. и 284,92
лева – законна лихва за забава за периода от 26.02.2009г. до 19.04.2011г., по
изпълнителен лист от 24.10.2011г., издаден по ч. гр. д. № 408/2011г. по описа на
РС-Пещера, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 292/2014г. по
описа на ЧСИ Добромир Даскалов.
ОСЪЖДА П. П. Т. с ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „П. Т. СЕ“ с
ЕИК *********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ №37, сумата от 100/сто/ лева -разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5