№ 1150
гр. Б., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора годИ.
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120202483 по описа за 2022 годИ.
Производството е образувано по повод жалбата на „Д е. Д к.“ ООД с ЕИК
... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“О.“ № ... с управител Д. П.
Д. против наказателно постановление № 02-2200075 от 13.05.2020г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”–Б., с което за нарушение
на чл.9 т.1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн.ДВ
бр.112/2004 г ) вр.чл.3 от Наредба №1 от 10.04.2006 г за придобиване и
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията (обн.ДВ бр.37/2006г) и на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция”
в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Посочва се, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството по чл.9 т.1 от
Наредба №10 от 07.12.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн.ДВ бр.112/2004г).
Във връзка с това твърдение е представено свидетелство за правоспособност
издадено на Ч. Т. за водач на електрокари и мотокари, с което се
удостоверява, че нарушението е отстранено веднага. Набляга се на явна
1
несправедливост на наказанието. В условията на евентуалност се моли да се
обяви нарушението за маловажен случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
явява. Явява се негов упълномощен представител. Не се претендират
направени разноски.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Б., надлежно призован, се представлява от ЮК, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно
доказано. Моли за решение, с което съдът да потвърди атакуваното НП и
присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН пред материално и териториално
компетентен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Проверката на дружество била извършена на 10.02.2022г, на място в
обект–офис на к. ф. „Е.“ ООД, находящ се в гр.Б. , ул...., стопанисван от „Д е.
Д к.“ ООД и при обход на работните места било установено, че в склада на
обескта се намирал мотокар марка „Нисан“, чието наличие било констатирано
и при предходна проверка в обекта. От взетите на място обяснения на
работещите било установено, че с този мотокар се извършвала товарно-
разтоварна дейност. На място била връчена призовка изх.
№22007244/10.02.2022г за явяване и представяне на документи, в това число
и документи, свързани с управлението на мотокара и свидетелство за
правоспособност на работещото лице (лист 12 от делото). От представените
документи на 17.02.2022г и на 10.03.2022г в Дирекция „ИТ“ –Б. било
установено, че „Д е. Д к.“ ООД в качеството си на работодател е
упълномощил с писмена заповед №2022 от 02.02.2022г (лист 15 от делото) Ч.
С. Т. да управлява мотокара назначен на длъжност „куриер логистик“.
Предвид това се наложило да бъдат изискани от работодателя документи,
2
удостоверяващи придобита от Т. правоспособност за работа с кари и
свидетелство за работа с кари. Било представено свидетелство за придобита
правоспособност на „машинист на пътни строителни машини оборудвания и
двигателите им“. До приключване на проверката не били представени други
документи за Т.. Видно от книгата за ежедневни инструктажи Т. извършвал
товарно–разтоварни дейности с мотокара от 03.02.2022г. Свидетелят И. Д. в
качеството си на инспектор в Д“ИТ“-Б., счела че на 03.0.2020г в обекта
находящ се в гр.Б., ул.... работодателят „Д е. Д к.“ ООД е допуснал
работникът Ч. С. Т. да управлява мотокар „Нисан“, който да извършва
товарно-разтоварна дейност, без работникът да е притежавал свидетелство за
такъв вид работа с кари, с което е нарушил чл.9 т.1 от Наредба №10 от
07.12.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари (обн.ДВ бр.112/2004 г ) вр. чл.3 от Наредба
№1 от 10.04.2006г за придобиване и признаване на работоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията.
Свидетелят Д. в присъствието на свидетеля М. А.- също инспектор в
Д“ИТ“–Б., и в присъствието на управителя на дружеството „Д е. Д к.“ ООД Д.
Д. съставила акт за установяване на административно нарушение №02-
2200075 на 10.03.2022г (лист 8 и 9 от делото). В него правната квалификация
на нарушението е по чл.9 т.1 от Наредеба №10 от 07.12.2004 г за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари (обн.ДВ бр.112/2004 г ) вр. чл.3 от Наредба №1 от 10.04.2006 г за
придобиване и признаване на правоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията.АУАН №02-2200075/10.03.2022г. бил предявен на
управителя на дружеството-жалбоподател, който го подписал и получил
екземпляр, без да направи възражения. В законоустановения срок също не
били депозирани писмени възражения.
Въз основа на акта и като взел предвид писмените доказателства
(трудов договор №201501/11.05.2015г-лист 13 от делото, допълнително
споразумение към него на лист 14 от делото, свидетелство за
правоспособност на Т. за водач на ПСМ –лист 16 от делото и книгата за
инструктаж –лист 17 от делото) и другите приложени документи на
10.03.2022г. административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление №02-2200075, в което била пресъздадена същата
3
фактическата обстановка, изложена в акта, като било посочено, че
жалбоподателят „Д е. Д к.“ ООД в качеството на работодател в офиса,
находящ се в гр.Б., ул.... стопанисван от дружеството е допуснал работникът
Ч. С. Т. да управлява мотокар „Нисан“, с който да извършва товарно-
разтоварна дейност, без лицето да е придобило правоспособност за работа с
кари и да притежава свидетелство за такъв вид работа. Правната
квалификация в НП е идентична с тази в АУАН. На основание чл.413 ал.2 от
КТ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали в административнонаказателната преписка
както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло, като непротиворечащи и
допълващи се.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, от формална са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая не са налице предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него или до нищожност
на съставения АУАН или издаденото наказателно постановление. И двата
акта са издадени при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е
открито на 17.02.и на 10.03.2022г по документи в Д „ИТ“–Б. и на 10.02.2002г
на място в офиса на дружеството. В срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН на
10.03.2020 г е бил съставен АУАН и в срока по чл.34 ал.3 е издадено
наказателното постановление атакувано понастоящем.
Правилно е определена нарушената материална норма. Съгласно нормата
на чл.9 т.1 от Наредба №10 от 07.12.2004 г за осигуряване на здравословни и
4
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн.ДВ
бр.112/2004г) за управление на кари се допускат само правоспособни лица,
които са придобили правоспособност за работа с кари и притежават
свидетелство за работа с кари. Съгласно чл.3 от Наредба №1 от 10.04.2006г за
придобиване и признаване на работоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията с електрокари и мотокалри използвани за товарно-
разтоварни и транспортни работи в предприятията в Р България могат да
работят само лица, които са придобили или на които им е призната
правоспособност по реда тази наредба и притежават свидетелство за тях.
Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Съгласно §1, т.1 от ДР на
КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. От
приложените към административнонаказателната преписка трудов договор
№201501 от 11.05.2015г и Заповед №2022 от 02.02.2022г за извършаване на
товарно-разтоварна работа се установява, че „Д е. Д к.“ ООД следва да носи
отговорност в случая и се явява адресат на нормата на чл.413, ал.2 от КТ. То
фактически е възложило на работника Т. в обекта да извършва товарно-
разтоварна работа с мотокар марка „Нисан“. То възлага работата и носи
цялата отговорност за предприятието т.е. именно то се явява субект на
административното нарушение. Посочената имуществена санкция в размер на
2000 лева е към минималния предвиден в закона размер и е съответна на
обществената опасност на деянието.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в
ал.1 от КТ, както и по чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на НП не е
допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на правилния субект на
нарушението, самата санкция е правилно индивидуализирана, като се касае за
5
първо такова нарушение на дружеството.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай
представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да
бъде осъдено дружеството да заплати в размер на 80 лева съгласно чл.27е от
Наредбата за правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-
2200075 от 13.05.2020г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”–Б., с което на „Д е. Д к.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.“О.“ № ... с управител Д. П. Д. за нарушение на чл.9 т.1 от
Наредба №10 от 07.12.2004 г за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обн.ДВ бр.112/2004 г )
вр.чл.3 от Наредба №1 от 10.04.2006 г за придобиване и признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията
(обн.ДВ бр.37/2006г) и на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Д е. Д к.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ул.“О.“ № ... с управител Д. П. Д. да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“–София ЮК възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
6
Административен съд – Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7