№ 190
гр. гр.Монтана, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101302 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл.240 и сл. ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „АФ” ООД, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление град
София, район П, ул.Резбарска № 5, представлявано от управителя БИК, чрез
процесуалния си представител адвокат Б.Н. Ш., вписан с личен номер 1 в
Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет, е предявил
иск СРЕЩУ М. Г. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес: село С, п.к. 3490,
област Монтана, община Монтана, ул. „Тридесет“ № 6 и цена на иска:
1000.00 лв.
В исковата си молба твърди, че на 27.08.2008 година „Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ЕИК *********, е сключило с Ф., ЕГН **********, Договор
№ 0 за издаване и ползване на нациoнална кредитна карта РайКАРТ+Dir.bg.
Съгласно договора, картоиздателят издава кредитната карта в полза на
картодържателя, който може да я използва за суми до определен лимит, като
върху използваната част от кредитния лимит се дължи договорна лихва.
Всеки месец картоиздателят изпраща до длъжника месечно извлечение за
транзакциите с картата през предходния месец, за начислените лихви и такси,
както и за размера на дължимата от длъжника минимална погасителна вноска
1
за съответния месец и срока за нейното плащане. Едно от основните
договорни задължения на длъжника е да обслужва редовно и в срок
ползваните суми с оглед информацията от извлечението и условията на
договора.
В отклонение от това, длъжникът преустановява обслужването на
задълженията по договора за кредит, като първото допуснато просрочие е от
дата 21.11.2016 г. Срокът на действие на договора е три години, като е
предвидена възможност да бъде подновен автоматично за нов период при
определени условия. В случая тези условия са били налице и Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ЕИК 0 е подновило договора автоматично, два пъти, за нови
периоди от по три години. След изтичането на посочените нови периоди,
договорът не е бил подновяван повече и съответно процесната кредитна карта
не е била преиздавана. С настоящата искова молба се позовават на това, че
изискуемостта на цялото задължение е настъпила с изтичането на срока на
действие на договора.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
30.01.2019 г. и Конкретен договор за цесия от 01.08.2019 г. Приложение № 1
към рамковия договор, сключен между Райфайзенбанк (България) ЕАД и
,,АФ“ ООД, кредиторът е прехвърлил вземанията си по горепосоченото
правоотношение на „АФ“ ООД, за което длъжникът е уведомен на основание
чл. 99, ал 3 от ЗЗД. Легитимирана страна по облигационното отношение е
новият кредитор, който е придобил всички права, произтичащи от договора за
кредит.
Гореописаните обстоятелства обуславят иницииране на настоящото
производство и пристъпване към принудително събиране на вземанията,
които към настоящия момент са в размер на 1000 (хиляда) лева - главница.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди М. Г. Ф., ЕГН
**********, с настоящ адрес: село С, п.к. 3490, област Монтана, община
Монтана, ул. „Тридесет“ № 6, да заплати на „АФ“ ООД, ЕИК 0, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район ,,П“, ул. „Резбарска“ № 5,
представлявано от управителя БИК, сума в размер 1000 (хиляда) лева -
главница, дължима по договор за издаване и ползване на кредитна карта,
както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.05.2021 г.
2
Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди М. Г. Ф., ЕГН
**********, да заплати на „АФ“ ООД, ЕИК 0, и сторените по делото
разноски.
Ако са налице условията и предпоставките, да се постанови
неприсъствено решение.
Посочена е банкова сметка за превеждане на присъдените суми.
Ответникът, М. Г. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес: село С, п.к.
3490, област Монтана, община Монтана, ул. „Тридесет“ № 6, в срока
предвиден за отговор не взема становище, не сочи доказателства, не прави
искания или оспорвания. Редовно призован за насрочено съдебно заседание
не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице Л.З., приета от съда и неоспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Няма спор, че на 14.03.2011 г. между„Райфайзенбанк (България) ЕАД,
ЕИК ********* и М. Г. Ф. е сключен Договор № 0 за издаване и ползване на
нациoнална кредитна карта РайКАРТ+Dir.bg, на 27.08.2008 година.
Вземането е прехвърлено с цесия.
Претендира се и законната лихва за забава от момента на предявяване
на иска.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не
от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде
предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид
реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240 ал ЗЗД,
подписването му служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
3
определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в
себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени
и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта
да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе направено при пълно и
главно доказване по отношение размера на претендираната главница. При
преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият
съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за
потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски
кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между
страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел
задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу
задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за
връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план.
Съгласно Чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да
бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица,
което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Спорен е въпросът, основателни са предявените искове.
Производството е по предявен осъдителен иск относно неизпълнение на
задължение въз основа на Договор за кредит от страна на кредитополучателя.
Ищецът по безспорен и категоричен начин установи, че е налице валидно
облигационно отношение с ответника, както и точния размер на
задължението по повод неизпълнение на задължение по договор за кредит.
Констатациите на вещото лице, чиято експертиза съда възприема изцяло, като
дадена компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода на делото
сочи на действително неизпълнение на задължение за погасяване суми по
4
Договор № 0 за издаване и ползване на нациoнална кредитна карта
РайКАРТ+Dir.bg, на 27.08.2008 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК
лично, л.17 от делото, не е представил в срок отговор на исковата молба,
същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са
направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 285 от 29.07.2021 г. по реда на
чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
5
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи
като основателен, като съдът осъди ответника да заплати претендираните
суми изцяло.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исково
производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес: село С, п.к. 3490,
област Монтана, община Монтана, ул. „Тридесет“ № 6, ДА ЗАПЛАТИ на
„АФ” ООД, ЕИК 0, със седалище и адрес на управление град София, район П,
ул.Резбарска № 5, представлявано от управителя БИК, следните суми:
1 000.00 лв. (хиляда) лева - главница, дължима по Договор № 0 за
издаване и ползване на нациoнална кредитна карта РайКАРТ+Dir.bg от
27.08.2008 година, както и законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г., до окончателното
изплащане;
50.00 лв. за платената държавна такса;
220.00 лв. за изплатеното възнаграждение за вещото лице.
Банкова сметка, по която може да се плети присъдената сума:
BG 62 STSA 0, BIC STSABGSF, БАНКА ДСК АД
Титуляр „АФ” ООД.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6