№ 436
гр. София, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Д. П. Я. против
разпореждане №271590/13.10.2022 година, постановено по гр.д.№ 14041/2020
година по описа на Софийски градски съд, ГО, I-10–ти състав, с което е
върната подадената от Д. П. Я. жалба вх. №298049/28.07.2022 година срещу
решение №262034/20.06.2022 година, постановено по същото дело.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е
неправилно, тъй като дадените от съда указания са неясни и
неконкретизирани. В разпореждането е посочено, че жалбоподателите следва
да представят доказателства за внесена такса в размер на 139,52 лева общо,
тъй като в съобщението липсват изрази „всеки един от тях“ или „по“, от
които жалбоподателите да разберат неясно изразената воля на съда във връзка
с таксата. Неяснотата на актовете и грешката на съда не следва да се приема
за поведение на страната, което следва да бъде санкционирано. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по гр.д.№ 14041/2020 година по описа на Софийски
1
градски съд, ГО, I-10–ти състав е образувано по предявени, в отношение на
пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.135 ЗЗД от Д.
Х. Р. срещу Д. П. Я. и В. М. Я.. Съдът, с решение №262034/20.06.2022 година
е уважил предявените искове.
Срещу постановеното решение са подадени две жалби от ответниците
по делото, както следва: жалба вх. №298049/28.07.2022 година от Д. П. Я. и
жалба вх. №297143/20.07.2022 година от В. М. Я..
Съдът, с разпореждане от 15.08.2022 година е указал на
жалбоподателите, че следва в едноседмичен срок от съобщението да
представят доказателства за внесена по сметка на Софийксия апелативен съд
държавна такса в размер на 139,52 лева, като е посочил, че при неизпълнение
на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.
Разпореждането е изпратено на Д. П. Я. и на В. М. Я., като видно от
текста, който е изписан на съобщението е посочено указанието на съда до
жалбоподателите да представят доказателства за внесена такса в размер на
139,52 лева.
Съобщението е получено от Д. Я. на 15.09.2022 година, а от В. Я. на
01.09.2022 година, като на 05.09.2022 година В. Я. е представила
доказателства за внесена държавна такса в размер на 139,52 лева по сметка на
Софийски апелативен съд.
С обжалваното разпореждане от 13.10.2022 година, съдът е върнал
жалбата на Д. П. Я., като е приел, че указанията му не са изпълнени.
Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на
констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които страната е
била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал надлежни указания
на страната. Съгласно установената съдебна практика /определение №
238/04.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о., ГК, определение
№ 474 по ч. гр. д. № 418/2009 г. на II г. о., определение № 324 по ч. гр. д. №
4841/2013 г. на II г. о., № 54 по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о. /, един от
основните принципи на гражданския процес / чл. 7 ГПК/, изисква съдът да
информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални
права и задължения.
Когато съдът оставя без движение подадена жалба и дава срок за
отстраняване на констатирани от него нередовности, той може да приложи
2
чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за
всички предоставени й от закона процесуални права и задължения.
При даване на указанията до страната, съдът следва да посочи съгласно
заложеното в чл.7 ГПК служебно начало с какво е приел, че е сезиран, чрез
очертаване на обективните и субективни критерии, а именно по коя жалба се
произнася, кой от въззивниците задължава, чрез посочване на неговите имена,
а в диспозитивната част следва да се посочи ясно коя въззивна жалба се
оставя без движение, както и коя жалба ще бъде върната при неизпълнение на
дадените указания. Видно от данните по делото е, че разпореждането от
15.08.2022 година е изпратено на двамата жалбоподатели, като в него е
дадено указание за внасяне на такса в размер на 139,52 лева като липсва
посочване, че всеки един поотделно дължи тази държавна такса или, че всеки
един е задължен да внесе тази сума.
С оглед внасянето на посочената в разпореждането държавна такса
дадените от съда указания са изпълнени, не е проявено процесуално
бездействие, което следва да бъде санкционирано и не могат да настъпят
неблагоприятните последици, посочени в хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 във
вр. с чл.275, ал.2 ГПК.
Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено поради
несъвпадане на правните изводи на двете инстанции и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №271590/13.10.2022 година, постановено по
гр.д.№ 14041/2020 година по описа на Софийски градски съд, ГО, I-10–ти
състав, с което е върната подадената от Д. П. Я. жалба вх.
№298049/28.07.2022 година срещу решение №262034/20.06.2022 година,
постановено по същото дело и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4