№ 734
гр. Горна Оряховица, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120101746 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от искова молба от П. Т. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. ****** чрез адв. Н. М., АК Стара Загора, със
съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. ****** против К. К. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ******.
Ищецът сочи, че с ответницата са сключили граждански брак ма
20.10.2018г. в гр. Трявна. След сключване на брака К. запазила фамилното си
име от преди това. По време на брака си двамата нямали деца.
Ищецът сочи, че пребивава предимно в Канада, гр. Торонто и
ответницата по – късно отишла при него. П. сочи, че още в началото
отношенията им не потръгнали добре – бракът им бил на приливи и отливи.
Ищецът намира причината в това, че и двамата били с изградени характери и
придобити навици.
След сключване на брака всеки от двамата съпрузи продължил да живее
в дома си – ищецът в гр. Стара Загора, а ответницата в жилището си в гр.
Горна Оряховица.
В началото на 2019г. съпрузите заминали за Канада, където живели
заедно пет месеца, но в обстановка на постоянни скандали помежду си. През
този период К. подала документи да придобие канадско гражданство и се
върнала в България.
През декември 2020г. К. отново отишла в Канада, през април 2021г.
получила документ даващ й право на пребиваване и работа в Канада и се
завърнала в България.
П. сочи, че в следващите годни К. пребивавала при него в Канада около
пет месеца, а след това се връщала в България, т.е. преимуществено живеела в
1
България.
Ищецът сочи, че на 21.05.2024г. К. се върнала в България, от която дата
двамата били във фактическа раздяла.
П. твърди, че през последните две години отношенията им били силно
влошени, карали се често, не постигали съгласие, по който и да е въпрос.
Двамата съпрузи спели в отделни стаи. П. твърди, че с ответницата били
нещастни от ставащото. Ищецът счита, че бракът им не може да бъде запазен.
П. сочи, че по време на брака си двамата не са придобивали имот в
България. Ищецът твърди, че в кратките периоди на съвместен живот са
обитавали дома на К. в гр. Горна Оряховица, като то можело да се разглежда
като „семейно жилище“, но П. няма претенции към него и смята, че
ответницата следва да остане да живее в него.
Ищецът П. Т. П. иска да се постанови решение, с което бракът му с К. К.
К. да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и семейното
жилище в гр. Горна Оряховица , ул. ****** да се предостави за ползване на
ответницата. П. иска в решението съдът да не се произнася по въпроса за
вината.
Ответницата К. К. К. представя писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК чрез адв. Н. П., АК Велико Търново.
Ответната страна намира исковата претенция за допустима. Твърди се,
въпреки това, че ищецът не е представил гласни доказателства, относно
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а от приложените писмени
доказателства не се доказвала фактологията на исковата молба.
Ответницата също желае прекратяване на брака й с ищеца. К. счита, че
доверието между нея и съпруга й е нарушено. Възразява се срещу верността
на хронологията изложена в исковата молба.
К. не спори, че на 20.10.2018г. в гр. Трявна е сключила граждански брак с
ищеца, като след това е запазила фамилното си име. По време на брака си
двамата не са се сдобили с дете.
Не било вярно твърдението, че още със сключване на брака отношенията
им не потръгнали добре, а след това били на приливи и отливи.
К. твърди, че двамата не са имали семейно жилище в България. Докато
живеели в страната всеки живеел в дома си – тя в гр. Горна Оряховица, а
съпруга й в гр. Р.. Двамата взаимно си ходели на гости. Апартаментът на П. в
гр. Стара Загора бил негова лична собственост, придобита преди брака, като
К. нямала претенции към това жилище.
К. сочи, че през 2019г. е заминала за Канада, но преди това двамата
имали връзка от 2013г. като П.а заминал за Канада още през 2015г.
К. оспорва твърдението, че двамата са живели в постоянни скандали и тя
е прекарвала повечето време в България. К. твърди и сочи доказателства, че
страда от онкологично заболяване. Ответницата получавала малка пенсия за
това, като си идвала в България за периодично провеждане на прегледи при
специалисти в гр. София. Общо в България К. оставала 4- 5 месеца, а ищецът
около два месеца всяка година. Завръщането й в България през 2021г. отново
било свързано с провеждане на задължителен преглед.
Ответницата също иска бракът й с ищеца да се прекрати като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася за вината. Моли да се
2
приеме, че съпрузите не са имали семейно жилище , в което са живели в
България и което да бъде предоставено за ползване на някой от тях двамата. К.
няма претенции за издръжка от ищеца. След развода К. ще продължи да носи
тази си фамилия, която не била променена при сключване на брака. Ответната
страна представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК.
В съдебно заседание ищецът се явява с адв. Н. М., АК Стара Загора.
Исковата молба се поддържа, като се иска прекратяване на брака, съобразно
исковата молба. Сочи се, че съпрузите не са имали семейно жилище и не е
нужно съдът да се произнася по този въпрос. Ищецът няма претенции за
издръжка след прекратяване на брака. При сключване на брака ответницата е
запазила фамилното си име, като също не следвало да се прави произнасяне и
по този въпрос. Иска се прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, без съдът да се произнася по въпроса чия е вината за това.
Ответницата К. К. К. не се явява, представлява се от адв. Н. П., АК
Велико Търново. Страната иска бракът да се прекрати като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се прави произнасяне по въпроса за вината.
Сочи се, че двамата съпрузи няма родени по време на брака си деца. След
развода ответницата щяла да продължи да носи и предбрачното си фамилно
име, тъй като не била приела това на съпруга си. Ответната страна също
заявява, че съпрузите не са имали семейно жилище. К. К. няма претенции за
издръжка, след прекратяване на брака.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Ж.Д.Ж.. Свидетелят
разказва, че е приятел от детинство на ищеца. С ответницата се запознал през
2021г. Ж. знаел, че с К. са сключили брак през 2018г. Преди това свидетелят
знаел, че П. има връзка с жена. Разпитаният сочи, че двамата съпрузи живеели
в собствените си жилища в България, а когато се намирали в Канада – в дома
на ищеца в гр. Торонто. Пред свидетелят П. бил споделил , че бракът им
започнал в разбирателство, като самият Ж. разказва, че К. му направила добро
впечатление, когато се запознали. Ищецът и свидетелят ежеседмично
поддържали връзка чрез интернет , като П. започнал да му споделя, че
ответницата запознала да става своенравна, държала се по странен начин. Ж.
споделил с приятеля си, че К. диктува начина му на живот, като П. споделил ,
че това му създава дискомфорт. Свидетелят сочи, че имало периоди, в които
П. оставал да живее сам в Канада, а К. се прибирала в България. Ж. все пак
сочи, че не всички пътувания до страната са били безпричинни. Свидетелят
разказва, че през 2021г. К. била споделила на жената, с която той живеел
съпружески, че има заболяване, като последната пожелала да помогне за
намиране на специалисти в гр. София. През 2023г. П. споделил, че желае да
прекрати брака си с К., като фактическата им раздяла била настъпила през
зимата или пролетта на 2024г. Ответницата била търсила ищеца, но той не
откликвал на исканията й. Ж. сочи, че двамата не поддържат контакти.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от
което е видно, че на 20.10.2018г. П. Т. П. и К. К. К. са сключили граждански
брак в гр. Трявна, за което е съставен акт за сключен граждански брак №
****** След сключването на брака съпругата е запазила фамилното си име К..
Съпрузите няма родени по време на брака си деца.
От събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че ищецът и
ответницата са имали връзка преди сключването на брака през 2018г.
3
Първоначално отношенията им били в синхрон, като К. заминала да живее
при ищеца в гр. Торонто, Канада. След това в отношенията им започнали да се
редуват моменти на възходи и спадове. Двамата не заживели в общо семейно
жилище, като ищецът притежавал имот в гр. Стара Загора , а ответницата била
собственик на жилище в гр. Горна Оряховица. Страните не спорят, че
постепенно отношенията между тях се влошили. В периода 2019г. – 2024г.
ищецът и ответницата пребивавали както в Канада, така и в България.
Установи се, че част от завръщанията на К. в страната са били по повод
заболяване, което същата е лекувала. Между тях се настанило
неразбирателство, съпрузите се карали, трудно постигали съгласие и дори
започнали да спят в различни стаи. Не се спори, че след 21.05.2024г. двамата
се намират във фактическа раздяла, като и към датата на с.з. не поддържат
връзка, не общуват и не са направили постъпки да възстановят отношенията
си.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав счита
иска за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от
съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен. Дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва
взаимност, доверие и уважение, другарски отношения, бракът съществува
само формално. Непоправимо е разстройството, което не може да бъде
преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески отношения.
Безспорно се установи, че бракът между страните е само формален, изпразнен
от естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си функции.
Между двамата съпрузи липсва доверие и уважение, липсва обич и взаимност.
Фактическата им раздяла не е имуплсивно, необмислено и временно решение,
а плод на категоричност и необратимост в намеренията и на двамата.
Съпрузите не са направили постъпки към заздравяване на брака си и
отношенията си, като липсват и контакти помежду им след настъпилата
раздяла. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. Изложеното мотивира съда
да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите.
Страните са поискали съдът да не се произнася по въпроса за вината.
Както се посочи, двамата няма родени по време на брака си деца, поради
което не следва произнасяне за това. Установи се, че по време на брака си
двамата не са имали семейно жилище, което да следва да бъде възложено за
ползване на П. или К.. Съпругата не е променила фамилното си име при
сключване на брака, поради което не следва да се постановява решение
относно промяната или запазването му. Нито ищецът, нито ответницата
претендират заплащане на издръжка, след прекратяване на брака.
При този изход на делото, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, съдът
определя окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на
50.00лева, която следва да бъде платена от двамата съпрузи поравно – всеки
по 25.00лева, както и по 5.00лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с акт за граждански брак №
****** в гр. Трявна, общ. Трявна, за което е издадено Удостоверение за
сключен граждански брак от Община Трявна, между П. Т. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ул. ****** и К. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. ******, като дълбоко и непоправимо разстроен, БЕЗ
СЪДЪТ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
******, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 25.00лева (двадесет и пет лева) ,
представляваща окончателна държавна такса при решаване на делото, както и
сумата от 5.00лева ( пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. ******, на
основание чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Горна Оряховица сумата от 25.00лева (двадесет и пет лева) , представляваща
окончателна държавна такса при решаване на делото , както и сумата от
5.00лева ( пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5