№ 702
гр. Пазарджик, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20245200500787 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят С. С. М., редовно призован, се явява лично. За него се
явява адв. П. М., редовно упълномощена по делото.
Ответниците по въззивната жалба С. Т. В. и С. Н. В., редовно призовани,
не се явяват. За тях се явява адв. П. А.-А.. Представя пълномощно пред
възивната инстанция.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 107/08.07.2024 г., постановено по гр. д. №
20215230100372 по описа за 2021 г. на Районен съд – Панагюрище е уважен
предявеният установителен иск от С. Т. В., ЕГН ********** и С. Н. В., ЕГН
********** – съпрузи, с адрес: *****, срещу С. С. М., с ЕГН **********, с
адрес: *****, че същите са съсобственици на част от поземлен имот с
идентификатор ***, а сега поземлен имот с идентификатор ***** с площ от 39
кв.м., с административен адрес: *** с граници на реалната част от имота:
югозапад - улица с идентификатор *** и улица с идентификатор ***,
1
югоизток - сграда с идентификатор ***.1, разположена в ПИ с идентификатор
***, северозапад - сграда с идентификатор ***.1, разположена в ПИ с
идентификатор ***, североизток - незастроена част от поземлен имот с
идентификатор *****, както и сграда с идентификатор ***.2, с площ от 39
кв.м., построена върху същата част от поземления имот, с реална част при
същите граници. Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. С. М.
иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на С. Т. В. и С. Н. В. да премахнат своя
преместваем обект „Магазин за хранителни стоки“ от поземлен имот с
идентификатор *****, за собствена сметка. С решението е осъден С. М. да
заплати на С. В. и С. В. сторените по делото разноски в общ размер на 1
820,50 лева, като е осъден С. М. да заплати по бюджета на съдебната власт и
по сметка на Районен съд – Панагюрище и държавна такса в размер на 20,00
лева.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу решението е постъпила въззивна
жалба от С. М., чрез процесуалния му представител – адвокат П. М., с
оплаквания за неговата неправилност, като постановено в противоречие с
материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че
същото е постановено в противоречие със закона и съдебната практика,
сочеща, че наемател не може едновременно с това да е и владелец на имота,
който държи по силата на наемно правоотношение, доколкото съдът е приел,
че е изтекла 10-годишна придобивна давност в полза на ищците, без да
съобрази, че ищецът е имал качеството на наемател в процесния имот. Неясно
от кога съдът бил приел, че е започнала да тече тази давност, като се имало
предвид, че последният договор за наем бил сключен 2013 г. и прекратен едва
2020 г., а за периода преди 2013 г. действали други договори за наем, по силата
на които ищецът винаги е имал качеството наемател на имота и никога не е
демонстрирал намерение да го свои, а го е държал за собственика му, с оглед
това, че договорите за наем не били оспорени по делото. Сочи, че ищците
никога не са демонстрирали намерение да своят имота, като години наред
заплащали наем за него и развивали търговска дейност в дворното място.
Сочи, че спорът възникнал през 2020 г. когато ответникът е прекратил
договора за наем с В.и и е образувал гр.д. № 198/2020г. по описа на РС -
Панагюрище за освобождаване на имота му, което дело спечелил. В. го
обжалвал и е образувано в.гр.д. № 357/2021г. по описа на ОС – Пазарджик,
като едва след това образували настоящото дело и в момента делото в ОС –
Пазарджик е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Намира, че
ищците правели опит да присвоят чуждия имот, за да не прекратят
търговската си дейност, упражнявана от години, доколкото въпросният имот
бил в централната част на гр. Панагюрище, като тези техни намерения стават
известни едва през 2021 г., когато са образували настоящото дело. Доколкото
имотът е имал различни собственици през тези години не ставало ясно кога,
по отношение кои собственици и по какъв начин ищците са демонстрирали
2
намерението си да владеят общия им имот. Намира, че решението за
немотивирано, като липсвало конкретика по отношение начина и периода на
осъществяване на предпоставките по чл. 79 от ЗС, както и правни изводи в
тази връзка. Сочи, че имота в имота на М.и винаги е имало един търговски
обект и той е бил собственост на В., именно поради което са сключвани
договорите за наем, включително този от 2013г., в който било записано, че се
отдават 50 кв.м. за ситуиране на търговски обект. Невярно ищците изопачили
фактите, че били наели празното дворно място, което било зад магазина. Сочи,
че първият договор за наем с В. е сключен през 1998 г. от *****, а този от 2002
г. било записано, че се отдават под наем 25 кв.м на *** – от лицето на имота,
върху който е поставен металният павилион. Последният договор бил
продължен с нов договор за наем от 2006 г., с който ***** е отдал общо 50
кв.м. от дворното място и в който е посочено, че се отдава за търговски цели.
През 2013 г. тези 50 кв.м. отново са отдадени под наем от наследниците на
последния, като в него било изрично записано, че мястото се отдава за
ситуиране на временния търговски обект. Поради това намира, че ако към
2013 г. наемателят е имал намерение да свои имота, то не би подписал нов
договор за наем, съответно намира, че никога не било упражнявано явно
владение в процесния имот. Сочи, че съдът не бил обърнал внимание на
разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, която поставяла ограничение при
придобиване по давност на реални части от недвижими имоти. Намира, че
давностно владение не било налице в случая нито по отношение поземления
имот, нито по отношение на търговския обект в него, като не се установило
кога са извършвани промените в него, кога е разширяван и по какъв начин,
доколкото назначената експертиза не отговорила на тези въпроси. Неправилно
за тези факти съдът се е позовал на одобрена кадастрална карта от 2010 г.
доколкото същата е одобрена през 2012г., но през 2020 г., този обект е бил
заличен от КККР. Намира, че отразяването на магазина в КККР не доказва, че
същият е в сегашния си вид повече от 10 години. Съдът не е отчел, че
коментираното в решението удостоверение за търпимост на строеж е
мълчаливо отменено с последващо удостоверение на главния архитект, в което
изрично било записано, че „обект с идентификатор ***.2 е преместваем и
отговаря на изискванията на чл. 56 от ЗУТ“. На база това удостоверение била
премахната и сградата от КККР на гр. Панагюрище. Поради това намира, че
не ставало въпрос за два различни обекта, както бил приел съда. Сочи, че
магазинът винаги е бил един единствен, в началото като малко метално
павилионче, а впоследствие е променяно като площ. Именно затова с договора
за наем от 2002 г. било посочено, че се отдават 25 кв.м., а след това този
договор бил продължен през 2006 г. за 50 кв.м. от дворното място, съответно
през 2013 г. същите тези 50 кв.м. отново били отдадени под наем. Намира, че е
налице свръхпетитум, доколкото искът по чл. 109 от ЗС бил оттеглен по реда
3
на чл. 232 от ГПК още в самото начало на производството, което било
констатирано и в определението по чл. 140 от ГПК. Отправя искане за отмяна
на решението и постановяване на ново такова, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
разноски. Направено е доказателствено искане за извършване на служебна
справка от съда по в.гр.д. № 357/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик.
С допълнителна молба, след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, адвокат М.
допълва подадената жалба, като сочи, че ищците не са конкретизирали откога
владеят имота и по какъв начин са го стопанисвали, което се отнасяло и за
търговския обект. Не били доказали фактическия състав на придобивната
давност, като нямало нито твърдения, нито доказателства, че са заплащали
данъчни задължения и такси, доколкото такива са заплащани единствено от
собствениците. Липсвали твърдения и да са своили имота, да са отблъсквали
владението на собствениците, явно да са се противопоставяли, като не става
ясно как те лично са го владели, след като в търговския обект дейност не са
извършвали физическите лица – В.и, а трети лица – търговски. Намира, че
всичко това не е отбелязано от съда, като не била и разпределена и тежестта
на доказване, с което още изначало съдът бил опорочил процеса.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ищците В.и – адвокат П. А. - А., с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с
възраженията направени във въззивната жалба. Намира, че от събраните по
делото доказателства категорично се доказало, че ищците са придобили по
давност имота. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
С Определение № 681/14.11.2024г., постановено по реда на чл. 267 от
ГПК, въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседания и е оставил без уважение искането в жалбата на М. за изискване на
справка за движението по в. гр.д. № 357/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик,
като е обявил на страните, че му е служебно известно движението по
посоченото дело, което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключването на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба.
Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме така предявената
въззивна жалба. Нямаме нови искания и няма да сочим други доказателства.
4
Нямаме възражения по доклада.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите съдебен акт, с
който да отмените първоинстанционното решение, като вземете под внимане
това, че първоинстанционният съд не само не разпределил доказателсвената
тежест, а дори не е отделил за спорен факта - сключените договори за наем за
коя част от имота се отнасят, а именно: дали за частта за поземления имот
върху която е поставен магазинът, както ние твърдим, или за частта, която е
зад търговския обект. Това е много съществен факт, който трябваше да се
установи, с оглед на това, че както казва съдебната практика, няма основание
наемател да твърди, че е и владелец на имота. Именно този факт беше
пренебрегнат от първоинстационния съд и единствено беше отделен, като
спорен фактът дали търговският обект е преместваем или е сграда, която е
построоена. Единствено това беше определено като спорно по делото.
Въпреки това, ние успяхме да докажем, че договорите за наем сключвани от
1998 г. до 2013 г., като последният е бил валиден до 2021 г., се отнасят именно
за мястото върху имота, върху което е поставен търговският обект. С писмени
доказателства установихме този факт, а именно: документи издавани от
община Панагюрище – разрешение за поставяне на търговски обект от края на
90-те години – началото на 2000 година. Освен тези писмени доказателства
имаме и свидетелски показания, както от свидетелите, които ние ангажирахме
по делото, така и от свидетелите, които доведе ищцовата страна пред
първоинстанционния съд, а именно: господин И.Л. – свидетел по делото, е
заявил, че под наем е обектът, който по-рано е бил малък павилион, а после му
е направен ремонт. Освен това същият е заявил, че ***** е бил наемодател на
мястото, където е магазинчето. Другият свидетел доведен от ищеца - И.Д.
изрично отбеляза, че отзад никога не е имало нищо, респективно не би имало
и логика да се сключват договори за наем в продължение на 20 години, след
като мястото отзад не е използвано от никого. Д.К. също свидетел заявява:
/цитира/. Същото завява и другия свидетел С. М.. Именно от писмените
доказателства по делото и от свидетелските показания се установява, че
процесното място винаги е било ползвано от семейство В.и, в качеството им
на наематели. Същото се установява и от самите договори, както съм
посочила и във въззивната жалба, че единствената разлика, е че за да се
сключват договорите периодично е това, че имотът, който е търговски обект, е
променян като квадратура, а именно от 25 квадрата след това е разширен до
50 квадрата. Това е налагало и договорите за наем да се подновяват. Никога не
имало два търговски обекта, както приема първоинстанционният съд. Никога
не са правени такива твърдения от ищцовата страна, нито пък свидетелите са
заявявали такива обстоятелства. Именно като вземете това предвид, моля да
постановите Вашия съдебен акт. Моля да ни присъдите сторените разноски на
двете инстанции. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
5
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да постановите
съдебен акт, с който да отхвърлите предявената въззивна жалба, като
неоснователна. Както в писмената защита пред първата инстанция, така и в
отговора на въззивната жалба подробно са изложени основанията и фактите
въз основа на които се претендира собствеността върху порцесните
недвижими имоти. Като фактите, които са изложени в исковата молба
последователно са доказани от събраните по делото доказателства. Като
доказателствата, които доказват тези факти са всъщност и доказателства
представени от ответната страна по първоинстанционното дело. Считам, че
това е пример за придобиване на собственост по давностно владение и по
безспорен начин е доказан най-сложният елемент от фактическия състав на
давностното владение, а именно волята и намерението да своиш, като свой
собствен имота. Аз ще Ви моля да направите анализ на всички събрани по
делото доказателства, както и на гласните такива, а не извадени само от
контекста, в който се смята, че не е ясно именно намерението да се свои, като
собственост. Абсолютно всички разпитани по делото свидетели са възприели,
че процесният обект застроен в посоченото дворно място, на което в
последствие се променя идентификатора, е собственост на семейство В.и.
Искът е предявен и съответно със земята, върху която е построен, тъй като
самият имот се намира в централната част на града и при него разпоредбата на
чл. 200 от ЗУТ по отношение на размери, не важи, тъй като се допуска
обособяването на поземлени имоти с площ под посочените размери, както и в
последствие е обособен самият имот на 108 кв. м., каквато всъщност се пада
по квотата, която има наследодателят - *****. Аз ще Ви моля да обърнете
внимание на представения по делото документ от ответната страна в
първоинстанционното дело, а именно: Постановлението на Районна
прокуратура – Панагюрище от 17.12.2019 г., който съгласно чл. 182 от ГПК е
официален документ, издаден от компетентен орган и както по отношение на
авторството, така и по отношение на съдържанието той обвързва съда с
констатациите изложени в него, в който действително се посочва една от
наследниците на *****, че всъщност той е разрешил да се построи магазина,
т.нар. - процесен магазин, като абсолютно не знае да има някакви спорове,
както и във връзка с отношенията между баща й и майка й, и съответно със
семейство В.и. Не може да се твърди, като защитна теза, че са сключвани
договори за наем и в случая на такова основание след като има облигационни
отношения, да се свои имота. Договорът, който е сключен в последствие през
2013 г. и от ответника, възивник по настоящото дело - С. М., е възпроизведено
точно съдържанието, което е бил подписал неговият баща. Т.е. той не може да
се обърка, че тук става въпрос за празен имот, който реално отговаря по
квадратура на празното място, което е зад постройката и съответно с частта,
която е отделена за преминаването като вход от улицата в него. В случая най-
показателен е фактът, че това е имот, който е в централната част на града и
няма как човек да остане с други убеждения, че действително тези имоти са
собственост на семейство В.и и това е и убеждението на свидетелите
разпитани от ответната страна и най-показателно, което е посочено и в самата
въззивна жалба и съм го посочила като извадка, че в имота на М.и винаги е
6
имало само един търговски обект и той е бил собственост на С. В.. Няма как
да се обърка самият процесуален представител и самият въззивник в случая с
твърдението, което е посочено. Това наистина е трайно убеждение, което е
било в процес на своене повече от 20 години. Придобивната давност
безспорно, както е посочено, че окончателно е завършена във вида си преди
2000 г. - процесната сграда, е изтекла вече през 2010 г. Като това е период от
време, в който няма абсолютно никакви доказателства да е било направено
някакво възражение или спор за процесните имоти. По отношение на
административните процедури за премахването от Кадастралната карта, това
не е елемент, който влияе върху собствеността на процесните имоти и няма
мълчалив отказ на издадения административен акт - удостоверението за
търпимост на главния архитект на община Панагюрище. Преписката, която е в
службата по Кадастъра – Пазарджик е във връзка на предоставени документи
по отношение на процесната сграда. Като в случая и на място от съдебния
състав, както и от заключението на единичната и на тройна съдебно-
техническа експертиза, безспорно е доказано, че това е недвижим имот. За
това ще Ви моля уважаеми окръжни съдии да оставите в сила
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Аз лично
не бих могла в 24 годишната си практика да посоча или да знам именно факти,
които безспорно сочат и са в действителност, с намерение да владееш даден
имот като свой, както е конкретният казус. Представям списък по чл. 80 от
ГПК .
Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззивната страна.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните списъци по чл. 80 от ГПК, ведно с
доказателства към тях.
Съдът счете делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7