Р Е Ш Е Н И Е
№532
гр. Хасково, 26.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети юли, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 77 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.39, ал.1 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба от Т.Ц. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Т.Д., с посочен адрес ***, против Писмо с и изх.№66-00-758/2021/26.01.2022г.
на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията.
В жалбата се описва фактическа обстановка,
според която жалбоподателят подал до Агенция по вписванията заявление, в което
посочил, че в публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД били публично
достъпни личните данни на всички съдружници – имена, ЕГН, номер на лична карта,
дата на издаване на същата, дата на валидност, постоянен адрес, подпис. Счита
се, че не е налице законово основание администраторът да обработва личните
данни на Ц. чрез публикуването им до неограничен кръг хора. Това създавало у
него безпокойство и опасност за личната му неприкосновеност, тъй като било
възможно трети недобросъвестни лица да използват личните му данни за
противозаконни цели. Твърди се, че при осигуряването на публичност на актовете,
вписани в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ, Агенцията по вписванията има
законово задължение да обяви тези актове без информацията, представляваща лични
данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент 2016/679, с изключение на
информацията, която по закон се изисква да бъде обявена. Навеждат се доводи в
насока, че указанието, дадено с текста на оспореното писмо, а именно да се представи
в Агенцията по вписванията заверен препис на дружествения договор, в който
личните данни на съдружниците Т.Ц. и Т. Д. да са заличени, не е елемент от
фактическия състав на вписване и обявяване на дружествените документи. Посочва
се, че Агенцията по вписване признала правото на изтриване на жалбоподателя за
основателно. В жалбата се развиват и съображения за неизпълнение на указанията
на АдмС – Хасково, дадени с постановено от него съдебно решение по адм. д
№825/2021г. Обосновава се извършено от страна на Агенцията по вписвания
нарушаване на правото на изтриване на субекта на лични данни, в лицето на
оспорващия. Подробно се мотивира искане за отправяне на преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз във връзка с настоящия казус.
По подробно изложени в жалбата съображения
се иска съдът да отмени оспореното писмо, да задължи Агенция по вписванията да
изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания
дружествен договор по партидата на „П. Щ. К.“ ООД. Претендират се разноски по
делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
в случай на отхвърляне на жалбата.
Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция по
вписванията в представено по делото становище чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Обосновава съображения за недопустимост на същата, поради
отпаднал правен интерес от обжалване на процесния акт, както и за нейната
неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя, в случай на уважаване на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.рег.№66-00-758/08.07.2021г.
жалбоподателят Т.Ц.Ц. поискал от Агенция по вписванията личните му данни,
съдържащи се в публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД да бъдат
изтрити/заличени, по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица.
В случай на възприемане, че предоставил личните си данни на основание чл.13,
ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, посочил, че оттегля съгласието си същите да бъдат обработвани
чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството до
неограничен кръг от хора. Поискал, ако съдържащите се в дружествения договор на
дружеството данни били продадени/предоставени на трети лица по силата на
договор, да му бъде посочено кои са тези трети лица, като при изтриване и
заличаване от страна на Агенцията по вписванията, същата да информира третите
лица, на които ги продала/предоставила, ако има такива, също да изтрият/заличат
личните му данни.
От данните по делото се установява, че в
законния срок произнасяне по подаденото от Ц. заявление не е било извършено.
Поради това пред Административен съд – Хасково е била подадена жалба от Т.Ц.
против бездействие/мълчалив отказ на Агенция по вписванията по заявление
№66-00-758 от 08.07.2021г., по която е било образувано адм. д. №825/2021г. по
описа на съда. С постановеното по това дело Решение №599/01.12.2021г. съдът е
отменил мълчалив отказ на Агенция по вписванията - София, в качеството ѝ
на администратор на лични данни да се произнесе по искането на жалбоподателя за
изтриване/заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикуван дружествен
договор на „П. Щ. К.“ ООД, като е изпратил преписката по Заявление
вх.№66-00-758/08.07.2021г. до Агенция по вписванията за изтриване на лични
данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на дружеството в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за ново
произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадени със съдебното решение.
С оспореното писмо изх.№66-00-758/26.01.2022г.
изпълнителният директор на Агенция по вписванията уведомил жалбоподателя, че за
да бъде упражнено правото на изтриване по чл.17 от Регламент 2016/679 следва да
се представи заверен препис на дружествения договор на „П. Щ. К.“ ООД, в който
личните данни на съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д., освен тези, които се изискват
по закон, да са заличени. Отбелязано е, че след проверка на партидата на
дружеството се установило, че към дата на писмото не били предприети действия
по заявяване за обявяване на дружествен договор със заличени лични данни, с
изключение на изискващите се по закон. Във връзка с изложеното на Ц. е указано
да предприеме действия по представяне в Агенцията по вписванията на заверен
препис на дружествения договор на „П. Щ. К.“ ООД, в който личните данни на
съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д., освен тези, които се изискват по закон, да са
заличени. Изрично е посочено в писмото, че до представяне на посочения документ,
Агенцията по вписванията ще предприеме действия по прилагане на техническо
решение, с оглед ограничаване видимостта на личните данни на съдружниците Т.Ц.Ц.
и Т. Н. Д., съдържащи се в обявения по партидата на „П. Щ. К.“ ООД актуален
дружествен договор.
От направена справка в сайта на Агенция по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, както и от представеното
копие на дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД, става ясно, че жалбоподателят е
съдружник в посоченото дружество. Предвид съдържанието на атакуваното пред съда
писмо, следва да се приеме за безспорно, че дружественият договор на посоченото
юридическо лице е бил обявен на страницата на Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ при Агенция по вписванията в интернет.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
По своята същност оспореното писмо представлява отказ
за упражняване на правото на изтриване, съгласно чл.17 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Регламент (ЕС) 2016/679), заявено от Т.Ц. *** пред Агенцията по вписванията.
Предвид характера на волеизявлението в оспореното писмо, съдебният състав
намира, че са налице предпоставките по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, във връзка с член
79 от Регламент (ЕС) 2016/679 за упражняване на правото на съдебна защита по
отношение на твърдяното ограничаване на правото на жалбоподателя да иска
изтриване на свързаните с него лични данни, съгласно член 17 от Регламент (ЕС)
2016/679. В тази връзка е и Определение № 3318/07.04.2022г., постановено по
адм. дело № 2533/22г. на ВАС, което е задължително за съда.
Не се установява наличието на процесуална пречка по
смисъла на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД за разглеждане спора от съда, предвид което
оспорването следва да бъде прието за допустимо.
Разгледано по същество оспорването е основателно.
Не е спорно по делото, че в Търговския регистър и
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията по
партидата на „П. Щ. К.“ ООД в раздел „Актуален учредителен акт“, на интернет
адрес: https://portal.registryagency.bg, е
публикуван дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД, от който към дата на подаване
на жалбата са видни имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването
ѝ, постоянен адрес и подпис на жалбоподателя, а към дата на насроченото
съдебно заседание по делото са видни имена и подпис на жалбоподателя, респ.
данните са публично достъпни. Визираните данни представляват „лични данни“ по
смисъла на член 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, „Субектът
на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него
лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие
без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по
долу основания: а/личните данни повече не са необходими за целите, за които са
били събрани или обработвани по друг начин, б/ субектът на данните оттегля своето
съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно чл. 6, § 1,
б. а) или чл. 9, § 2, б. а) и няма друго правно основание за обработването;
в)субектът на данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 1 и няма
законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на
данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 2; г) личните данни са
били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с
цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава
членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били
събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по чл.
8, § 1“.
Съдът приема, че Агенция по вписванията, при упражняване
на дейността си по чл.3, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), действа в качеството на
администратор на лични данни и като такъв съответно ги обработва.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Търговският регистър
и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база
данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете,
обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци,
юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица
с нестопанска цел. Според чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, обстоятелствата и актовете по
ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.
4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април
Съгласно член 4, т.11 от Регламент (ЕС) 2016/679,
„съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно,
информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните,
посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
В своя член 7, параграф 3 Регламент (ЕС) 2016/679
изрично предоставя правната възможност за оттегляне на дадено съгласие за
обработване на лични данни, като предвижда, че „субектът на данни има правото
да оттегли съгласието си по всяко време.“, като тази възможност е скрепена и с
предоставеното с нормата на чл.17, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС)
2016/679 „право на изтриване“.
В случая жалбоподателят е подал заявление №
66-00-758/08.07.2021г. с искане за изтриване на лични данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД, като изрично е посочил, че
ако органът приеме за реализирана хипотезата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то
оттегля съгласието си личните данни да бъдат обработвани чрез публикуването им
в дружествения договор по партидата на дружеството. Изрично е посочил и кои са данните които
лицето иска да бъдат изтрити и по отношение на които оттегля даденото съгласие,
а именно ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността
й, постоянен адрес и подпис. Предвид изложеното за администратора на
лични данни не е съществувало никакво съмнение каква е волята на субекта на
данни. Така формираната воля е изразена ясно и то не в качеството на съдружник
в търговското дружеството, а в лично качество на субект на данни, който счита,
че са налице някои или всички от обстоятелствата по чл.17 Регламент (ЕС)
2016/679 / Регламента/.
Доколкото правото на субекта на данни по чл. 17 от
Регламента е гарантирано с въведеното в същата разпоредба задължение за
администратора на данни да изтрие същите и при наличието на изрично изразена от
субекта воля за това, настоящият състав намира, че не са налице установените в
член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 предпоставки за обработване на
лични данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена.
Правото на заличаване възниква пряко по силата на
чл.17 Регламент (ЕС) 2016/679, поради което упражняването му не може да бъде
възпрепятствано на основанията, посочени в писмо с изх.№66-00-758/26.01.2022г.
на Агенция по вписванията, съответно и от разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид въведеното с нормата на чл. 17 от параграф 1
от Регламента задължение на администратора на данни да изтрие същите при
наличие на някоя от визираните в б. „а“ до б. „е“ предпоставки, за
администратора на данни е съществувало безусловно задължение да извърши
проверка относно наличието или отсъствието на същите. Предвид липсата на
какъвто и да било анализ в тази насока и постановяване на процесния отказ на
основание несъотносимо към тези предпоставки, следва извод, че администратора
на данни е ограничил правото на субекта на данни да се ползва от предоставената
му с тази норма възможност, данните, по отношение на които субекта е оттеглил
своето съгласие, да бъдат заличени.
Изразеното в Писмо с изх.№66-00-758/26.01.2022г.
становище за наличие на задължение юридическото лице „Правен Щит Консултант“
ООД, като администратор на лични данни, да предприеме действия за заличаване на
личните данни на жалбоподателя, по-конкретно за прилагане към заявлението за
вписване/обявяване по партидата на дружеството на препис от дружествения
договор, в които личните данни на лицето да бъдат заличени, не се споделя от
съда. В тази връзка е нужно да се подчертае, че както по силата на разпоредби
от специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, така и в изпълнение на нормите на ЗЗЛД и
Регламент (ЕС) 2016/679, Агенцията по вписванията е администратор на лични
данни по смисъла на член 4, т.7 Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който
„администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция
или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и
средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това
обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка,
администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат
установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
Отправеното изрично искане от субект на лични данни за
заличаването на същите, ведно и с изрично волеизявление по смисъла на член 7,
параграф 3 Регламент (ЕС) 2016/679, задължава съответния администратор да уважи
това искане, след като установи, че не са налице законови основания за
продължаване на обработването, каквито не се установява да са съществували към
момента на произнасянето на органа. В случая като не уважил в цялост искането
ответникът неоснователно е възпрепятствал упражняването на право на
жалбоподателя, предоставено му пряко по силата на член 17 от Регламент (ЕС)
2016/679, респ. администраторът е бил задължен да изтрие личните данни на
заявителя без ненужно забавяне.
За пълнота следва да се посочи, че според чл.115, т.3
от Търговския закон, дружественият договор на дружеството с ограничена
отговорност следва да съдържа името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая и тримата съдружника на
„П. Щ. К.“ ООД са физически лица, те следва да бъдат индивидуализирани само с
имената си. Ето защо по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни,
подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения
договор, са имената на съдружниците. Същите се обработват на законово основание
(чл.115, т.3 от ТЗ) и не подлежат на заличаване в дружествения договор, за
разлика от всички други идентифициращи данни на жалбоподателя, какъвто
представлява и подписа на същия.
По изложените съображения съдът приема, че отказът на
Агенцията по вписванията - администратор на лични данни, да заличи
публикуваните лични данни на жалбоподателя, извън имената, противоречи на
материалния закон, поради което следва се отмени, а преписката да се изпрати на
Агенцията по вписвания за ново произнасяне в сроковете по член 12, параграф 3
от Регламент (ЕС) 2016/679, съобразно указанията, съдържащи се в настоящото решение.
При този изход на спора основателна се явява заявената
от жалбоподателя претенция за заплащане на разноски по делото. Същите се
доказват съобразно представения списък на разноските, които са в общ размер от
1010 лева, от които 10 лева внесена ДТ и 1000 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2022г. Предвид
направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът като съобрази правната сложност на спора и
взетото от страна на процесуалния представител реално участие в хода на
съдебното производство, намира че претендираното адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно и същото следва да бъде редуцирано до нормативно установения
минимум – 500 лева, съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски в полза на
жалбоподателя се дължат и такива следва да му бъдат присъдени от настоящата
инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал.3 във вр. с чл. 236 от АПК и
предвид проведеното оспорване пред Върховен административен съд, по което е
постановено Определение №3318/07.04.2022г. по адм. дело № 2533/2022 по описа на
съда, в което изрично е указано как следва първоинстанционния съд да се произнесе
за направените разноски пред ВАС. Същите са в размер на 530 лева, съгласно
представен списък на разноските, приложен на лист 7 по адм. дело № 2533/2022 по
опис на ВАС. Ето защо общо дължимата от ответника на жалбоподателя сума,
представляваща разноски по делото, е в размер на 1040 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ обективирания
в писмо с изх.№66-00-758/2021/26.01.2022г. отказ да се упражни право на
изтриване съгласно чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679, заявено от Т.Ц. *** пред
Агенцията по вписванията.
ИЗПРАЩА преписката
по заявление с вх.№66-00-758/08.07.2021г., подадено от Т.Ц. *** до Агенцията по
вписванията, за изтриване на лични данни – подпис на заявителя, съдържащи се в
публикувания дружествен договор на „П. Щ. К.“ ООД в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията,
за ново произнасяне, в сроковете по член 12, параграф 3 Регламент (ЕС)
2016/679, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенцията по
вписванията да заплати на Т.Ц. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 1040.00
лева (хиляда и четиридесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: