№ 738
гр. Шумен, 03.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500423 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3298/30.08.2022 на М. Д. Х., депозирана чрез адвокат З.
Д. П., срещу Определение № 433 на Районен съд - Велики Преслав по Гражданско дело №
20223610100036/2022г. Обжалва се в частта, с която е прекратено делото по предявеният иск на
М. Д. Х. срещу бащата А. Ш. А., с който е поискано да бъде лишен от упражняване на
родителските права по отношение детето на страните. Жалбоподателят излага доводи, че
определението в тази част е неправилно. Излагат се доводи, че районният съд във Велики Преслав
неправилно е приложил нормите на регламент №2201/2013 г. и не е направил разлика между
правата на детето и правата на родителите възникнали във връзка с детето. Счита, че правилно
районният съд е прекратил производството спрямо предявеният иск от бащата на детето за
упражняване родителските права. Но предявеният иск от Х., не засягал правната сфера и правата
на детето, а засягал отношения между бащата и майката, като детето в случаят не е страна по
делото, нито се нарушават или упражняват негови законни права и интереси. Поради което счита,
че делото не подлежи и не попада под нормите на регламент №2201/2013 г. Направено е искане да
се отмени в тази част Определение №433/19.08.2022 г. по гр. д. № 20023610100036 по описа за
2022 година на районен съд Велики Преслав.
Насрещната страна е депозирала становище по частната жалба чрез адвокат В. К. К. от
ШАК, като пълномощник на А. Ш. А.. Счита, че депозираната частна жалба е неоснователна и
оспорва изцяло изложените в жалбата доводи и твърдения. Твърдят, че в настоящият случай
безспорно установено е, че детето има за свое обичайно местопребиваване -Р.Германия гр.Херне,
където е и местопребиваването на ищцата по искът с правно основание чл.132 СК и съобразно
правилата на чл.8 от Регламент 2201/2003 г. - именно съд в посочената държава членка би бил
компетентен да се произнесе по спора. Намира, че цитирания регламент се прилага независимо от
характера на съда или правораздавателния орган - по граждански дела отнасящи се както до развод
или обявяване нищожност на брака, така и до дела относно определяне упражняването на
родителски права и лишаване от родителски права, правото на лични отношения между родители
и деца и други сходни институти. В случая двата иска засягат правната сфера на детето. Предвид
на изложеното моли да бъде оставена частна жалба от процесуалния представител на М. Д. Х. -
ищец по гр.дело №20223610100036/2022 г на ВПРС без уважение и да бъде отхвърлена.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
1
неоснователна, поради следното:
Гражданско дело № 20223610100036 по описа за 2022 година на PC Велики Преслав е
образувано по искова молба с пр. осн. чл. 132 от СК за лишаване от родителски права на единия
родител по отношение на детето А. А.ов А., депозирана от М. Д. Д.а срещу А. Ш. А.. Моли се съда
да измени режима на лични отношения между ответника и детето, определен с решение по гр.д. №
392/2016 год. по описа на РС-Велики Преслав. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена.
Впоследствие в съда е депозирана искова молба с пр. осн. чл. 59, ал.9, вр. чл. 127, ал. 2 от СК
и чл. 143 от СК, предявена от А. Ш. А. срещу М. Д. Д.а, за изменение на постановените по-рано с
решение по гр.д. № 392/2016 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав мерки, касаещи
упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на
детето А. А.ов А., по която е образувано гр.д. № 313/2022 год. по описа на РС-Велики Преслав.
Съдът е констатирал служебно, че между същите страни и по отношение на същото дете е
налице висящо и друго дело в Районен съд – Велики Преслав, поради което с определение е
присъединил производството по гр. дело № 313/2022год. на РС-Велики Преслав за общо
разглеждане и решаване в производството по гр. дело № 36/2022 г. на ВПРС на основание чл. 213
от ГПК.
Ответната страна М. Д. Д.а (ищца по гр.д. № 36/2022 год.) е депозирала писмен отговор, в
който е взела становище по недопустимостта на исковата претенция, депозирана от А. Ш. А. и е
релевирала, че следва да бъде приложен Регламент (ЕО) № 2201/2003, а делото следва да бъде
прекратено в частта, касаеща претенциите на А. А.. Излага, че живее в Германия от 5 години
заедно с детето, поради което компетентен да разгледа въпросите относно родителската
отговорност и издръжката е съдът във Федерална Република Германия.
С определение № 433 от 19.08.2022 по гр.д. № 20223610100036 по описа за 2022 година ВПРС
е: 1. ПРИЕЛ съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003, че българският съд е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН
да разгледа предявения от М. Д. Д.а, ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, ул. „Иван Ведър“ №17, вх. 2, ет. 1, ап. 1, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете А. А.ов А., ЕГН: ********** срещу бащата на детето А. Ш. А., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. В....2 иск за лишаване на последния от упражняване на родителски
права по отношение на роденото от брака на страните дете с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК,
по който е образувано настоящото гр.д. № 36/2022 год. по описа на РС-Велики Преслав. 2. ПРИЕЛ
съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003, че българският съд е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа
предявените от А. Ш. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В....2, в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете А. А.ов А., ЕГН: ********** срещу майката на детето
М. Д. Д.а, ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул. „Иван Ведър“ №17,
вх. 2, ет. 1, ап. 1 обективно кумулативно съединени искови претенции с пр. осн. чл. 59, ал.9, вр. чл.
127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК за изменение на постановените по-рано с решение по гр.д. №
392/2016 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав мерки, касаещи упражняването на
родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето А. А.ов А., по
които е образувано гр.д. № 313/2022 год. по описа на съда, производството по което е
присъединено за общо разглеждане и решаване в производството по гр. дело № 36/2022 г. на
ВПРС. 3. ПРЕКРАТИЛ е производството по гр. дело № 36 по описа за 2022 година на Районен съд
– Велики Преслав, към което с определение № 361/15.07.2022 год. е присъединено за общо
разглеждане и решаване производството по по-късно образуваното гр. дело № 313/2022 г. по описа
на Районен съд – Велики Преслав, поради неподсъдността му на българския съд.
Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че и двамата
родители са граждани на Република България, както и тяхното дете също е български гражданин.
Самата ищца М. Д. Д.а изрично е заявила в депозираната от нея искова молба, че живее и работи
в Германия, заедно със сина си А. А.ов А.. Аналогични твърдения са изложени и от ответника в
отговора на исковата молба. По делото е приложена кореспонденция между българското
Министерство на правосъдието и Федерална служба „Правосъдие“ на Германия (изх. № 16-05-
2
23/29.06.2022 год.) във връзка с изискан от съда международен социален доклад и официална
справка от компетентните органи за закрила на детето в гр. Херне, Германия. Относно изисканата
информация дали детето А. А.ов А. е настанено в детски център за закрила на деца в гр. Херне
(Jugendamt), немският централен орган е посочил, че детето има обичайно местопребиваване
именно в Германия. Въз основа на това първоинстанционния съд е приел, че не е компетентен да
се произнесе по възникналия спор.
Предвид така установената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящата
инстанция счита определението на първоинстанционния съд за обосновано, правилно и
законосъобразно.
Категорично исковите претенции (искът с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, депозиран от
М. Д. Д.а и исковете с пр. осн. чл. 59, ал.9, вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК, депозирани от
А. Ш. А.) попадат в предметния обхват на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност.
Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 общата подсъдност по искове за
родителската отговорност за детето е на съдилищата на държавата - членка на ЕС, на територията
на която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато е предявен искът. Под
обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 следва да се счита, че това пребиваване
съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейна
среда, като се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя
на територията на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
Видно и от твърденията на ищцата М. Д. Д.а и от кореспонденция между българското
Министерство на правосъдието и Федерална служба „Правосъдие“ на Германия е, че детето А.
А.ов А. има обичайно местопребиваване именно в Германия. Искът с пр. осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от
СК за лишаване на бащата от родителски права по отношение на детето съставлява произнасяне
относно родителска отговорност по смисъла на чл. 2, т. 7 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. В същото
време липсват доказателства, а не са и наведени твърдения, относими към специалните хипотези на
чл. 9 – 11 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Безспорно е, че детето А. А.ов А. е български
гражданин. Независимо, че ответникът не е оспорил международната компетентност на
българския съд, предвид всички данни по делото и с оглед на обстоятелството, че за местната
подсъдност по тези дела съдът е длъжен да следи и служебно, правилно първоинстанционния съд е
приел, че не е компетентен да разгледа предявената искова прентенция и от М. Д. Д.а и е
прекратил производството и в тази му част.
Напълно се споделят и правните доводи изложени от Великопреславският районен съд
относно практиката на съда на ЕС свързани с решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по
дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно местопребиваване
по смисъла на чл. 8, § 1 от него, както и с решение на съда на ЕС по дело С-497/2010 г., образувано
по повод преюдициално запитване по тълкуването на чл. 8 и чл. 10 от Регламент № 2201/2003 г. на
Съвета относно понятието "обичайно местопребиваване", поради което не следва и да се
преповтарят.
Поради което не могат да се споделят оплакванията на М. Д. Х., изложени в частната й жалба
депозирана чрез адвокат З. Д. П., че „районният съд Велики Преслав „бърка двата щата” и не
познава нормите на регламент №2201/2013 г. и не прави разлика между правата на детето и
правата на родителите възникнали във връзка с детето“. Следва да се отбележи също, че районния
съд с атакуваното определение не е отхвърлил предявеният иск на М. Д. Х. срещу бащата А. Ш.
А., както се твърди в частната жалба, а е приел, че не е компетентен да го разгледа, поради което е
пректратил производството по него.
Както е посочено и от ВПРС, в съображение 12 в преамбюла на Регламент 2201/2003 г. на
Съвета се посочва, че основанията за определяне на компетентността по делата за родителската
отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на най-висшия интерес
на детето и особено на критерия на близостта. На първо място това означава, че компетентността
3
трябва да се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в
някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите
на родителската отговорност. Детето от 5 години живее в Германия, интегрирано е в социалната и
семейна среда там, като българският съд няма най-тясна връзка с него и трудно би преценил най-
добрия му интерес. За своята международна компетентност съдът следи служебно при всяко
положение на делото и в тази връзка следва да се има предвид, че правото на Европейския съюз
има превес над националните законодателства на държавите-членки. Съгласно чл. 17 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003, когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на
настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга държава-членка,
той служебно се обявява за некомпетентен.
С оглед гореизложеното определението на Великопреславския районен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Както е посочено и в същото: в този смисъл
Определение на Съда (шести състав) от 16 януари 2018 година по дело C-604/17 (PM срещу AH),
дадено по преюдициалното запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от ВКС с акт от
20.10.2017г.; Определение № 156/10.04. 2018г., постановено по ч.гр.дело № 1109/2018год. по
описа на ВКС, III г.о.
Поради което и водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 433 по гр. дело № 20223610100036/2022г. на
Районен съд - Велики Преслав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4