РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. К. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100475 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е иск с правно основание член 144 от СК.
Ищцата Ж. КР. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Т.Р.“ № *******
твърди, ответникът КР. АНГ. Д. е неин баща, видно от приложеното
удостоверение за раждане № ******, издадено на **** година, въз основа на
акт за раждане № 87 от **** година, съставен от О. К.. На ***** година
навършила 18 година и ответникът спрял да плаща присъдената ми като
непълнолетна месечна издръжка. Към днешна дата учела редовно в средно
учебно заведение - ПГВМ „И.П.П.“, гр. С.З., като през учебната 2020/2021
година била в ** клас, видно от удостоверение № ****** г., издадено от
учебното заведение. Обучението й щяло да продължи и през учебната
2021/2022 година. Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, ако не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Към момента цялата й издръжка се поемала от нейната
майка Н.П.Г.. Тя била едноличен собственик на фирма „Ж.Н.“ ЕООД, като
месечният й осигурителен доход за последните два месеца бил 650.00 лева, а
1
за предходните 610.00 лева, видно от удостоверение № ***** г. Ищцата
нямала никакви доходи и имущество, от което да се издържа. Ответникът
нямал задължения към други непълнолетни деца, работел и има възможност
да дава издръжка, без това да му създава особени затруднения. Обучението на
ищцата било свързано със значителни разходи. Закупувала учебници,
включително и такива за езиково обучение. Посещавала и извънкласни форми
на обучение. Пътувала за обучението си от гр. К. до гр. С.З. ежеседмично, а
през времето на обучението живеела в общежитие и заплащала наем. Имала
разходи за храна, облекло, обувки, ползване на мобилен телефон и интернет.
Всичко това се поемало от майка й Н.Г..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да й заплаща на основание чл. 144 от СК като пълнолетен учащ в средно
учебно заведение, издръжка в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2021 г., до
завършване на образованието, но не по-късно от 20-годишна възраст, ведно
със законната лихва за забава. Претендира за разноските по делото.
Ответникът КР. АНГ. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.С.“
№******** оспорва иска.
Ищцата сочела, че към предявяване на иска била в ** клас за
учебната 2020/2021 г. Учила редовно в средно учебно заведение - ПГВМ
„И.П.П.“ гр. С.З.. С оглед на обстоятелството, че все още учила, се нуждаела
от издръжка. Видно от приложеното удостоверение № ******* г. се
установявало, че ищцата не учи дневна форма на обучение, а е преминала
самостоятелна форма на обучение за учебната 2020/2021 г. При това
положение тя заблуждавала съда, че учи редовно. Освен това се установило,
че ищцата се омъжила, живее с приятеля си на семейни начала, поради което
преминала на самостоятелна форма на обучение. Имали регистрирана фирма
„Ж.Н.“ ЕООД с адрес: ул. „Т.Р.“ № *******, код по Булстат- ********. Имали
фризьорски салон. Ответникът видял, че ищцата работи заедно с майка си във
фризьорския салон, така че сумата която получавала й била достатъчна да се
издържа, задоволени били ежедневните и разходи и потребности от облекло,
обувки , учебни помагала и храна. Не били налице данни за здравословни
проблеми, нито за други извънредни разходи. В съдебната практика нормата
2
на чл. 144 СК се тълкувала в смисъл, че издръжка на навършили пълнолетие
деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото, ако учат се дължи от родителите. Даването на издръжката не
трябвало да създава особени затруднения за родителя. Това означавало, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. било посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Като се имали предвид възможностите му, и че получавал
под минималната работна заплата за страната, около 610 лева, здравословното
му състояние било изключително тежко. За лекарства всеки месец плащал по
60-65 лева, видно от приложените касови бонове. Освен това се грижел и
издържал майка си, която била с влошено здравословно състояние.
Необходими му били ежемесечно материални средства за издръжката й, тъй
като се нуждаела от допълнителни грижи - имала
****************************, за консултации и закупуване на
скъпоструващи лекарства. Какво можело да се изплати с тази минимална
сума. А с какво щял да си плаща другите разходи - за изразходвана
ежемесечно ел. енергия, вода и плащане на данъци. Заболяването му
изисквало спазването на диетичен и здравословно режим на хранене. Не
притежавал недвижими имоти, влошеното му здравословно състояние не
позволявало да работи допълнително. Имайки предвид, че здравословното му
състояние е изключително влошено, а и получавал под минималната за
страната трудово възнаграждение, било невъзможно да изплаща исканата
издръжка от 260 лв.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно и
във връзка с изложените становища, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка
на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се
3
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката
без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението за издръжка
не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290
от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете,
което е свързано с техните материални възможности (в този смисъл - Решение
№ 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). В
настоящия случай не се спори и се установява от писмените доказателства –
удостоверение за раждане и удостоверение от ПГВМ, че страните са баща и
дъщеря и че ищцата учи в редовна (дневна) форма в средно училище. От
датата на раждане на ищцата се установява, че същата не е навършила 20
години, понастоящем е осемнадесет годишна. Не се спори и ищцата е
декларирала под страх от наказателна отговорност, че семейното й
положение е неомъжена, т.е. няма лице от друг ред, от което да търси
издръжка, няма имущество и доходи.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява
обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за
родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка
на пълнолетни учащи деца е тя да не съставлява особено затруднение за
задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето й не
съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на
издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите
правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени
ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като
се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само
4
да се грижи за себе си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е
задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този
смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на
чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този
родител.
Спорните по делото въпроси са може ли ищцата да се издържа от
доходите и имуществото си, и има ли възможност ответникът – неин баща, да
осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер издръжката
не би и създала особено затруднение.
По делото се установява по несъмнен начин, че майката на ищцата е
тази, която посреща изцяло нуждите й във връзка с обучението и
осигуряването на средства за живота. В тази насока са показанията на св. Г.,
майка на ищцата. За нейните доходи е установено, че понастоящем е
безработна и регистрирана в А.З., че дружеството, на което е собственик не е
действащо. до месец февруари 2021 г. е получавала осигурителен доход в
размер на минималната работна заплата, установено с представеното
удостоверение. Не се твърди и установява майката на ищцата да има
задължения към други лица. В показанията си свидетелката сочи, че с ищцата
живеят заедно, в жилище на родителите на свидетелката (баба и дядо на
ищцата), че ищцата учи в друго населено място – град С.З.. по време на
престоя си там живее в общежитие, което свидетелката плаща – по 21 лева на
месец. Дрехи, обувки и всичко необходимо купува свидетелката. Откакто Ж.
била пълнолетна, баща й престанал да й дава издръжка. Дъщеря й нямала
странични разходи, нито странични обучения. Прибирала се в К. през
почивните дни. Пътувала с влак, имала и карта за намаление, като майка й
посрещала разходите. Свидетелката не получавала помощ от своите
родители. В момента свидетелката не работела, издържала се от спестявания.
За бащата на ищцата е установено, че работи по трудово
правоотношение и получава минималната за страната работна заплата. не се
твърди и установява да има задължение за издръжка към други ненавършили
пълнолетие деца. Страда от ***** и ******* и се лекува редовно, установено
с етапна епикриза. В същата е отразено, че ответникът се нуждае от
5
допълнително лечение със скъпоструващи лекарства, освен тези по
рецептурна книжка (Т., А.). В етапната епикриза е посочено, че ответникът
приема следните лекарства – С., З.П., К., Т., К.. От представените фискални
бонове се установява, че част от сумата за лекарства, заплащана от ищеца се
покрива от здравна каса, а част от него самия. Част от лекарствата, за които са
представени фискални бонове – Ф., М.) няма данни да са предписани на
ответника. По делото е представена етапна епикриза за лицето Н. Д., за която
се установява, от представеното удостоверение за раждане, че е майка на
ответника, от която се установява, че страда от артериална *****. Поставяна е
диагноза органично, налудно разстройство. в етапната епикриза е посочено,
че пациентката има нужда от постоянни грижи и помощ в домакинството.
Представено е разпореждане на НОИ, ТП П., от което се установява, че
майката на ответника получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 379.50 лева. В показанията си св. И., съжителстваща на семейни
начала с ответника, сочи че ответникът дава месечно около 60.70 лева за
лекарства. Грижел се за майка си, която не била в добро здравословно
състояние и била с ****. когато излезела в града се губела, ходела в
полицията, разговаряла с починали хора, губела се. Затова се наложило
ответникът да наеме жена, която да се грижи за нея. Ответникът и
свидетелката не живеели с майката на ответника в едно домакинство. Те
двамата живеели в село Д., а майката на ответника – в град К..Жилището на
ответника било къща с двор, ползвали го за отглеждане на храна, имали и
кокошки. С К. поемали разходите заедно. К. не получавал пенсия по болест,
не предприели тази стъпка. Ответникът и ищцата нямали никакви контакти.
свидетелката знаела, че Ж. има приятел.
По делото е представен договор за гледане на болен от 01.09.2020г.,
сключен между ответника и Н.Д., по силата на който същата се е задължила
да гледа майката на ответника по три часа дневно в дните, когато ответникът
е на работа, ежемесечно да я придружава до личния лекар. Ищцовата страна
оспорва приемането му поради настъпила преклузия, както и достоверността
на датата. въпреки, че в съдебно заседание съдът е приел, че не е настъпила
преклузия, като е посочил, че фактът е установен за пръв път от св. И., съдът
намира, че не следва да обсъжда представения договор по следните
съображения: още с исковата молба ищецът е заявил, че се грижи за майка си,
6
т.е. навел е като довод този факт и е следвало да го докаже, щом вече е
разполагал с писмените доказателства относно сключване на договора. В тази
връзка, съдът не обсъжда и показанията на св. Д., която е допусната до разпит
само във връзка с оспорване на представения документ.
При установените факти, съдът намира, че е доказано по несъмнен
начин, че ищцата не може да се издържа от доходите си и няма имущество,
което да й носи приходи. Установено е, че майката осигурява всички средства
за издръжката й, а доходите и са били в минимален размер, понастоящем е
безработна. Твърденията на ответника и пълномощника му, че ищцата е
омъжена, че работи, останаха недоказани в процеса. Съдът намира за
недоказано твърдението на ответника, че даването на издръжка на
пълнолетното му дете, за него ще съставлява особено затруднение. За
определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава
без особени затруднения, следва да се отчетат неговите възможности от една
страна и нуждата от издръжка на ищцата от друга. В закона няма легално
определение за понятието особени затруднения, но същността му лесно може
да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение
за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно,
дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на
материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на
други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ
г.о. постановено по чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В
ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността
за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на
издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се
настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават
възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически
условия на живот понастоящем.Тук следва да се имат предвид следните
обстоятелства – ответникът е с постоянна трудова заетост, доходите му са в
7
минимален размер, същият има съжителстващо лице, с което разделя
разходите си, отделно установи се, че полаганите грижи за майка му (сочено в
показанията на свидетелката И.), не изискват майката и сина да живеят в
общо жилище, т.е. правят се разходи за две домакинства, а майката на
ответника също получава пенсия. Ответникът няма задължения към други
лица, т.е. отделянето на средства за издръжка на ищцата, макар и не в
претендирания размер, не би създало особено затруднение.
По отношение на нуждите на ищцата от издръжка, следва да се
каже, че те безспорно са високи, с оглед избраното от нея образование,
изискващо и закупуване на инструменти, освен учебници и помагала, отделно
– е в друго населено място, свързано с още разходи, и представените писмени
и гласни доказателства в тази насока, като в конкретния случай следва да се
отчете, че е наличната възможност на ищцата да реализира собствени доходи,
макар само през летния сезон, доколкото същата вече е пълнолетна, няма
данни да е ангажирана с учебен процес през лятото, т.е. налице е възможност
да полага труд, което да и осигури допълнително средства за собствената й
издръжка, извън осигурената от майка й.
При определяне размера на издръжката, която ответникът следва да
осигури на ищеца, не бива да се стига до неоправдано материално
затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на
нуждаещ се от издръжка. В този случай съдът не е обвързан с минималните
размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от
СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата
обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява
затруднение за съответното задължено лице (Определение № 960 от
05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2012 г., III г. о.). Според настоящата
съдебна инстанция, ответникът може да осигури на дъщеря си средства в
размер на 130 лева месечно, без това да му създава особено затруднение. За
определяне на размера на издръжката, която следва да се заплаща, трябва да
се вземе предвид и обстоятелството, че бащата не е единствения, който е
задължен за това, като в конкретния процес не се спори, че майката осигурява
средства за образованието и издръжката на ищцата. По изложеното искът за
присъждане на издръжка следва да се уважи до размера от 130 лева месечно,
като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 260.00 лева,
8
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО разноските по делото.
Разноски по делото се претендират от ищцата и съдът следва да
присъди такива съразмерно с уважената част от иска или в размер на 150 лева.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената
част от иска или в размер на 150 лева. При това съдът компенсира разноските
на страните и не присъжда такива.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС върху
определената издръжка в размер на 83.20 лева, изчислена в размер на 4%
върху 16-месечните платежи.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 144 от СК, КР. АНГ. Д. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „А.С.“ №******** да заплаща на Ж. КР. Д. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Т.Р.“ № *******, като пълнолетен учащ, месечна
издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.03.2021г., до завършване на редовна форма
на обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20–
годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като за разликата над 130.00 лева до пълния пренетдиран размер от 260.00
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА КР. АНГ. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.С.“
№******** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
КрлРС държавна такса в размер на 83.20 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
13.07.2021 г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10