Решение по дело №1409/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

№ 467

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 18.12.2018 г.

 

 

    ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично  заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

                                       

при секретаря Р. Андреева,като разгледа докладваното от съдията  Личева гр.д. №  1409 по описа за 2018 г. ,     за да се произнесе взе предвид следното:

        Иск с правно основание чл. 220 ал.1  КТ.

        Ищецът  „К.” ЕООД, представляван от И.Н.К., чрез адв. Д.Д. от ВТАК прави искане да бъде постановено решение, с което  да бъде осъдена ответницата да му заплати сума в размер на 1038,36 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор от 26.09.2017 г., считано от 18.06.2018 г. до 18.08.2018 г., в размер на брутно трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между страните е бил налице сключен трудов договор от 26.09.2017 г. по силата на който ответницата е заемала длъжност "Гладач ютия" с месторабота шивашки цех гр. Горна Оряховица с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за всяка година.

С молба от 18.05.2018 г. ответницата е поискала прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане срока на предизвестието, като трудовият договор е следвало да бъде прекратен на 18.08.2018 г. С молба от 18.06.2018 г. ответницата е уведомила ищеца, че няма да отработи предизвестието и желае договора да бъде прекратен, считано от 18.06.2018 г. Това се  е случило със заповед № 141 от същата дата на основание чл.326 ал.1 от КТ. Със същата на ответницата е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. - 10 работни дни, както и работна заплата за отработените дни през месец юни 2018 г., допълнително възнаграждение за професионален опит, обезщетение за болнични, като И. е получила сума в общ размер 435,35 лв. На същата е връчено уведомление-покана относно размера на дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на 1038,36 лв. Уведомлението е връчено на 20.06.2018 г., а предоставения в него срок е изтекъл на 27.06.2018 г. Твърди се, че до настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си да заплати претендираната сума.

        Ответницата  Х.Й.И. в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор. По реда на устните състезания адв. К.С. зае становище да бъде отхвърлен предявеният иск, тъй като се явявал принуда по отношение на доверителката му. Последната не била в състояние да защити правата си, тъй като по време на прекратяване на трудовото правоотношение била в болнични. Поканата за доброволно плащане изразявала дискриминация спрямо И., тъй като същата била в невъзможност да заплати суми в претендирания размер. При прекратяване на трудовото правоотношение били нарушени правата на И., която не можела да се защити, тъй като страдала от психично заболяване.

        Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните, както и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено  от фактическа страна следното:

        Ответницата работила при ищеца на длъжност ”Гладач, ютия”, въз основа        на трудов договор № 60/26.09.2017 г. Договорът бил сключен за неопределен срок, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Договорено било трудово възнаграждение  в размер от 460.00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж. В чл. 7 от договора страните  установили срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор от три месеца (л.37).

        На 18.05.2018 г. ответницата депозирала молба  до управителя на ищеца за освобождаване от заеманата длъжност след изтичане срока на предизвестието (л.40). Съобразно уговореното между страните срокът на предизвестието изтичал на 19.08.2018 г. на основание чл. 326 ал. 4 КТ. На 18.06.2018 г. И. депозирала втора молба, с която уведомила ищеца, че няма да спази предизвестието и моли да бъде освободена, считано от 18.06.2018 г.(л.39) На същата дата била издадена Заповед № 141, с която бил прекратен трудовия договор сключен между страните, на основание чл. 326 ал. 1 КТ, считано от 18.06.2018 г. Заповедта е връчена на ответницата на 20.06.2018 г. Със същата е разпоредено изплащане на обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер от 10 работни дни.

        До ответницата била изготвена покана за доброволно изпълнение, връчена на 20.06.2018 г., с която И. била поканена в седем дневен срок от получаването й да заплати на ищеца сумата от 1038.36 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутно трудово възнаграждение за два месеца(л.41).

Съобразно заключението на вещото лице по изготвената  съдебно-счетоводна експертиза брутното трудово възнаграждение на Х.И.  за м. май 2018 г. – месецът предхождащ този на прекратяване на трудовото правоотношение, е в размер от 519.18 лв. Дължимото от нея обезщетение на ищеца по реда на чл. 220 ал.1 КТ за периода от 18.06.2018 г. до 17.08.2018 г. включително е в размер от  1048.62 лв. Съдът прие изготвеното заключение като пълно, компетентно и обосновано. Същото не беше оспорено от страните и приобщено към делото.

                При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

        Предявеният иск с правно основание чл. 220 ал.1 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

        Съобразно чл. 326 ал. 2 изр. 1 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В чл. 7 от трудовия договор (безсрочен) от страните е установен срок за предизвестие от три месеца при прекратяването му. Началото на срока е от 19.05.2018 г., на основание чл. 326 ал. 4 КТ, след  депозиране на молба от страна на ответницата от 18.05.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение след отработване на предизвестието. Срокът на предизвестието изтича в тази връзка на 19.08.2018 г., но то не е отработено предвид последваща молба от страна на И., че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено считано от 18.06.2018 г. Предвид прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 141/18.06.2018 г., неотработено от ответницата остава времето от 18.06.2018 до 19.08.2018 г. Съобразно заключението на вещото лице дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестието възлиза на сумата от 1048.62 лв., като за база е взето брутното трудово възнаграждение за м. май 2018 г. (месецът предхождащ този, през който е  прекратено трудовото правоотношение).

        Искът следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер, а именно – сумата от 1038.36 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Ответницата е в забава от 28.06.2018 г., тъй като на 20.06.2018 г. й е връчена покана за доброволно изпълнение с предоставяне на седем дневен срок от страна на ищеца. Срокът е изтекъл на 27.06.2018 г., като И. не е заплатила дължимата от нея сума на „К.” ООД.

        Възраженията на  пълномощника на ответницата са ирелевантни предвид неприемане на представените от нея доказателства, с оглед настъпила преклузия.

        При този изход от делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер от 502.00 лв.- направени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, от които 51.00 лв. – платена държавна такса за разглеждане на делото; 300.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение  и 151.00 лв. – внесен депозит за вещо лице.

        Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш     И   :

 

 

ОСЪЖДА Х.Й.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.” ООД, ЕИК *********, представлявано от И.Н.К. - управител, със седалище гр. Горна Оряховица, адрес на управление ул.”Странджа” № 4, по иск с правно основание чл. 220 ал.1 КТ, СУМАТА от 1038.36 лв. (хиляда и тридесет и осем лв. и 36 ст.), представляваща неизплатено  обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и направени по делото разноски  в размер  на 502.00 лв. (петстотин и два лева), от които 51.00 лв.(петдесет и един лева) – платена държавна такса за разглеждане на делото; 300.00 лв.(триста лева) – платено адвокатско възнаграждение и 151.00 лв.(сто петдесет и един лева) – внесен депозит за вещо лице, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: