Присъда по дело №6262/2023 на Софийски градски съд

Мотиви по НОХД № 6262/2023 год. по описа на СГС, НК, 14 състав

СГП е внесла обвинителен акт против Л. С. С. за това, че на 02.09.2021
год. около 16.00 часа, в гр. София, на бул. „Рожен”, в района на „Надлез
Надежда“, с посока на движение от бул. „История Славянобългарска” към ул.
„Скопие”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ”, модел „330 Д”, с рег. номер *********, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата -
чл.25, ал.2, изр. първо, чл.38, ал.1 и чл.38, ал.3 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на Т. Й. Т. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК.
Пострадалите лица Д. Т. Т., Б. Т. Т., Й. Т. Т., Д. И. Т. и И. Й. Т. са
конституирани като частни обвинители в наказателното производство.
Представителят на СГП поддържа обвинението, като намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че от показанията на
свидетелите С. Т. и Д. Г., протокола за оглед, както и от заключенията СМЕ и
КМАТЕ, изготвена от вещите лица Г., Т. и П. безспорно се установява, че
подсъдимият е осъществил деянието от обективна и субективна страна.
Пледира за налагане на „лишаване от свобода” в размер на три години, както и
да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
същия срок.
Частните обвинители и повереникът им напълно се присъединяват към
становището на прокурора.
Защитниците на подсъдимия изразяват становище за недоказаност на
обвинението и пледират за постановяване на оправдателна присъда. Считат,
че изводите от фактическа страна следва да бъдат въз основа на заключението
на КМАТЕ, изготвено от вещите лица Д., А. и Г., както и от свидетелските
показания на свидетелите – очевидци, от които се установява, че подсъдимият
се е движел само в най-лявата лента, като не е напускал същата, а
настъпването на пътно-транспортното произшествие се дължи единствено на
действията на водача на мотоциклета.
Подсъдимият поддържа изцяло становището на защитниците си.
В последната си дума изразява съжаление и заявява, че в нито един
момент не е възприел мотоциклетиста.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и на
основание чл.14 и чл.18 от НПК ги съобрази в тяхната цялост приема за
установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л. С. С. е роден на ********* год. в гр. Монтана,
1

българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
На 02.09.2021 год. около 16.00 часа, в гр. София, подсъдимият
управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 Д”, с рег. номер
*********, като се движел по бул. „Рожен”, с посока на движение от бул.
„История Славянобългарска” към ул. „Скопие”.
В района на „Надлез Надежда“ пътното платно на булеварда било
покрито с асфалтова суха настилка, без неравности и предназначено за
двупосочно движение, с по три ленти за всяка посока. В посоката на движение
на подсъдимия, а именно от бул. „История Славянобългарска” към ул.
„Скопие” имало велоалея с широчина 2.40 метра и три ленти за движение
всяка с широчина по 3.00 метра, разделени с пътна маркировка М-3 –
единична прекъсната линия. Пътните ленти в посока на движение на
подсъдимия били разделени от лентите предназначени за обратно движение с
пътна маркировка М-2 - двойна непрекъсната разделителна линия.
Подсъдимият се движел в най-лявата лента за движение. До него в
автомобила била сестра му - свидетелката Ц. К., която седяла на предна дясна
седалка. На около 10 метра след управлявания от подсъдимия автомобил, в
същата лента за движение, се движел Т. Й. Т., който управлявал мотоциклет
марка „Хонда“, модел „ЦБР 1100 ХХ“, с рег. номер ********* а след
мотоциклета, отново в най-лявата лента, се движели свидетелите Д. Г. и С. Т. с
лек автомобил марка „БМВ“, управляван от С. Т., а Д. Г. седял на предна дясна
седалка. И трите превозни средства се движели с приблизително еднаква
скорост от около 50-60 км/ч.
В района на „Надлез Надежда“ подсъдимият решил да направи маневра
„обратен завой“, като за извършването й навлязъл в намиращата се от дясната
му страна пътна лента, т.е. в средната от трите ленти за движение в посоката
му, след което рязко завил наляво и навлязъл отново в най-лявата лента за
движение, където в средната й част, настъпил удар между управлявания от
него автомобил и мотоциклета. Отстоянието на мотоциклета от мястото на
удара до мястото, където се е намирал, когато лекия автомобил е навлязъл
отново в най-лявата лента е било около 13.15 метра, при опасна зона за
спирането му от около 39.00 метра. Непосредствено преди удара лекият
автомобил се движел с около 13 км/ч, а мотоциклета – с около 57 км/ч.
Съприкосновението на двете превозни средства е било между предната зона
на мотоциклета и лявата предна врата на автомобила, като към този момент
лекият автомобил е бил на около 50 градуса с посока наляво спрямо
първоначалното му движение, а мотоциклетът е бил наклонен вляво.
В резултат на удара мотоциклета и водачът му паднали на земята.
Докато се движели зад управлявания от подсъдимия автомобил и
мотоциклета, свидетелите Д. Г. и С. Т. наблюдавали пътната обстановка.
Свидетелят Т. забелязал, че в един момент лекия автомобил навлязъл в
съседната дясна лента, т.е. средната лента за движение, след което рязко завил
наляво и навлязъл в най-лявата лента. Тогава извикал на свидетеля Г. „ще го
удари“ и в този момент мотоциклетистът се ударил в лявата страна на лекия
2

автомобил. За да избегне удар с двете превозни средства, свидетелят Т.
инстинктивно преминал в средната лента за движение и спрял. Сигнализирал
на тел.112. Двамата свидетели се приближили до мотоциклетиста.
Свидетелите установили, че мотоциклетиста е жив и започнали да разговарят
с него. Към тях се приближили подсъдимият и сестра му. Подсъдимият
повтарял: „какво направих, какво направих“. Свидетелката Ц. К. също била
слязла от автомобила и се опитвала да окаже съдействие, успокоявала
подсъдимия и изглеждала напълно адекватна.
На мястото пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП,
който транспортирал Т. Т. във ВМА, където по-късно същия ден починал.

От заключението на СМЕ /л.62, т.2 от ДП/ се установява, че вследствие
на ПТП-то на жертвата са причинени следните травматични увреждания:
Тежка, закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръден кош,
счупване на първо и второ ребра вляво; счупване на гръдната кост;
счупване на ребра вдясно от първо до четвърто; контузия на сърцето;
контузия на белите дробове с кръвонасядания в белодробните хилуси;
излив на кръв в гръдната кухина; състояние след десностранна
торакоцентеза;
Тежка, закрита коремна травма, изразяваща се в контузия на корема,
разкъсване на черния дроб; разкъсване на десния бъбрек;
ретроперитонеалин хематом вдясно; кръвонасядания в хилусите на двата
бъбрека; разкъсване на слезката; кръвонасядане на голямото було и
чреводържателя; излив на кръв в коремната кухина;
Травма на опорно-двигателен апарат изявена със счупване на лявата
ключица; открито счупване на дясната лакътна кост; охлузване на таза
вдясно странично; дълбоки охлузвания по двете колена. Контузия с
охлузване на челото и травма с оток и хематом на мъдната торбичка;
Според вещите лица, основна причина за смъртта на Т. е тежката
съчетана гръдно-коремна травма. На базата на тази травма и настъпИ. остро
излив на голямо количество кръв в гръдната и коремна кухина се е развил
остър срив на хемодинамиката – травматичен и хеморагичен щок, довели до
остро развитие на непреодолима сърдечно-съдова недостатъчност, която е и
непосредствена причина за смъртта му.
Според експертите, установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и
добре могат да се обяснят по време и начин при настъпило ПТП като водач на
мотоциклет.
Вещите лица са категорични, че между получените травматични
увреждания, вследствие на претърпяното ПТП и настъпилата смърт на Т. Т. е
налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
В съдебно заседание вещите лица допълват, че не са открити предишни
травматични увреждания. Констатирали са болестни процеси, а именно
увеличени размери на сърцето за сметка на лявата камера, което сочи на
3

артериална хипертония приживе, но няма връзка с травматичните
увреждания, тъй като причината за смъртта е с травматична генетика.
Уточняват също, че дори и със здраво сърце не може да преживее тези
травматични увреждания.
От заключението на КМАТЕ /л.106 до 120, т.2 от ДП/ е видно, че
вещото лице д-р Ц. Г. се солидаризира с констатациите на експертите
изготвили СМЕ на труп относно причината за смъртта, както и пряката и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка. Според него, установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди и тъпи предмети
със значителна кинетична енергия и причиняването им добре може да се
обяснят по време и начин, за данни за които са налице по делото, а именно при
ПТП, като водач на мотоциклет, при удар с предно дясната му част в лявата
странична част на лек автомобил с последващо отхвърляне и падане на
моториста на терен.
Според вещото лице, като контактни увреждания от удара с
автомобила могат да се приемат травмата на десния лакът с открито счупване
на лакътната кост, травмата с охлузване на седалището вдясно, травмата на
гръдния кош вдясно със счупени ребра и десностранен хемоторакс, а също и
травмата на черния дроб в дясно с хемоперотунеум и травмата с разкъсан
бъбрек и ретроперитонеален хематом вдясно. При последващо отхвърляне на
тялото на моториста наляво и напред е причинено увреждането със счупване
на гръдната кост, на раменната част на лявата ключица, на левите ребра с
левостранен хемоторакс, травмата с разкъсване на слезката вляво и
охлузванията на двете колена. Причинените увреждания на сърцето, със
средностението и белите дробове, а възможно и това на слезката най-вероятно
са инерционни увреждания, получени след удара на тялото в терена. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че са налице данни за травми по две
повърхности. Едната – дясно страничната повърхност на тялото, където има
сериозна голяма травма в областта на гръдния кош със счупване на няколко
десни ребра, травма в гръдно поясната област и разкъсване на десен бъбрек, с
масивен феморален хематом, което налага извод за удар с голяма сила –
травматична сила на дясната половина горна и средна част на тялото в
предмет. Същевременно констатирани са и охлузвания в областта на таза,
което е в резултат на травматично въздействие от допирателен тип по
механизъм на приплъзване на тялото спрямо такъв предмет – вдясно на
седалището. Другата – травматични увреждания вляво, получени в резултат на
падането на земната повърхност.
Въз основа на констатираните травматични увреждания, както и от
другите установени обективни находки, като деформацията на лекия
автомобил, мястото и положението на мотоциклета след удара, както и
отломките вещите лица са категорични, че непосредствено преди удара,
водачът на мотоциклета е извършил маневра завИ.е наляво, но предвид
скоростта и отстоянието му същата само е започнала, в резултат на което
мотоциклета се е ударил с предната част, но не фронтално, а леко вдясно в
лявата страна на лекия автомобил, след което се е получило приплъзване на
мотоциклета по лекия автомобил, в резултат на което в момента на
4

съприкосновението на тялото с лекия автомобил, същото е било странично –
вдясно.
От заключението на КМАТЕ се установява още, че мястото на
произшествието се намира както следва: по широчина на пътното платно – на
8.0 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. „Рожен” по
посока на движението на автомобила; по дължина на пътното платно на около
244.0 метра след линията на ориентира /видно от протокола за оглед на
местопроизшествие за ориентир е приета пресечната точка от мисленото
продължение на десния край на платното за движение на бул. „Рожен“ и края
на разделителния остров на булеварда, излизащ от „Надлез Надежда“/. От
експертното заключение се установява, че ударът е настъпил по средата на
лявата пътна лента, като в хода на изслушването в съдебно заседание вещите
лица уточняват, че визират най-крайната лява лента за движение. От
заключението се установява, че в момента на удара мотоциклетът се е движел
по средата на пътната лента, а надлъжната ос на автомобила е сключвала ъгъл
около 50 градуса с осевата линия на платното за движение. Вещите лица
уточняват в съдебно заседание, че ако автомобилът е напречно позициониран
в момента на удара, той ще е под 90 градуса, но той не е достигнал тези 90
градуса, а е бил около 50 с посока наляво спрямо първоначалното му
движение и насочен към лентите за обратно движение. Уточняват също, че
тези изводи са направени въз основа на обективни находки, а именно данни от
снимковия материал и скицата на ПТП-то, от които се установяват отломките
и тяхното местоположение. Въз основа на тези данни експертите заключават,
че това движение на автомобила е възможно единствено при изцяло
навлизането му в съседната дясна лента, след което завИ.е наляво и отново
навлизане в най-крайната дясна лента за движение, като в момента на удара
автомобилът е бил на около 50 градуса по отношение на първоначалното му
движение. След удара лекият автомобил се е изместил и е изминал около 4
метра разстояние, което е в резултат на неговата скорост и скоростта, която е
придобил от удара. Отново в резултат на удара се е получило и завъртане на
автомобила надясно.
От експертното заключение се установява, че непосредствено преди
удара скоростта на мотоциклета е била около 57 км/ч, а на лекия автомобил
около 13 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета е 39 метра.
Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара до мястото където се е
намирал, когато лекият автомобил е навлязъл върху най-лявата пътна лента от
средната, е било около 13.15 метра.
Според вещите лица водачът на мотоциклета не е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара с лекия автомобил. Такава
възможност би имал, ако се е движел със скорост от 26.17 км/ч или по-ниска.
Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара и ако се движел с максимално
разрешената скорост – 50 км/ч.
Според експертите механизмът на ПТП-то е следният:
Мотоциклетът се движел по бул. „Рожен“, в най-лявата пътна лента от
5

трите с посока от бул. „История Славянобългарска“ към ул. „Скопие“ със
скорост от 57 км/ч . В същата лента се е движил и лекият автомобил. Водачът
на автомобила е навлязъл в средната пътна лента и в следващия момент е
предприел маневра „обратен завой“, навлизайки отново върху лявата пътна
лента, позиционирайки се под ъгъл 50 градуса спрямо платното за движение.
Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да намали
скоростта си и да спре, като е продължил движението си в първоначалната му
посока и скорост, в резултат на което е настъпило ПТП, като мотоциклета, с
предната си зона се е ударил в лявата предна врата на автомобила. От
въздействието на инерционни сили на тялото на мотоциклетиста, то е
продължило движението си и достигайки до автомобила се е ударило в него.
След удара лекият автомобил е продължил движението си в изпълнение на
обратен завой, като е навлязъл върху платното за движение, предназначено за
насрещно движещите се автомобили. Автомобила и мотоциклета са се
установили на местата, посочени в протокола за оглед.
Според експертите, от техническа гледна точка, причината за ПТП-то са
субективните действия на водача на лекия автомобил, който е навлязъл в
средната пътна лента в момент, в който мотоциклетът го е приближавал от
задната му страна, движейки се в най-лявата пътна лента. Лекият автомобил е
навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета.
От заключението на АТЕ /л.58-64, т.1 от ДП/ се установява, лекият
автомобил и мотоциклета са били технически изправни. В хода на съдебното
следствие, на вещото лице беше поставена допълнителна задача от отговора
на която се установява, че разстоянието между предните две седалки на лекия
автомобил е около 20 см, изчислени единствено въз основа на снимковия
материал. От същия, вещото лице установява и, че седалките са с ергономична
форма, като страничните части на облегалките са издадени напред, така че до
малка степен могат да поемат някакви отклонения на тялото на пътника. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че независимо от формата на
седалките, тялото на пътника може да се отклони при рязка маневра.
В хода на съдебното следствие е изслушана и приета и КМАТЕ,
изготвена от вещите лица С. Д., В. А. и Ц. Г..
От заключението на същата е видно, че по отношение на първия въпрос,
а именно относно травматичните увреждания на водача на мотоциклета и
причината за смъртта не са налице различия със заключението на КМАТЕ,
описана по-горе.
Според вещите лица, мястото на удара е по широчина на пътното платно
е на 11.10-11.20 метра вляво от десния край на платното за движение, считано
по посоката на движение на мотоциклета, а по дължина на 184.80-184.90
метра след линията на ориентира, считано в същата посока, като при
определяне му са ползвали някои данни от протокола за оглед на
местопроизшествие, а именно позиционирането на превозните средства и
изготвен на по-късен етап /по време на изготвяне на експертизата/, лично от
тях, снимков материал. Както в експертизата, така и в съдебно заседание
вещите лица излагат твърдения, че не всички данни, отразени в протокола за
6

оглед са достоверни, както и тези в свидетелските показания, поради което за
да отговорят на тази задача са използвали данните, получени в резултат на
заснемането от тяхна страна на местопроизшествието с техническо средство -
дрон и извършена симулация.
Според заключението, скоростта на мотоциклета в момента на удара е
била 65.98 км/ч, а на автомобила – 22.97 км/ч. Според вещите лица,
автомобилите управлявани от подсъдимия и свидетелите, и мотоциклета не са
се движили нито с еднаква, нито с приблизителна скорост, тъй като ако се
приеме противното, то не би настъпило ПТП. Според експертите лекият
автомобил е намалявал скоростта, като е достигнал 22.97 км/ч към момента на
удара. Тези изчисления вещите лица са направили въз основа симулация със
заложени данни относно техническите такива на превозните средства,
приблизителната им маса, дължината им, междуосови разстояния, ръстът на
мотоциклетиста, приблизителното му тегло, местата на увреждане на
автомобила и мотоциклета, позиционирането им след удара. Въз на тези данни
заключават, че опасната зона за спиране на мотоциклета е била 48.86 метра, а
при скорост от 50 км/ч – 31.42 метра. Според вещите лица, при движение на
мотоциклета с 50 км/ч и при своевременно предприемане на спиране от
момента, в който лекият автомобил е започнал да намалява скоростта си е
имал възможност да предотврати произшествието.
В заключението си, вещите лица посочват следния механизъм на ПТП-
то: Лекият автомобил се е движил в лявата лента със скорост от около 55 км/ч.
В същата лента, зад него, се е движил мотоциклета със скорост от около 66
км/ч., като между тях не е имало други превозни средства. В един момент,
когато се е намирал на разстояние от около 29 метра преди мястото на удара,
водачът на лекия автомобил е започнал да намалява скоростта си, отклонил е
автомобила първоначално леко вдясно, след което на около 6-7 метра преди
мястото на удара е предприел отклоняване вляво, без да напуска лентата си за
движение. Водачът на мотоциклета, въпреки че се е движел зад лекия
автомобил и е имал възможност да наблюдава непрекъснато движещият се
пред него автомобил, не е предприел спиране, за което е имал възможност.
Настъпил е удар между предната част на мотоциклета и лявата странична част
на автомобила. В резултат на удара, мотоциклетистът е полетял напред и е
достигнал автомобила с дясната си част, след което е паднал на пътната
настилка. Автомобилът след удара е придобил ротация около масовия си
център по посока обратна на часовниковата стрелка, като едновременно с това
е продължил движението си напред и вляво, и се е установил на мястото,
описано в протокола за оглед. Мотоциклетът след удара се отклонил напред и
вдясно, и е преустановил движението си на мястото, описано в протокола за
оглед. Според заключението, причините за настъпване на произшествието са
субективните действия или бездействия на водача на мотоциклета, който
въпреки че е имал възможност да възприеме безпроблемно движещия се пред
него и предприел спиране лек автомобил е продължил движението си без да
предприеме спиране.
В съдебно заседание посочват, че лекият автомобил е намалявал
скоростта си, а не е предприел спиране, като мотоциклетистът също е
7

следвало да предприеме действия по намаляване на скоростта, с цел спиране.
При изслушването в съдебно заседание вещите лица излагат
допълнителни изводи, а именно - за да се позиционира по този начин, в най-
лявата лента за движение, лекият автомобил е трябвало преди удара да
извърши маневра завИ.е наляво от съседната дясна лента, но също така
твърдят, че по делото няма данни за навлизане в дясната лента. Посочват
също, че ударът не е бил предотвратим, ако мотоциклетистът е предприел
аварийно спиране, когато е забелязал извършване на каквато й да било
маневра от страна на лекия автомобил.
От заключението на СХЕ /л.52, т.1 от ДП/ се установява, че в кръвта на
Т. Т. не е имало алкохол и наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и относимите към предмета на делото писмени
доказателства, именно: показанията на свидетелите С. Т. – л.104 от съдебното
дело и частично приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, дадени в хода на досъдебното производство – л.16, т.1 от ДП, Ц. К. –
л.112 от съдебното дело, Й. Т. – л.115 от съдебното дело, И. Т. - л.136 от
съдебното дело, Д. Г. - л.151 от съдебното дело и приобщените по реда чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното
производство – л.36, т. 1 от ДП; протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и албум – л.8-14, т.1 от ДП, СХЕ – л.52, т.1 от ПД, АТЕ – л.58-64, т.1 от
ДП, КМАТЕ – 10-58, т.2 от ДП, СМЕ – л.62-66, т.2 от ДП, КМАТЕ – л.106-120,
т.2 от ДП; писмените доказателства; свидетелство за съдимост.

Преди да обсъди протИ.речията в доказателствените източници, съдът
ще изложи фактите и обстоятелствата, по отношение на които такива не са
налице.
От събрания по делото доказателствен материал, безпротИ.речИ. се
установи, че на инкриминираната дата, около 16.00 часа, подсъдимият Л. С.
управлявал лек автомобил марка “БМВ”, модел „330 Д“, с рег. № *********,
че се е движел по бул. „Рожен”, с посока на движение от бул. „История
Славянобългарска” към ул. „Скопие”, в най-лявата пътна лента, че до него, на
предна дясна седалка била сестра му – свидетелката Ц. К..
Няма протИ.речие в доказателствените източници, че зад управлявания
от подсъдимия автомобил, в същата пътна лента и със същата посока на
движение, се движел Т. Т., който управлявал мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ЦРБ 1100 ХХ, с рег. № *********, а зад него са се движели
свидетелите С. Т. и Д. Г. с лек автомобил марка „БМВ“, управляван от Т., а Г.
седял на предната дясна седалка.
От всички доказателствени източници се установява, че между
посочените превозни средства не е имало други такива.
Обстоятелствата относно характеристиките на пътното платно на
булеварда, посоките на движение, широчината му, широчината на лентите за
8

движение в посоката на движение на подсъдимия и мотоциклетиста, се
установяват безпротИ.речИ. от всички доказателствени средства.
Не са налице протИ.речия и относно настъпилото в най-лявата пътна
лента пътно транспортно произшествие, между кои превозни средства,
травматичните увреждания и настъпилата смърт на водача на мотоциклета,
както и причинно-следствената връзка между ПТП-то и леталния изход.
Безспорно се установи, че участниците в произшествието не са били
употребили алкохол и наркотични вещества.
Няма протИ.речиви данни и относно наличието на заболяване на
свидетелката Ц. К..
Не са налице съществени протИ.речия относно действията на
свидетелите С. Т. и Д. Г., на Ц. К. и подсъдимия след настъпилото
произшествие, както и на пристигането на мястото произшествието на
полицейските служители и екип на ЦСМП.
Съществените протИ.речия в доказателствените източници се отнасят
до скоростта, с която са се движели управляваният от подсъдимия лек
амтомобил и управляваният от жертвата мотоциклет, до мястото на удара, до
отстоянието на мотоциклета, до опасната зона за спиране и действията на
подсъдимия, непосредствено преди удара.
По отношение на тези факти по делото са събрани както гласни
доказателства – показанията на свидетелите С. Т. и Д. Г., така и заключенията
на КМАТЕ, изготвена от вещите лица С. Д., В. А. и Ц. Г., и КМАТЕ, изготвена
от вещите лица И. Т., П. П. и Ц. Г..
При формиране изводите си от фактическа страна, съдът кредитира
показанията на свидетеля С. Т., дадени и в двете фази на процеса, частично
показанията на свидетеля Д. Г., дадени както в съдебната фаза, така и в хода на
досъдебното производство, и заключението на КМАТЕ, изготвена от вещите
лица И. Т., П. П. и Ц. Г., по изложените по-долу съображения.
При формирането на изводите си по фактите, съдът обсъди гласните
доказателствени източници, с оглед на тяхната вътрешна убедителност,
последователността им, както и с оглед на тяхната подкрепеност от останалите
събрани по делото преки доказателства и несъмнено установените в случая
факти.
Извършвайки посочения анализ за достоверност на протИ.речивите
способи за събиране на доказателства, съдът прие за съответни на обективната
истина показанията на свидетеля С. Т. и частично дадените в досъдебната фаза
показания на свидетеля Д. Г..
По отношение на скоростта, с която са се движели трите превозни
средства, лентата, по която са се движели и разстоянието между тях, съдът
кредитира изцяло показанията на С. Т. и тези на Д. Г., дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите са непротИ.речиви. Показанията
и на двамата свидетели са еднопосочни, че и трите превозни средства са се
движели в най-лявата пътна лента, с приблизително еднаква скорост от 50-60
км/ч. НепротИ.речиви са и по отношение на разстоянието между тях. Съдът
9

кредитира показанията на свидетеля Г. от досъдебното производство, тъй като
същите са дадени скоро след деянието и са еднопосочни с показанията на
свидетеля Т., дадени както в съдебната фаза, така и в досъдебната такава.
Показанията на тези свидетели следва да бъдат преценени и с оглед на
тяхната вътрешна убедителност, последователност, логичност и коректност,
на непосредствените впечатления на решаващия орган при събирането им,
както и от тяхната подкрепеност от безспорно установените по делото факти.
При съобразяването на тези критерии, съдебният състав даде вяра на
показанията на свидетеля С. Т. и ги възприе за сигурна основа на
фактическите констатации. Показанията му са последователни в хода на целия
наказателен процес, отличават се с вътрешна логическа устойчИ.ст и
житейска достоверност. Конкретно, ясно и еднозначно свидетелят описва
движението на управлявания от подсъдимия автомобил, на мотоциклета,
както и на управлявания от самия свидетел лек автомобил, лентата по която са
се движели, приблизителната скорост и на трите превозни средства и
извършените от тях маневри.
Единственото констатирано протИ.речие на показанията на този свидетел
със заключението на КМАТЕ, изготвена от вещите лица И. Т., П. П. и Ц. Г. е
по-отношение на навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил, а
именно - изцяло или частично. По отношение на този факт съдът кредитира
заключението на вещите лица, тъй като същото е базирано на безспорно
установените обективни данни, каквито са местоположението на моторните
превозни средства непосредствено след удара, отломките от тях описани в
протокола за оглед на местопроизшествие, снимковия материал, изготвен при
извършване на огледа, които данни съвкупно преценени със скоростта на
движение на превозните средства според експертите водят до един единствен
извод за начина на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
/подробно описан по-горе/, а именно навлизането му изцяло от най-лявата в
средната пътна лента, след което отново навлизане в най-дясната, където е
настъпил удара между него и мотоциклета.
Поради същите съображения съдът кредитира заключението именно на
тази експертиза, а не заключението на КМАТЕ, изготвена от вещите лица С.
Д., В. А. и Ц. Г., с изслючение на медицинската част. Освен с оглед посоченото
по-горе, съдът некредитира заключението на тази експертиза, тъй като при
изготвянето й вещите лица С. Д. и В. А. са ползвали само частично данните от
протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него, като при
изграждане на изводите си не са възприели за достоверни съществени данни,
съдържащи се в тях, както и не са възприели за достоверни показанията на
свидетелите очевидци по отношение на скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия лек автомобил и на мотоциклета, и по
отношение на положението на лекия автомобил непосредствено преди и по
време на удара, тъй като според експертите протоколът за оглед е съставен с
много пороци, а данните, съдържащи се в показанията на свидетелите
представляват субективни възприятия, които според тях неотговарят на
обективната действителност. В резултат на това вещите лица заявяват в
10

съдебно заседание, че са изготвили заключението си базирайки се на
изготвените при огледа на местопроизшествие снимки, които след
съпоставянето им с изготвен от тях снимков материал са довели до извода, че
в протокола за оглед не е отразено коректно мястото на удара, както и че
показанията на свидетелите относно скоростта на движение на превозните
средства, разстоянието между тях и конкретно движението на управлявания от
подсъдимия лек автомобил са недостоверни. Заявяват още, че посоченият в
заключението им механизъм на деянието е приет въз основа на изготвена от
тях симулация, основана на данните, които същите са възприели за
достоверни.
Друга причина, поради която съдът некредитира тази експертиза е
заявеното в съдебно заседание от д-р Ц. Г., а именно, че констатираните
травматични увреждания на жертвата, отговарят да са получени при
съприкосновение на същата с онази част на лекия автомобил, посочена в
кредитираната от съда експертиза, от което безспорно се установява
ситуирането на автомобила на пътното платно.
При тези съображения и в частност, че посоченото заключение е
изготвено не въз основа на събраните по делото доказателства, а въз основа на
данни от други източници, които вещите лица са възприели за достоверни,
съдът намери, че изводите на експертите се явяват изолирани от
доказателствената съвкупност, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Съдът некредитира и показанията на свидетелката Ц. К. /сестра на
подсъдимото лице/ в онази им част, в която излага твърдения, че докато са
пътували е изгубила съзнание, както и че когато е дошла в съзнание частично
е била върху подсъдимия, който се опитвал да я избута от себе си. Безспорно е
установено по делото, че същата страда от заболяване, че е претърпяла
медицинска интервенция, но също така от показанията на свидетелите С. Т. и
Д. Г. се установява, че непосредствено след удара, същата е излязла от лекия
автомобил, предложила е помощта си и оказвала съдействие заедно със
свидетелите. Освен това, от показанията на Г. се установява още, че
свидетелката изглеждала напълно адекватна и освен, че оказвала съдействие е
и успокоявала подсъдимия. Предвид тези данни, съдържащи се показанията на
свидетеля Г., който е напълно незаинтересовано от изхода на делото лице,
съдът намери, че не следва да кредитира показанията на К. в тази им част, тъй
като описаното й от Г. състояние, непосредствено след ПТП-то не отговаря на
състоянието на лице, което току що е колабирало, било е в безсъзнание
непосредствено преди и по време на ПТП-то, дошло е в съзнание веднага след
това и напълно адекватно се е притекло на помощ на пострадалото лице, като
в същото време е успокоявало брат си. Според съда, краткият период от време
- от идването й в съзнание до описаните действия, извършени от нейна страна,
не позволява възвръщането на нормалното й състояние и възприемане на
случилото се – ПТП-то.
За да възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът
обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.

11

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че подсъдимият Л. С. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК, като на 02.09.2021 год. около 16.00 часа, в гр. София, на бул. „Рожен”, в
района на „Надлез Надежда“, с посока на движение от бул. „История
Славянобългарска” към ул. „Скопие”, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 Д”, с рег. номер
*********, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
Закона за движение по пътищата - чл.25, ал.2, изр. първо, чл.38, ал.1 и чл.38,
ал.3 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Т. Й. Т..
Съобразно правилата на чл.25, ал.2, изр.1, чл.38, ал.1 и чл.38, ал.3 от
ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея; завИ.ето в обратна посока се
извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението; при
недостатъчна широчина завИ.ето в обратна посока може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна
пътни превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл.76 от ППЗДвП „маневра” е всяко
изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и
останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна
лента, завИ.е и др. подобни.
По делото безспорно се установи, че подсъдимият е извършил маневра
„завИ.е в обратна посока”, като е предприел същата не от най-лявата лента за
движение, а от средната, навлязъл е в най-лявата лента, като не е пропуснал
попътно движещият се от лявата му страна, в крайната лява лента мотоциклет
„Хонда“, модел „ЦБР 1100 ХХ“, управляван от Т. Й. Т..
От събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият
първоначално се е движел в най-лявата лента за движение, като зад него, в
същата лента, се е движел Т. Й. Т., който управлявал мотоциклет „Хонда“,
модел „ЦБР 1100 ХХ“. Подсъдимият навлязъл в средната лента за движение,
след което рязко завил наляво, предприемайки маневра „обратен завой“,
навлязъл в най-лявата лента, в опасната зона за спиране на движещия се по нея
мотоциклет. Като е сторил това без да пропусне попътно движещият се от
лявата му страна, в крайната лява лента, мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР
1100 ХХ“, управляван от Т. Й. Т., посъдимият е допуснал нарушение на
визираните правила.
От субективна страна съдът приема, че извършеното от подсъдимия
деяние е непредпазлИ., извършено при форма на вината - небрежност.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
12

последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния случай в
съзнанието на подсъдимия не е имало представа за настъпването на
общественоопасните последици - той нито ги е искал, нито ги е допускал, но
обективно е бил длъжен и субективно е могъл да предвиди тяхното
настъпване, което субективно отношение се обективира от извършеното от
него.
Несъмнено е налице и причинната връзка между допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата, визирани чл.25, ал.2, изр. първо, чл.38,
ал.1 и чл.38, ал.3 от ЗДвП и настъпИ. съставомерен резултат.
По делото безспорно се установи, че вследствие на нарушението е
настъпило пътно-транспорното произшествие, при което на пешеходеца Т. Й.
Т. са нанесени травми, в резултат на които същият е починал.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, към
момента на деянието се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
две до шест години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст и изказаното съжаление като
смекчаващи отговорността обстоятелства, като счете че същите не са
многобройни, нито изключителни, поради което намери, че не са налице
предпоставките на чл.55 от НК и определи наказанието му при условията на
чл.54 от НК. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. При
наличието само на смекчаващи такива, съдът определи размера на
наказанието под средния предвиден за това престъпление, а именно ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
При така определеното наказание мнозинството от съдебния състав
счете, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание предвид неговия размер, чистото
съдебно минало на подсъдимия и неналожителното изтърпяване на
наказанието за постигане на неговите цели и за поправяне на подсъдимия,
като определи изпитателен срок от пет години.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи и другото
предвидено наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС, като
при определяне на срока съдът отчете наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият беше осъден да заплати направените по делото съдебно-
деловодни разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
13

Номер на акта:	64
Дата:	13 май 2025 г.
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20231100206262
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 ноември 2023 г.

Присъда по дело №6262/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите