РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Благоевград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600239 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на адв.П. като повереник на тъжителя по НЧХД № 1805/19г.
по описа на Районен съд- Благоевград – П.Г. против присъда № 90539 от
22.01.2021г., постановена по същото дело.
Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна, като се излагат съображения, че обвинението срещу подсъдимия
е доказано, както и че невменяемостта е юридическо, а не психиатрично
понятие, а в казуса няма основания да счита, че изискуемите се от закона
интелектуални и волеви способности на дееца са отсъствали. Изразява се
становище, че щом съдът е приел, че подсъдимият е извършил деянието като
невменяем е следвало да прекрати производството по делото, да се произнесе
по гражданския иск, да остави разноските в тежест на държавата /в частност-
съда/.
1
В с.з. въззивникът не се явява, представлява се от повереника си, който
поддържа жалбата по съображенията в нея. Моли присъдата да бъде
отменена, тъй като не са налице основанията за оправдаване на подсъдимия, а
ако и въззивният съд счете, че въззиваемият е невменяем, то да прекрати
производството по делото на основание чл.24,ал.1,т.5 НПК, като уважи
гражданския иск на тъжителя и не му възложи сторените по делото разноски,
тъй като той към датата на внасяне на тъжбата в съда не е знаел, че
подсъдимият има психиатрични проблеми.
Пред въззивната инстанция въззиваемият С. не се явява, не се
представлява и от служебния си защитник, който в нарочна молба е посочил,
че оспорва въззивната жалба и иска да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на Районен съд -Благоевград е признал
подсъдимия Й.С. е признат за невиновен в това, че на 29.01.2019г. около 10
часа в с.Рилци на улица „В. Л.“ пред дом * е нанесъл на П.Г. удар с дясната
ръка в областта на лявото слепоочие и лявата скула, блъснал го с лявата си
ръка в гърдите и след падането му на улицата, му нанесъл удари с крака по
дясната част на гърба, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.130,ал.1 НК. Със същата присъда БлРС е отхвърлил предявения от
тъжителя Г. против подсъдимия С. граждански иск за неимуществени вреди
за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането и е възложил върху тъжителя сторените по делото
разноски в размер на 2165,10 лева.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е събрал
писмени и гласни доказателства, включително и е назначил съдебно-
медицинска и две съдебно-психиатрични и психологични експертизи, като се
е съгласил с изложената в тъжбата фактология, включително и че на
инкриминираната дата- 29.01.2019г. около 10 часа подсъдимият е нанесъл
2
удари на тъжителя, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.1 от НК. Основавайки се на двете СППЕ обаче БлРС е приел, че
подсъдимият страда от *болест- * повече от 15 години, като към процесната
дата е бил в състояние да разбира свойството, но не и значението на
извършеното, както и не е могъл да ръководи постъпките си и поради
заболяването си се нуждае от лечение в стационарни условия за срок от 3
месеца. Поради това районният съд е приел, че подсъдимият не може да бъде
субект на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като е
наказателнонеотговорен, поради установената към датата на деянието
невменяемост по смисъла на чл.33,ал.1 НК. Решаващият съд е развил
подробни съображения защо кредитира основната и повторната СППЕ, за да
приеме, че подсъдимият е невменяем по смисъла на закона, както и защо не са
налице предпоставките на чл.24 НПК за прекратяване на наказателното
производство.
Въззивният съд напълно споделя доводите на първостепенния съд, както
относно фактологията по делото, така и касателно липсата на наказателно
отговорно лице по смисъла на чл.33,ал.1 НК. Предвид крайният извод БлОС
не намира за необходимо да преповтаря фактическата обстановка, приета за
установена от БлРС и с която и БлОС се съгласява и респективно- да
анализира детайлно събраните по делото доказателства. Въззивният съд
кредитира заключенията на вещите лица по двете СППЕ и приема, че към
инкриминираната дата подсъдимият е страдал от *, пречещо му да разбира
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Безсъмнено,
съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1 НК престъпление е това
общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено
виновно и е обявено от закона за наказуемо. А когато деянието не съставлява
престъпление- по аргумент от нормата на чл.24,ал.1,т.1 НПК- наказателно
производство не се образува, а образуваното се прекратява. Действително,
както сочи в пледоарията си по съществото на делото адв.П. /повереник на
частния тъжител/, към датата на депозиране на тъжбата в съда за тъжителя не
е бил известен психиатричния статус на подсъдимия. Това обстоятелство е
станало известно в хода на съдебното следствие и след изслушване на две
СППЕ, но то не е основание за прекратяване на делото на основание
чл.289,ал.1 НПК, тъй като нормата на чл.24,ал.1,т.1 НПК не е сред посочените
3
в цитираната разпоредба /на чл.289,ал.1 НПК/. И тъй като вменяемостта е
предпоставка за вината, а следователно – и на наказателната отговорност /така
и р. № 742/20.01.2006г., р. № 457/06.12.1999г., р.№ 811 от 22.12.1999г. на
ВКС, както и съдебната доктрина/, а въпросът за вината се решава с
присъдата, а не с определение за прекратяване на делото- по аргумент и от
чл.24,ал.1,т.1, то правилно районният съд се е произнесъл с присъда, като е
признал за невиновен подсъдимия.
И понеже и деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД също предпоставя вина,
законосъобразно БлРС е отхвърлил и предявения от тъжителя срещу
подсъдимия граждански иск. Липсата на вменяемост на субекта изключва
вината- за подсъдимия липсва пасивна материалноправна легитимация да
отговаря лично по предявения иск. Несъмнено е, че- по аргумент от
чл.47,ал.2 ЗЗД- за вредите, причинени от невменяемо лице, отговаря лицето,
задължено да упражнява надзор над него, т.е. исковата претенция следва да
бъде насочена срещу него. В случая обаче –както се посочи- невменяемостта
на подсъдимия е установена в хода на съдебното следствие и както към
инкриминираната дата, така и към постановяване на присъдата същият-
предвид че не е бил поставен под пълно или ограничено запрещение- не е
имал определен по законовия ред настойник или попечител, който да носи
отговорност за действията и постъпките му по смисъла на ЗЗД и срещу когото
да бъде насочена гражданско-правната претенция на тъжителя. Това не може
да бъде сторено обаче със задна дата /в смисъл, че дори и да бъде назначен
настойник/попечител тепърва на подсъдимия, той не може да отговаря за
минали постъпки/деяния на подсъдимия/. В този смисъл правилно е бил
оставен без уважения и предявеният с тъжбата граждански иск.
По аргумент пък от чл.190,ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен /или наказателното производство бъде прекратено/, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител. Като е процедирал по този начин, решаващият съд е спазил закона,
поради което не се налага атакуваната присъда да бъде изменена и в тази й
част. Както се посочи- тъжителят при подаване на тъжбата до съда не е знаел
за психиатричното състояние на подсъдимия и в този смисъл въззивният съд
също счита, че е несправедливо при това положение да поеме всички сторени
4
по делото разноски, но горното е в съответствие със закона, поради което
БлОС следва да се съобрази със волята на законодателя.
Поради изложените съображения присъдата на РС-Благоевград като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбата на Г.-
оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 НПК,
Благоевградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90539 от 22.01.2021г., постановена по
НЧХД № 1805 по описа на Районен съд- Благоевград за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5