Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 846
09.12.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 852 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „САФИР-СС-2000” ЕООД, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.Ю.К., в качеството на управител, депозирана чрез
упълномощен процесуален представител - адв.Й.А., против Решение № 13/22.07.2022
г., постановено по АНД № 20225650200013 по описа на Районен съд - Ивайловград за
2022 г.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на
закона и необоснованост. Не било установено, че жалбоподателят е извършил
вменените му нарушения. Не било доказано, че е изградил път, изсякъл дървесна
растителност, депонирал скални и земни маси в долния край на кариерата. Налице било
разминаване в засегнатите площи. В постановлението на прокурора била посочена
площ от 13,1 дка, в обстоятелствената част на НП също била посочена площ от
13,1 дка. При това, в НП били посочени три подотдела, в които било установено
нарушение - 611-1, 611-ж и 611-б, а свидетелите твърдели, че нарушение има само
в подотдели 611-ж и 611-б, тоест налице било разминаване в площите. Нито един
от разпитаните свидетели не посочил времеви период - като начало и край на
работата, при която бил изграден посоченият в НП път, нито през коя година бил
изграден. Свидетелите не установили кой, кога и от къде отсякъл около 1 куб. м.
дърва, складирани в близост до „новоизградения път”. Това били съществени
елементи от състава на нарушението с оглед погасителната давност за започване
на административнонаказателно производство в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не
било установено каква част от изкопно-насипните работи е дело на жалбоподателя
и каква част е от предходен период. Не се установило кой е депонирал земно-насипните
маси и кога. Това бил съществен елемент от състава на нарушението с оглед на
изричното позоваване в Решение № 06-ОС/2020г. на МОСВ, че ще бъде изградена
проучвателна кариера с общ обем 100 куб. м. в перспективен участък за
техноложка проба в рамките на съществуващ нарушен терен. Видно от
писмо-докладна записка на инж.Ф.К., и. д. изп. директор до Министъра на
енергетиката, Министъра на ОСВ и Директора на ЮИДП - Сливен, през 2019, 2020 и
2021 г. били съставяни многобройни констативни протоколи и сезирани РП и РУ - Ивайловград
за неразрешени и незаконни дейности в площ „Петковото 2”. От Доклад на инж.Д.
Р.- директор на ЮИДП гр.Сливен изх. № РД- 06-192/16.12.2021 г. по повод
проверките в „ДГС Ивайловград” - ТП на ЮИДП било видно, че „По данни на
директора на стопанството, след проведени разговори със служители и справка от
по-стари аерофотоизображения, прави предположение, че посочената „кариера” е
разработвана още от 2013 г., като за това са подавани многобройни сигнали и са
съставяни констативни протоколи”.
Съдът
приел, че наказателното постановление било издадено на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН - без съставяне на АУАН, по повод Постановление на РП - Хасково, ТО -Ивайловград
от 05.01.2022 г. Но и в обжалваното наказателно постановление, и в правните
изводи на съда се цитирали данни от проверка, по която бил съставен Констативен
протокол от 19.01.2022 г. - след приключване на проверката по преписката в РП -
Хасково, ТО -Ивайловград, ведно с материали, съдържащи се в преписка вх. № 12-00-56/11.01.2022г.
на МОСВ, заведени в РИОСВ Хасково с вх.№ С-7/14.01.2022 г. За жалбоподателя не било
ясно на какво основание данните от Констативен протокол от 19.01.2022 г. били приложени
към материалите от проверката на 25.10.2021 г., приключила с прокурорско
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство на 05.01.2022 г.
и преписка вх. № 12-00-56/11.01.2022 г. на МОСВ, въз основа на които било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят
счита извода на съда за спазена процедура по издаване на наказателното
постановление за неправилен. В наказателното постановление не било посочено
основанието за издаването му. Липсвал и съставен АУАН. Ако било издадено по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на Постановление на Районна
прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство, то това трябвало да
бъде изрично посочено в НП. Едва в санкционната част на НП било посочено, че
„на основание чл. 128б, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 31, ал. 14 във вр. с ал. 7
от ЗБР, чл. 83 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН“ се налага имуществена санкция. Чл. 36,
ал. 2 обаче не бил санкционна норма, по която се налагали наказания, а
процесуална, основание да се образува административнонаказателно производство,
когато АУАН не е съставен, производството е прекратено от съда или прокурора и
е препратено на наказващия орган. Липсвало изрично позоваване на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН за издаване на обжалваното НП, което го правело незаконно - издадено в
нарушение на административно-производствените правила.
За
законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН било необходимо препратените на наказващия орган материали да са
достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване в
административнонаказателното производство. От горното следвало, че за
надлежното образуване на производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, било необходимо
актът за прекратяване на досъдебното или съдебно производство от прокурора или
от съда да съдържа посочване на лицето, срещу което производството е водено и
респективно се прекратява, описание на обективните и субективни признаци на
вмененото деяние, както и основанието за прекратяване на производството. В настоящия случай не било водено
досъдебно производство, което да е прекратено, а проверка по подаден сигнал за
нарушение върху определена територия. Не бил посочен и нарушителят. Отказът да
се образува досъдебно производство бил бланкетен. Липсвал съставен АУАН след
прекратяване на проверката от прокурор при ТО - Ивайловград, което опорочавало процедурата
по издаване на НП.
Относно
размера на санкцията, определена в петкратен размер над минималния, се посочва,
че същата е явно несправедлива. Вменените нарушения били в площ, компрометирана
още от 2013 г. и защитаваният обществен интерес не бил толкова значим.
С
оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 13/22.07.2022 г.
постановено по АНД № 20225650200013 по описа на PC - Ивайловград, и за
присъждане на направените по делото разноски.
Изложените
в жалбата доводи се допълват с такива, изложени в писмена молба, депозирана по
делото от процесуален представител на касационния жалбоподател, в която се
излагат съображения за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН,
за липса на установяване на авторството на деянието и за липса на изследване на
въпроса за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Навеждат се и
алтернативни искания за отмяна на съдебното решение и прилагане на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, както и за изменение на наказателното постановление, като
наложеното наказание имуществена санкция бъде намалено на 1 000 лева. Прави се
искане за присъждане на направените във въззивното и касационното производство
разноски.
В
съдебно заседание процесуалните представители на касационния жалбоподател поддържат жалбата по подробно изложените
доводи.
Ответникът
– ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – ХАСКОВО, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва
подадената касационна жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Районен
съд – Ивайловград като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и съдопроизводствените правила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО
предлага решението на Районен съд – Ивайловград да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд - Ивайловград е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 14/09.03.2022 г., издадено от инж. Н.Н.П. - Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, с което на
„САФИР - СС - 2000“ ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000
лева за нарушение на чл. 31, ал. 14, вр. ал. 7 от Закона за биологичното
разнообразие. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.10.2021
г. при проверка от служители на „Югоизточно държавно предприятие“ - Сливен, в
присъствието на служител от „Държавно горско стопанство“ и служител на РУ -
Ивайловград било установено, че в подотдели 611-1, 611-ж, 611-б в Териториално
поделение на „Държавно горско стопанство“ - Ивайловград, в землището на
с.Кобилино, се извършва добив на скално-облицовъчни материали. Във връзка с
установеното била образувана прокурорска преписка № 4840/2021 г. по описа на РП
– Ивайловград, приключена с Постановление от 05.01.2022 г., с което било
отказано образуването на досъдебно производство. Въз основа на Постановлението
за отказ за образуване на ДП, прокурорската преписка, както и материалите по
преписка с вх. № 12-00-56/11.01.2022 г., заведени в РИОСВ - Хасково с вх. №
С-7/14.01.2022 г., било издадено обжалваното НП, в което било прието, че на
25.10.2022 г. „САФИР - СС - 2000“ ЕООД, придобило право с Разрешение №
514/13.06.2019 г., издадено от Министъра на енергетиката и сключен Договор от
17.01.2020 г. с МЕ (влязъл в сила с Решение № 06-ОС/07.05.2020 г. на МОСВ) за
проучване на скално-облицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗБП в площ „Петковото 2“, с размер 0.17 кв.м. в подотдели 611-1, 611-ж,
611-б в землището на с.Кобилино, общ.Ивайловград, при извършване на дейностите
по проучването е нарушило Условие под т. 1 от Решение № 06-ОС/07.05.2020 г. на
МОСВ, като е допуснало изграждането на нови пътища, изсичане на дървесна и
храстова растителност, както и депониране на скални и земни маси по границите
на защитена зона BG 00001032 „Източни Родопи“, обявена със Заповед №
РД-267/31.03.2021 г. за опазване на природните местообитания, включително в
местообитание 91 МО Балкано-панонски церово-горунови гори, което съгласно
цитираната заповед е предмет на опазване в зоната. Касаело се за нарушeние на разпоредбите на чл. 31, ал. 14,
вр. ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие, съответно на основание чл.
128б, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 31, ал. 14, вр. чл. 7 от ЗБР, чл. 83 и чл. 36, ал. 2
от ЗАНН на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
От
правна страна, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в законния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при издаването му не са допуснати нарушения
на процесуални правила и са спазени предвидените в глава трета на ЗАНН
разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и
налагане на административните наказания. По отношение на самото нарушение съдът
е отбелязал, че жалбоподателят, въз основа на Разрешение № 514 от 13.06.2019
г., сключил с Министъра на енергетиката договор от 17.01.2020 г., с който
договор му било предоставено право да извършва за своя сметка проучване на
подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства - скалнооблицовъчни
материали в площ „Петковото 2“, разположена в землището на с.Кобилино, общ.
Ивайловград с размер 0.17 кв.км., индивидуализирана в схема с граници,
определени съгласно координатни точки, представляваща приложение към Договора. С
Решение № 6-ОС/07.05.2020 г. на Министъра на околната среда и водите бил съгласуван
цялостен работен проект за проучване на подземни богатства в площ „Петковото-2“,
който няма вероятност да окаже значително отрицателно влияние върху природни
местообитания, видове растения и животни и техните местообитания, предмет на
опазване в защитена зона ЕЮ 00001032 „Родопи - Източни“, с възложител дружеството
- жалбоподател. Установено било, че площ „Петковото-2“ попада в границите на
защитена зона „Натура 2000“ и защитена зона BG 00001032 „Родопи - Източни“,
както и че проучвателните дейности са разположени върху площи, заети от
природни местообитания, като едно от условията за съгласуване на проекта било
(т. 1): „Да не се допуска изграждане на нови пътища, изсичане на дървесна и
храстова растителност, както и депониране на скални и земни маси в границите на
защитената зона“. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че в
случая е бил изграден път и установено наличието на отсечени дървета, кубирани,
липса на дървостой (изсечени и липсващи дървета) и депонирани скални и земни
маси на място. Установило се, че изграденият път е нов и че водел към ново
кариерно гнездо. Съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е
нарушил Условие № 1 от Решение № 6-ОС/07.05.2020 г. на Министъра на околната
среда и водите - нарушение по чл. 31, ал. 14, вр. ал. 7 от ЗБР. Съдът е приел
санкционната норма за правилно приложена и е намерил, че размерът на
наказанието е правилно определен, независимо, че бил над минималния размер,
доколкото бил съобразен с наличните по делото доказателства, а именно, че е
установено, че жалбоподателят е нарушил всички хипотези на Условие 1 - изградил
път, изсякъл дървесна растителност и депонирал скални и земни маси в долния
край на кариерата. Обсъдени са изложените възражения във връзка със словесното
описание на нарушението и приложените материално-правни разпоредби, както и липсата
на изрично позоваване в наказателното постановление на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът е приел още, че в НП е допусната техническа грешка, като е посочено, че
площта на „Петковото 2“ е 0,17 кв.м., доколкото навсякъде и във всички
документи тази площ била посочена като 0,17 кв. км., съответно, че тази
техническа грешка не нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Настоящата
касационна инстанция намира оспореното решение за правилно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Съставомерността на извършеното деяние, както и липсата
на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство са
били правилно установени от съда.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да обосноват отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно
и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното
му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено
време, място и начин на извършване и е правилно правно квалифицирано.
Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно
състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото
на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено.
При правилно установената от районния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия
относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна страна
се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП
нарушение.
С оглед на така изложеното, настоящата
инстанция приема за неоснователни наведените в касационната жалба възражения:
Възражението за липса на посочване на
текста на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, доколкото административнонаказващият
орган изрично е посочил, че наказателното постановление се издава във връзка с прокурорско постановление за отказ да се
образува наказателно производство, като е изложил и конкретните
индивидуализиращи данни на същото.
Неоснователно е и твърдението на
касатора, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В случая административнонаказващият орган ясно е
посочил фактите и обстоятелствата, които определят извършеното деяние като
нарушение, като е преценил събраните в производството доказателства и
наведените възражения. Същите са взети предвид от наказващия орган, като същият
е стигнал до заключението, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на юридическото лице и че деятелността му покрива белезите на
административно нарушение.
Липсва нарушение и на разпоредбата чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според която задължителен реквизит на наказателното
постановление е описанието на нарушението от фактическа страна. В случая това
императивно законово изискване е спазено, като
точно и конкретно са посочени всички съставомерни факти от изпълнителното
деяние на съответното административно нарушение. Твърдението, че липсва дата на
нарушението не се възприема от настоящата инстанция, тъй като същата е
безспорно ясна и това е моментът на извършване на проверката, когато е
установено неспазването на условията, предвидени в решението на компетентния орган, задължителни за дружеството, в
качеството му на титуляр на издаденото разрешение за проучване. От направеното словесно описание става пределно ясно и
мястото на установяване на нарушението и в тази връзка наведеното оплакване в
смисъл, че нарушението не било конкретизирано и че не било ясно къде е
извършено деянието, настоящата инстанция приема, че е насочено към изграждането
на защитна теза от страна на жалбодателя и не се установява от фактите по
делото.
Относно наведените доводи за неяснота по
отношение на броя, местоположението, дълбочината, териториите, количеството на
скалните отпадъци, унищожената растителност и т.н., настоящият съдебен състав
приема, че същите не са част от съществените елементи от състава на
нарушението, а, както вече бе посочено, съществените такива са описани и са безспорно
установени. За съставомерността на административно нарушение от вида на
процесното, е достатъчно да бъде установено, че е налице изграждане на нови
пътища, изсичане на дървесна и храстова растителност, както и депониране на
скални и земни маси в границите на защитената зона, а тези обстоятелства са
безспорно са установени от събраните доказателства. Неуточнените според
касационния жалбоподател факти са несъществени и липсата им не се отразява по
никакъв начин на осъществяването на правото му на защита, доколкото същият е
запознат с фактическите рамки на вменененото му нарушение и с фактите, припокриващи
съставомерните признаци на същото. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената
като нарушена законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
По повод оплакването на касационния
жалбоподател за маловажност на случая настоящият съдебен състав намира, че
установеното нарушение и свързаните с него факти изключват възможността за
квалифициране на случая като такъв с незначителна обществена опасност,
съответно като маловажен. За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН), какъвто
не е настоящият случай.
Правилно е определен и размерът на наложеното наказание – имуществена
санкция от 5 000 лева (при законоустановена такава от 1 000 до 20 000 лв.), като са взети предвид целите на закона за опазване на природните местообитания и защитените видове, на генетичните ресурси и разнообразието на растителни
и животински видове и т.н., поради което наказание в минимален размер в случая и предвид характеристиките на
конкретното нарушение не би постигнало предупредително въздействие върху
нарушителя с оглед неизвършване на последващи нарушения и вземане на мерки за
предотвратяване и преустановяване на бъдещо неправомерно поведение.
В този смисъл касационната инстанция
приема, че като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление
Районен съд – Ивайловград е постановил правилно и обосновано решение, при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответната страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция.
Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че касаторът следва да бъде
осъден да заплати на РИОСВ - Хасково разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 13/22.07.2022 г., постановено по АНД № 20225650200013 по описа на
Районен съд - Ивайловград за 2022 г.
ОСЪЖДА
„САФИР-СС-2000” ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.Ю.К. - управител,
да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.