РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Христина
Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13645
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Т.К.
против Й.С.П., с която са предявени съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 31 и чл. 33 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че
със съпруга си И.С.К.са собственици на Апартамент № 36, находящ се в гр. София,
район Лозенец, ул. ******Твърди, че след смъртта на съпруга й като наследници
останали тя, П.И.К. и А.И.К.. На 13.06.2016 г. починала дъщеря й П.К., а синът
й А.И.К. дарил на своя син собствените си идеални части от имота. Твърди, че
във връзка с това дарение се установило, че на 14.12.2007 г. ищцата продала на дъщеря си П.К. собствените
си 2/3 идеални части от имота. Поддържа, че не е подписвала Нотариален акт №
16, т. VІІІ, рег. № 6703, н.д. № 1353/2007 г. Твърди, че сделката е сключена
при явно неизготни условия, тъй като е с цена много пъти под пазарната и която
цена не е получавала. Поддържа, че поради старческа деменция не е разбирала
действията си. Твърди, че дъщеря й П.И.К. е оставила като наследник по закон
ответницата. Моли да бъде признато за установено, че процесният договор е
нищожен, а при условията на евентуалност да бъде унищожен, тъй като към момента
на сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си, както и
тъй като е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът в
отговора на исковата молба твърди, че договорът е действителен, тъй като е
подписан от ищцата и е сключен в предвидената от закона форма. Оспорва
твърдението, че сделката е сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Поддържа, че ищцата е разбирала и ръководела действията си към момента на
подписване на договора. Поддържа, че исковете за унищожаемост на договора са
погасени по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Нотариален акт № 16, том VІІІ,
рег. № 6703, нот.д. № 1353/14.12.2007 г. на нотариус Й.Л., вписан в НК под №
263, с район на действие СРС, поправен с Нотариален акт № 106, т. І, рег. №
981, нот.д. № 93/29.02.2008 г. И.Т.К. е продала на П.И.К. собствените си 2/3
идеални части от апартамент № 36, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ******,
вход В етаж 4, състоящ се от три стаи,
кухня, баня и други сервизни помещения, застроен на 85,25 кв.м., заедно с мазе
№ 6 към апартамента, без посочена площ и граници, заедно с 3,06 % идеални части
от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото за
продажна цена в размер на 39687 лева, за която сума продавачът заявява, че е
получил от купувача изцяло преди подписването на нотариалния акт. Продавачът И.Т.К.
си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползвани върху продадените
идеални части от имота.
Не е спорно между страните, а и
се установява от Удостоверение за наследници № 4085/25.10.2016 г., че П.И.К. е
починала на 13.05.2016 г. и е оставила
като наследник по закон Й.С.П..
От приетото по делото заключение
на съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за продавач в
оригинала на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 16, т. VІІІ, рег. № 6703, нот.д. № 1353/2007
г. на нотариус Й.Л. с рег. № 263 на НК и район на действие РС – София е положен от И.Т.К..
Във връзка с установяване на
обстоятелството дали И.Т.К. е могла да разбира и ръководи действията си при
подписване на договора за покупко-продажба са събрани писмени и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С.Л.Ш.и С.Е.С., както и е изготвено
заключение на съдебно-психиатрична експертиза. В показанията си С.Л.Ш.установява,
че живее във входа, съседен на този, в който живее И.. Познавал я от 27-30
години. Заявява, че като малък е ходел да си играе с внука й. След това бил
ходил 2-3 пъти, за да чисти покрива и да я предупреди, че ще пада сняг. През
последната година ходил 2-3 пъти. При нея виждал И.– внукът на И. и баща му.
Бащата на И.гледал майка си. Към настоящия момент тя била доста стара, която
трудно се оправя сама. Преди години я виждал навън да излиза пред блока, а сега
вече не. Последния път, когато я посетил, говорил с нея. Когато я подсещал кой
е, тя се сещала. Като й се обясняло, видимо се сещала. В показанията си
свидетелят С.С.заявява, че живее във входа на И. от 2009 до началото на 2017 г.
Когато отишъл да живее там, в апартамента живеели П.и Й.. През 2016 г. П.починала
и след това дошъл сина на И.. Той я гледал. Пред 2009 г. в апартамента на И.
имало майстори. По молба на П.свидетелят намерил специалист по електро, за да
свърже уредите. Жилището винаги било чисто. Виждал И. да излиза навън, ходела
на пазар, разговарял с нея за нещата от деня основно. Останал с впечатление, че
Й. и майка й се грижат за И..
От заключението на
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че към датата на сключване на
сделката за продажба на процесния недвижим имот И.Т.К. е могла да разбила и/или ръководи постъпките си.
От приетото по делото заключение
на съдебно-оценителна експертиза се установява, че средната пазарна цена на 2/3
идеални части процесния имот е в размер на 135092 лева.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разходите за издръжка на едно
лице – пенсионер (в случая ищцата И.Т.К.) за периода от 01.01.2006 г. до
23.10.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба са в размер на 41623,79 лева, а до датата на изготвяне на
експертизата – 39580,39 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По предявения иск за нищожност на
договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са и договорите, които
имат невъзможен предмет, договорите, при
които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори. С исковата молба ищцата е навела твърдение, че договорът е
нищожен, тъй като не носи подписа й, т.е. не е изразявала съгласие за
прехвърляне на притежаваните от нея идеални части от процесния имот.
От събраните по делото
доказателства се установява, че И.Т.К. е подписала нотариалния акт, с който е
сключен договор за покупко – продажба. Следователно договорът е действителен.
Предвид на изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. От събраните по делото доказателства при условията на пълно и
главно доказване се установява, че И.К. към момента на сключване на договора за
покупко-продажба е разбирала и е можела да ръководи действията си. Преценката
за тази способност е било необходимо да бъде извършена именно към момента на
сключване на договора – 14.12.2007 г., а не към по-късен момент – изготвяне на
заключение на съдебно-психиатричната експертиза. Събраните по делото гласни
доказателства не опровергават установеното от експерта въз основа на писмени
доказателства, тъй като свидетелите установяват събития от последните години и
най-вече времето след смъртта на П.К. през 2016 г.
Предвид на изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 33 от Закона за задълженията и
договорите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия. Основателността на този иск е поставена в
зависимост от това по делото да се установи, че ищцата е била в състояние на
крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства за
задоволяване на основни потребности - недостиг на парични средства за издръжка -
лична и на семейството, за лечение, за плащане на задължения и др., като това
състояние е въздействало върху волята на страната по сделката и я е мотивирало
да я сключи. Кумулативно е следвало да бъде установено, че условията, при които
е сключена сделката са явно неизгодни. Явно неизгодните условия се преценяват
въз основа на съотношението на престациите на страните, което трябва да е
неблагоприятно за тази, която се намира в крайна нужда.
От събраните по делото
доказателства се установява единствено, че е налице несъответствие в
уговорената от страните цена и средната пазарна цена за подобни имоти,
определена от вещото лице от допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че ищцата се е намирала в
крайна нужда към момента на сключване на договора, както и че това е
единствената причина, която я е мотивирала да прехвърли притежаваните от нея
идеални части от недвижимия имот. Нещо повече, установява се от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че ищцата е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на недвижимия имот, както и че през 2009 г.
купувачът по договора П.К. и ответника Й.П. са получили кредит в размер на
14700 евро с цел извършване на ремонт на жилище, както и че такъв ремонт е
извършен. Състоянието на имота е отразено и в приетото по делото заключение на
съдебно-оценителна експертиза, като то е определено като много добро и няма
нужда от ремонт. Въз основа на така установеното, не може да се направи извод,
че ищцата е направила волеизявление при условията на крайна нужда.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на
претенциите за нищожност и унищожамост на договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 16, том VІІІ, рег. № 6703, нот.д. № 1353/14.12.2007 г. на
нотариус Й.Л., вписан в НК под № 263, с район на действие СРС, поправен с
Нотариален акт № 106, т. І, рег. № 981, нот.д. № 93/29.02.2008 г. неоснователен
се явява и предявеният иск с правно основание чл. 34 от Закона за задълженията
и договорите.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1150 лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТВРЪРЛЯ предявените от И.Т.К., ЕГН-**********,*** против Й.С.П., ЕГН-**********,*** искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, чл. 31, ал. 1 , чл. 33 и чл. 34 от Закона за задълженията и договорите
признаване за установено, че договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт № 16, том VІІІ, рег. № 6703, нот.д. № 1353/14.12.2007 г. на нотариус Й.Л.,
вписан в НК под № 263, с район на действие СРС, поправен с Нотариален акт №
106, т. І, рег. № 981, нот.д. № 93/29.02.2008 г. е нищожен поради липса на съгласие,
както и за унищожаването му тъй като към момента на сключването му не е могла
да разбира или да ръководи действията си, както и тъй като е сключен при крайна
нужда и явно неизгодни условия и за връщане на даденото в изпълнение на
недействителен договор като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Т.К., ЕГН-**********,*** да заплати на Й.С.П.,
ЕГН-**********,*** сумата от 1150
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: