Решение по дело №4412/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 715

 

гр. Перник, 09.05.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на 09.04.2019 година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретар Л Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4412 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

против

Е.Г.К. ЕГН ********** ***

с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството сумата 2367.65 лева, от която

сумата 1000лв. непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за заем КРЕДИ ХОУМ № 1161-10141102 от 20.06.2016г.,

сумата 203.36 лв. договорна лихва за периода 01.07.2016-26.05.2017г.

сумата 288лв.допълнителни услуги за периода 01.07.2016-26.05.2017

 

сумата 44.42лв. лихва за забава за периода 01.07.2016-датата на подаване на заявлението

сумата 39.87лв. лихва за забава по доп.услуги за същия период

 

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2017г. до окончателно изплащане на вземането,

както и разноски по запов.производство и УИ

 

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –

адвокат Н.Х. ПАК –

 оспорва изцяло исковете с подробно изложено становище, пълномощното, редовността на цесията, уведомяването на длъжника за същата, прави възражение за нищожност на клаузи по смисъла на ЗПК

излага съображения, че претендираната от ищеца клауза за доп.услуги противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- наличие на валидно сключен договор за кредит с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора,

- изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума,

- настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и

- че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,

-размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

-валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди,

- валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и размерът на вземанията.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- поставянето на ответника в забава,

- нейният начален момент и размерът на обезщетението.

 

От представения по делото Договор за заем  се установява, че между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало  на ответника сумата 1000 лева, която последният се е задължил да върне на 48 седмични вноски  по 16.50лв. всяказа периода- първа вноска 01.07.2016г.

  ведно със застрахователна премия 792лв. за покриване на рискове,

ведно с лихва за забава за периода от 02.07.2016г. до датата на заявлението

Срокът на договора е изтекъл на 26.05.2017г.

 

Няма извършени плащания по този Договор.

 

Предвид изложеното съдът намира, че от представения по делото Договор за заем  се установява, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД и ответника са встъпили в облигационно правоотношение.

 

„МИКРО КРЕДИТ“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

 

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.10.2016г. ведно с Приложение № 1 към същия  ДОГОВОР се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за паричен заем от 20.06.2016

 Видно от представеното   пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

 

Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

 

Съдът намира, че така извършената ЦЕСИЯ НА БЪДЕЩО ВЗЕМАНЕ  е редовно, поради следните причини :

 ответникът към датата на цесията все още не е бил сключил Договор за паричен заем.

Извършената цесия е уговорена като ВЪЗМОЖНОСТ за прехвърляне на нови вземания с ново Приложение № 1 на съотв.дата, в което се индивидуализират процесните вземания, поризтичащи от конкретния договор.

 

Ведно с исковата молба е представено уведомление с изх. № УПЦ – П – ИАМ/2798708 отправено от цедента чрез цесионера до ответника, в което се сочи, че  титулярът е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договора за заем.

Това уведомление може да произведе правно действие, тъй като  е индивидуализирало процесните вземания, приложено е към ИМ поради което цесията се счита съобщена на ответника.

 

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

 

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата.

 Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

 Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

 Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК –  е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

 

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на непогасената главница  възлиза на 1000 лева, а незаплатената възнаградителна лихва за периода на договора възлиза на 203.36лв., сумата 68.04. лихва за забава на всяка главница и сумата 56.16лв. лихва върху всяка вноска по застраховка

Както и сумите 792лв. по застраховка Премиум Живот и 288лв.доп.пакет услуги Комфорт

 

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Следователно допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична нищожност съгл. чл. 26 ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат.

 

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни, а претенцията за доп.услуги и лихви върху тях е неоснователна.

 

Разноски

 

С оглед изхода на спора  и уважената част от исковете ,и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в следните размери : по УИ- 48.13лв.д.такса 100лв.юк.възн. 150лв.за в.лице 350лв. за особен представител

по заповедното производство – 25лв.д.такса 50лв.юк.възн.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4

ПРОТИВ

Е.Г.К. ЕГН ********** ***

 че ответникът дължи на дружеството сумата 2367.65 лева, от която

сумата 1000лв. непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за заем КРЕДИ ХОУМ № 1161-10141102 от 20.06.2016г.,

сумата 203.36 лв. договорна лихва за периода 01.07.2016-26.05.2017г.

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2017г. до окончателно изплащане на вземането,

КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА

сумата 792 лв. дължима по застраховка Премиум Живот

сумата 288лв.допълнителни услуги за периода 01.07.2016-26.05.2017

сумата 44.42лв. лихва за забава за периода 01.07.2016-датата на подаване на заявлението

сумата 39.87лв. лихва за забава по доп.услуги за същия период

като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ

ОСЪЖДА Е.Г.К. ЕГН ********** ***-

 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски:

по УИ- 48.13лв.д.такса 100лв.юк.възн. 150лв.за в.лице 350лв. за особен представител

по заповедното производство – 25лв.д.такса 50лв.юк.възн.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

Районен съдия:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.