р
е ш е
н и е
№
гр. Габрово,
25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Елисавета Илиева и прокурора...., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 1075 по описа за 2020
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кристос Конг и Ян
Хануш – чрез адв. Симеон Кръстев от АК - София,
против Наказателно постановление № 2020 – 0051918 от 17.09.2020
година на Директора на Регионална дирекция - Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което на дружеството на основание чл. 222а от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение по 114, ал.3 от ЗЗП.
В жалбата на преден план се моли за
цялостна отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради обективно
неизвършване на вмененото нарушение, неясно негово описание, обуславящо
недоказаност, както и отсъствието на посочени място и дата на реализирането му.
Алтернативно и при несподеляне на горните доводи е декларирано искане за
редуциране до законовия минимум на определеното наказание.
Претендира се и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящия съдебен състав дружеството-жалбоподател не изпраща свой
представител.
Административнонаказващият орган, надлежно уведомен, не се представлява. От
страна на упълномощено лице - юрк. Виктория Борисова, е депозирано писмено
становище с развити мотиви за установеност на вмененото нарушение и неговия
автор, както и законосъобразен размер на наложената имуществена санкция. Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, съобразно предоставените на Директора на Регионална дирекция –
Русе към Комисията за защита на потребителите правомощия посредством Заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на КЗП, копие от която е налице по делото.
На 06.07.2018
г. Е.П. закупила от магазин на „Теленор България” ЕАД в гр. Габрово мобилен
телефон „Nokia 2 Black”, като на 11.09.2019
г., 21.10.2019 г. и 07.11.2019 г. предявила три рекламации спрямо него поради проблеми с
комуникацията. При първата рекламация била сменена батерията на телефона и бил
преинсталиран неговия софтуер, които дейности били обективирани в Сервизен
протокол № *********/17.09.2019 г. Втората, документално закрепена в Сервизен
протокол № 50208402/22.10.2019
г., приключила отново с преинсталиране на софтуера, а при третата рекламация,
финализирана със Сервизен протокол № *********/08.11.2019 г., била сменена
основната платка на апарата. Въпреки това обаче мобилният телефон проявил нов
дефект, свързан с липса на визуализация на входящо повикване и самоизключване, при
което на 31.01.2020 г. Е.П. предявила четвърта рекламация, при която изрично
заявила, че желае смяна на апарата или връщане на заплатената за него сума.
Търговецът обаче осъществил четвърти пореден ремонт на мобилния телефон,
обективиран в Сервизен протокол № *********/03.02.2020 г., при който отново бил
актуализиран неговия софтуер и е проведен пълен функционален тест.
Поради това потребителят подал до КЗП-Габрово жалба с вх. № Р-03-282/26.02.2020
г., във връзка с която на 11.03.2020 г. служителите на АНО Д.Б. и Н.С. извършили
проверка в магазин на жалбоподателя на ул. „П.Каравелов” № 1 в гр. Габрово. С изготвения
на място Констативен протокол № К – 2694882/11.03.2020 г. проверяващите указали
на търговеца да представи протокол от споразумение с потребителя. На 20.03.2020
г. на електронната поща на КЗП-Габрово е получено становище по жалбата, с което
от „Теленор България” ЕАД се отказвало връщане на заплатената от потребителя
сума поради извършени само два ремонта – тези във връзка с рекламациите от
11.09.2019 г. и 07.11.2019 г. В становището е вписано също така и че осъществените
действия за актуализиране на софтуера по предявените на 21.10.2019 г. и 31.01.2020 г. рекламации нямат естеството на ремонт.
Д.Б. и Н.С. не приели за основателно соченото възражание и преценили, че в
случая е налице нарушение по чл. 114, ал.3 от ЗЗП от страна на „Теленор
България” ЕАД, поради което състативили против дружеството АУАН № К-0051918/07.05.2020
г., на което действие въпреки изричната покана не присъствал представител на
жалбоподателя. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
получено от служител на „Теленор България” ЕАД на 01.10.2020 г., като на 08.10.2020
г. е подадена и настоящата жалба против него.
По делото е безспорно, че на
06.07.2018 г. Е.П. е закупила от търговски обект на „Теленор България” ЕАД
мобилен телефон „Nokia
2 Black”, което е обективирано във
Фактура № **********. Неоспорим факт са и общо четирите предявени от нея
рекламации – на 11.09.2019 г., 21.10.2019 г., 07.11.2019 г. и 31.01.2020 г.,
всяка от които описана във водения за това регистър. Основното възражение на
жалбоподателя е че предприетите действия по предявените на 21.10.2019 г. и 31.01.2020 г. рекламации нямат естеството на ремонт, доколкото
са включвали единствено преинсталиране на софтуера, представляващо „актуализация
на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за
работата на мобилното устройство”. С подобна формулировка настоящият състав не
може да се солидаризира по няколко причини, водаща от които е възникналата
изначална необходимост и конкретната продължителност на престоя в оторизиран
сервиз на процесния мобилен апарат във връзка с горецитираните две рекламации,
които са финализирани със Сервизни протоколи № № 50208402/22.10.2019 г. и № Сервизен протокол №
*********/03.02.2020 г. Първият престой възлиза на 2 дни
в първия случай и 4 дни във втория, които няма как да квалифицираме като
минимални, респ. да говорим за незначителен и бързоотстраним дефект. Явно е, че
обозначеното в посочените документи „преинсталиране на софтуера” съвсем не е
било елементарна манипулация, напротив – изисквало е време и сериозни
технически познания, което категорично не е било по силите и възможностите на
служителите в самия магазин, още по-малко на потребителя. Нещо повече,
боравенето дори и с минимална техническа грамотност не оставя съмнение, че в
двата процени случая не е ставало дума за проста актуализация на съответната
операционна програма, отнемаща минути и лесноосъществима за голяма част от потребителите,
а доста по-съществени действия от специалисти. Абсолютно стеснително е в
понятието „ремонт” по отношение на мобилен апарат да се включват само и
единствено дейности, свързани с физическа интервенция спрямо него, напротив – в
немалка част от случаите е налице необходимост от отнемащи време високоспецилизарани
манипулации, каквито явно са извършени и касателно процесния „Nokia 2 Black”. Поради горните съображения съдът констатира, че
в случая са реализирани общо четири ремонта на посочената вещ, въпреки че при
последната рекламация и както изрично е вписано във водения регистър,
потребителят недвусмислено е заявил, че желае смяна на апарата или връщане на
заплатената за него сума. А това е довело до изпълнение и на последната
предпоставка на чл. 114, ал.3 от ЗЗП за възникване правото му да поиска
разваляне на договора за продажба и връщане на покупната цена. Реципрочно това
пък е породило от своя страна задължение за търговеца да удовлетвори подобно
искане, но въпреки това обаче е извършен четвърти ремонт на апарата, а в
приложеното по делото писмено становище от „Теленор България” ЕАД претенцията
на Е.П. е определена като неоснователна и е отказано възстановяване на покупната
цена. Въз основа на гореизложеното и при така установената по несъмнен начин
фактология извършеното нарушение по чл. 114, ал.3 от ЗЗП се явява категорично доказано
от обективна страна и законосъобразно адресирано спрямо „Теленор България” ЕАД,
като по никакъв начин не може да се сподели твърдението за някаква негова „необоснованост”.
Не е налице и сочения в жалбата
процесуален порок касателно словесното очертаване на вмененото деяние, което
съдът намира за съответстващо с императива на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. АНО
ясно и недвусмислено е указал, че пасивността на „Теленор България” ЕАД е
проявена в търговски обект на дружеството в гр. Габрово, а датата на
отпочването и е коректно фиксирана - 20.03.2020 г., когато в КЗП - Габрово е
получен категоричният писмен отказ на дружеството да изпълни задължението си по
чл. 114, ал.3 от ЗЗП и да удовлетвори претенцията на потребителя. В атакуваното
Наказателно постановление безусловно са указани и другите основополагащи за
процеса обстоятелства - кога потребителят е закупил коментирания мобилен
телефон, датите на направените рекламации, тяхното удовлетворяване и отказът на
„Теленор България” ЕАД да възстанови заплатената от потребителя цена при четвъртата
такава, респ. правото на защата на санкционирания правен субект е осигурено в
пълна степен.
Неоснователно е и последното
възражение на „Теленор България” ЕАД – за прекомерна завишеност на наложеното
наказание. За деянието по чл. 114, ал.3 от ЗДвП законодателят посредством
разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП е предвидил касателно юридическите лица
имуществена санкция от 500 до 3 000 лева, като в случая е наложена такава
над средния размер, а именно 2 000 лева. В хода на съдебното производство
са приложени и други влезли в сила Наказателни постановления, с които търговецът
е санкциониран /в един от случаите при условията на повторност/ отново за
идентични деяния. Освен това съдията – докладчик само преди няколко дни със
свое Решение по АНД № 1033/2020 г. потвърди друго издадено против „Теленор
България” ЕАД Наказателно постановление за нарушение отново по чл. 114, ал.3 от
ЗЗП. Всичко това говори за упорито и трайно несъобразяване на жалбоподателя с
цитираната основополагаща законова разпоредба, а това завишава степента на
обществена опасност и на конкретния случай. Поради гореизложеното съдът намира,
че определената имуществена санкция в този си размер съответства на целите по
чл. 12 от ЗАНН и не подлежи на изменение.
При
този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от
ЗАНН „Теленор България” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на РД Русе към
Комисията за защита на потребителите направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 2020 – 0051918 от
17.09.2020 година на Директора на Регионална дирекция - Русе към Комисията за
защита на потребителите, с което на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кристос
Конг и Ян Хануш, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по 114, ал.3 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изп. директори Джейсън Кристос
Конг и Ян Хануш, да заплати на РД Русе към Комисията за защита на потребителите
направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: