Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице. Към административно – наказателната преписка няма приложени доказателства за датата на връчване на ел.фиш на жалбоподателя, като е отбелязано, че до момента на окомплектоването на преписката не е върнато известие за доставяне, в АИС АНД електронният фиш е със статус връчен на 15.04.2019г. Същата дата е посочил и жалбоподателя в депозираната от него жалба. Предвид на това, срокът следва да бъде тълкуван в полза на жалбоподателя и съдът прие, че жалбата е в срок.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на 05.09.2015г. в процесния случай е ангажирана посредством издаден електронен фиш.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП /в редакцията му ДВ, бр.19 от 2015г./, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. Същият по своето естество представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, ел. фиш притежава специфики, характерни, както за АУАН, така и за НП. В този смисъл ТР №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСК на ВАС.

За законосъобразното ангажиране на административно-наказателна отговорност посредством ел. фиш са налице специални разпоредби в ЗДвП, дерогиращи общите правила на ЗАНН относно ангажиране на административно-наказателна отговорност посредством съставяне на АУАН и издаване на НП. По отношение на ел.фиш са неприложими регламентираните в ЗАНН изисквания относно форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП.

Съществено в процесния случай е, че приложим закон са нормативните правила в ЗДвП, уреждащи установяване на нарушение посредством техническо средство и издаването на ел.фиш, в сила и действащи към момента на извършване на нарушението – 05.09.2015г.

Такъв се явява ЗДвП в редакцията му към ДВ, бр.19 от 13.03.2015г. и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията, реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в редакцията й към ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, в приложимата му към датата на нарушението редакция, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В §6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирано техническо средство или система, а именно: уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В процесния случай, от събраните по делото доказателства, и по-конкретно  удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че използваното техническо средство TFR1-M 585, представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която представлява АТСС по смисъла на закона.

Не е спазено обаче изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП /обнародвана в ЗИД на ЗДВП в ДВ бр.19/2015г. и отменена с ДВ бр.54/2017г./, но в сила към датата на извършване на нарушението, съгласно която участъкът от пътя, на който се осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически средства и системи, следва да бъде обозначен чрез поставянето на пътни знаци, тези места да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на МВР. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение, като изрично е предвидено, че контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение. Същото е изискване е предвидено и в чл.7 от Нредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – в сила към датата на извършване на нарушението (отм. с ДВ бр.6 от 2018г.), съгласно която местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

В производството по делото доказателства за изпълнение на посочените изисквания на закона не бяха представени от административно-наказващия орган, чиято е доказателствената тежест за това. Посоченото нарушение води до незаконосъобразност на издадения ел. фиш.

На следващо място, съдът намира, че в нарушение на приложимата към датата на нарушението нормативна уредба е издаден електронен фиш за нарушение, установено с мобилно техническо средство в присъствието на контролен орган. Въпреки, че легалната дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи", дадена в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, в редакцията му към датата на установеното нарушение, включва както стационарните, така и мобилните системи за видеоконтрол, не е налице другата предпоставка, предвидена в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да е установено и заснето в отсъствието на контролен орган и нарушител. Обстоятелството, че процесното АТСС представлява мобилна система за видеоконтрол предполага наличието на полицейски служители, които да са осъществявали контрол с нея. Присъствието на контролен орган се установява и от приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, видно от който същото е било монтирано върху служебен автомобил с рег.№***, както и следва от легалната дефиниция на понятието мобилна система в §6, т.65, б.”б” от ДР на ЗДвП, а именно: прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Чрез мобилните системи за видеоконтрол компетентните органи присъствено осъществяват контрол на скоростта на движението по пътя, но в този случай не следва да бъде използвана облекчената процедура по издаване на ел. фиш, а са приложими общите правила относно съставяне на АУАН и издаване на НП.

В този смисъл са и задължителните тълкувания, дадени в ТР№1 от 26.04.2014г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, съгласно което в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматично в отсъствие на контролен орган. Въпреки настъпилата законодателна промяна с ДВ бр.19/13.03.2015г. в сила към датата на процесното нарушение, тълкувателното решение не е изгубило своето значение и с нея не са изменени нормативните изисквания ел. фиш да се издава за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Подробната регламентация в Наредба № 8121з-532 относно условията при които може да бъде издаден ел. фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС влиза в колизия с изискванията на закона – чл.189, ал.4 ЗДвП. Настоящият съдебен състав, възприема виждането, че при наличието на противоречие в законодателната уредба, до отстраняването му, приложим е чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актова, съгласно който следва да бъде приложен по-високият по степен нормативен акт – в случая закона, чиито разпоредби дерогират противоречащите му такива на наредбата. Разширително тълкуване на разпоредбите на закона е недопустимо, а от друга страна, липсата на правна прецизност и съотносимост на приложимите разпоредби, не може да се тълкува във вреда на нарушителя.

Предвид на изложеното, в процесния случай е налице съществено нарушение на процесуалните правила при ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Посочените нарушения на изискванията на ЗДвП водят до незаконосъобразност на ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът не намира за основателни изложените от жалбоподателя доводи, че ел. фиш е издаден след изтичане на абсолютната давност за това. Именно поради изложената специфика на ел.фиш като властнически акт, както вече бе посочено за него не са приложими общите правила на ЗАНН, включително чл.34 ЗАНН. На общо основание обаче, институтът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК е приложим и по отношение на административно-наказателното производство, съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Същият обаче следва да се разглежда във връзка с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, а не във връзка с чл.34 ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1,т. 5 на НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно чл. 81, ал. 3, независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. Считано от датата на извършване на нарушението – 05.09.2015г., същият изтична на 05.03.2020г. и към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекъл.

Мотивиран от горното, съдът

                                          Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1161564, издаден от ОДМВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на И.К.Ф., ЕГН:********** с адрес: ***, ап.*, е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.        

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: