Р Е Ш Е Н И Е
№ 265 / 12.4.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1105 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 във вр.
чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Н.Т.В.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат К.С., срещу отказ на
заместник-кмета на Община Септември за отписване на погасени задължения,
обективиран в писмо рег.№ АУ1-1149-3/09.09.2021 г., с който е потвърден
отказ изх.№ АУ1-11459-1/02.08.2021 г. на началник отдел „Местни
приходи, събиране и контрол“. Релевирани са доводи за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно
с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – заместник-кметът на Община Септември,
не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
Със заявление рег.№ АУ1-1149/26.07.2021 г. до Община
Септември, МДТ, Н.В. е поискала да бъдат отписани като погасени по давност
стари задължения за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В отговор на молбата е издаден
отказ, обективиран в писмо рег.№ АУ1-1149-1/02.08.2021 г. на началник отдел „Местни
приходи, събиране и контрол“ (МСПК), в който е посочено, че същата е
неоснователна, доколкото давностният срок е бил прекъснат. Органът се е позовал
на издаден на 16.05.2014 г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ от старши експерт в отдел МДТ при Община
Септември за задължения за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Посочено е, че през 2015
г. АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е предаден за принудително събиране на вземанията
на частен съдебен изпълнител. Образуваното производство по изпълнително дело №
731/2015 г. срещу Н.В. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
На 09.08.2021 г. Н.В. е подала жалба на посочено
основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ чрез началника на МДТ до кмета на Община Септември,
с която е оспорила отказа и е поискала от горестоящия орган да приложи погасителната
давност като заличи задълженията й за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Във връзка с
жалбата е издаден обжалваният отказ на заместник-кмета на Община Септември, с
който е потвърден отказът на началник отдел „МПСК“. В писмото са преповторени
мотивите на началника на отдела, като е посочено, че с издаването на АУЗ от
2014 г. е прекъснат 5-годишният давностен срок и съгласно разпоредбата на чл.
171, ал. 2 ДОПК, всички публични вземания се погасяват с изтичане на 10-годишен
давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността. Посочено
е, че срокът за задълженията за 2011 г. изтича през 2021 г., като към момента
на подаване на заявлението същият не е изтекъл. Не е изтекъл и срокът за
задълженията от 2012 г. и 2013 г.
По делото е представена заповед № 2072/17.11.2020
г., с която на основание чл. 39, ал. 4 ЗМСМА, кметът на Община Септември е
делегирал правомощия на заместник-кмета да подписва изходяща и входяща
кореспонденция, касаеща отдел МПСК и отговори на писма от общинската
администрация към граждани.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по
реда на чл. 4, ал. 1-5, като обжалването се осъществява по същия ред. В чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на
местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения – на публични изпълнители (ал. 3), като служителите се
определят със заповед на кмета на общината (ал. 4). В разпоредбата на ал. 5 на
чл. 4 ЗМДТ е предвидено, че кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се
осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до
определяне на задължение за данък върху недвижими имоти и такса за битови
отпадъци за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., за които има издаден през 2014 г. АУЗ по
реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, но образуваното въз основа на него изпълнително производството
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Н.В. е подала заявление с
искане за отписване на задълженията като погасени по давност, по което се е
произнесъл началникът на отдел МПСК. Въпреки, че чл. 4, ал. 1 ЗМДТ не посочва
изрично органът, който следва да се произнесе по искането за отписване на
задължения, то в практиката се приема, че органът натоварен с установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци и такси е компетентен да се произнесе и по
отписването на задълженията поради изтекла давност. Заявлението на В. ***, МДТ,
като произнасянето по него е дължал органът по чл. 4, ал. 3 във вр. ал. 1 ЗМДТ
и евентуалният му отказ би подлежал на обжалване по реда на чл. 144, ал. 1 ДОПК,
а не началникът на отдел МПСК, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява
правомощията на териториален директор на НАП. Издаденият отказ на началника на
отдел МПСК да отпише като погасени по давност задълженията на В. се явява издаден
от некомпетентен орган, т. е. е нищожен. Оттук некомпетентен се явява и горестоящия
орган – кметът на общината, който е бил сезиран да се произнесе по жалбата на В..
Следва да се отбележи, че кметът осъществява единствено правомощията по чл.
152, ал. 2 ДОПК. Отделно от това, актът, с който е потвърден отказът на началника
на отдел МПСК е издаден от заместник-кмета при условията на заповед за
делегиране на правомощия. Тази заповед за делегиране обаче е само за подписване
на отговори на писма от общинската администрация към граждани, като липсва
делегиране на правомощия на заместник-кмета да се произнася по жалби, с каквато
и на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е бил сезиран кметът. Въпросът за компетентността
на акта на заместник-кмета обаче е ирелевантен с оглед на установената
нищожност на отказа на началника на отдел „МПСК“ да отпише адълженията, тъй
като делегиране на правомощия от некомпетентен орган не може да породи
релевантен за валидността на акта факт.
В тази връзка некомпетентността на издателя на
акта прави ненужна проверката за спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените
правила и съответствие с материалния закон на оспорения акт. Поради това съдът
не следва да обсъжда доводите на жалбоподателката свързани с тези пороци на
съдебния акт. Преписката следва да бъде изпратена за произнасяне по искането на
заявителката на компетентния административен орган ведно с административната
преписка.
Предвид изложеното оспореният административен акт
се явява нищожен и жалбата срещу него като основателна следва да бъде уважена,
а преписката да се изпрати на компетентния орган по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който да
се произнесе по заявление рег.№ АУ1-1149/26.07.2021 г.
на Н.Т.В. за отписване като погасени по давност задължения за 2011 г., 2012 г.
и 2013 г.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния
представител на жалбоподателката, искане за присъждане на разноски по приложен
списък и при липсата на направено възражение за прекомерност, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на Н.В. сумата от 310 (триста и десет) лв.,
представляваща 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 5 ДОПК във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти
състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ, обективиран в писмо рег.№ АУ1-114-1/02.08.2021
г. на началник отдел „Местни приходи, събирани и контрол, потвърден с отказ,
обективиран в писмо рег.№ АУ1-1149-3/09.09.2021 г. на заместник-кмета на Община
Септември.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ орган
при Община Септември за ново произнасяне по заявление рег.№ АУ1-1149/26.07.2021
г. на Н.Т.В. за отписване като погасени по давност задължения за 2011 г., 2012
г. и 2013 г., при съобразяване мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за разглеждане и
произнасяне по заявлението.
ОСЪЖДА Община Септември, да заплати на Н.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/