Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31.07.2015г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на единадесети юни две
хиляди и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1314 по
описа за 2014г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът твърди, че местен път
ІІ-86 /Бачково – Бачковски манастир – местност „Клувията“/ с дължина от 3 км
отговаря на изискванията в чл. 3 от ППЗП – същият е от местно значение и
осигурява маршрути от общински интерес – започва от републикански път Пловдив –
Смолян и осигурява транспортна връзка до обекти от местно и
културно-историческо значение – Бачковски манастир, Костницата, Аязмото,
местност „Клувията“ и параклиса,
разположен в същата, резерват „Червената стена“, водохващането за манастира и
гр. Асеновград; обслужва също зони за отдих, съоръжение на „Вик“ – хлоратор,
лагер на Община Димитровград, хижа „Марциганица“ и други обекти. Поради това
той е собственост на Община Асеновград. Този път, обаче, не е заснет като такъв
по КК на с. Бачково, а като част от ПИ 02974.12.16, ПИ 02974.12.21, ПИ
02974.12.39, ПИ 02974.12.40, ПИ 02974.12.36, ПИ 02974.12.38. Те са записани
като собственост на ответника, но за това не са представени документи,
удостоверяващи правата му. Ответникът е отказал да подпише съставения акт за
непълноти и грешки, поради което спорът за отстраняване на грешка в
кадастралната карта не може да бъде разрешен по административен ред. Ето защо
молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на Бачковска ставропигиална света обител „Успение Богородично“ –
Бачковски манастир, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с.
Бачково, ищецът е собственик на местен път ІІ-86 /Бачково – Бачковски манастир
– местност „Клувията“/ с дължина от 3 км и площ от 14 682 кв.м., който е
заснет неправилно както следва: 115 кв.м. като част от ПИ 02974.12.16, 1475
кв.м. като част от ПИ 02974.12.21, 32 кв.м. като част ПИ 02974.12.39, 409 кв.м.
като част от ПИ 02974.12.40, 7794 кв.м. като част от ПИ 02974.12.36 и 4857
кв.м. като част от ПИ 02974.12.38. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът твърди, че предявеният иск е
недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като имотът е заснет в
действителните му граници. Няма неправилно заснемане на поземлените имоти,
посочени в исковата молба, като правото на собственост върху тях принадлежи на
ответника. Освен това Община Асеновград е имала право до обжалва заповедта за
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бачково, но не
го е направила. Твърди също така, че спорната площ не е придобила статут на път
от общинско и местно значение, тъй като не е спазена процедурата за това и не е
включена в утвърдения списък на републикански и общински пътища. Отсечката не е
част от републиканската пътна мрежа и не представлява път. През 2001г. Община
Асеновград изрично е признала, че собствеността върху процесното трасе
принадлежи на ответника. То се използва от манастира още от 1936г. и до
настоящия момент. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Възражението за недопустимост на
предявения иск е неоснователно. На първо място правната квалификация се дължи
от съда, поради което грешното й определяне или липсата на такава в исковата
молба не се отразява нито на нейната редовност, нито на допустимостта на
предявения иск. Ищецът ясно е посочил основанието, на което се
позовава за придобиване на правото на собственост, а именно, че спорната
площ представлява общински път и като такъв принадлежи на Община Асеновград.
Всички твърдения, че имотите са заснети в действителните им граници касаят
основателността на претенцията. Възможността да обжалва кадастралната карта също не води до липса на правен интерес от
предявяване на иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. За да налице такъв е достатъчно, да
се твърди, че е допусната грешка или непълнота в кадастралния план. Преценката
за допустимостта на претенцията, включително и относно
правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка, съдът
извежда на база твърденията, заявени с исковата молба. Не е необходимо искът да
се предшества от каквато и да е административна процедура и от отказ на
администрацията да отстрани непълнотата или грешката в кадастралния план. Определящо за
правния интерес е
наличието на имуществен спор, свързан с твърдяната непълнота или грешка и
установяване действителното правно положение на притежанието на собствеността
върху процесния имот към момента на одобряване на кадастралния план. В този смисъл са Решение № 161
от 25.09.2013 г. по гр. д. № 285/2012 г. на Върховен касационен съд; Решение № 161
от 25.09.2013 г. по гр. д. № 285/2012 г. на Върховен касационен съд. Освен това ВКС в
Решение № 132
от 30.05.2013 г. по гр. д. № 325/2012 г. Върховния касационен съд приема, че ако спорът касае принадлежността на самото
вещно право, то
дори осъществяването на съответното придобивно основание да е пряко свързано с
нанасянето на имота в кадастралния план (а в случая това
е необходимо за включване на спорната площ при положение, че същата
представлява път, в списъка на общинските пътища, утвърден от МС), не
може да се приеме, че нанасянето на претендирания имот е предпоставка за допустимостта
на иска за собственост, респективно
разрешаването на спор по чл.53,ал.2
ЗКИР е преюдициално. Освен всичко това с решение по приложеното адм.д. №537/2013г. по описа на
Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Община Асеновград против
отказ на Началника на СГКК за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Бачково и нанасяне на общински път. Ето защо предявения иск е
допустим и следва да бъде разгледан.
Не е спорно между
страните, че поземлените имоти, които се засягат от посоченото в горния съдебен
акт изменение, са ПИ 02974.12.16, ПИ 02974.12.21, ПИ 02974.12.39, ПИ
02974.12.40, ПИ 02974.12.36 и ПИ 02974.12.38, както и че правото на
собственост, с изключение на спорната част, принадлежи на ответника. От
приетите скици е видно, че предназначението на територията им е земеделска
земя. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, обаче, че част от тях в действителност не представлява такава, тъй
като върху нея е положена пътна настилка, макар и различна по вид, като
съответно служи за преминаване на превозни средства и пешеходци. Ето защо
настоящият състав приема, че спорната площ представлява път, като видно от скица
към заключението по съдебно-техническата експертиза, на която е изчертан с
червени линии, той не е заснет като такъв по действащата кадастрална карта. Заемната
от него площ от поземлените имоти, през които преминава, е съответно 115 кв.м.
от ПИ №02974.12.16, целият с площ от 5790кв.м.; 1475 от ПИ №02974.12.21, целият
с площ от 1609133 кв.м., 32 кв.м. от ПИ №02974.12.39, целият с площ от 246
кв.м.; 409 кв.м. от ПИ №02974.12.40, целият с площ от 1037 кв.м., 7794 кв.м. от
ПИ №02974.12.36, целият с площ от 215211 кв.м. и 4857 кв.м. от ПИ № ПИ
02974.12.38, целият с площ от 149249 кв.м. Същият е с различна ширина на
пътното платно – от 2,5 м до 5 м и осъществява връзка с Бачковски манастир,
Костницата, няколко параклиса, станция на ВиК, сграда на бивш пионерски лагер и
стига до входа към резерват „Червената скала“. Различните участъци от него са с
различни пътни настилки, означени на скицата към заключението по съдебно
техническата експертиза – в участъка, оцветен с жълт цвят и означен с цифри 1,
2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 ,16, 17, 1 е оформен с улично
платно с паваж и тротоари с ширина 1,5 м и 3 м., в участъка, оцветен със син
цвят и означен с цифри 18, 19, 20 и 21 (с дължина 130 м и ширина 5 м) е положен
асфалт, в участъка, оцветен в червен цвят и означен с цифри 20, 21, 22 и 23 (с
дължина 60 м и ширина 5м), е оформена пътна настилка от бетон, в участъка,
означен с цифри 22, 24, 25, 26, 23, 22 (с ширина от 2,50 м до 4,50 м) е
оформена само пътна настилка, настлана с калдъръм, а останалата част - от
Костницата до входа на резерват „Червената скала“ представлява черен път без
трайна настилка, като на отделни места има запълвания с трошен камък или
баластра.
С оглед на горното
съдът приема за безспорно е установено, че спорната площ не представлява
земеделска земя, а път. В тази връзка не може да се споделят доводите на
ответника, че тя е подход към манастира, тъй като се установи, че този път осигурява
транспортни връзки от местно значение и национално значение (обекти, обявени за паметници на културата с
национално значение) и е свързан с републиканските пътища. От приетите писма на лист 35, 41, 42, 44, 46 и 55 е
видно, че не е част от републиканската пътна мрежа. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗП собствеността върху
него може да е публична или частна. Общинските пътища, съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл.
8 от ЗП
са публична собственост и за тях съгласно чл. 56, ал. 2
от ЗОбС
не се съставят актове. Принципно няма спор относно прилагане нормите на чл.56 ал.2
ЗОС вр. с §7 от ЗМСМА. В същото време не са събрани доказателства относно
придобиването на правото на собственост върху спорния имот от ответника по
делото. Основното му възражение е, че този път е изграден върху земеделски
земи, негова собственост и при липса на промяна на предназначението на земята и
провеждане на отчуждителна процедура, то същият му принадлежи. Настоящият
състав не споделя тези доводи, тъй като за да се придобие правото на
собственост върху една вещ е необходимо да се осъществи фактически състав,
предвиден в закона и при спор относно правото на собственост – да се проведе
пълно и пряко доказване по отношение на същия. В настоящия случай ответникът не
е навел твърдения относно начина на придобиване на собствеността върху
процесния път и съответно не е доказал това. Показанията на свидетеля Гогалчев
за извършена замяна след прекарване на новия път Пловдив – Смолян са недопустими
за установяване на този факт, тъй като законът предвижда като форма за
извършване на сделка – нотариален акт. Поради това и доколкото пътят
съществува, и на основание цитираната разпоредба на чл. 8, ал.3 от ЗП следва да
се приеме, че той е общински.
В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите
Тачев и Ковачев, които са работили в Община Асеновград към 1996г., когато е
извършено разширение в частта на пътя от главен път Пловдив – Смолян до
Бачковския манастир. В строителните книжа като собственик на пътя е посочена
Община Асеновград (разрешение за строеж от 22,10,1996г.), а средствата за това
са целеви средства, отпуснати от Републиканския бюджет. Паважната настилка на
същия участък е положена през 1962 – 1963г. според свидетелят Ников, който е работил
като секретар на Бачковския манастир от 1960г., като трудът и превозът на
паветата са били осигурени от манастира. Това обаче представляват фактически
действия за промяна на пътната настилка, които не биха могли да променят
принадлежността на правото на собственост. А според този свидетел и според
свидетеля Гогалчев този участък е бил част от стария републикански път Пловдив
– Смолян. И именно поради това и на основание §7 от ЗМСМА той е преминал в
собственост на Община Асеновград. По същата причина не се е налагало да бъде проведена процедура
по отчуждаване. В същата насока са и останалите, макар и косвени доказателства –
писма от Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 1996г. за
отпускане на суми за пътни строително-монтажни работи и отчети за
изразходването им (лист 8-14), които
касаят ІV- класните републикански пътища и сред тях е посочен М.П. ІІ-86
Бачковски манастир. Същият е включен и в списък за местните пътища в Община
Асеновград, изпратен на МРРБ, под №7 -
местен път ІІ-86 (Пловдив – Смолян) – Бачковски манастир – „Клувията“ – 3,0 км.
Подобно е положението с отпускане на средства през 2006г. за възстановяване на
укрепваща стена на пътя за Бачковския манастир. Следва да се отбележи, че
ответникът е поискал с писмо от Община Асеновград извършването на този ремонт,
което би било нелогично в случай, че пътят е негова собственост. Процесният път
е включен в програмата за текущ ремонт и текущо поддържане на общинските пътища
за 2007г. Без всякакво значение за принадлежността на правото на собственост е кой
е събирал наема от сергиите, поставени на този път, съответно доказателствата,
събрани за установяване на този факт не следва да бъдат обсъждани.
При горните изводи
следва и този, че е налице несъответствие между действителното фактическо
положение кадастралната карта на с. Бачково от 2004г. относно местен път ІІ-86
– Бачковски манастир – местност „Клувията“, изразяващо се в незаснемането му,
което представлява непълнота по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР. С оглед на това предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че към 2004г. ищецът е бил
собственик на местен път ІІ-86 – Бачковски манастир – местност
„Клувията“ дължина 3 км., неправилно заснет като част от 115 кв.м. от ПИ №02974.12.16, целият с
площ от 5790кв.м.; част от 1475 кв.м. от ПИ №02974.12.21, целият с площ от
1609133 кв.м., част от 32 кв.м. от ПИ №02974.12.39, целият с площ от 246 кв.м.;
част от 409 кв.м. от ПИ №02974.12.40, целият с площ от 1037 кв.м., част от 7794
кв.м. от ПИ №02974.12.36, целият с площ от 215211 кв.м. и част от 4857 кв.м. от
ПИ № ПИ 02974.12.38, целият с площ от 149249 кв.м., който път е изчертан с
червени линии на скица към заключението на
вещото лице Г..
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски в
размер на 57,59 лева държавна такса, 310 лева възнаграждение за вещо лице, 5
лева държавна такса за издаване на удостоверение и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. Останалите разноски, посочени в списъка по чл.80
от ГПК са извън настоящото производство и не следва да се присъждат.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Бачковска
ставропигиална света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир, ЕИК
*********, с. Бачково, Община Асеновград, представлявана от Архимандрит Симон
(Стефан Илиев Бодуров), че към момента на одобряване на кадастралната карта на
с. Бачково през 2004г. Община Асеновград с адрес гр. Асеновград, пл.“Акад.
Николай Хайтов“ №9, представлявана от Кмета д-р Е.К., е била собственик на
местен път ІІ-86 – Бачковски манастир – „Клувията“ с дължина 3 км с площ от
14682 кв.м., изчертан с червени линии на скицата към заключението по
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г., заснет неправилно както
следва: 115 кв.м. от ПИ №02974.12.16 по КККР на с. Бачково,
целият с площ от 5790 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя;
1475 от ПИ №02974.12.21
по КККР на с. Бачково, целият с площ от 1609133 кв.м. трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя;
32 кв.м. от ПИ №02974.12.39 по КККР на с. Бачково, целият с площ от 246 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – друг вид
земеделска земя;
409 кв.м. от ПИ №02974.12.40
по КККР на с. Бачково, целият с площ от 1037 кв.м. трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя;
7794 кв.м. от ПИ №02974.12.36 по КККР на с. Бачково, целият с площ от 215211
кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване – друг вид земеделска земя и 4857 кв.м. от ПИ № ПИ 02974.12.38 по КККР
на с. Бачково, целият с площ от 149249 кв.м. трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя.
ОСЪЖДА
Бачковска ставропигиална света обител „Успение Богородично“ – Бачковски
манастир, ЕИК *********, с. Бачково, Община Асеновград, представлявана от
Архимандрит Симон (Стефан Илиев Бодуров) да заплати на Община Асеновград с
адрес гр. Асеновград, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9, представлявана от Кмета д-р
Е.К. сумата от 672,59 лева (шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки),
направени по производството разноски.
Скицата
към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.Г. да се
счита неразделна част от решението.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: