Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11751 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.09.2020
г. по гр.дело № 80100/18 г., СРС, І ГО, 173 състав е осъдил
Н.И.А., ЕГН ********** и А.Г.Д., ЕГН ********** да заплатят солидарно на З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата
от 1210,31
лева, представляваща заплатено обезщетение по щета № 470416161657002 за нанесени вреди на автомобил марка
„Ауди", модел „Кю7", per. № ********, при извършено от ответниците на 04.12.2016г. в град София
престъпление- отнемане на преден панел под десен фар с монтирани електронни
датчици, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба (19.12.2018г.) до окончателното изплащане на
сумата. Осъдил е Н.И.А., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.",
ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК,
сумата от 325,09 лева, представляваща разноски по делото. Осъдил е А.Г.Д.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.", ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 639,81 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника
А.Г.Д., ЕГН **********, чрез назначения
му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат В.А.Д. от САК, с
адрес *** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че решението неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът неправилно е основал решението си върху писмени
доказателства своевременно оспорени от процесуалния представител на ответника,
който и на основание чл.183 ГПК е поискал документите да бъдат представени в оригинал. СРС е установил, че
по делото не е представен оригинал на Застрахователна полица № 5С0585560297/17.03.2017г. за застраховка
"Каско стандарт", поради което не е ценил този писмен документ като
доказателство по делото, т.е. не е налице застрахователен договор. След като не
е налице застрахователен договор, то ответникът няма как да отговаря по
регресен иск, основан на несъществуващо застрахователно правоотношение. Сочи, че неправилно
и незаконосъобразно СРС не е допуснал
своевременно направеното от ответника искане за оспорване на представени по
делото писмени доказателства. С отговора на исковата молба своевременно от името на
ответника, особеният представител е оспорил на основание чл.193 от ГПК,
Застрахователна полица № 5С0585560297, "Общи положения"
"Булстрад Каско Стандарт", Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 07.12.2016г., Опис на претенция №50-01600-14567/16/07.12.2016г.,
Възлагателно писмо без изх.№ от 04.05.2018г., Фактура № **********/22.08.2018г.,
Приемо-предавателен протокол, Доклад по щета като неистински документи. Съдът указал
на ответника да уточни оспорването си, като в срок и с нарочна молба
вх.№5078799/23.06.2020г. указанията на съда били изпълнени. Неправилно и
незаконосъобразно в съдебно заседание проведено на 11.08.2020г., съдът оставил
без уважение искането за откриване на производство по чл.193 от ГПК, като посочил,
че ще изложи съображения по съществото на спора. Счита за неправилни и
незаконосъобразни изводите на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,
че "...тъй като никоя от страните по застрахователния договор не можел да
се позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да прави
и ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на
представен оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой
точно и дали я е подписал, в конкретния случай било ирелевантно по делото.
Аналогичен бил и
изводът относно това кой точно и дали е подписал документите по
застрахователната преписка...." Сочи, че изводите на СРС, противоречат на
материалния закон и житейската логика, защото ответникът по делото, не е страна
по застрахователния договор и не може да му се отнема закрепено в процесуалния
закон право да оспорва истинността на представени по делото писмени
доказателства. Също така съдът основа решението си на неподписани писмени
доказателства, а именно "Общи положения" "Булстрад Каско
Стандарт", за да обоснове неправилния си извод за наличието на валидно
застрахователно правоотношение, въпреки липсата на застрахователна полица,
която съдът изрично е посочил, че не цени като годно доказателство.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в частта, с която ответникът А.Д. е осъден солидарно да заплати на З.
"Б.В.И.Г." сумата от 1210,31 лева представляваща заплатено от ищеца
обезщетение по щета, както и сумата от 639,81 лева, представляваща разноски по
делото, и исковете да бъдат отхвърлени.
Отново прави доказателствени
искания на основание чл. чл.183 от ГПК
да бъде задължен ищеца да представи в оригинал Застрахователна полица №
5С0585560297, "Общи положения" "Булстрад Каско Стандарт",
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.12.2016г., Опис на
претенция №50-01600- 14567/16/07.12.2016г., Възлагателно писмо без изх.№ от
04.05.2018г., Фактура № **********/22.08.2018г., Приемо-предавателен протокол,
Доклад по щета. При непредставяне на оригинали моли тези писмени доказателства
да бъдат изключени от доказателствата по делото. Моли, след като посочените
по-горе писмени доказателства бъдат представени в оригинал по делото,
въззивната инстанция да допусне на основание чл.193 от ГПК оспорване на тези
доказателства като неистински, съобразно изложените уточнения в молба вх. №
5078799/23.06.2020 г. на СРС, тъй като това оспорване не е допуснато от съда.
Въззиваемото
дружество З. "Б.В.И.г.", ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, пл.“********, представлявано от
Изпълнителните директори Н.Ч.и И.Г., чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.от
САК, със съдебен адрес:*** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящето производство, включително за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от З. "Б.В.И.г." срещу Н.И.А., ЕГН ********** и А.Г.Д., ЕГН ********** за
осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1210,31 лева- заплатено обезщетение
за нанесени вреди на автомобил марка „Ауди", модел „Кю7“, per. № ********,
нанесени при извършено от ответниците на 04.12.2016г. в град София
престъпление-отнемане на преден панел под десен фар с монтирани електронни датчици, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-19.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът З. "Б.В.И.г." твърди, че на 04.12.2016г. ответниците противозаконно отнели чужда движима вещ- преден
панел под десен фар с монтирани електронни датчици на автомобил марка
„Ауди", модел „Кю7", per. № ********. За това си деяние
ответникът Д. се признал за виновен в извършено престъпление по НОХД №
4192/2017г. на СРС, НО, 96 състав, а ответникът А. е бил признат за виновен с
присъда от 29.06.2017г. по същото дело, която била влязла в сила. Към момента
на извършване на престъплението за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Кю7“, per. № ********, при ищеца имало сключена застраховка „Каско Стандарт" по
полица № 5С0585560297. При ищеца била образувана преписка по щета №
470416161657002, като на 01.11.2018г. било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1210,31 лева.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Н.И.А., ЕГН ********** не е депозирал писмено становище.
Ответникът А.Г.Д., ЕГН **********,
чрез назначения му по рида на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е депозирал отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който е оспорил предявения иск като неоснователен.
Съдът констатира
следното:
По делото е депозирано заверено копие от
Застрахователна полица № 5С0585560297/16.03.2019г. за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт" за автомобил марка „Ауди", модел „Q7",
рама № WAUZZZ4M3GD048655
/технически нов/, собственост
на „Интерлийз Ауто" ЕАД, преписка по щета №
470416161657002, както и доказателство за изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 1210,31 лева на 01.11.2018г.
Представено
е Определение от 13.04.2017г. по
НОХД 4192/2017г. на СРС, НО, 96 състав, с което е одобрено Споразумение между
подсъдимия А.Г.Д. и Софийската районна прокуратура, с което той се е признал за
виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 04.12.2016г.
в съучастие като съизвършител с Н.И.А. ***, чрез използване на моторно превозно
средство отнел чужди движими вещи - дясна решетка под преден десен фар, десен
дистроник със сензор и десен парктроник от товарен автомобил марка „Ауди",
модел ,,Q7", с per. № ********, собственост на „Интерлийз Ауто" ЕАД, за което му е
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Депозирано е заверено
копие, с Присъда от 29.06.2017г. по нохд № 4192/2017г. на СРС, НО, 101 състав, от
което е видно, че Н.И.А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 28, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че около 20,00ч. на 04.12.2016г. в
съучастие като съизвършител с А.Г.Д.,***, в близост до вх. Б и вх. Г, чрез
използване на моторно превозно средство отнел чужди движими вещи - дясна
решетка под преден десен фар, десен дистроник със сензор и десен парктроник от
товарен автомобил марка „Ауди", модел ,,Q7",
с per. № ********, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 години. С
Решение №1258/22.11.2017г. по ВНОХД № 3966/2017г. на СГС, НО, XV въззивен
състав, присъдата е потвърдена и е влязла в сила. От заключението на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ/ се установява, че застрахователят е заплатил обезщетение
за отстраняване на вредите по автомобила в размер на 1210,31 лева, като сметката на сервиза, където това е сторено, е
заверена на 01.11.2018г. Това се потвърждава и от представеното платежно
нареждане. От приетата съдебна автотехническа
експертиза/САТЕ/, се установява, че щетите по процесния автомобил могат да бъдат
причинени от описаното застрахователно събитие, а пазарната им стойност е
1210,31 лева.
От правна страна:
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е регресен иск на застраховател, платил
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителите на вредите с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ишецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за
процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който е
извършено от ответниците процесното виновно противоправно деяние, че същото
съставлява покрит риск по застрахователния договор, причинените вреди и техния
размер, причинната връзка между вредите и действията на ответниците, както и
предпоставките за ангажиране на солидарната им отговорност.
Настоящата инстанция също приема, че и с оглед извършеното от процесуалния
представител на ответника А.Д. оспорване на депозираното по делото заверено
копие от Застрахователна полица № 5С0585560297/16.03.2019г. за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт" за автомобил марка „Ауди", модел „Q7", рама № WAUZZZ4M3GD048655 /технически нов/,
собственост на „Интерлийз Ауто" ЕАД и непредставянето й в оригинал, то завереното
копие, съобразно чл. 183 ГПК, не би следвало да се цени като доказателство по
делото. Както е посочил районният съд в мотивите си, предвид обстоятелството, че
договорът за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е
абсолютна търговска сделка, която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде
сключена в писмена форма-застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази
форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако
от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис от страна
на някоя от страните върху застрахователната полица не дава основание
на някоя от страните по правоотношението
да
оспорва
договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се
заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК,
т.2 а/. Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с извършените
от страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата
застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по
аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя
от страните по договора за застраховка да е оспорила действителността на същия,
то следва да се приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение.
След като никоя от страните по него не
може да се позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може
да прави и ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на
представен оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой
точно и дали я е подписал, в конкретния случай е ирелевантно за крайния изход
от делото. Аналогичен е и изводът относно това кой точно и дали е подписал
документите в застрахователната преписка.
Ето защо, направените във въззивната жалба от особения представител на ответника
А.Д. доказателствени искания на основание чл.183 от ГПК да бъде задължен ищеца
да представи в оригинал Застрахователна полица № 5С0585560297, "Общи
положения" "Булстрад Каско Стандарт", Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 07.12.2016г., Опис на претенция №50-01600-
14567/16/07.12.2016г., Възлагателно писмо без изх.№ от 04.05.2018г., Фактура №
**********/22.08.2018г., Приемо-предавателен протокол, Доклад по щета, като при
непредставяне на оригинали, тези писмени доказателства да бъдат изключени от
доказателствата по делото, а след като посочените по-горе писмени доказателства
бъдат представени в оригинал по делото, въззивната инстанция да допусне на
основание чл.193 от ГПК оспорване на тези доказателства като неистински,
съобразно изложените уточнения в молба вх. № 5078799/23.06.2020 г. на СРС, въззивната
инстанция е оставила без уважение, като е приела, че не са налице основанията
на чл.266, ал.3 ГПК
и първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения.
По повод извършеното оспорване, следва да се отбележи, че по делото са били
представени от процесуалният представител на ищцовото дружество в оригинал
всички оспорени документи, съдържащи се в преписката по щета № 470416161657002,
като съдът е извършил констатация и установил автентичност между тях и
приложените като писмени доказателства преписи към исковата молба.
Що се отнася до извършеното оспорване на Общите условия, то те са публични
и общодостъпни на официалната електронна страница на З. „Б.В.И.Г." и с
полагането на подпис върху застрахователната полица, застрахованото лице се е
съгласило с тях, както и е декларирало.
Видно от представените по делото доказателства налице са предвидената форма
на договора за застраховка, заплатена дължима премия, подадено е заявление от
страна на застрахования във връзка с възникнало покрито застрахователно
събитие, образувана е щета от застрахователя и е заплатено застрахователно
обезщетение.
Що се отнася до установяване на обстоятелството дали са налице твърдените
увреждания, то това се установява чрез назначаване на СТЕ, като вещото лице дава експертно заключение дали
твърдените от застрахователя увреждания биха могли да са и са свързани с
вредоносното събитие, както и каква е стойността им. Увреждането съставлява покрит застрахователен риск
съобразно представените общи условия. Претенцията е своевременно заявена пред
застрахователя в тридневния срок съобразно общите условия и чл. 403, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд
досежно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Същото важи и за определението, с което е одобрено споразумение между
подсъдимия и прокуратурата за решаване на делото по чл. 384 НПК. Следователно
наличието на извършено от ответниците виновно противоправно деяние, идентично с
настъпилото по делото застрахователно събитие, следва да се счита за
установено. Гражданският съд не е обвързан от присъдата на наказателния
съд досежно размера на причинените от престъплението вреди, освен ако този размер не е елемент
от престъпното деяние.
Според чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение е равен
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу
която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ). От назначената по делото СТЕ се установява, че действителната
стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на 1210,31 лева, за колкото
са предявени при условията на солидарност и исковете, предмет на спора. Става
дума за непозволено увреждане, причинено от неколцина, поради което отговорността
им е солидарна, чл. 53 ЗЗД.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 377,66 лв. и 157,36 лв.,
внесен депозит за особения представител на въззивника/ответник.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 07.09.2020 г. по
гр.дело № 80100/18г. на СРС, І ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********, чрез назначения му по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат В.А.Д. от САК, с адрес *** да заплати на З. "Б.В.И.г.",
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, пл.“********,
представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и И.Г., чрез пълномощника по
делото адвокат А.Б.от САК, със
съдебен адрес:***, направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 377,66 лв. и 157,36 лв., внесен депозит за особения
представител на въззивника/ответник.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.