РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе, 13.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на
21 юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 174 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на
ЕТ
„Б. П.-Н. П.- Б. П.“,
със седалище: гр.Бяла, област Русе, ул. „Балчик“ 29, депозирана чрез пълномощник
адв. С.К. ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
66-ФК от 31.03.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект
–бензиностанция,
находяща се в гр. Бяла, ул. „Ген. Скобелев“ № 1, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта, като издадена в противоречие с целта на закона и в несъответствие
на фактическите предпоставки за нейното издаване и липсва на мотиви. Изтъкват
се съображения по наведените основания.
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира се присъждането на направените в
производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 39 от
делото).
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 06.03.2022
г., в 13.10 часа е била извършена проверка на търговски обект - бензиностанция,
находяща се в гр. Бяла, област Русе, ул. „Генерал Скобелев“ 1, стопанисвана от
дружеството-жалбоподател, приключила с ПИП сер. АА № 0057514 от 06.03.2022 г. и приложение 1 към него. Установено
било, че на територията на бензиностанцията има 5 бр. бензино-газ колонки в
т.ч. 1 бр. е за LPG
и 1 бр. неизползваема. Използваемите бензиноколонки №1
"Fuel Dispenser
Type М5200", SN6396705, СЕ - Ml 6-0126 - нискодебитна с 16р. пистолет за бензин A-9S. На колонката има стикер на БИМ за
периодична проверка до 07/22г. Бензиноколонка №2 "Fuel Dispenser Type М5200", SN0416335264, СЕ - М16-0126 - нискодебитна с 1бр.
пистолет за дизелово гориво. На колонката има стикер на БИМ за периодична
проверка до 07/22г. Бензиноколонака №3 „Русе ГК - 01" с един пистолет за LPG, фабр. №027, БДС - 79-0, също нискодебитна.
Извършен е преглед в регистър на
одобрените модели ЕСФП и средства за измерване и е установено, че ЕСФП „Динаел
плюс", версия 3.5 KL
е съвместима с бензиноколонкн
и НИС - „Visy
Stick" DL3300, одобрен
със свидетелство на БИМ №171FS/28.05.2019r.
На конзолата на НИС има
поставен холограмен стикер на БИМ 07/22 относно извършена периодична проверка.
Представени са изисканите документи
съгласно Наредба Н- 18/2006г., свидетелство за регистрация FDR1D 4230309/12.06.2019г., договор за серивнзно
обслужване от 01.01.2022г., паспорт, книга за ДФО, удостоверение от
Министерство на икономиката №1250/14.09.2020г. Представена е блок схема от
23.07.2020г. с подписите на служители на НАП и БИМ участвали в проверката,
представени са калибровъчни таблици от 30.09.2020г. с номера: №100-2020 за
бензин А-95 и количество на резервоара 61 575л. по данни от блок-схема- 61
574л.; №101-2020 за дизел и количество на резервоара 61 581л. по данни от
блок-схемата са 61 574л.; №102-2020 за LPG с вместимост на резервоара 10 274л. по блок-схема 10
268л., установените размииавания в количествата на резервоарите не са
съществени и следва да се изравнят при следваща периодична проверка с НАП и
БИМ. На блок-схемата са посочени неизползваемата бензиноколонка и резервоар с
вместимост 60 000л.
От ОП е извършен преглед на неизползваемия
резервоар при което е установено, че не се използва и е празен.
Относно извършени доставки на гориво за периода
от 01.11.2021г. до 28.02.2022г. е поискано да бъдат представени заверени копия
на служебен имейл на ОП g.ravnovig
rol8.nra.bg
, бележки от доставки
нивомер/документи. 3адълженото лице
изготвило писмени
обяснения относно въвеждане на горивото с код „02" вмссто „01", което
се дължи на техническа грешка при въвеждане вместо тип документ АДД, се въвежда
ЕАД. Също така относно отчетена доставка от 51 л. от НИС на LPG задълженото лице посочва, че е
недействителна и ще изиска да се изготви писмени обяснения от сервизната фирма
на ЕСФП които да бъдат приложени към ПИП. Писмени обяснения относно установени
разлики между нивомер и документ от доставки на зареждане на бензин и дизел ще
бъдат изготвени и приложени към ПИП.
Във връзка с горепосочената проверка
на търговския обект, на 24.03.2022г.,
била извършена проверка в ТД на НАП - Варна, офис Русе и от представените от
дружеството документи с последните доставки на горива и след анализиране на
данни от информационната система на НАП за контрол на горивата било установено,
че дружеството не било изпълнило задължението си да предава на НАП по
установената дистанционна връзка коректни данни, чрез нивомерна измервателна
система /НИС/ за обем на течни горива, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия
на течни горива, с което нарушило реда и начина за подаване на данни по чл. 118
от ЗДДС в НАП.
При извършената съпоставка на
получените данни в НАП относно доставките на течни горива в обекта за периода 01.11.2021
г. - 28.02.2022 г., било установено
несъответствие между подадените от дружеството данни чрез НИС и подадените
данни по документ в НАП, както следва:
- на дата
21.12.2021 г. търговецът е получател на следната
доставка на гориво: по декларация АДД №
0000000006571315/21.12.2021г. - доставка на „газьол немаркиран'" с
количество 13 043.00 л. От ЕСФП в обекта има изпратено съобщение на
22.12.2021г. към НАП и същото е получено в 10:55:05 ч. в ИС на НАП за „Доставка
на гориво по документ" с подадени данни 13 043.00 л. От нивомерната
измервателна система /НИС/ на ЕСФП към сървъра на НАП в 10:34:59ч. е получено
за “Доставки на гориво по нивомер"
количество 13 687.90л.
- на дата
25.02.2022г. търговецът е получател на следната доставка на гориво: по
декларация АДД №0000000006712514/25.02.2022г. - доставка на „газьол
немаркиран" с количество 18 107.00 л. От ЕСФП в обекта има изпратено
съобщение на 25.02.2022г. към НАП и същото е получено в 18:05:54 ч. в ИС на НАП
за „Доставка на гориво по документ" с подадени данни 18
107.00 л. От нивомерната измервателна система /НИС/
на ЕСФП към сървъра на НАП в 17:14:42 ч. е получено за „Доставки
на гориво по нивомер" количество 17 938.20л. и в 10:25:00 ч.
- на дата 04.02.2022
г. търговецът е получател на следната доставка на гориво: по декларация АДД №
0000000006659071/04.02.2022 г. - доставка на „дизелово гориво" с
количество 18 181.00 л. От ЕСФП в обекта има изпратено съобщение на 04.02.2022 г.
към НАП и същото е получено в 15:24:25 ч. в ИС на НАП за „Доставка на гориво по
документ" с подадени данни 18 181.00 л. От нивомерната измервателна
система /НИС/ на ЕСФП към сървъра на НАП в 13:23:21 ч. е получено за „Доставки
на гориво по нивомер" количество 19 233.00л.
При така установените фактически обстоятелства било прието, че
предаваните данни на НАП по установената дистанционна връзка, чрез НИС за обем
на течни горива, не дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта.
Констатациите и резултатите от проверката (на
място в обекта на контрол и по документи и в информационната система на НАП за
контрол на горивата) били обективирани в съставени на основание чл. 110, ал. 4,
във вр. с чл. 50, aл. 1 от Протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0054957/24.03.2022 г., ведно със събраните при приверката проверката писмени доказателства: ПИП
№ 0057514/06.03.2022 г.; Фактури от 05.01.2022 г. и от 10. 02. 2022
г.; Справка за доставки за периода 01.11.21 - 28.02.22
г.; Обяснение от Б. Паскалиев..
Прието е, че с описаното по-горе деяние, „Б.
П." ЕТ, ЕИК ********* е нарушил /осъществил състава/
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
вр. с чл, 118, ал. 6 и чл. 118, ал. 4,
т. 3 от ЗДДС, което дало и основание на органа да издаде оспорената заповед, с
която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– бензиностанция,
находяща се в гр. Бяла, област Русе, ул. „Генерал Скобелев“ 1, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт ЗДДС и чл.187, ал. 1
от с.з. (л. л. 1 – 5 от преписката).
За
същото нарушение, на 24.03.2022 г., срещу дружеството бил съставен и АУАН,
ведно с приложение към него (л. л. 81 – 86 от преписката).
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена лично на
представляващия дружеството на 11.04.2022 г., видно от приложената разписка на
л. 6 от преписката.
По делото, от страна на жалбоподателя са представени
следните писмени доказателства: заверени преписи на Сервизен протокол № 4004184/28.03.2022
г . и сертификат за калибриране № 102-2020/30.09.2020 г. След проверката
жалбоподателят е поискал от сертифицираната обслужваща фирма да направи
проверка на системите, инсталирани в обекта. След направената проверка в
представения сервизен протокол от 28.03.2022 г. на поставената задача от
дружеството-жалбоподател, а именно – Да се установи причина за разминаване в
доставките на светли горива по нивомер и документи за периода 19.01.2022 г.-
25.02.2022 г. към представителя на обслужващия сервиз „Дианел Сервиз“ ЕООД, същия
в доклада си сочи, че при проверка на доставки по нивомер № 121613 (17938.20л.),
№121459 (11882.80л.), №121460 (6904л.), № 120759 (19233л.), № 120198
(13832.90л.) и системния журнал е установено, че работата на нивомерната система
е нормална и отчита правилно спрямо
калибровъчните таблици предоставени от клиента. Поради разликата в
доставките по документи, се препоръчва изготвянето на нови калибровъчни таблици,
които са сертифицирани от акредитирана лаборатория.
Във връзка с определения срок на действие на ПАМ
ответният орган е посочил, че съобразява значимостта на охраняваното обществено
отношение, тежестта на установеното нарушение и последиците от същото,
местоположението на търговския обект и видът на стоката. Изложени са мотиви, че
срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на наличните количества горива в търговския
обект. Според органа неспазването на задължението на търговеца да предава към
НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите, в които се извършва търговия с течни горива, винаги води до негативни
последици за фиска и засяга особено важен държавен интерес. Не позволява да се
проследи движението на закупените количества гориво, дали доставчиците са
издали съответни документи, както и да се съпостави последващата реализация с
налични количества горива. Прието е, че неподаването на актуална информация
относно количеството получено гориво обуславя възможност за значително
отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че създадената организация в
търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти, а една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчно
облагане, поради което ако не бъде приложена ПАМ то съществува възможността за
извършване на ново нарушение, от което за фиска и държавата биха произлезли
значителни и трудно поправими вреди. Според органа срокът на наложената ПАМ е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността в обекта.
Дружеството е упражнило правото си на жалба чрез Началник на отдел ОД -
Варна в ГД ФК при ЦУ на НАП до съда на 21.04.2022 г. (л. 5 от делото).
Правни изводи
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат
на оспорения административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС. Видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 27 от
делото), на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС
(л. 26 от преписката).
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – протоколи
за извършена проверка, в които са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да
предава на НАП по установената дистанционна връзка коректни данни, чрез
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, които дават възможност
за определяне наличните количества горива в резервоарите за съхранение. В заповедта са изложени и мотиви
досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с погрешните данни от нивомерната
система на обекта, които показват, че за периода 01.11.2021
-28.02.2022 г . била установена разлика между доставеното количество
гориво по документи и изпратените съобщения „нивомерна система“, съгласно
„Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво от ЕСФП“, като
подробно са посочени съответните количества по дати, часове, съответно по
документи и НС.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на процесуалните правила и норми, по-конкретно
нарушени са изискванията на чл. 35 от АПК, като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Това е довело и до нарушаване на материалноправните
разпоредби и несъблюдаване целта на закона. Основанията за тези изводи са
следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“, във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118,
ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани по
следния начин: "Принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите.".
В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите, това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ, в която според чл. 3, ал. 11 от ЗДДС лице по чл.118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните
съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета „б". В случая дружеството-жалбоподател се явява именно такова лице.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на
обект“ и „забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз „до 30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква „г“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин. При проверка на бензиностанция на
дружеството са установени данни, че по установената дистанционна връзка с
търговския обект от бензиностанцията не се отразява реалната доставка на течно
гориво, даваща възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Същевременно обаче се установява, че
дружеството, в качеството му на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, стопанисващо
обекта - бензиностанция е със сертифицирана нивомерна система, като колонките са
свързани с резервоара чрез средства за измерване на разход (по чл. З, ал. 2,
изр. 1 от Наредба № Н-18). Въведено е в експлоатация фискално устройство,
изградена е дистанционна връзка с НАП, използва се нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП. От събраните по делото писмени
доказателства се установи по несъмнен начин, че несъответствието между
автоматично изпратената информация от нивомерната система и документите се дължат на начина, по който е калибрирана самата
нивомерна система. Тази калибровка, обаче не се извършва от лицето което
стопанисва съответния обект, а от акредитирани лаборатории. В таблиците е
описана неопределеност на измерването, която се дефинира като допустима грешка
с определени параметри. Разликите, които са установени в АУАН и в оспорената
заповед, са в рамките на допустимите грешки от измерванията. Жалбоподателят е
поискал проверка на калибровката от лабораторията, която е изготвила таблиците,
като не е получил съдействие от тях, се е обърнал до друга акредитирана лаборатория,
която е извършила повторно калибриране на резервоарите. Калибровъчните таблици
са въведени от фирмата обслужваща фискалните устройства. Фактите сочат, че
установените разлики в количествата не са повлияни от действията на търговеца,
а са от технически характер. Това изключва неговата отговорност за неспазване
на законодателството, т.к. задълженията му са изпълнени.Още повече, че
установените разлики са в рамките на отчетената техническа грешка.
Резултатът
е определен от правилното функциониране на фискалните устройства, от точността
на калибровъчните таблици, от изправността на системите, подаващи
автоматизирано данните до НАП и т.н. Всички те са извън властта и управлението
на търговеца, доколкото той е изпълнил задължението си да ги осигури. Резултатът
от това изпълнение на законовите задължения, обаче, е опосреден от дейността на
други лица, които се сертифицират и/или акредитират от държавни институции, в
това число и от НАП. В настоящия случай резултатът от изпълнението на
законовите разпоредби се определя от технически обстоятелства. Задължението на
субектите е да осигурят изпращането на данните, което жалбоподателя е изпълнил.
В съставения ПИП и обжалваната ЗНПАМ не се твърди, че определено лице, респ.
търговецът не е изпълнил конкретно своето задължение, което неизпълнение да
съставлява нарушение. Твърденията са за обективни разминавания в два масива
данни, които водят административния орган до извод за неизпълнение на
задължения, но този извод е погрешен и не изпълнява материалните предпоставки
за налагането на мярката.
Електронната
система с фискална памет (ЕСФП) служи за регистриране и отчитане оборотите от
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са
одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по
смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите, установяване на
дистанционна връзка и подаване на данни към Националната агенция по приходите.
Нивомерните системи сами по себе си
нямат възможност да изпращат информация към сървъра на НАП, затова трябва да се
свържат с Електронната система с фискална памет ( ЕСФП ), която осъществява
дистанционна връзка с НАП. Към ЕСФП могат да се свързват нивомерни системи,
които притежават валиден сертификат за одобрен тип средства за измерване,
отговарящ на Европейските изисквания, и допълнително са узаконени в системата.
Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуален административен акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 36, ал. 1 от АПК е постановено, че доказателствата се
събират служебно от административния орган, освен в предвидените от кодекса или
в специален закон случаи. Според чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Настоящият съдебен състав намира, че
административният орган - Началникът на отдел ОД - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед в нарушение на тези
разпоредби, като не е изяснил фактите и обстоятелствата, които са релевантни за
случая.
В разглеждания случай, от приетите по делото доказателства,
се установи по несъмнен начин, че за проверявания период от 01.11.2021
г.-28.02.2022 г. е било налице разминаване между данните, подадени до НАП, чрез
използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати
количества горива по АДД. Съобразно императивната разпоредба на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС именно
жалбоподателят, извършващ доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
е лицето, задължено да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива.
Независимо от гореизложеното, от
приетите по делото писмени доказателства се установи, че дружеството е
изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, и фактите
сочат, че установените разлики в количествата не са повлияни от действия на
търговеца, а са от технически характер.
По
силата на тези установени факти липсва основание да се постанови извод, че дружеството
не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна
връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в резервоарите.
Ангажирането на безвиновна отговорност на ЮЛ не означава, че неизпълнението на
вмененото по закон задължение не се осъществява чрез действия или бездействия
на негови представляващи, служители и
работници. В актовете на приходната администрация по настоящия случай, не се
сочи извършването на каквото и да било действие или бездействие от страна на
лице от състава на ЕТ „Б.П.-Н.П.- Б.П.“, което да е в пряка причинна връзка с
предаване на некоректни данни за вид и количество гориво, доставено за
процесния период.
Следва
да се отбележи и фактът, че след установяването на проблема от контролните
органи, дружеството е предприело действия за неговото отстраняване и са
представени необходимите протоколи в НАП. В рамките на производството пред
административния орган не са съобразени данните от протоколите за извършени аварийни
ремонти, както и становището на техник на обслужващия сервиз. Не се сочат
мотиви защо следва да бъдат изключени като доказателства данните от тези
документи. Именно от тези приобщени към преписката доказателства става ясно, че
служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи
от данъчното законодателство. Не на последно място, съдът съобразява и изцяло
кредитира становището на лицето, професионално ангажирано с поддръжката на
фискални устройства. Тези данни сочат наличието на причина, независеща от
човешкия фактор. В настоящия случай, при проверката не е установено и не са
събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално
твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с
конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на
жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно
правило или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и
какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от жалбоподателя,
което е довело до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдебният състав приема, че събраните по делото
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. В обжалвания акт липсват конкретни мотиви за разпореденото
запечатване на обекта за срок от 14 дни. Изложени са общи доводи за вида на
засегнатите от нарушението обществени отношения, както и за възможната вреда за
фиска, които биха били относими към всяко нарушение от вида на процесното,
както и към всяка продължителност на срока на действие на запечатването. Недоказан
е изводът на административния орган, че създадената организация в търговския
обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти,
както и за наличието на обосновано предположение, че една от целите на
търговеца е отклонение от данъчно облагане. При липсата на констатации за други
нарушения по ЗДДС, извършени от дружеството, както и с оглед установеното още в
хода на проверката, че НАП разполага с данните по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, необосновано е
приетото, че дружеството цели отклонение от данъчно облагане, съответно
определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни се явява прекомерен и не
съответства на относимите в случая обстоятелства. На следващо място следва да
се посочи, че принудителната мярка по чл. 186 ЗДДС се прилага с цел
превенция срещу извършване на последващи нарушения на закона, както и постигане
на правилно отчитане на дейността на търговеца. В случая обаче не са изложени
конкретни мотиви и не са ангажирани доказателства за необходимостта от
запечатване на обекта именно за 14-дневен срок. Доводите за засягане на фиска и
обществения интерес не се доказани, тъй като не е установено неотчитане на
приходи или други конкретни вредни последици за държавния бюджет, които да
обосноват такава продължителност на срока на действие на ПАМ. Същевременно
административният орган не е посочил и анализирал данни за оборота на обекта,
съответно не е обсъдил загубите, които биха настъпили за дружеството, респ. за
фиска, в резултат на запечатването за срок от 14 дни. Поради това настоящият
съдебен състав не споделя доводите на ответника, че срокът на ПАМ е съразмерен
на извършеното и приема, че засяга в по-голяма степен от необходимото, както
икономическите интереси на жалбоподателя, така и обществения интерес, тъй като
запечатването на обекта за срок от 14 дни би довело до по-ниски приходи за
бюджета и вероятно би се отразило на размера на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите на дружеството.
С оглед гореизложеното
настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед противоречи на
материалния закон и не съответства на целите му, поради което следва да бъде
отменена.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
По
разноските
Във връзка със своевременно заявената
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски, съгласно представен списък
на разноските в размер на 770 лева, съдът намира, че искането му следва да се
уважи в претендирания от него размер на разноските – 650 лева, от които 50 лева
– държавна такса за образуване на дело на л. 31 от делото и 600 лева заплатено
адвокатско възнаграждение в брой (на л.39 от делото).
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е в
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева (договореното и
платено адвокатско възнаграждение без ДДС възлиза на 600 лева). Съгласно § 2а
от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност,
а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Б. П.-Н. П.- Б. П.“, със седалище:
гр.Бяла, област Русе, ул. „Балчик“ 29, депозирана чрез пълномощник адв. С.К. ***,
против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
66-ФК от 31.03.2022 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект –бензиностанция, находяща се в гр.
Бяла, ул. „Ген. Скобелев“ № 1, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София да заплати на ЕТ „Б.П.-Н. П.- Б. П.“, със седалище: гр.Бяла, област Русе,
ул. „Балчик“ 29, сумата от 650 лева (шестотин и петдесет) лева - разноски по
делото.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: