О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/………………….2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 14.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1516 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К.С.С. чрез адвокат М.П. срещу решение № 1724 от
23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13939 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, четиридесет и трети състав, с което е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Славея Кирилова Стоянова ЕГН
********** на майката Д.Р.Я.; определено е
местоживеенето на роденото от брака дете Славея при майката Д.Р.Я. на
адрес ***5; определен е режим на
лични отношения между ненавършилото пълнолетие дете Славея Кирилова
Стоянова и бащата К.С.С., както следва: всяка
нечетна събота от месеца от 10 часа до 20
часа, като бащата ще взема и връща детето от и на адреса
на майката, всеки рожден ден на детето от 12 часа до 16
часа през всяка нечетна година, като взема и връща детето от и на адреса на
майката, всеки рожден ден на бащата от 10 часа до 16
часа, като взема и връща детето от и на адреса на майката, през
коледните празници - за времето от 10 часа на
24-ти декември до 16 часа на 25-ти декември на всяка четна календарна година и
през новогодишните празници - за времето от 12 часа
на 01-ви януари до 16 часа на 02–ри януари на всяка нечетна календарна година, за
великденските празници - за времето от 10 часа
на Великден /неделя/ до 17
часа на втория ден на Великден /понеделник/
на всяка нечетна година, всяка първа половина от зимната и втора
половина от пролетната ваканции от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа
в последния ден от същата половина през нечетна година, като взема и връща
детето от и на адреса на майката, всяка втора
половина от зимната и първа половина от пролетната ваканция от 09 часа на
първия ден на престоя до 18 часа в последния ден от същата, като взема и връща
детето от и на адреса на майката, всяка лятна
ваканция – 20 дни, когато майката не е в платен отпуск,
от 09 часа на първия ден на престоя до 18 часа в последния ден, като взема и
връща детето от и на адреса на майката; осъден е въззивника да
заплаща в
полза на детето Славея Кирилова Стоянова чрез
неговата майка и законен представител Д.Р.Я. месечна
издръжка в размер на 180 лева, считано от предявяване на иска /14.09.2018
г./ до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, дължима на всяко двадесето число на
текущия месец, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до окончателното плащане, по банкова сметка *** *** Д.Р.Я.,
на основание член 143 от СК; осъден е К.С.С. да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 259,20 лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна
преценка на събраните доказателства. Сочи се, че от началото на раждането на
детето се е грижил непрекъснато и адекватно за детето, като притежава по-добър
родителски капацитет от майката, излагайки конкретни факти за това, за които
твърди, че не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Силно изразеният
родителски конфликт, едностранното преустановяване от страна на майката на
контактите между детето и бащата, изградената до раздялата емоционална връзка
на детето с бащата, ниската възраст на детето не са взети пред вид нито при
обсъждане на кого от родителите да бъдат предоставени родителските права, нито
при кого да живее детето, нито при определяне на режима на лични отношения
между въззивника и Славея. В интерес на детето и като предпоставка да се запази
връзката баща – дете е да бъде постановено личните контакти да се осъществяват много
по-интензивно, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на
майката. Навеждат се конкретни доводи, че е нелогично детето да преспива при
баща си по време на празниците, а да не остава по време на междуседмичните почивки,
както и, че времевите рамки на режима по време на рождени дни е неадекватен
съобразно възрастта на детето. Отделно от това се излагат съображения, че
определеният размер на издръжката не съответства на единия от критериите,
посочени в член 142 от СК – нуждите на детето, за което се дължи издръжката. В
тази връзка се навежда, че детето е на три години; клинично здраво е, развива
се нормално за възрастта си, не боледува.
Поради това се иска решението да бъде отменено в обжалваните части с
присъждане на разноски и да бъде постановено ново в следния смисъл: да бъде
определен режим на лични отношения на въззивника с детето Славея, като бащата
взема от дома на майката детето в 9,30 часа в събота всяка първа, втора и трета
седмица в месеца и го връща в 19 часа в неделния ден на съответната седмица, на
всеки негов рожден ден /01 май/ - да взема детето на 30 април от детската
ясла/градина и да я връща в дома на майката в 12 часа на 01 май, на всеки негов
имен ден /11 май/ - да взема детето от
дома на майката в почевин ден или от детската ясла/градина в работен ден от 17
часа до 20 часа, когато да я връща в дома на майката, всеки рожден ден /27 юни/
и всеки имен ден /05 декември/ на Славея – да има право да види детето и да му
занесе подарък, като на рождения ден от 12 часа до 20 часа през всяка нечетна
година, а през всяка четна година – от 9,30 часа до 12 часа, а на имения ден - от
12 часа до 20 часа през всяка четна година, а през всяка нечетна година – от
9,30 часа до 12 часа, ежегодно по 30 дни през лятната ваканция, когато майката
не е в платен годишен отпуск, като тя се задължава в срок до 31 март следва да
уведомява бащата за времето, през което ще ползва платен годишен отпуск през
лятото, а ако не уведоми в посочения срок, бащата ще има право да определи
времето през лятото, през което ще вземе детето за 30 дни, на четни години
бащата да взема детето по времето на следните официални празници: Трети март,
Денят на Съединението и Коледа – Бъдни вечер и Рождество Христово -, като взема
Славея в 17 часа на последния работен ден и я връща в 19 часа на последния
почивен ден, а през нечетните години по времето на следните официални празници:
Великден /от 10 часа на Велики петък до 19 часа на Велики понеделник/, Денят на
независимостта /от 10 часа до 19 часа/, Нова година /от 17 часа в последния
работен ден от детската ясла/градина до 19 часа в последния почивен ден в дома
на майката.
Въззиваемата Д.Р.Я. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователнадосежно
предоставяне родителските права на нея и определения режим на лични отношения
на бащата с детето. От изразеното в
отговора е видно, че същата намира решението за неправилно и незаконосъобразно
в частта му досежно присъдената ежемесечна издръжка в полза на детето. Излага,
че детето боледува ежемесечно, което е свързано с разходи за лекарства, има и
други потребности, поради което счита, че издръжка в размер на 370 лева не е
прекомерна и иска да бъде присъдена в пълния претендиран размер. В тази част
въззивният съд счита, че е налице насрещна въззивна жалба. Доколкото обаче в
първоинстанционното решение липсва изричен диспозитив за отхвърляне на
предявения иск за издръжка за разликата над постановения размер от 180 лева до
претендирания такъв от 370 лева, то е налице очевидна фактическа грешка, тъй
като първоинстанционният съд е формирал мотиви защо се дължи именно присъдения
размер на месечна издръжка за детето.
Във въззивната жалба е направено искане от К.С. да бъдат постановени привременни
мерки досежно режима на лични отношения на бащата с детето. Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от
ГПК, съгласно която по молба на всяка от страните съдът, пред който
е предявен искът, определя привременни мерки относно грижата за децата и
тяхната издръжка. С подаване на въззивната жалба и по силата на деволутивния
ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в
пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да
се произнесе по направеното искане за привременни мерки. Поради това и на
основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва
да насрочи разглеждането на искането за привременни мерки в открито съдебно
заседание и едва след това да прекрати и върне делото за провеждане на
процедура по член 247 от ГПК от първоинстанционния съд. По делото обаче е
налице молба от адвокат М. Петров – пълномощник на въззивника -, в която моли
производството по делото да не бъде насрочвано от 10.08.2019 до 18.09.2019 г.,
тъй като от 12.08.2019 г. до 17.09.2019 г. ще ползва отпуск, а на 18.09.2019 г.
е ангажирана по друго дело в Окръжен съд – Варна. С оглед последното въззивният
съд намира, че първо следва да бъде проведена процедурата по член 247 от ГПК с
оглед спазване на принципа за разглеждане на делата в разумен срок, закрепен в
член 13 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
въззивно дело № 1516 по описа за 2019 г. на гражданско отделение на Окръжен съд
– Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за провеждане на процедура по член 247 от
ГПК, след което делото да бъде върнато в Окръжен съд – Варна за произнасяне по
искането с правно основание член 323 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.