Решение по дело №362/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 234
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Светослав Иванов
Дело: 20214100500362
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански

Светослав Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500362 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 313/10.03.2021 г. по гр. д. № 2198/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е осъдено „У..“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. .., да заплати на ЕТ „..“, ЕИК .., гр. .., сумата
от 4 000 лв., заплатена авансова цена по договор за доставка на басейн от 09.05.2017 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба (17.09.2020 г.) до окончателното
изплащане. Със същото решение районния съд се е произнесъл и по разноските, възлагайки
ги на ответното дружество.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „У..“ ЕООД, гр. .., в която се
навеждат доводи за неговата неправилност. Това било така, защото договорът за доставка,
по който била платена сумата от 4 000 лв., не бил развален. Прочее искът на ЕТ „..“ по чл.
55 ЗЗД бил изцяло неоснователен. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да
постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ВТРС, и да постанови ново
решение, с което да отхвърли така предявения иск.
В отговор на въззивната жалба ЕТ „..“, гр. .. се сочат доводи за нейната
неоснователност. Моли ВТОС да остави същата без уважение. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
1
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и по редовността:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в
обжалваната му част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените
реквизити по чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол по смисъла на чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима.
Отговорът на въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото
съдържание по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл.
261 ГПК.

По фактите и по правото:
По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.
271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК).
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, като е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Правните изводи на районния съд, формирани въз основа на така
установената от него фактическа обстановка, са също правилни, логични и обосновани.
Настоящият състав на ВТОС възприема изцяло фактическите и правните изводи на
ВТРС. Затова, защото те са изцяло в съответствие с доказателствения материал по делото и
с действащото у нас гражданско право. Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивния съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да намира за необходимо да ги
възпроизвежда отново. (Нещо, което би подронило на авторитета на районния съд във
връзка с правилното и законосъобразно разглеждане и решаване на гражданските дела.)

По оплакванията и по исканията на страните:
Обстоятелството, че св. Ф.. свидетелства, че басейнът е трябвало да бъде доставен и
2
монтира в с. .., общ. .., докато в договорът по делото било уговорено, че това трябвало да
стане в с. .., обл. .., не е основание, за да се приеме, че обжалваното решение е неправилно.
Това е така, защото свидетелските показания не биха могли да дрогират действителната
обща воля на страните, обективизирана в т. 1.4 от договора за доставка на стоки от
09.05.20217 г. (л. 6 и сл. от п. д.). В тази си част свидетелските показания са недопустими –
чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК. Следователно правилно ВТРС не им е дал вяра в тази им част.
Неоснователни са оплакванията на „У..“ ЕООД, че процесният договор не бил
развален. Действително основанието за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД не е
било налице: кредиторът ЕТ „..“ не е доказал, че забавеното изпълнение е било безполезно
за него. Само че, макар и кредиторът ЕТ „..“ да не е дал срок за изпълнение на длъжника
„У..“ ЕООД, след който той (кредиторът) да е могъл да счита, че договорът е бил развален
(вж. поканата на л. 15 от п. д.), такъв подходящ срок се е следвал мълчаливо от
добросъвестността. Добросъвестността е посочила в какъв срок длъжникът е трябвало да
предложи изпълнение на задължението си (арг. от чл. 63 ЗЗД). Такова изпълнение не само че
не е предложено от длъжника, но не е и последвало след получаването на поканата от него
(л. 16 от п. д.). Доказателствената тежест за тези обстоятелства се носи от ответното
дружество „У..“ ЕООД, а не от ищеца ЕТ „..“. Ответното дружество обаче не представило
никакви доказателства в тази връзка. При това съдът е длъжен да приеме за ненастъпило
всичко, което не е било надлежно доказано (арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК).

По разноските:
С оглед на този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 550 лв.

Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313/10.03.2021 г. по гр. д. № 2198/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „У..“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. .., да заплати на ЕТ „..“, ЕИК .., гр. .., сумата от
550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2
3
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4