№ 508
гр. Шумен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630100674 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от “Теленор България“
ЕАД против С. К. М. от гр. Шумен, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК са предявени, в условията на първоначално, обективно,
кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване,
като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца –
Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо,
парично вземане, произтичащо от Договори, сключени при Общи условия,
между „Теленор България“ ЕАД и ответника - потребител, за което има
образувано заповедно производство – ЧГД № 1956/2020 г., по описа на ШРС,
като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед №
958/14.09.2020 г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер на
118.60 лева, с ДДС, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл.
298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД - сбор от неплатени
месечни абонаментни такси и потребени мобилни услуги, през периода от
05.10.2018 г. до 04.12.2018 г., по Договори за мобилни услуги, ведно с искане
за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл. 410 ГПК – 10.09.2020 г., до окончателно плащане.
1
Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответникът бил абонат на
ищеца, с клиентски номер № *********, като между страните били сключени:
Договор за мобилни услуги от 07.09.2018 г., за мобилен номер 0890/138865
(първоначален 0893/774268), по програма „Тотал 24,99лв.“, за срок от 24
месеца - до 07.09.2020 г. и Договор за мобилни услуги от 23.10.2018 г., за
мобилен номер **********, по програма „Тотал 24,99лв.“, за срок от 24
месеца - до 23.10.2020 г.
По партидата на ответника за потребени услуги ищецът издал: по
месечен абонаментен план „Тотал 24.99“ - Фактура № **********/05.11.2018
г., с начислени общо 89.13 лв. /с ДДС/, за периода 05.10.2018 г. – 04.12.2018
г., платими в срок до 20.11.2018 г. и по месечен абонаментен план „Тотал
24.99“ - Фактура № **********/05.12.2018 г., с начислени общо 29.47 лв. /с
ДДС/, за отчетен период 05.11.2018 г. – 04.12.2018 г., платими в срок до
20.12.2018 г.. Твърди се, че потребителят не е платил фактурираните услуги,
поради което мобилният оператор прекратил едностранно договорите, като
издал крайна Фактура № **********/05.02.2019 г. за сумата 118.60 лв.
Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД
№ 1956/2020 г., по описа на РС Шумен и срещу ответницата била издадена
Заповед № 958/14.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
Договор от 07.09.2018 г. и Договор от 23.10.2018 г. за потребление на
мобилни услуги в размер на 118.60 лева, ведно със законна лихва върху
сумата от 118.60 лв., от датата на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно
плащане на вземането.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 118.60 лева - неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор,
сключен на 07.09.2018 г. и по договор за мобилни услуги, сключен на
23.10.2018 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата
от 118.60 лв., от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателно плащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен лично, не подава писмен
отговор.
2
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата
молба. Ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетите по делото Договор за мобилни услуги 07.09.2018 г. /л. 11
по ЧГД № 1956/2020 г./, с приложена Ценова листа /л. 15 по ЧГД №
1956/2020 г./ и Договор за мобилни услуги 23.10.2018 г. /л. 18 по ЧГД №
1956/2020 г./, с приложена Ценова листа /л. 22 по ЧГД № 1956/2020 г./ се
установява, че на ответницата са предоставени мобилни, телефонни услуги,
чрез номер 359893774268 и 359897530763, при ОУ на „Теленор България“
ЕАД /л. 33 по ЧГД № 1956/2020 г./. От доставчика са издадени фактури: за
отчетен период от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г. - № **********/05.11.2018 г.
/л. 25 по ЧГД № 1956/2020 г./, за начислени 103.63 лева, с ДДС; за отчетен
период от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г. - № **********/05.12.2018 г. /л. 28 по
ЧГД № 1956/2020 г./, за начислени 133.10 лева, с ДДС; за отчетен период от
05.01.2019 г. до 04.02.2019 г. - № **********/05.02.2019 г. /л. 31 по ЧГД №
1956/2020 г./, за начислени 512.67 лева, с ДДС. От приобщеното ЧГД №
1956/2020 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. №
12568/10.09.2021 г., по описа на ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника -
ответник е издадена Заповед № 958/14.09.2020 г., по описа на ШРС, за
изпълнение на парично задължение от 118.60 лева, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателно
плащане, както и сумата 145.00 лева разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
3
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С
предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на
паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл
специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за
изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за
изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК -
чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по ЧГД № 1956/2020 г., по описа на РС Шумен, документи, от
които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.
№ 12567/10.09.2021 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед №
958/14.09.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в
размер на 118.60 лева - неплатени, месечни, абонаментни такси по Договори
за мобилни услуги.
Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК,
тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд
не е успял да му връчи книжата - заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е дадена възможност и
едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, съобщението за
4
което е връчено на 10.02.2021 г.. С молба рег. № 389/10.03.2021 г.,
заповедният съд е уведомен за подадената искова молба. Въз основа на така
установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Основателността на претенцията, по иска за реално изпълнение, с
правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр.
чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 58.64 лв. – неплатено възнаграждение по
Договор за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез мобилен
телефонен номер, по общо правило е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се
намирали във валидни облигационни правоотношения; че действително е
извършил за сметка на доверителя възложени действия, както и изискуемост
на претендираното вземане, по основание и размер. В тежест на ответника е
да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно. От събраните
по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че на ищеца са
предоставени мобилни, телефонни услуги, за което между страните са
сключени, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД, два Договора за мобилни
услуги от 07.09.2018 г. и от 23.10.2018 г., с приложени Ценови листа, по
силата на които ищецът - доставчик е поел задължение да предоставя на
ответника - абонат далекосъобщителни услуги, чрез мобилни телефонни
номера 359893774268 и 359897530763, за определен срок. Съгласно
разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при
предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика
съдържат клаузите на договора. При така създадената между страните
облигационна обвързаност по ненаименовани Договори за услуги ищецът е
предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни
съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Следователно на
ответника, в качеството на физическо лице – потребител, от предприятие
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени
далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна
5
Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от
индивидуалния договор между предприятието и абоната. Предпоставка за
валидност на Договор при предварително установени от едната страна Общи
условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените
от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От
приетите по делото Декларация – съгласие /л. 17/ и Декларация – съгласие /л.
24/, се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е запознат с Общите
условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен, абонатът е
удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Срещу предоставените
услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на абоната е
да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал Ценови листа.
Съгласно чл. 23 от ОУ на дружеството – ищец, страните са договорили, че
дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се плаща от
потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за
ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно
фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата
срок. Следователно претендираните в настоящото производство суми, за
потребени мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна
мрежа, е следвало да бъдат платени от ответника в уговорения, съгласно
Общите условия, срок. По този ред за предоставените мобилни услуги от
доставчика са издавани, неоспорени в настоящото производство, фактури,
съгласно които потребителят дължи сумата 118.60 лева - възнаграждение по
два Договора за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез два мобилни
телефонни номера. По делото ответникът не представя доказателство за
плащане към ищеца на фактурираните суми, поради което искът се явява
основателен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК до окончателно плащане на вземането.
При този изход на спора, предвид основателността на исковите
претенции, ищецът има право на разноски, за което е представил Списък за
сторените такива по чл. 80 ГПК /л. 32/ в общ размер 410 лева, от които 205 лв.
6
в заповедното производство и 205 лв. в исковото производство, като
съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В тази връзка в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата 410 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение
на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, че ответницата С. К. М., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, сумата
118.60 (сто и осемнадесет лева и шестдесет стотинки) лева - сбор от потребни
чрез мобилни телефонни номера 359893774268 и 359897530763 и неплатени,
месечни, абонаментни такси по два Договора за мобилни услуги от 07.09.2018
г. и от 23.10.2018 г., сключени при Общи условия на оператора, за което от
последния са издадени фактури: за отчетен период от 05.10.2018 г. до
04.11.2018 г. - № **********/05.11.2018 г.; за отчетен период от 05.11.2018 г.
до 04.12.2018 г. - № **********/05.12.2018 г.; за отчетен период от 05.01.2019
г. до 04.02.2019 г. - № **********/05.02.2019 г., платима по банкова сметка:
IBAN: BG 52 CITI 92501000104111, BIC: CITI BG SF, ТБ „Сити Банк Европа
– клон България“ АД, с титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по
образувано ЧГД № 1956/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е
издадена Заповед № 958/14.09.2020 г., за изпълнение на парично задължение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2021 г. /датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание
чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79,
вр. чл. 71 ЗЗД.
Осъжда С. К. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управлание: град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата 410.00 (четиристотин и десет) лева, разноски в заповедното и исковото
7
производства, платима по банкова сметка: IBAN: BG 52 CITI
92501000104111, BIC: CITI BG SF, ТБ „Сити Банк Европа – клон България“
АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1956/2020
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от
настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8