№ 30374
гр. София, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110145458 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. З. срещу ******* и
*******.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всяко едно
от ответните дружества (от ******* са постъпили два идентични отговора на исковата
молба).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от *******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от А. В.
З..
Приложените към първоначалната искова молба писмени документи следва да
бъдат приети като доказателства по делото. За изясняването на делото от фактическа
страна на съда ще бъдат нужни специализирани знания из областта на счетоводството,
поради което следва да бъде уважено доказателственото искане на ******* за
допускането на сътоветна експертиза, като съдът трябва да формулира служебно и
допълнителна задача към вещото лице. Следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото документите, приложени към отговора на исковата молба.
Документите, приложени към насрещната исковата молба, са относими към предмета
на делото и необходими за изясняването му от фактическа страна, поради което следва
да бъдат приети като доказателства. Относно доказателственото искане, формулирано
с отговора на насрещната искова молба, съдът намира същото за относимо към
предмета на доказване и необходимо за изясняването на делото от фактическа страна,
поради което то трябва да бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********45458 по описа на СРС, III гражданско
отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.
09. 2024 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищцата и нейния процесуален представител в срок до първото
открито съдебно заседание да посочат банкова сметка или друг начин на плащане за
всеки един от тях.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
първоначалната искова молба, както и документите, приложени към насрещната искова
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ******* в едноседмичен срок от
връчването на преписа от настоящото определение да представи заверен препис от
извлечение/справка за заплатените суми от А. В. З. по договор за предоставяне на
поръчителство № ***.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по формулираните
с насрещната искова молба задачи, както и по следната служебно формулирана от
съда задача:
„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договора за
паричен заем? Отговорете в два варианта: първи, ако възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция се отчита като разход по договора за паричен заем, и
втори, ако това възнаграждение не се отчита като разход по договора за паричен
заем“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева, вносим по платежна сметка на СРС от ******* в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
2
Ищцата по първоначалната искова молба А. В. З. твърди, че на 30. 03. 2023 г. е
сключила с ******* договор за паричен заем № ***, по силата на който й била
предоставена парична сума в размер на 1 000 лева, а ищцата поела задължението да я
възстанови и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран годишен размер 35 % на
22 вноски. Освен това съгласно чл. 4 от договора за паричен заем ищцата поела
задължението да предостави на ******* персонално обезпечение. Във връзка с това
задължение ищцата е сключила с ******* договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на който трябвало да заплати на ******* възнаграждение в размер на 413
лева и 38 стотинки, разсрочено на 11 погасителни вноски. При това положение в
договора за паричен заем бил посочен годишен процент на разходите в размер на 41,
15 %. Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен поради липса на
посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК), защото липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Не
било ясно какви разходи са били включени в изчисляването на годишния процент на
разходите – дали това е била само възнаградителната лихва или е имало и други
разходи, дали е било изчислено и възнаграждение за предоставяне на поръчителство
или не. Обосновава, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство съставлява разход по кредита и че ако е бил пропуснат при отчитането
на годишния процент на разходите, то е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че двете ответни дружества са свързани лица, което се установявало от
справка в търговския регистър. Намира, че посочването на годишен процент на
разходите в договор за потребителски кредит, който не съответства на реалния,
съставлява заблуждаваща търговска практика, във връзка с което се позовава на
практика на СЕС. Ако съдът счете договорът за паричен заем за действителен, то
излага евентуални доводи за частичната нищожност на уговорката за предоставяне на
персонално обезпечение по чл. 4 от договора. Твърди противоречие с добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите и неравноправност на тази уговорка. Ищцата
освен това твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен
поради противоречие с добрите нрави (нееквивалентност на престациите; нарушение
на принципите на добросъвестността и справедливостта) и поради заобикаляне на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а освен това и поради неравноправността на договора за предоставяне
на поръчителство, намирайки същия за неразбираем. Иска от съда да прогласи
нищожността на договор за паричен заем № *** от 30. 03. 2023 г., евентуално на
уговорката по чл. 4 от него, както и да прогласи нищожността договор за предоставяне
на поръчителство № ***. Претендира разноски.
3
******* прави възражение относно цената иска за проглА.ването на
нищожността на договора за паричен заем, като заявява, че тя се равнява на
договорената лихва – 82 лева и 62 стотинки. По същество оспорва предявените искове
като неоснователни. Излага доводи, че договорът за паричен заем е бил сключен при
спазване на формалните изисквания за действителност на закона. В договора за
паричен заем според ******* са посочени общия размер на кредита, условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите, както
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на
договора, взетите предвид допускания, условията за издължаване на кредита и
информация за погасителните вноски, информация за правата на потребителя, както и
размер на лихвения процент на ден, като всяка една от страните е подписала всяка
една страница от договора за паричен заем. Твърди, че договорът за паричен заем
съдържа действителния годишен процент на разходите 41, 15 %, изчислен по
предвидения в закона начин, като той не превишава петкратния размер на законната
лихва по просрочени парични задължения. Намира, че чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да
се посочи в договора и математическия алгоритъм/методика, по който се изчислява
годишния процент на разходите. Обосновава, че разликата в стойностите на годишния
процент на разходите и годишния лихвен процен се дължи на различните начини за
изчисляването им, а не на скрити разходи. Оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляването на годишния процент на разходите трябва да бъде отчетено като разход
по кредита и възнаграждението на дружеството-гарант. Във връзка с това изтъква, че
договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение с
различен предмет и различни страни. Възнаграждението на дружеството-гарант се
дължало на дружеството-гарант, а не на кредитодателя *******. Заявява, че
сключването с дружеството-гарант не било задължително условие за получаването на
кредита. Поддържа, че ищцата и предходен път е ползувал финансовите услуги на
*******, поради което би следвало да е запознат с икономическите им последици.
Отрича да е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика. Излага
доводи, че изискването да бъде предоставено обезпечение на кредит е напълно
допустимо и законно, като липсата на предоставена банкова гаранция или
поръчителство водели до висока степен на риск от непогА.ване на задълженията по
договора за заем. Твърди, че е предоставило на ищеца преддоговорната информация
във формата на стандартен европейски формуляр. Обосновава, че е действувал
добросъвестно при сключването на договора за паричен заем и че клаузата по чл. 4 е
била индивидуално уговорена, във връзка с което се позовава на практика на ВКС.
Отрича договорът за паричен заем да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че
„добрите нрави“ в сферата на кредитирането всъщност били обективирани в
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявява два насрещни иска. Иска
от съда да отхвърли предявения от ищцата установителен иск и да осъди ищцата да
4
заплати на ******* сумите 741 лева и 69 стотинки главница, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане, и 45 лева и 67 стотинки
възнаградителна лихва. Евентуално, ако съдът намери установителния иск на ищцата
за основателен, то иска съдът да я осъди на основание чл. 23 ЗПК да заплати на
******* сумата 704 лева и 74 стотинки, представляваща дължимата главница след
прихващане на заплатена лихва, ведно със законната лихва от предявяването на иска
до окончателното изплашане. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът ******* оспорва предявения срещу него установителен иск. Излага
доводи във връзка с предмета на дейността си и предмета на договора за предоставяне
на поръчителство. Намира, че изискванията на ЗПК, в това число и чл. 19, ал. 4 от
него, са относими единствено и само към договори за потребителски кредити, не и
към договорите за предоставяне на поръчителство. Последните договори изобщо не
попадали в приложното поле на ЗПК. Отрича със сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да се цели допълнително оскъпяване на договора за
паричен заем. Оспорва също така договорът за предоставяне на поръчителство да
противоречи на добрите нрави. Във връзка с това развива съображения, че ищцата не е
посочила конкретен морален принцип, който да е нарушен, че престациите са
еквивалентни и че е действувало добросъвестно при сключването на договора. Намира
договорът освен това и за равноправен, изтъквайки, че той е бил съставен на ясен и
разбираем език. Иска от съда да отхвърли съответния установителен иск. Претендира
разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
А. В. З. предявява три обективно и субективно съединени установителни иска с
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД. ******* предявява два евентуално
съединени насрещни осъдителни иска, първият от които главен и с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а вторият евентуален с правно основание чл. 23 ЗПК
във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
УКАЗВА на А. В. З., че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване, че договор за паричен заем № *** от 30. 03. 2023 г. е нищожен на
което и да е от твърдените от нея основания, а във връзка с евентуалните искове – че е
заплатила паричните си задължения по същия договор, във връзка с което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на *******, че е в негова тежест да установи при условията на пълно
и главно доказване валидното сключване на договор за паричен заем № *** от 30. 03.
2023 г., че клаузите му са били индивидуално уговорени, както и че е изпълнил
задължението си да предаде на А. В. З. сумата 1 000 лева.
5
УКАЗВА на *******, че е в негова тежест да установи при условията на пълно
и главно доказване, че клаузите на договора за предоставяне на поръчителство № ***
са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ******* и *******, че не сочат доказателства уговорките на двата
договора да са били инивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
6
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при СРС и/или към медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се призове след внА.нето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7