Определение по дело №48591/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20298
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20231110148591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20298
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110148591 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С.“ АД
срещу С. Г. А., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане, представляващо неизплатена сума за потребена вода. Исковата
молба е подадена във връзка с издадена по ч.гр.д. № 19162/2023 г. заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът констатира следното:
По заявление, подадено от ищеца, е образувано ч.гр.дело №
19162/2023г. по описа на СРС, 67 състав. Със същото ищецът, в качеството на
заявител в това производство, е поискал издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за вземане, което е индивидуализирал в т. 9 и т. 12, а именно:
главница в размер 6640,25 лева за задължения за предоставени в. услуги,
отразени във фактури, дължими за периода 08.09.2020 – 08.10.2020, период на
консумация 08.09.2020 – 08.10.2020, като е посочено, че паричното вземане е
за потребена вода от длъжника в имота му на горепосочения адрес. В т. 12
„Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено следното:
дължими, но неизплатени и до датата на подаване на заявлението суми за
предоставени на посочени длъжник в. услуги в имота по т. 5 въз основа на
договорни отношения, които до 01.09.2006 г. са реализирани чрез неформален
договор за доставка и пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. се
регламентирани с Общи условия на „С.“ АД, които са одобрени от к. с
1
решение № . и решение № ., като действащите Общи условия са в сила от
28.08.2016 г.
По така подаденото заявление на 25.04.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземане за сумата 6640,25 лева,
представляваща главница за потребена вода за период от 08.09.2020 г. до
08.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 10.04.2023 г. до изплащане
на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на заявителя по електронен
път на 26.04.2023 г., като от негова страна не са постъпили изявления във
връзка със съдържанието на същата.
В исковата молба, по която е образувано настоящото дело е предявен
установителен иск за сумата 6640,25 лева, като в обстоятелствената част е
посочено, че вземането се претендира във връзка с констатации от извършена
на 06.08.2020 г. в имота проверка и поради това, че по отношение на същия не
е открита партида, респективно абонатен номер и не е преминал през
законоустановена процедура по присъединяване, е начислена сума, за което е
издадена фактура № ..
На ищеца двукратно са давани указания от съда за уточняване на
основанието и периода на предявения иск за установяване съществуването на
вземане, доколкото е констатирана нередовност, изразяваща се в
несъответствие между основанието на предявения иск и вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, във връзка с която е предявен същият.
Във връзка с това първоначално е постъпила молба-уточнение вх. №
./01.03.2024 г., в която е посочено, че ищецът претендира процесните
задължения, тъй като ответникът е титуляр на партида с кл. № . и сумата е
отразена в посочената фактура, издадена въз основа на контролен лист № . от
06.08.2020 г. и протокол № . от 19.08.2020 г. на основание чл. 50 от Общите
условия за предоставяне на в. услуги от в. оператор „С.“ АД. Посочено е и че
се касае за допусната техническа грешка в обстоятелствената част и в
петитума на исковата молба при изписването на годината, поради което
периодът на иска следва да се чете: 06.08.2019 – 31.12.2019 и 01.01.2020 –
06.08.2020 г., като допълнително е уточнено и че периодът на фактуриране е
08.09.2020 – 08.10.2020, доколкото периодът на консумация е обобщено
06.08.2019 – 06.08.2020 г.
В молба-уточнение вх. № 136173/24.04.2024 г., подадена в изпълнение
2
на вторите указания на съда, е посочено, че претендираната сума
представлява санкция за незаконно присъединяване към в. системите, която
на основание чл. 50 от Общите условия на „С.“ АД е за едногодишен период,
считано до датата на проверката.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да се приеме, че така
предявеният установителен иск, съобразно направените уточнения на
исковата молба, се явява недопустим. По силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
когато е подадено възражение в съответния срок, заявителят може да предяви
установителен иск за вземането си. Този установителен иск следва да бъде
предявен за същото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение,
доколкото се цели именно неговото установяване. Искът се индивидуализира
по своите страни, основание и петитум, като и трите индивидуализиращи
белези следва да бъдат идентични. В случая в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение вземането е индивидуализирано като представляващо
задължения за предоставени в. услуги във връзка с потребена вода от
длъжника в имота му на горепосочения адрес, отразени във фактури,
дължими за периода 08.09.2020 – 08.10.2020, период на консумация
08.09.2020 – 08.10.2020, съответно за това вземане е издадена заповед за
изпълнение, а в исковото производство е предявен установителен иск за
вземане, индивидуализирано с основание начислена санкция за незаконно
присъединяване към в. системите, която на основание чл. 50 от Общите
условия на „С.“ АД е за едногодишен период, считано до датата на
проверката, като е посочено, че периодът на консумация е обобщено
06.08.2019 – 06.08.2020 г., а периодът на фактуриране е 08.09.2020 –
08.10.2020.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице идентичност между
двете вземания, съответно на основание чл. 130 ГПК исковата молба, по която
е образувано настоящото исково производство следва да бъде върната, като
съответно следва да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение. На
осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 960 във връзка с
направеното искане и представените доказателства за плащане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВРЪЩА искова молба вх.№ 243979/31.08.2023г. по описа на СРС,
подадена от „С.“ АД, по която е образувано гр.д. № 48591/2023 г. по описа на
СРС, 67 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 25.04.2023г., издадена по
ч.гр.д. № 19162/2023г. по описа на СРС, 67 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4