Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите Пловдив против Решение № 1836 от 13.11.2023г. на Районен съд Пловдив постановено по АНД № 3898/2023г., с което е отменено Наказателно постановление №96 от 22.05.2023г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на Ц.И.С. ***, ЕГН **********, за административно нарушение по чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 84, ал.1, във вр. с чл. 65 т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и чл. 66, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, на основание чл. 96, ал.1 от ЗЛОД и чл. 53, ал.1 от ЗАНН, е наложено административно наказание по чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЛОД – глоба в размер на 150лв., както и на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 години.

Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения.

Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Представят се подробни писмени съображения от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в писмено становище, намира касационните оплаквания за неоснователни. Иска се съдът да отхвърли касационната жалба и разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й и разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на ПРС за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 18.01.2023г. Н.П.П. и н.л.д., в качеството им на служители на ТП ДГС Хисар, извършвали охрана като мобилна група за незаконен лов и злоупотреба с незаконен добив на дървесина. В 20,40 часа в землището на гр.Хисаря спрели за проверка МПС в което са били Ц.И.С., със сглобена ловна карабина, с пълнител и патрон в цевта, и водач на МПС Н. Д.

В хода на проверката било установено, че ловното оръжие на Н.Д.е в калъф, с поставено заключващо устройство на спусъка. Същият представил разрешително за лов на вреден дивеч. При проверката било представено от Ц.И.С. разрешително за обстрел на водоплаващ дивеч, за район различен от този, в който е извършена проверката. Не е установено наличие на отстрелян дивеч.

Проверяващите са приели, че са извършени нарушения на ЗЛОД и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и сигнализирали компетентните органи. На място били съставени два констативни протокола №№ 013037 и 013039. Проверяващите ескортирали МПС с Ц.И.С. и Н.Д.до място където ги чакал полицейски автопатрул, където отношение за ловното оръжие на С. било взето от полицейски служител – М.Ж.Д.. При направения оглед на оръжието било констатирано, че ловната карабина не е поставена в калъф, че няма поставен патрон в цевта и е със свален пълнител, без поставено заключващо устройство на спусъка.

Спрямо Ц.И.С. за нарушение по чл.96, ал.4 от от ЗОБВВПИ бил съставен АУАН, въз основа на който издадено НП с което на основание чл.190, ал.1 от ЗОБВВПИ на Ц.И.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

На 09.02.2023г. против Ц.И.С. е съставен АУАН за извършено на 18.01.2023г. от него нарушение по чл.84, ал.2, във вр. с чл.84, ал.1, във вр. с чл.65, т.10 от ЗЛОД и чл.66, ал.4 от ППЗЛОД.

Депозирани са възражения, които не са приети от АНО като основателни. На основание констатациите, съдържащи се в съставения на 18.01.2023г. констативен протокол № 013037 и съставения на 09.02.2023г. против Ц.И.С. АУАН № 010801 е издадено на 22.05.2023г. НП № 96, с което е констатирано, че лицето Ц.И.С. е извършило следното нарушение: Ловува по смисъла на чл.43, ал.3, 1 от ЗЛОД, като се движи с лек автомобил марка „Нисан" с рег.№ */****извън населено място - гр.Хисаря, в местност „Кавак дере" с извадено от калъф, сглобена ловна карабина с поставен пълнител и патрон в цевта в забранено за лов време - тъмната част на денонощието, повече от един час след залез слънце, а именно в 20:43ч. и със забранено средство - МПС, марка „Нисан" с рег.№ */****, извън мястото посочено в разрешителното за лов, серия ЮЦ № 060911/13.01.2023г. - ловище „Гайтан дере". Нарушението е извършено на 18.01.2023г., в 20:43 часа, в землището на гр.Хисаря, местност „Кавак дере", общ.Хисар, координати: 244523, 423134, територия на ТП ДГС Хисар и открито на същата дата при извършена проверка. С гореописаното деяние виновният е нарушил чл.84, ал.2, във връзка с чл.84, ал.1, във връзка с чл.65, т.10 от ЗЛОД и чл.66, ал.4 от ППЗЛОД и на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание по чл.84, ал.2, във вр. с чл.84, ал.1 от ЗЛОД „глоба" в размер на 150 лв., както и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 години.

Последвало издаването на оспореното пред ПРС НП.

При така установената фактическа обстановка, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема, че в АУАН и в НП липсва надлежно описание на нарушението, съгласно изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

По същество съдът е преценил, че нарушението не е доказано, както и че АНО е описал три отделни административни нарушения, но в противоречие с правилото на чл. 18 от ЗАНН е наложил едно наказание.

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, обосновава следните изводи:

Решението на районния съд е неправилно, поради което и на основание чл. 222, ал.1 от АПК следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване на наказателното постановление. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми на специалния закон и на ЗАНН.

Обратно на приетото от ПРС, касационната инстанция намира предявеното обвинение за ясно и пълно, с което е осигурено правото на защита на нарушителя. Относимите съставомерни обстоятелства са описани в АУАН и в НП подробно, точно и ясно. Налице е връзка между изложената фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми на ЗЛОД, както и корелативност между същата и определената правна квалификация на нарушението.

Подробно е описано в какво се изразява ловуването в конкретния случай, като даденото описание съответства на хипотезата на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, а именно, че ловуване е престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че административнонаказаното лице се е движило с МПС, извън населеното място – гр. Хисаря, в местност „Кавак дере, с извадена от калъфа сглобена ловна карабина, с поставен пълнител и с патрон в цевта, в забранено за лов време - в тъмната част на деня - 20:43 часа и със забранено средство - МПС, марка „Нисан“, извън мястото посочено в разрешителното за лов, което е ловище „Гайтан дере“.

Тук е мястото да се посочи, че в случая е ирелевантно обстоятелството къде е отбелязано мястото в ловно-стопанския план на ДГС Хисар, тъй като мястото на нарушението не отговаря на ловище „Гайтан дере“ изрично отбелязано в разрешителното за лов.

Налага се изводът, че са изпълнени изискванията на чл. чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Неправилна е и преценката на районния съд по съществото на спора за това, че административното нарушение не е доказано. От доказателствата събрани в административнонаказателното производство и съдебното такова, се установяват осъществени всички елементи от обективна и от субективна страна от състава на нарушението по чл. 84, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЛОД.

Ц.С. е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 84, ал.2 от ЗЛОД – санкционна норма, приложима за квалифициран състав на нарушение по чл. 84, ал.1 от закона. Административнонаказващият орган /АНО/ правилно е приел, че ловуването, под формата на изпълнителното деяние по чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, е извършено от нарушителя със забранени средства - с извадена от калъфа сглобена ловна карабина с поставен пълнител и с патрон в цевта, в забранено за лов време - в тъмната част на деня - 20:43 часа и със забранено средство - МПС, марка „Нисан“, извън мястото посочено в разрешителното за лов. Правилно са посочени признаците на основния и на квалифицирания състав на нарушението.

Касационният съд намира, че в случая административното нарушение е извършено от ответника С. и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 84, ал.2 от ЗЛОД.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и ал. 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от същия закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Анализът на нормата сочи, че предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е извършено нарушение, в случая на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД. Други изисквания законът няма, ето защо Ц.С. законосъобразно е лишен от право на ловуване за срок от три години.

Незаконосъобразни и неправилни са изводите на ПРС за допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Както се посочи, АНО е формулирал обвинение и е наложил наказания на нарушителя за деяние, осъществяващо признаците от квалифицирания състав на нарушението, т.е. обратно на приетото в оспореното решение, АНО е съобразил, че ал.2 е квалифициращ състав по отношение деянието по ал.1, който е основен такъв. При това положение, неправилно е възприето от районния съд, че е налице противоречие с правилото по чл. 18 от ЗАНН. Недопустимо е налагане на отделни наказания по основния и квалифицирания състав, тъй като квалифициращият състав съдържа в себе си признаците на основния.

Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а НП респективно следва да се потвърди на основание чл. 222, ал.1 от АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 222, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд-Пловдив, XXII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1836 от 13.11.2023г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 3898/2023г. по описа на същия съд и вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №96 от 22.05.2023г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на Ц.И.С. ***, ЕГН **********, за административно нарушение по чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 84, ал.1, във вр. с чл. 65 т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 66, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, на основание чл. 96, ал.1 от ЗЛОД и чл. 53, ал.1 от ЗАНН, е наложено административно наказание по чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЛОД – глоба в размер на 150 лв., както и на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 години.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: