РЕШЕНИЕ
№ 3681
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110109704 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****,
гр. С. срещу Д. В. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания:
1./ за сумата от 13 908, 07 лв., представляваща непогасена изискуема главница с
настъпил на 30.09.2021г. падеж по договор за кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./ за сумата от 2 577, 32 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от
28.01.2018г. до 27.06.2021г. /вкл./;
3./ за сумата от 823, 13 лв., представляваща неустойка за забава за времето от
28.02.2018г. до 12.03.2020г. /вкл./ от 15.07.2020г. до 27.06.2021г. /вкл./;
4./ за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит, за
които суми е издадена заповед № 3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по
описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба, ищецът „Б. ДСК“ АД твърди, че на 19.07.2017г. между „С.Ж.Е.“
АД, А.Д., в качеството му на кредитополучател и Д. В., като съдлъжник, е сключен договор
за кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г., по силата на който банката е поела задължение да
предостави по банкова сметка сумата от 15 000 лв., а кредитополучателят да върне заетата
сума, ведно с възнаградителна лихва от 6, 59 % в срок до 30.09.2021г. на равни месечни
анюитетни вноски, съобразно изготвения погасителен план.
Банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата от 15 000 лв., с което се
поддържа, че ищцовото дружество е изправна по правоотношението страна.
1
Кредитополучателят от своя страна е обслужвал редовно кредита до 30.01.2018г.,
след което е преустановил заплащането на анюитетните вноски, което е дало основание на
банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми с нарочно изявление до съдлъжника,
получено на 05.02.2020г., предоставяйки срок за доброволно изпълнение.
Считано от деня на изтичане на предоставения срок, нито кредитополучателят, нито
съдлъжника, са погасили вземанията по договора за кредит.
С настъпване на окончателния падеж – 30.09.2021г., съдлъжникът дължи наред с
изискуемата на падежа главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава върху
просрочените погасителни вноски, възлизаща на 12, 59 %.
Правният интерес от предявяване на специалните установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, постъпило в
едномесечния срок възражение от солидарно задължения длъжник.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. В. оспорва предявените искове по основание и
размер.
Счита, че извлечението от счетоводните книги на банката не съдържа достатъчно
информация за вземането – кога са спрени плащанията, кои са непогасените вноски и техния
падеж.
Вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми, тъй като не съдържат
предпоставките, при които същият ще се счита еднозначно за такъв, а с поканата е
предоставен срок за доброволно изпълнение.
В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на
вземанията за възнаградителна лихва и неустойка за забава и възражение за погасяване чрез
плащане на част от дълга след постигнато съгласие със служител на „М.“ за времето от
01.10.2019г. до 08.01.2020г. или по 150 лв. месечно.
Въз основа на изложеното, се настоява за отхвърляне на предявените установителни
искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
5967/2022г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, след подадено
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от страна на съдлъжника по договора за кредит.
С исковата молба, подадена от банката, ищецът не е предявил в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК иск за установяване съществуване на вземане в размер на 1 227, 65 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.06.2021г. до 11.05.2022г., което има за последица
обезсилване на заповедта за изпълнение, на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание, процесуалният представител на банката е заявил, че
непредявяването на посочената претенция в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, съставлява
„техническа грешка“, която може да бъде поправена по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Непредявяването на претенция в преклузивния едномесечен срок представлява
пропуск, имащ за последица обезсилване на заповедта за изпълнение, на осн. чл. 415, ал. 5
ГПК, а не „техническа грешка.“ Опитът да се заяви за първи път в съдебно заседание тази
претенция с посочения период представлява недопустимо изменение на основанието и
2
петитума.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че съгласно мотивите на т. 11 б от ТР
№ 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК,
вкл. и за увеличаване размера на иска.
В случая, т.нар. „техническа грешка“ може да се поправил или, чрез предявяване на
осъдителен иск в отделно производство, или, чрез заявяване на вземането в ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК.
По основателността на предявените искове
Оплакванията на процесуалния представител на ответната страна досежно
реквизитите на извлечението от счетоводни книги, не подлежат на разглеждане в
настоящото производство. Основанието на вземанията, предмет на исковете по реда на чл.
422 ГПК, не е извлечението от счетоводни книги, а сключеният между страните договор за
кредит.
Извлечението от счетоводни книги е документ от кръга на тези посочени в чл. 417, т.
2 ГПК и въз основа на които съдът допуска незабавно изпълнение, което в настоящия
случай, не е обжалвано и не е отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК.
Основанието, от което вземанията произтичат, се сочи договор за кредит „Е.“ №
***/19.07.2017г., по силата на който „С.Ж.Е.“ АД, чиито правоприемник е Б. „ДСК“ АД, е
поела задължение да предоставил на кредитополучателя А.Д., чрез заверяване на банковата
му сметка със сумата от 15 000 лв., а потребителят да я върне, наред с уговорената
възнаградителна лихва от 6, 59 % на равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
360, 66 лв., с падеж 30-то число на месеца в срок до 30.09.2021г.
Ответникът Д. Д. има качество на съдлъжник, който е положил подпис в договора и в
погасителния план.
Разплащателна сметка с IBAN ****************** с титуляр А.Д. е заверена със
сумата от 15 000 лв. на 19.09.2017г., факт, който не е изрично оспорен, потвърждаващ се и
от заключението на неоспорената и кредитирана от съда цялост съдебно – счетоводна
експертиза.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че кредиторът „С.Ж.Е.“ АД, се явява
изправна по правоотношението страна, която е изпълнила поетите с него задължение да
предостави сумата, предмет на договора за банков кредит.
Кредитополучателят е погасил само 5 броя вноски, последната от която с падеж на
30.01.2018г. След тази дата, същият е преустановил редовното обслужване на кредита.
Забавата на главния длъжник за период по-дълъг от 90 дни, е дало основание на
банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми след уведомяването му с писмо с
обратна разписка на адреса, уговорен между страните, на осн. чл. 10, ал. 2, а именно: гр. ***,
явяващ се постоянен и гр. ***, явяващ се настоящ /чл. 16 вр. т. 2 от Част 1/.
Вземанията на банката не са обявени за предсрочно изискуеми, тъй като изявлението
на кредитора, не е достигнало до главния длъжник. Същият дори не е търсен на настоящия
си адрес.
С настъпване на окончателния падеж на 30.09.2021г., вземанията, произтичащи от
договорът за кредит, са изискуеми и дължими от главния длъжник.
Спрямо съдлъжника, вземанията на банката са обявени за предсрочно изискуеми след
изтичане на 7 дневния срок, предоставен с покана, надлежно връчена на Д. В. на
05.02.2020г., факт, удостоверен с полагане на подпис и собственоръчно изписване на трите
3
й имена.
Или, считано от 12.02.2020г., вземанията, произтичащи от договора за кредит, следва
да се считат предсрочно изискуеми, от който момент Д. В. дължи на банката усвоената, но
непогасена главница, възнаградителна лихва до посочената дата и неустойка за забава по т.
9.1 върху просрочените вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 /6, 59 %/
или общо 12, 59 %.
Действително ответникът е извършил плащания през 2019г. и 2020г. в общ размер на
600 лв., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, които са отнесени към погасяване на такси, но и на
неустойка за забава, видно от Приложение № 3 към заключението.
С извършените плащания, съдлъжникът признава дължимостта на вземанията,
произтичащи от договора за кредит.
Към 12.02.2020г и към деня на настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на
непогасената главница възлиза на 13 908, 07 лв., съгласно заключението на СсчЕ, поради
което претенцията, следва да бъде уважена в претендирания размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 12.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва за периода от 28.02.2018г. до
деня на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми или до 12.02.2020г., чиито
размер, съобразно изготвеното заключение възлиза на 1 447, 36 лв. до който размер и
период, претенцията, следва да бъде уважена. След настъпване на предсрочната
изискуемост, възнаградителна лихва, не се дължи /ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Съобразявайки постановките на ТР, претенцията за възнаградителна лихва, следва да
бъде отхвърлена за времето от 28.01.2018г. до 27.02.2020г. /вкл./ и за разликата над
присъдената сума до претендираната от 2 577, 32 лв. за периода от 13.02.2020г. до
27.06.2021г. /вкл./
Ответникът дължи на банката и неустойка за забава по т. 9.1 в размер на 668, 95 лв.,
но за периода от 30.03.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 15.07.2020г. до 27.06.2021г. /вкл./,
поради което в тази част, претенцията е основателна.
За времето от 28.02.2018г. до 29.03.2019г. /вкл./, ответникът не дължи неустойка за
забава в размер на 154, 18 лв., представляваща разлика между претендираната сума и реално
дължимата, тъй като вземането е погасено, чрез плащане, видно от Приложение № 3 към
заключението. Следва да се отбележи, че експертът е посочил верен размер на претенция, но
за периода, заявен от ищеца.
Вземането за разходи за изискуем кредит не произтича нито от договора за кредит,
нито от Тарифата за таксите и комисионните на банката, поради което тази претенция, се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
При този изход на спора, в полза на ищеца „Б. ДСК“ ЕАД следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете,
които за настоящото производство възлиза на 1 053, 95 лв., за производството по ч.гр.д. №
5967/2022г. на ВРС сумата от 340, 21 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от исковете в полза на Д. В. следва да се присъдят разноски в
размер на 48, 34 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х. В., ЕГН
**********, гр. ***, в качеството й на съдлъжник ДЪЛЖИ на „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр.
С., правоприемник на „Е.“ АД сумата от 13 908, 07 лв. /тринадесет хиляди деветстотин и
осем лева и седем ст./, представляваща непогасена предсрочно изискуема изискуема
главница по договор за кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г. с настъпил на 30.09.2021г. падеж,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК –
12.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр. С. срещу Д. В. иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х. В., ЕГН
**********, гр. ***, в качеството й на съдлъжник ДЪЛЖИ на „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр.
С., правоприемник на „Е.“ АД сумата от 1 447, 36 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и
седем лева и тридесет и шест ст./, представляваща възнаградителна лихва по договор за
кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г. за периода от 28.02.2018г. до деня на обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми или до 12.02.2020г., за която сума е издадена заповед
№ 3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр. С. срещу Д. В. иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр. С. срещу Д. В. иск по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 1 447, 36
лв. до претендираната от 2 577, 32 лв. за времето от 28.01.2018г. до 27.02.2020г. /вкл./ и от
13.02.2020г. до 27.06.2021г. /вкл./, представляваща възнаградителна лихва по договор за
кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г., за която сума е издадена заповед № 3010/16.05.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Х. В., ЕГН
**********, гр. ***, в качеството й на съдлъжник ДЪЛЖИ на „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр.
С., правоприемник на „Е.“ АД сумата от 668, 95 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и
деветдесет и пет ст./, представляваща неустойка за забава по т. 9.1 по договор за кредит „Е.“
№ ***/19.07.2017г. за периода от 30.03.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 15.07.2020г. до
27.06.2021г. /вкл./ за която сума е издадена заповед № 3010/16.05.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 5967/2022г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****,
гр. С. срещу Д. В. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр. С. срещу Д. В. иск по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 668, 95
лв. до претендираната от 823, 13 лв., представляваща неустойка за забава по т. 9.1 по
договор за кредит „Е.“ № ***/19.07.2017г. за периода от 28.02.2018г. до 29.03.2019г. /вкл./, за
която сума е издадена заповед № 3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение
5
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, гр. С. срещу Д. В. иск по реда
на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит, за която сума е издадена заповед №
3010/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5967/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. Х. В., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК
*****, гр. С. сумата от 1 394, 16 лв. /хиляда триста деветдесет и четири лева и
шестнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които
340, 21 лв. за производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. на ВРС и 1 053, 95 лв. за настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *****, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. В., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 48, 34 лв. /четиридесет и осем лева и тридесет и четири ст./,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6