РЕШЕНИЕ
№476
06.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ………..………………………………………………………..
Прокурор: Делчо Лавчев……… …...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова исково административно дело № 413 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от А.Н.Ж. ***, подадена чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР – Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени, вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №254р-342/09.10.2019г. на началник на РУ – Димитровград към ОДМВР - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2020г., до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита - ангажиране на адвокат, който го защитавал в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Наред с искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, се моли и за присъждане на направените по настоящото производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР- гр. Хасково, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за недопустимост на предявеният иск, с аргумент, че към момента на постановяване на решението на районния съд за отмяна на наказателното постановление, разпоредбата на чл.63 от ЗАНН била в сила и ищецът имал правна възможност да претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не го сторил. В случай на уважаване на иска, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково, счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за допустима, а по същество за доказана по основание и размер.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление №254р-342 от 09.10.2019г. на началника
на РУ - Димитровград при ОДМВР - Хасково, на ищеца А.Н.Ж., за нарушение на чл.16а,
ал2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и на основание чл.34,
ал.1 от ЗЗШОС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр.Димитровград, който със свое Решение №271/18.12.2019г., постановено а.н.д. № 501 по описа на същия съд за 2019г., отменил изцяло оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и съгласно обективираното в него, е влязло в законна сила на 14.02.2020г.
В съдебното производство по а.н.д. № 501/2019г. по описа на РС - Димитровград, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019г. за сумата от 300.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 501/2019г. по описа на РС - Димитровград.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който
се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,
с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 254р-342 от 09.10.2019г.
на началник РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково. Претенцията е заявена срещу
процесуално легитимиран, на основание чл.205 от АПК, ответник по иска - по
силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР, Областна дирекция
на вътрешните работи - Хасково, която е юридическо лице, поради което е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявеният иск. С § 9 от ЗИД
на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се
създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл.63, ал. 3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова
правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да
претендират присъждане на направените разноски в самите производства по
оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият
случай, този нов процесуален ред е неприложим. Цитираната разпоредба, изм. с
ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г. не е била влязла в законна сила към датата на провеждане на последното съдебно заседание по
а.н.д. № 501/2019г. по описа на РС – Димитровград – 15.11.2019г., на което делото
е било обявено за решаване. Следователно ищецът не е имал процесуална възможност
да претендира разноски, тъй като преклузивният срок в който това може да бъде
сторено е до края на последното открито съдебно заседание по делото. Ето
защо следва да се приеме, че е липсвал
процесуален ред районният съд да присъди разноски, а по тази причина такива не
са били заявени от страните пред въззивната инстанция. Съответно - единствената
правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното
производство разноски в конкретния
случай е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и
сл. от АПК. Ето защо искът е
допустим, а възражението на ответника за обратното се явява
неоснователно.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца А.Н.Ж. Наказателно постановление № 254р-342 от 09.10.2019г. на началник РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 300.00 лева, и същата е изплатена изцяло и в брой. Следователно, доколкото от събраните по делото се установяват заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. № 501/2019г. по описа на РС - Димитровград, в размер на 300.00лева, то налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по
тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и
II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху тази претендираната сума, считано от датата 14.02.2020г., до окончателното ѝ
изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4
от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи
върху главницата считано от влизане в
сила на решението на районният съд. Предвид направеното искане от страна на
ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената в исковата молба дата – 14.02.2020г.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер на 300.00
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в
резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Претендират се такива в размер от 310.00 лева от които 10.00 лева – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020г. Заплатеният размер за хонорар на адвокат е минималният такъв предвиден в действащата към настоящия момент редакция Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Съдът не може да присъди по-нисък от предвидения в същата наредба размер, поради което и възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователно.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на А.Н.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 300.00 (триста) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 254р-342 от 09.10.2019г. на началник РУ - Димитровград към ОДМВР - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Хасково
да заплати на А.Н.Ж. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: