Р Е Ш Е Н И Е
260257/9.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2313 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “Бест Файненс” ООД с ЕИК
*********, с адрес гр. ***, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д., чрез
пълномощника адв.М.К.С. от САК, със съдебен адрес:***, офис 4 срещу К.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ответника и “Бест Файненс” ООД на 29.05.2018г. Договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата“ с №
2000204, ответницата е получила парична сума в размер на 350.00лв., срещу поето
задължение да върне същата до 23.06.2018г. в размер на 359.97 лв. При
неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника, а именно да
осигури поръчител, отговарящ на условията на чл.3 от Договора се дължи и
неустойка в размер на 87.50 лв. Въпреки
изправността на кредитодателя, ответницата не е извършила плащане по кредита и
не е осигурила поръчител. Предвид неизпълнение
на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 1440/2019г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Поради ненамирането на длъжника, заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5
от ГПК и след дадени от съда указания ищецът депозирал настоящата искова молба.
В заключение се моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата“ № 2000204/29.05.2018 г., сключен на
29.05.2018 г., в следните размери: за сумата от 350.00 лева, представляваща
дължима и непогасена главница по цитирания договор за потребителски кредит,
сумата от 9.97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2018 г.
до 23.06.2018 г., сумата от 87.50 лв., представляваща дължима неустойка, сумата
от 29.72 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 23.06.2018 г. до
22.04.2019 г., както и сумата от 120.00 лв. за периода от 30.06.2018г. до
22.08.2018г., представляваща разходи за събиране на вземането, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
и разходите по заповедното производство и тези в съдебното.
С Определение № 349 от 24.01.2020г. съдът е назначил на
ответницата особен представител – адв. К.С.Д. от ШАК, поради това, че не е била
открита на посочения адрес, като от служебно изисканата справка е станало ясно,
че няма друг постоянен и настоящ адрес,
както и регистриран трудов договор и не развива търговска дейност, като
съобщенията били връчени по реда на чл.47 от ГПК. В законоустановения
едномесечен срок от страна на особения представител на ответника бил депозиран
писмен отговор. В него се излага, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва се обстоятелството, че договорената сума е получена от ответника.
Претенцията за неустойка в размер на 87.50 лв. се счита за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Също така за сумата от 120.00 лв., посочена като
„разходи за събиране“ се твърди, че е в противоречие с нормата на чл.33, ал.1
от ЗПК, както и че се касае за заобикаляне на закона. В заключение се моли
исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. К.Д. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 1440/2019г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 721 от 23.05.2019г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 350 лв.-
главница, дължима по
Договор за потребителски кредит „Bestcredit до заплата„
с № 2000204/29.05.2018г., 9.97 лв. лихва, 87.50 лв. неустойка, 29.72 лв.
наказателна лихва, 120 лв. разходи по събиране, ведно със законна лихва върху
главницата от 21.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 325 лв. разноски по делото. Връчването
на заповедта, било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на
съда, заявителя предявил искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията
си.
Видно от представения по делото договор е, че на 29.05.2018г.
между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит № 2000204,
по силата на който ищецът предоставил на ответницата сума от 350 лв. срещу
заплащане на уговорените между тях
лихви, като на връщане подлежала главницата, лихвите и разноските и други.
Договорът имал характер на кредитна линия и след изтичане на шест месеца се
удължавал автоматично с по шест месеца за общо две години от сключването му,
ако в 30 дневен срок преди изтичането на всяко удължаване някоя от страните не
възрази писмено. Съгласно чл.6 от договора първия лихвен период бил 25 дни и
падежната дата била определена на 23.06.2018г. При незаплащане на дължимата
сума на „крайния падеж“ се дължало обезщетение за забава в размер на законната
наказателна лихва. В Раздел IV
„Обезпечения“ било посочено, че дружеството
приемало като обезпечение поръчителството. Затова в срок до един ден след
взимане на сумата по кредита, кредитополучателят се задължавал да осигури
поръчителството на едно трето физическо лице, което да поеме солидарно
задължението. В точка трета са описани
условията, на които третото лице да отговаря, включително и да има осигурителен
доход от 2000 лева, да не е настоящ поръчител по кредит, в която и да е друга
банкова и небанкова институция и да предостави служебна бележка от работодателя
си за дохода си за 6 месеца назад. Към
Договора е приложен и погасителен план, видно от който окончателната сума, която лицето следва да
погаси е в общ размер на 447.47 лв., от която 87.50 лв. е сумата за неустойка.
Представена е разписка за извършено плащане за сумата от 350 лв., която
ответницата усвоила. Представен е Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 29.05.2018г. и Общи условия, видимо изписани със шрифт
по-малък от 12.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията, както и валидно придобиване на вземането.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда действието си. По силата на
този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 350 лв., като
нито в срока на договора, нито до настоящия момент е направено каквото и да е
плащане по заема.
За
действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото, съдът следва да има произнасяне,
предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от
2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обаче и особения представител
навежда доводи за недействителност на
клауза от договора – за неустойката и разходите, като излага правни
доводи за това. В настоящия случай в Раздел „Обезпечения“, чл.2 и сл. от
Договора се предвижда заплащане на неустойка от
кредитополучателя-потребител, при
неизпълнение на задължението му да осигури в рамките до един ден от усвояване
на сумата по договора, трето физическо
лице - поръчител, отговарящ на изчерпателно посочени от заемодателя условия,
включително и осигурителен доход от 2000 лева. В случая е налице заобикаляне на чл.33 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), която гласи, че при забава на
потребителя, кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая се въвежда още едно обезщетение при неизпълнение
и то на едно акцесорно задължение, от което на практика не настъпват вреди за
кредитора. Следва да се отбележи, че добрата и законосъобразна търговска
практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора
за кредит преди сключването му. В противен случай се нарушава чл.8, § 1 от
Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е възпроизведена в
чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се явява неравноправна по
смисъла както на ЗЗП, като и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съдът намира, че клаузата за таксите по събиране на
вземането, също е недължимо, предвид
липсата на конкретизиране на дейностите по събиране и отделната стойност
по тях. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира такси за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, но те трябва да са точно и ясно
определени в договора. Претендираните такси са в размер на 120 лева, което е
почти половината от размера на предоставения заем на лицето. Видно от представения стандартен формуляр и Договора
такива не са посочени. Горното представлява нарушение на закона и подлежи на
отхвърляне, поради противоречие със закона.
Друго нарушение на ЗПК е това на чл.5, ал.4 от ЗПК, което
предвижда всички елементи на общите условия да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая
без да са необходими специални знания съдебния състав констатира, че
информацията, с която са изписани общите условия, представени по делото и
находящи се на лист 23 -26 от делото са изписани на шрифт по-малък от 12. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както се
установи безпорно по делото, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия
случай дължимия към момента размер на чистата стойност на кредита е 350 лв.,
представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него.
|
|
|
|
Поради гореизложеното предявените установителни искове
следва да бъдат уважени само относно размера на главното вземане за главница,
като в останалата си част следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 1075 лв., от които 175 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и 600 лв. заплатено
възнаграждение за особен представител. Предвид уважаването само на
установителния иск за главница, то ответницата следва да заплати в исковото производство
разноски в размер на 630.03 лв., а в
заповедното 200.82 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че К.А.С. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Бест Файненс“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д.,
чрез пълномощника й адв.М.К.С. от САК, със съдебен адрес:***, офис 4 сумата от 350лв. (триста и петдесет лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Bestcredit до заплата“
с № 2000204 от 29.05.2018г., сключен между страните, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 21.05.2019г. – датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 721/23.05.2019г. по ч.гр.д. № 1440/2019г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че К.А.С. с ЕГН ********** дължи на “Бест Файненс“ ООД с ЕИК ********* сумата от 9.97лв.(девет
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 29.05.2018г. до 23.06.2018г., сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща такса разходи за периода от 30.06.2018г. до 22.08.2018г., сумата
от 29.72 лв.(двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 23.06.2018г. до 22.04.2019г. и сумата от 87.50 лв. (осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 721/23.05.2019г. по ч.гр.д. № 1440/2019г.
по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.А.С. с ЕГН ********** да заплати на “Бест Файненс“ ООД с ЕИК ********* разноски
по заповедното производство в размер на 200.82 лв. (двеста лева и осемдесет и две стотинки) и разноски
в исковото производство в размер на 630.03
лв. (шестстотин и тридесет лева и три стотинки), съразмерно с уважената
част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: