Р
Е Ш Е
Н И Е №267
гр.Русе, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 03 юли през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при
секретаря Тодорка Недева и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. №
476 по описа за 2019год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 114 от 19.04.2019г,
постановено по гр.д.№ 2413/18 по описа на ВКС е отменено Решение № 488 от
16.11.2017г по в.гр.д.№ 592/17 по описа на РОС, както и определение от 102018г
по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Н.И. за изменение на
постановеното въззивно решение в частта за разноските и делото е ВЪРНАТО за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Русе.
Н.К.И. чрез пълномощника си адвокат К.Х. и адв.В.В. обжалва Решението № 675
от 05.06.2017, постановено по гр.д.№ 4721/2014 год. по описа на РРС в частта, с
която предявения иск по чл.200,ал.1 КТ е отхвърлен над сумата от 11 440 лева до
100 000лева. Развива оплаквания за неговата неправилност като счита, че
първоинстанционният съд не е определил справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД,
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди; неправилно е приел, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на нейният
наследодател, тъй като по делото не е доказано неправомерно поведение на
наследодателя й в качеството му на водач на МПС, а дори и да е допуснал
посоченото от съда нарушение на правилата за движение по пътищата и по този
начин е предизвикал процесното ПТП, неправилно съдът е приел, че това
представлява груба небрежност по смисъла на чл.201 КТ. На следващо място счита,
че дори и да се приеме, че е налице такава груба небрежност, то съдът
неправилно е приел какъв е процента на съпричиняване на вредоностния
резултат. Иска от съда отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в пълния
предявен размер. Претендира направените във всички съдебни производства
разноски.
Ответникът „ХЕЛИ“ООД счита жалбата
за неоснователна и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира направените във всички производства съдебни разноски.
Третото лице-помагач на ответника
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ не взема становище по основателността на подадената въззивна жалба.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Н.К.И.
е предявила против „Хели“ООД иск с правно основание
чл.200,ал.1 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука,причинила смъртта на сина й Е.И.С., починал на 2.V.2014 год. Към деня
на злополуката той изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил над 12 т
при ответното дружество.
В обжалваното решение районният съд
е приел наличието на основанията по чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността
на работодателя за претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди, паричният
еквивалент на които е определил на 80 000 лева. Счел е за частично основателно
възражението на ответника за наличие на обстоятелства, намаляващи отговорността
му за настъпилите вреди-до размер на ½, изразяващи се в навлизане на
лентата за обратно движение,в която се движел товарен автомобил с румънска
регистрация,при последвалия удар с който С.получил несъвместими с живота
травматични увреждания. Това му поведение представлявало нарушение на правилата
за движение по пътищата в Република Румъния, а по смисъла на чл.201,ал.2 КТ
съдът го квалифицирал като груба небрежност. При определяне на дължимото
обезщетение съдът съобразил и изплатеното от третото лице-помагач
застрахователно обезщетение от 28560 лева и така стигнал до извод за
основателност на претенцията до размера от 11440 лева.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност, въззивният съд намира следното:
Фактическият състав на предявеният иск
по чл.200 КТ за обезщетяване на вреди вследствие трудова злополука включва
следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили за пострадалия вреди, вследствие на тази злополука. Страните
по делото не спорят, че изброените предпоставки са налице. Е.С.и ответното
дружество били в трудово правоотношение . По делото е установено, че Е.И.С. е
работил като шофьор на товарен автомобил/международни превози/над 12 т при
ответното дружество „ХЕЛИ“ООД. На 02.05.2014г. в изпълнение на възложената му
работа управлявал седлови влекач МАН с рег.№ Р ****ВВ и полуремарке Шварцмюлер с рег.№ Р
****ЕХ по път № 7 в Румъния /между градовете Дева и
Арад/ в посока към Арад. При сблъсък със седлови
влекач Волво с румънска регистрация, управляван от М.Г.,
който се движел в обратната посока,С.получил увреждания,от които настъпила
смъртта му. С разпореждане № 46 от
23.V.2014 год.на НОИ-ТП Русе е прието
,че злополуката е трудова по чл.55,ал.1 КСО.
По делото е установено, че жалбоподателката
е майка и единствен наследник на починалия при злополуката С.. За определяне на
справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът взема предвид
всички установени обстоятелства,които са от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателката
и сина й са живели в едно домакинство,между тях съществували отношения, изградени
върху обич и взаимна привързаност, уважение, подкрепа. Синът й бил не само морална, но и материална опора в
семейството, полагал много грижи и
средства за поддържане и обновяване на дома им, както и за финансовата издръжка
на домакинството. Когато бил на път поддържали ежедневни контакти по телефона. Внезапната,
настъпила при трагични обстоятелства смърт на сина й се оказало тежко изпитание
за жалбоподателката,от което и до настоящия момент не може да се съвземе. Свидетелите
установяват,че загубила желание за живот, непрекъснато плачела и с часове
седяла на гроба му при ежедневните си посещения. Понесла е най-тежката загуба
за един родител-смъртта на детето си,пред когото всичко хубаво в живота
предстояло, от която не може да се съвземе. Тези факти са установени по
категоричен начин от показанията на св. Б.Й., св. Ю.П.и св. К.П. Изложеното сочи, че размерът на обезщетението за
претърпени от жалбоподателката неимуществени вреди, определен от районния съд в
обжалваното решение в размер на 80 000лева е занижен и не отговаря на принципа
на справедливост. Като съобразява установените по делото обстоятелства въззивният
съд определя, че справедливият размер на обезщетение за причинени на жалбоподателката
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на единственият й си син е в размер
на 100 000лева.
Работодателят е направил възражение в
процеса, че починалият С.е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
поради проявена от него груба небрежност
при изпълнение на служебните му задължения, свързани с управлението на
повереният му товарен автомобил, като проявената груба небрежност се изразява в
нарушаване правилата за движение по пътищата, свързани с движение с
несъобразена скорости превишаваща разрешената за участъка където е настъпило
ПТП-то, както и нарушаване на забраната за пресичане на непрекъснатата
разделителна линия между двете ленти за движение и навлизане в насрещната лента
за движение. В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и
главно доказване това си възражение.
За да се даде отговор на въпроса
налице ли е груба небрежност от страна на починалия С.при изпълнение на
служебните му задължения, респективно дали са налице основания за намаляване на
отговорността на работодателя, трябва да се изследват и установят
обстоятелствата, свързани с механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие. По делото е
установено, че в района на произшествието пътят е хоризонтална крива без
наклон, едно платно с две ленти за движение, има монтирани пътни знаци
забранено изпреварването в двете посоки, както и за ограничаване скоростта на
движение до 50 км, а завоят е сигнализиран с пътни знаци за опасен
завой,монтирани вдясно по посока на движението Арад-Дева. Хоризонталната
маркировка е единична непрекъсната линия. Съгласно заключението на тройната
автотехническа експертиза ,което съдът възприема ,при преминаване през хоризонталната
крива товарният автомобил, управляван от пострадалия работник, е навлязъл в
частта от пътя,предназначена за насрещно движение. В опит да избегне сблъсъка
водачът на румънския ТИР го насочил надясно, при което предната му дясна част
достигнала до мантинелата и се ударила в нея. Последвал
страничен приплъзващ удар между двата състава от
превозни средства, след който част от превозвания в ремаркето на румънския ТИР
товар увредил предната лява част на движещия се зад него лек автомобил БМВ, управляван
от свидетеля Н.Д.. След сблъсъка двата товарни автомобила са спрели на местата,
където са намерени при огледа. Данни,че товарният автомобил, управляван от
пострадалия, е навлязъл в платното за насрещно движение се съдържат както в
протокола за оглед на местопроизшествието от 02.05.2014г/л.79-82 от настоящото
производство/, така също и в показанията на свидетелите, очевидци на
инцидента,разпитани по делегация от румънски съдилища по съдебна поръчка Н.Д. и
Б.Ф., които са пътувалия в лекия автомобил БМВ, движещ се зад ТИР-а с румънска
регистрация ,както и шофьорът на последния И.Г.. Липсват основания за
отхвърляне като недостоверни на техните показания като недостоверни както се
твърди в жалбата. Дори и да се приеме, че румънският водач на участвалия в
сблъсъка товарен автомобил е заинтересован и достоверността на неговите
показания е под въпрос, то идентични данни за движението на пострадалия водач
излагат и непосредствените свидетели на инцидента, пътувалия в лекия автомобил
БМВ, които според заключението на тройната автотехническа експертиза са имали
възможност да наблюдават движещите се попътно и насрещно пред тях превозни
средства. Установеният механизъм на ПТП
дава основание да се приеме, че пострадалият водач е нарушил правилата
за движение по пътищата в Румъния и по-конкретно чл.48,ал.1 от Извънредна
правителствена наредба № 195/2002 год.,изразяващо се в навлизане на лентата за
обратно движение, видно от изложеното в Реферат с предложение за прекратяване
на наказателното производство. / л. 73-74 от настоящото производство/. В обстоятелствената част на същият
официален документ е посочено, че Е.С.„поради несъобразяване на скоростта на движение
в особено опасен завой,обозначен по съответстващ начин и мокро шосе, влязъл в
лентата за обратно движение“, както и че „ към момента на ПТП-то не се е
намирал под влияние на алкохолни напитки“/ за последното е представен и бюлетин
от токсикологичен анализ-трупен/ . По
делото е приета експертизата от аутопсията на С., според която смъртта му се
дължи на „вътрешни и външни кръвоизливи в следствие на проникваща трансфиксираща рана на сърцето“, т.е от аутопсията е видно,
че смъртта е настъпила вследствие на удара, а не на други обстоятелства,
свързани със здравословното състояние на С.преди и към момента на удара. В този
смисъл са и данните от хистопатологичен бюлетин от
01.10.2014г. Данни за скоростта, с която се е движил управляваният от С.товарен
автомобил, липсват по делото, независимо от усилията за събиране на
доказателства в тази насока. Видно от документите, представени от румънските
власти в изпълнение на съдебната поръчка, при разследване на причините за
настъпилото ПТП не са свалени данните от дигиталния апарат-тахограф
и на двата, участващи в катастрофата товарни автомобили, поради дефект,
настъпил в електрическата инсталация в следствие на сблъсъка, а според приетата
по делото тройна техническа експертиза от само от тахографа
може да се установи точната скорост, с която се е движел управляваният от С.товарен
автомобил. Настоящият състав намира обаче, че с оглед установеното от
румънските власти, заради което се е стигнало до прекратяване на наказателното
производство, което е изложено в Реферат с предложение за прекратяване на
наказателното производство, заради несъобразена скорост на движение в опасен
завой, товарният автомобил, управляван от С.е навлязъл в лентата за обратно
движение.Извършвайки това С.е нарушил разпоредбите на чл.48, ал.1 от Извънредна
правителствена наредба № 195/2002, съответно чл.123,ал.1,б.б от Регламент за
приложение на наредбата. Според заключението на автотехническата експертиза
тези правила за движение по пътищата са аналогични с правилата, въведени в
чл.16 ЗДвП, а именно, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляни и на чл.20 ЗДвП, според
който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя на движение и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Заключението на румънските власти в същият
официален документ е, че „вината за настъпване на ПТП е изключително на водача
на МПС Е.С.“. При това положение съдът намира, че С.е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“ по смисъла на
чл.201, ал.2 КТ именно чрез допуснатите от него нарушения на закона за движение
по пътищата. Съдебната практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа,
каквато в подобна обстановка би положил
и най-небрежният човек като тежките нарушения на правилата
за движение по пътищата, станали
причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал
работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал.2 от КТ. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че тази
„груба небрежност“ е установена. Настоящият състав намира, че съпричиняването от страна на С.на вредоностният
резулат е в размер на 1/3, поради което обезщетението
за неимуществени вреди, които са причинени на жалбоподателката следва да се
намали съразмерно,т.е от определеното от съда обезщетение в размер на
100 000лв, следва да се присъди обезщетение в размер на 66 667лв. От
тази сума следва да се приспадне, на основание чл.201, ал.4 КТ, установеното извършено плащане на застрахователно обезщетение от третото лице помагач
в размер на 28560 лева.
Или на жалбоподателката следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди
в размер 38 107лв ведно със законната лихва 02.05.2014г до окончателното
плащане. Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е присъдил
обезщетение в размер на 11 440лв е правилно и следва да се потвърди, както
и в частта, в която е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 38 107лв до претендираните
100 000лв. Решението в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от
11 440лв до 38 107лв е неправилно и следва да се отмени като на
жалбоподателката се присъди обезщетение още в размер на 26 667лв.
По отношение на присъдените в първата
инстанция разноски съразмерно с изхода на спора на ищцата следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част на иска и в размер на 48.67лв, а на
ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска, следва да се присъдят
разноски в размер на 2 945.79лв, т.е. Н.И. дължи на „Хели“ООД
разноски за първата инстанция по компенсация в размер на 2 897лв.
Решението на първоинстанционният съд в частта, в която същата е осъдена да
заплати разноски до този размер е правилно и следва да се потвърди, а над тази
сума 2 897лв до 3536.35лв като неправилно следва да се отмени.
На основание чл.38,ал.2 ЗА на адв.К.Х. се дължи възнаграждение за първата инстанция,
което съразмерно с уважената част от иска е в размер на 941.35лв, т.е следва да
й се присъди допълнително възнаграждение за първата инстанция в размер на още
538.93лв.
В производствата пред въззивният съд „Хели“ООД е направил
разноски в размер на 1800лв с ДДС адвокатско възнаграждение/1 500лв възнаграждение
и 300 ДДС/, както и 681лв деловодни разноски. В производството пред ВКС е
направил разноски в размер на 1200лв с ДДС адвокатско възнаграждение/ 1000лв и
200лв ДДС/ и 1230лв разноски за заплатена държавна такса. По отношение размера
на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност във
всички производства. Същите са неоснователни. Размерът на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение съответства на цената на иска и нормите на
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения.
Следва да се отбележи, че при преценка дали възнаграждението е прекомерно или
не, съдът съобразява размера на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение без сумата на заплатеният ДДС, тъй като същият е дължим по силата
на закона предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС и не е част от размера на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл от направените от дружеството
разноски във въззивната инстанция разноски в общ размер на 2481лв,следва да се
присъдят съобразно изхода на спора в тази инстанция разноски в размер на
1819лв. По отношение на разноските в
касационната инстанция съдът намира, че с оглед основателността на касационната
жалба следва да се присъдят изцяло направените разноски в общ размер на 2430лв.
На адв.К.Х.
следва да се присъди възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно с
уважената част от жалбата, в размер на 941лв. Не следва да й се присъждат
разноски за касационната инстанция с оглед изхода на спора в тази инстанция.
„Хели“ООД дължи
по сметка на РОС държавна такса върху уважената част от иска, както и по сметка
на РРС направените от бюджета на съда разноски.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 675
от 05.06.2017 год., постановено по гр.д.№ 4721/2014 год. по описа на РРС в частта, в която предявеният от Н.К.И. *** иск за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над 11 440 лева до 38 107лв, както и в частта, в която Н.И. е
осъдена да заплати на „Хели“ООД разноски по
компенсация над сумата от 2 897лв до сумата
от 3536.35лв и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ХЕЛИ“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,бул.“България“№ 123 да
заплати на Н.К.И., ЕГН **********, на основание чл.200 КТ, още 26 667лева / двадесет и шест хиляди шестотин
шестдесет и седем лв/ ,представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалия при трудова злополука
син Е.И.С. на 02.05.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 675 от 05.06.2017 год.,
постановено по гр.д.№ 4721/2014 год. по описа
на РРС в частта, в която предявеният от Н.К.И. *** иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 38 107лв до 100 000лева,
както и в частта, в която Н.И. е осъдена да заплати на „Хели“ООД
разноски по компенсация в размер на 2 897лв.
Решението в частта, в която искът е
уважен за сумата 11 400 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ХЕЛИ“ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,бул.“България“№ 123 да
заплати на адвокат К.Д.Х. *** възнаграждение за първата инстанция още в размер
на 538.93лв, както и сумата от 941лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 ЗА вр чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН ********** да плати на „ХЕЛИ“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,бул.“България“№ 123 разноски във
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част в размер на 1 819лв,
както и сумата от 2 430лв., направени разноски в касационната
инстанция.
ОСЪЖДА „ХЕЛИ“ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“България“№ 123 да
заплати по сметка на Русенски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
1067лева държавна такса върху уважената част от иска, а по сметка на Русенски
районен съд сумата 647,51 лева изплатено от бюджетните средства възнаграждение
на вещи лица.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: