Определение по дело №121/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 216
Дата: 27 април 2020 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20203001000121
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                                                        2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна               търговско  отделение

на     двадесет и седми април                               година 2020

в закрито  заседание в състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                        М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 121 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „РИК -2012” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, ул.”Иван Шишман” № 17, представлявано от Снежанка Райчева Петрова против разпореждане № 11495/14.11.19г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 790/19г., с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба вх.№ 21960/17.07.2019г. срещу определение № 2212/14.06.2019г., постановено по ч.т.д. № 790/19г. на ВОС, на осн.чл.286 ал.1 т.3 вр.чл.278 ал.4 ГПК. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че предявените искове са по търговски спор между две търговски дружества, поради което при материален интерес под 20 000лв. касационното обжалване е недопустимо.  Счита, че съгласно чл.286 ал.1 и 2 ТЗ търговската сделка трябва да е по занятие, т.е. – да е част от предмета на дейност на търговското дружество или да е в списъка на сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ /абсолютни търговски сделки/. Процесните договори от 29.01.2014г. и 21.11.2012г. не са търговски сделки съобразно посочените критерии. Ответникът „Миг-Маркет” ООД, в качеството си на изпълнител  по договора, няма в предмета си на дейност тези от процесните договори,  като поддръжка на общи части на сграда – ЕС, нито такива по поддръжка на затворен жилищен комплекс, какъвто е предмета на договорите по чл.2 от ЗУЕС. Дейността по процесните договори не е и сред изброените по чл.1 ал.1 от ТЗ. Ето  защо счита, че спорът е с праг на достъп до касационен контрол от 5 000лв, поради което моли съда да отмени обжалваното разпореждане, както и връщането на частната касационна жалба и да разпореди тя да бъде администрирана и изпратена на ВКС за разглеждане по същество.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          С определение № 4129/27.03.2019г. на ВРС, 33 с-в, постановено по гр.д. № 14010/18г., производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от „РИК -2012” ООД срещу „Миг- Маркет” ООД иск с правно основание чл.240 ал.2 ГПК  за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че присъдените с неприсъствено решение № 154817.06.16г. по гр.д. № 1239/15г. на РС Ботевград  вземания не се дължат на ответника. Прекратено е като недопустимо и производството по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД за осъждане на ответника „Миг-Маркет” ООД да заплати на ищеца недължимо платените без основание суми по договори за поддръжка и управление на идеалните части от общите части на процесната сграда от 29.01.2014г. и от 21.11.2012г., поради нищожност на тези договори, респ. – на отделни техни клаузи, които суми са изплатени от ищеца на ответника въз основа на образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по неприсъственото решение по гр.д. № 1239/15г. на РС Ботевград.

          С определение № 2212/14.06.19г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 790/19г. прекратителното определение е потвърдено. Независимо, че съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.4 ГПК, срещу това определение е подадена частна касационна жалба, изпратена от ВнАпС  с определение по в.ч.т.д. № 594/19г. на ВКС по компетентност.

          С разпореждане № 196/11.11.2019г. на Председателя на Първо отделение при ТК на ВКС преписката е върната на ВОС за преценка и произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба.

          В изпълнение на горното, с обжалваното разпореждане № 11 495/14.11.2019г. по в.ч.т.д. № 790/19г., Варненският окръжен съд е върнал частната касационна жалба срещу определение 2212/14.06.19г. по същото дело, като е възприел неговата необжалваемост с оглед материалния интерес под 20 000лв, на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

          За преценка основателността на настоящата частна жалба съдът следва да прецени прекратеното дело гражданско ли е или търговско.

          Преценката за това  се извършва в зависимост от предмета на инициирания правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/. На осн. чл.365, т.1 ГПК търговски е спорът, имащ за предмет право, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й. Следователно законодателят изрично е обхванал в кръга на търговските спорове правоотношенията по повод действителността на търговските сделки, а именно установителни искове за валидността на договорите и за вземанията въз основа на тях, а така също и осъдителни искове за вземания във връзка с действителността на договорите или отделни техни клаузи.

          В процесния случай предявеният от „РИК -2012” ООД иск е за отмяна на неприсъствено решение, с което дружеството е било осъдено да заплати на „Миг-Маркет” ООД дължими суми по сключени между страните договори за поддръжка и управление на апартаментен – студиен хотел. Изпълнител по тези договори е „Миг-Маркет” ООД, който извършва дейността по занятие. В този смисъл налице е осъществяване  от него на търговска дейност. Ето защо съдът намира, че е налице търговско дело, по което заявеният материален интерес е под законоустановената граница за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. С оглед на това обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О   П    Р    Е   Д    Е   Л    И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11495/14.11.19г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 790/19г., с което е върната подадената от „РИК – 2012” ОООД  частна касационна жалба вх.№ 21960/17.07.2019г. срещу определение № 2212/14.06.2019г., постановено по ч.т.д. № 790/19г. на ВОС, на осн.чл.286 ал.1 т.3 вр.чл.278 ал.4 ГПК

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: