Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
Гр. Б., 02.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. Б., VI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова
при секретаря И.Т., като
разгледа гражданско дело № 1308 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. – С.” ЕАД,
твърди, че е в облигационно отношение с ответника В.П.И., по силата на което му
предоставя топлинни услуги (топлинна енергия) в имот, намиращ се в гр. С., общ.
П., ж. к. „Л. – *” бл. *, вх. *, ет. * с абонатен № ******. Сочи, че ответникът
не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му
топлинна енергия за периода от м. ноември 2012г. до м. април. 2014г., възлизаща
на 193,48 лева. Допълва, че съгласно раздел VII от ОУ – „Заплащане на ТЕ”, чл.
32, ал. 1 същата е била длъжна да заплаща сумите за топлоенергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Предвид незаплащането на
главницата съгласно уговореното, на ответницата е начислена лихва за забава в
общ размер от 35,60 лева. На ответницата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която и е предоставен допълнителен 7-дневен срок за изпълнение,
но такова не последвало. Изтъква, че съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Посочва, че
сграда, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване
на такава услуга с „Б. Б.” ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлоенергия за процесния имот са начислявани от „Т. – С.” ЕАД по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, за което са издадени
изравнителни сметки.
Ищецът посочва, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, както следва: 193,48 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. ноември 2012г. до м. април. 2014г. и 35,60 лева
– мораторна лихва за периода от 30.12.2012г. до 31.07.2015г. След постъпило
възражение от ответника, предявява настоящите установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответницата В.П.И. в срока
за отговор оспорва иска по основание и размер. Не спори, че е собственик на
имота. Твърди, че ищецът не разполага с лиценз за производство на електрическа
и топлинна енергия и лиценз за пренос на топлинна енергия. Оспорва наличието на
облигационно отношение помежду им. Едновременно с това, излага довод, че
претендираната сума е неправилно изчислена, че липсват данни за доставена и
потребена топлинна енергия за процесния апартамент, че далеч преди исковия
период всички радиатори в процесния апартамент са били демонтирани и след това
не са ползвани услугите на ищцовото дружество. Отделно от това посочва, че
начислените суми са на база предполагаемо, а не реално доставено количество
топлинна енергия. Твърди, че начисленият процент топлинна енергия за отопление,
определен за разпределение, отдаден на сградната инсталация не отговаря на
законоустановения такъв, на отопляемия обем на сградата и дела на енергията за
отопление на имота. Допълнено е, че не е посочен процент енергия отдаден от
сградната инсталация за отделните месеци и че същият не е изчислен правилно.
При условията на евентуалност, прави възражение за изтекла в нейна полза
погасителна давност. Иска от съда да отхвърли предявения иск.
Третото
лице - помагач на страната на ищеца „Б. Б.” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. №
1036 по описа на РС – гр. Б. за 2015 г. се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, рег. №
48715/2015г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2786/01.10.2015г. Срещу издаването
й, длъжникът е подал възражение вх. № 6568/08.10.2015г в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК, поради което и заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед. В изпълнение
на тях, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т. С.” ЕАД е предявил настоящите искове,
което обуславя и допустимостта на производство.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да
заплати сумата в размер на 193,48 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги и дялово разпределение за периода от м. ноември 2012г. до м. април 2014г.
за имот, намиращ се в гр. С., общ. П., ж. к. „Л.-Г” бл. *, ех. *, ет. *, ап. *, аб. ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2015г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
За основателност на иска в
тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между
страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на
ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност – 193,48 лв., както и 3) изискуемост на вземането –
изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която
се намира той) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребители,
респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
На основание чл. 153 от ГПК, съдът е отделил като безспорен и
ненуждаещ се от доказване фактът, че ответницата В.П.И. е собственик на
процесния апартамент намиращ се в гр. С., общ. П., ж. к. „Л. – *” бл. *, вх. *,
ет. * с абонатен номер ******. Следователно, ответникът се явява потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Писмена форма на договора не е
предвидена и в случая не се касае до неравноправна клауза в общите условия,
доколкото неформалният характер на правоотношението е регламентиран в законова
разпоредба, която обвързва потребителите. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода
м.11.2012 г. - м.04.2014 г.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ предвижда разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, да се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
(чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на „Б.” ООД.
Следва да се установи дали
ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги
за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.
Правилата
за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на
място на показанията на индивидуалните уреди за измерване, в случай, че такива
са налични. В настоящия случай, видно и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, е извършен реален отчет на
уредите за измерване в края на всеки отчетен период. Експертизата
изрично посочва, че дяловото разпределение на топлоенергия в сградата–етажна
собственост и съпътстващите го технически процедури са приложими при процесните
условия, че спрямо абоната е спазена методиката към наредбата за
топлоснабдяването и че разпределени и начислена на абоната топлоенергия за
процесния период възлиза на 189,41 лева (претендираната сума без начисленото за
дялово разпределение 4, 08 лева) в съответствие с обичайната практика. Отделно
от това вещото лице посочва, че фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителните сметки своевременно. Същите са посочени в приложение 2 към
експертизата. Изложеното се подкрепя и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебна счетоводна експертиза. От съдържанието му се установява, че
за периода от м. ноември 2012г. до м. април 2014г. размерът на дължимата главница възлиза на
193,48 лева, формирана от дялово разпределение, изравняване и топлинна енергия.
От заключението на вещото лице може да се направи извод, че за процесният
периода начислената сума за дялово разпределение възлиза на 4,08 лева и че
общата стойност на дължимата за топлоенергия сума след изравняването възлиза на
189,40 лева издадени. Изтъква, че като основание за начисляване на сумата е
посочено за топлинна енергия от сградна инсталация.
По исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбите на
общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 1),
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. задълженията
стават изискуеми на 31-вия ден след изтичане на съответния период и от този ден
ответницата е изпаднала в забава - арг. чл.
84, ал.1 ЗЗД. Следователно, за основателната претенция за стойност на потребена
енергия през периода м. 11.2012 г. - м. 04.2014 г. ответникът дължи обезщетение
за забава за периода 31.12.2012 г. – 13.08.2015г. Доколкото ищецът е посочил
по-кратък период, съдът, ограничен от диспозитивното начало, приема, че лихва
за забава се дължи за пълния посочен период от 31.07.2015г. в размер на 34,96
лева, изчислен съгласно чл. 162 от ГПК.
Доколкото съдът достигна до
заключение за основателност на предявените искове, следва да се разгледа е
въведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност.
Вземането за главница,
представляващо по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД „периодично плащание”, а
също и акцесорното вземане за мораторна лихва се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. В стоящия случай давността е прекъсната с подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 14.08.2015 г., от която
дата се счита предявен установителният иск - арг. чл. 422, ал.1 ГПК и чл.
116, б. "б" ЗЗД. Следователно, погасени се явяват всички вземания за главница
и обезщетение за забава, станали изискуеми преди 14.08.2012 г.
Следвателно, възражението за изтекла в полза на ответницата погасителна давност
както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата е
неоснователно.
По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част (за сумата от 0,64
лева) се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със
задължителните разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в двете производства съобразно
уважената част от претенциите. Установи се, че в заповедното производство,
същият е направил разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса и 300,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени
324,09 лева. В исковото производство
ищецът е направил разноски 75,00 лева – държавна такса, 150,00 лева – депозит
за счетоводна експертиза, 410,00 лева депозит за техническа експертиза (от
които първоначалните 200,00 лева реално внесени, а за допълнителните 210,00 лева,
съдът е възложил в тежест на ищцовото дружество на основание чл. 77 ГПК в о. с.
з. на 29.06.2016г., присъждайки ги е полза на РС – гр. Б.). Следвателно в
негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 633,23 лева,
направени в исковото производство.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат
съобразно отхвърлената част от претенциите. Такива не се установиха направени,
поради което и следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.” № *,
срещу В.П.И. с ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че В.П.И. с ЕГН: ********** сумата
от 193,48 лева, от която 189,40
лева - представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.
11.2012г. до м. 04.2014г. в имот, намиращ се в гр. С., общ. П., ж. к. „Л. – *”
бл. *, вх. *, ет. * с абонатен № ****** и 4,08 лева - такса за дялово
разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението 14.08.2015г. до
окончателното й изплащане; сумата от
34,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 31.12.2012г. до 31.07.2015г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2786/01.10.2015 г. по
гр. д. № 1036/2015 г. по описа на РС – гр. Б., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата от 0,64 лв. до пълния
предявен размер от 35,60 лева, представляваща лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.12.2012г. до 31.07.2015г.
ОСЪЖДА В.П.И. с ЕГН: ********** *** да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.” № *
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 324,09лв., разноски в
заповедното производството, както и сумата от 733,23 лв., разноски в исковото производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т. С.”
ЕАД – „Б. Б.” ЕООД.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Районен
съдия: