Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028 / 25.08.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 475 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.А.И. и М.Б.К. против Решение № 219/14.06.2019г., поправено с Решение
№ 302/05.09.2019г., пост. по гр.д.№ 1751/2018, КРС, в частта, в която жалбоподателките са осъдени да заплатят на Г.Г.Г.
сумата от по 2 098,54лв., всяка от тях, представляваща припадащата й се част от
разноски за ремонт на общи части на сграда, а именно - ремонт на покривната конструкция
на съсобствената им двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено
и незастроено с площ от 450 кв.м., находящо се в град К., с административен адрес:
град *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.12.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски в
производството.
Жалбоподателите И. и К. поддържат, че решението е неправилно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно.
Твърдят, че на първо място не се доказва съсобствениците да са постигали съгласие
за ремонт на покрива. След това считат, че в случая е извършено незаконно строителство,
като развиват доводи, че извършеното строителство е без съответните разрешения от
административните власти, поради което и подлежи на премахване. Сочат и че съдът
неправилно е указал на ищеца, че следва да доказва неистинността на оспорен документ,
а в случая той е следвало да докаже неговата истинност. Освен това считат и че незаконосъобразно
са събирани гласни доказателства за установяване на плащания над 5 000лв. по договор.
Навеждат и допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалвания акт,
изразяващи се в необсъждане на оплакванията и възраженията им от съда. Посочват
и че решението е необосновано, т.к. съдът е възприел и квалифицирал редица дейности
като необходими разноски, а по своята същност те представляват полезни такива. Молят
съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Г.Г.Г. оспорва подадената въззивна жалба
като развива съображения за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Посочва, че извършеният ремонт не е основен такъв по смисъла на ЗУТ, а е текущ,
като същият е бил нужен, неотложен и задължителен. С него е запазена общата вещ
и той не съставлява премахване на покривна конструкция е ремонт на увредени елементи
от нея. Твърди, че с него е запазена общата вещ от погиване. Счита, че искът й е бил доказан по основание и размер, поради
което и правилно съдът го е уважил в обжалваната част от решението. Не прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници,
останали недоволни от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС
за заплащане на припадащата се част от извършени от
единия етажен собственик разноски за поддържане на обща вещ/ обща част от имот/
– ремонт на покрива на сградата, на т.нар. необходими разноски. При този иск в
тежест на ищеца е пълното и главно доказване на факта, че имотът се е нуждаел
от извършване на претендираните ремонтни работи, като без тях е бил застрашен
от погиване, факта на извършването им, както и стойността на извършените
работи. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация – чл.41 от ЗД е
неправилна, т.к. това е иск за събиране на разноски направени по решение на
общо събрание на етажната собственост. В случая, предвид етажността на сградата,
не е формирано Общо събрание на етажните собственици, с оглед приложение на
правилата на ЗУЕС, нито пък се твърди да е взимано решение на извършване на
подобни разходи. Независимо от дадената правна квалификация, обаче, доколкото
правно релевантните факти са едни и същи, то не се налага връщане на делото за
разглеждане на предявения иск, а е достатъчно само да се преквалифицира според твърденията и петитума на исковата
молба.
Теза,
поддържана като основна от ответниците,
сега жалбоподатели е , че е извършено незаконно строителство, т.к. е извършен
основен ремонт, за който се изисква строително разрешение, каквото не е давано,
поради което построеното подлежи на премахване, а така също и че не е заплатена
претендираната от ищцата сума. Те следва да проведат насрещно доказване на
твърденията си за извършено незаконно строителство.
От
фактическа страна по делото е безспорно, че страните са етажни съсобственици,
като жалбоподателите притежават при равни права помежду си първия жилищен етаж,
а въззиваемата – втория жилищен етаж на процесната сграда, при право на
собственост върху общите части на сградата по 1/2ид.ч. за всеки етажен
собственик .
Категорично се установява от
свидетелските показания на свидетеля К., извършил лично ремонта, както и от приетата по делото СТЕ с в.л. К., че е
покривът на сградата е ремонтиран. Спорът е
относно вида на ремонта и стойността на същия. Според свид. К., той
лично е извършил ремонта, като е бил нает от Г. и майка й, които и са му
заплатили за труда и материалите. Той твърди, че покривът бил в изключително
лошо състояние, „светел“ от долу, имало множество съдове за събиране на
дъждовната вода под покривната конструкция, т.к.при намокряне съществува
опасност от изгниване на гредореда. Твърди и че имало счупени части от
конструкцията – летви , греди и др. Свидетелят твърди, че е извършвал ремонта
като е разкривал покрива скат по скат, т.к. в къщата се живеело и ако завали
щяло да има проблем за живущите.
Свидетелят твърди, че не е подменял носещи греди и колони, както и че
билната част е запазена. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К. С. , т.к. от една страна същият е близък
роднина с жалбоподателите и следва да се отчете вероятната му заинтересованост,
а от друга - показанията му не се базират на преки и непосредствени
впечатления, а и не се подкрепят от други доказателство по делото.
Във въззивното производство е
допусната и приета тройна СТЕ с в.л. Ж., П. и Г., която след оглед на място,
установява, че покриквната конструкция е подменена, като са вложени нови
дървени елементи и са използвани част от старите. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че
на място се виждат и нови и стари елементи, като част от старите са преправяни.
Не могат категорично да установят дали изцяло е демонтиран покривът и е
монтиран наново, като изказват в тази насока само предположения. Дават цена на ремонта на дървената покривна
конструкция към 2017г. от 2 827,88лв.
Пред въззивната инстанция е приложен
и отговор на общинската администрация на общ. Карлово с
изх.№94-00-4404/5/23.08.2019г., по повод жалба на М. К. по повод извършения
ремонт, в който е взето становище, че е извършен ремонт на покривната
конструкция, при който не са променяни котите на стария покрив и извършеното е
в съответствие с ПИПСМР.
Относно вида на ремонта и дали същият
съставлява незаконно строителство, което подлежи на премахване, съдът кредитира
посочените вече свидетелски показания, които кореспондират със заключението на единичната
СТЕ и частично на тройната СТЕ, която не може да даде категоричен отговор на
въпроса за демонтаж на покрива. В същата насока са и изводите на
административния орган, упражняващ контрол над незаконните строежи. Посочените
доказателства са взаимно допълващи се и установяват, че покривът е ремонтиран
без да се променяна височината и формата му. При това положение е безпредметно
обсъждането какъв е вида на ремонта според класификациите на строителните
норми, т.к. не се установява извършеното строителство да е незаконно и да
подлежи на премахване.
Относно въпроса дали извършеното
съставлява необходими разноски , съдът намира че с оглед данните, изнесени от
свид. К., че е имало множество течове от него, както и че е имало множество
изгнили дървени части /стреха, челни дъски, ребра, летви и т.н./, то извършеното
съставлява поддържане на покрива на сградата в изправност, в състояние, за
което е предназначен този елемент от сградата – да я предпазва от дъждовните води.
Извършените СМР са били необходими за запазване на съсобствената вещ – общи
части от сградата, която поради множеството течове е била заплашена от
погиване. Поради това тези СМР следва да бъдат квалифицирани като необходими
разноски, а не полезни такива. В случая е налице хипотезата на етажен собственик,
който е извършил необходими разноски за запазването на обща част от погиване ,
при което отношенията му с останалите етажни собственици следва да се уредят
съобразно правилата на чл.30, ал.3 от ЗС.
Необходимите разноски по естеството си
са свързани с извършването на неотложни СМР за поддържането на общите части и наложени
поради износване и овехтяване на сградата. Тяхната цел е поддържането на тези
общи части в експлоатационна годност според предназначението им. Извършената
работа не съставлява подобрение на имота, т.к. с нея се не достига до
увеличение на стойността на същия. Ето защо всеки етажен собственик следва да
участва според правата си в етажната собственост в извършване на необходимите
разноски за поддържане на общите части.
Приетата единична СТЕ установява
стойността на извършения ремонт, а именно 8394,15лв. Приетата тройна СТЕ е дала
оценка само на ремонта по дървената конструкция към 2017г. в размер на
2 380,51лв. При съпоставка с цената на тази конструкция по единичната
експертиза / дадена в отделни пера №4,5,6,10,11/ се получава цена от
2550,62лв., т.е. със 170,11лв. в повече. Останалите пера в единичната
експертиза касаят ремонтни дейности по покрива несвързани с дървената
конструкция. Следователно за стойност на
извършения ремонт следва да се приеме сумата от 8224,04лв. / дадената стойност
от единичната СТЕ, коригирана със стойността на дървената конструкция,
определена от тройната СТЕ/.
По
делото са представени и фактури и касови бележки за закупени материали, както и
нотариално заверена разписка за заплатен труд на работника извършил ремонта.
Съдът намира, че не може да направи изводи от посочените документи, т.к. по
отношение фактурите за закупени материали не може да установи да са вложени
изцяло или частично в извършените СМР, а по отношение на труда – доколкото
приетата СТЕ дава по-ниска стойност на необходимия труд за извършване на
процесните СМР, то следва да се вземе предвид именно стойността от
експертизата, доколкото тя е обективна и не е резултат на договаряне между
ищцата и трето лице. В този смисъл наведените оплаквания във въззивната жалба
касателно декларацията за получени суми с нотариална заверка на подписите са
лишени от смисъл, т.к. нито първоинстанционния съд, нито настоящата инстанция
основават изводите си на този документ.
При тези изводи, следва да се приеме,
че предявеният иск за заплащане на припадащата се част от необходимите
разноски, извършени за ремонт на покрива на общата сграда е доказан по
основание и до размер от по 2056,01лв., дължими от всяка ответница /по ¼
част от общата стойност на ремонта/.
До същите фактически и правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, като единствено по отношение на
стойността на ремонтните работи е достигнал до различни изводи. В тази част
решението следва да бъде коригирано с оглед установеното пред настоящата
инстанция. По разноските
Въззиваемата страна е претендирала
присъждане на разноски и такива й се дължат съобразно отхвърлената част от
жалбата, но по делото няма данни за извършени такива, а и не е представен
списък с разноски. Поради това разноски няма да бъдат присъждане на тази
страна.
Жалбоподателите също се претендирали
присъждане на разноски. С оглед частично уважаване на въззивната им жалба и на осн.
чл.78 от ГПК такива им се дължат по съразмерност. Ето жалба въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от общо 21.18лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 219/14.06.2019г., поправено
с Решение № 302/05.09.2019г., пост. по гр.д.№ 1751/2018, КРС, в частта, в която Н.А.И., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на Г.Г.Г. , егн **********, сумата от по над 2056,01лв.
до присъдените 2 098,54лв., всяка от тях,
представляваща припадащата й се част от разноски за ремонт на общи части на сграда,
а именно - ремонт на покривната конструкция на съсобствената им двуетажна жилищна
сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 450 кв.м.,
находящо се в град К., с административен адрес: **************, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.12.2018г. до окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Г.Г. , ЕГН **********,
против Н.А.И., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН
**********, искове за осъждането им да й заплатят сумата от по над 2056,01лв. до присъдените 2 098,54лв., всяка от тях, представляваща припадащата
й се част от разноски за ремонт на общи части на сграда, а именно - ремонт на покривната
конструкция на съсобствената им двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място,
цялото застроено и незастроено с площ от 450 кв.м., находящо се в град К., с административен
адрес: *********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.12.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/14.06.2019г.,
поправено с Решение № 302/05.09.2019г., пост. по гр.д.№ 1751/2018, КРС, в
останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН, **********, да
заплати на Н.А.И., ЕГН ********** и М.Б.К., ЕГН **********, сумата от общо
21,18лв.. разноски във въззивното производство по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: